Neuralink и мозъчно-компютърните интерфейси
Мозъчно-компютърният интерфейс (МКИ; на английски brain–computer interface, BCI) е система, която измерва мозъчната активност и я превръща в полезни команди за външно устройство — най-често компютър или роботизиран крайник.[1] Най-известната компания в областта е Neuralink, основана от Илон Мъск и екип от осем учени и инженери,[9] която през януари 2024 г. имплантира първото си устройство, Telepathy, в човек.[13] Към януари 2026 г. компанията съобщава за 21 участници в изпитванията си по света.[17] Паралелно академични екипи и други компании постигат рекорди — например интерфейсът на UC Davis Health превръща мозъчните сигнали в реч с точност до 97 %.[29] През ноември 2025 г. ЮНЕСКО приема първата глобална рамка за етиката на невротехнологиите.[33]
Основни данни
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Определение | Система, която измерва мозъчната активност и я превръща в команди за външно устройство[1] |
| Първи запис на мозъчна активност (ЕЕГ) | Ханс Бергер, 1924 г.[4] |
| Терминът „мозъчно-компютърен интерфейс“ | Жак Видал, 1973 г.[3] |
| Neuralink — основаване | 2016 г. (публично известна от март 2017 г.)[9] |
| Първи имплант на Neuralink в човек | Януари 2024 г. (Telepathy)[13] |
| Участници в изпитванията на Neuralink | 21 (януари 2026 г.)[17] |
| Финансиране на Neuralink | 650 млн. долара (юни 2025 г.) при оценка около 9 млрд. долара[21] |
| Рекорд по брой електроди | 4096 (Precision Neuroscience, май 2024 г.)[27] |
| Реч чрез МКИ | До 97 % точност (UC Davis Health, 2024 г.)[29] |
| Етична рамка | Препоръка на ЮНЕСКО за етиката на невротехнологиите, в сила от 12 ноември 2025 г.[33] |
Предназначение и история
Мозъчно-компютърните интерфейси служат за изследване, картографиране, подпомагане, разширяване или възстановяване на когнитивни и сензорно-моторни функции на човека.[1] Историята им започва с откриването на електрическата активност на мозъка: през 1924 г. Ханс Бергер е първият, който записва човешка мозъчна активност с електроенцефалография (ЕЕГ).[4] Изследванията на самите интерфейси започват през 1970-те години от Жак Видал в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, а статията му от 1973 г. въвежда термина; след години опити с животни първите невропротези се имплантират в хора в средата на 1990-те години.[3]
Кохлеарните импланти — първото невропротезно устройство — са поставени на около 736 900 души по света към декември 2010 г.[2] През 2005 г. парализираният Мат Нейгъл става първият човек, който управлява изкуствена ръка с МКИ, в първото изпитване на импланта BrainGate; 96-електродният имплант му позволява с мисъл да движи роботизирана ръка, компютърен курсор, осветлението и телевизора.[5]
Възстановяване на речта
През май 2021 г. екип от Станфордския университет позволява на парализиран участник да пише английски изречения с около 86 знака и 18 думи в минута.[6] Екипът на Калифорнийския университет в Сан Франциско съобщава през 2021 г., че парализиран мъж с анартрия общува с петнадесет думи в минута чрез имплант, а през 2024 г. същият екип създава първата двуезична говорна невропротеза.[7]
През август 2024 г. UC Davis Health представя в New England Journal of Medicine интерфейс, който превръща мозъчните сигнали в реч с точност до 97 % — най-точната система от този вид — при мъж с тежко нарушена реч заради амиотрофична латерална склероза (АЛС).[29] През юли 2023 г. неврохирургът Брандман имплантира на 45-годишния Кейси Харел, участник в изпитването BrainGate, четири микроелектродни матрици в лявата прецентрална извивка — областта, която координира говора; те записват активността от 256 кортикални електрода.[30]
На първата тренировъчна сесия системата постига за 30 минути 99,6 % точност при речник от 50 думи, на втората — 90,2 % при речник от 125 000 думи само с още 1,4 часа данни, а след това поддържа 97,5 % точност.[32] Думите се изговарят с глас, наподобяващ гласа на Харел преди болестта, създаден от негови стари записи.[31]
Neuralink
Neuralink е американска компания за невротехнологии, която разработва имплантируеми мозъчно-компютърни интерфейси; основана е от Илон Мъск и екип от осем учени и инженери, стартира през 2016 г. и става публично известна през март 2017 г.[9] Мъск заявява, че дългосрочната цел е „симбиоза с изкуствения интелект“, който той смята за екзистенциална заплаха за човечеството, ако не бъде овладян.[10]
Компанията обявява, че разработва устройство, „подобно на шевна машина“, което вкарва в мозъка много тънки нишки (с ширина от 4 до 6 микрометра), и демонстрира система, която чете информация от лабораторен плъх чрез 1500 електрода.[11] Към май 2023 г. тя получава разрешение за изпитвания с хора в САЩ.[12]
Първите изпитвания с хора започват през септември 2023 г. по изключение за изследователско устройство на FDA и включват хора с тетраплегия заради увреждане на гръбначния мозък в шийния отдел или с АЛС; операциите се извършват в Неврологичния институт „Бароу“ във Финикс, Аризона, а на 29 януари 2024 г. Мъск съобщава, че предишния ден в човек е имплантиран интерфейсът Telepathy.[13] На 20 март 2024 г. Neuralink представя на живо в X първия пациент — 29-годишния Ноланд Арбо, който показва как движи курсора на екрана, управлява музика и играе шах.[14]
По-късно Арбо разказва, че 85 % от нишките на импланта са се откъснали напълно, защото мозъкът му се е изместил около три пъти повече, отколкото Neuralink е очаквала;[15] частичното изтегляне на нишките през 2024 г. намалява броя на работещите електроди, но софтуерни обновления възстановяват голяма част от загубената производителност.[16]
Към септември 2025 г. Мъск съобщава за 12 участници с над 2000 дни и 15 000 часа общо ползване, а през януари 2026 г. Neuralink обявява 21 участници в изпитванията по света.[17] През август и септември 2025 г. болничната мрежа University Health Network в Торонто извършва първите операции с Neuralink в Канада — и първите извън САЩ — на двама пациенти с увреждания на гръбначния мозък в шийния отдел.[18] На 28 октомври 2025 г. University College London съобщава, че първият британски пациент с импланта е управлявал компютър с мисъл само часове след операцията.[19]
През септември 2024 г. Neuralink обявява проекта Blindsight, който трябва да върне частично зрението на слепи хора с неувредена зрителна кора, а FDA му дава статут на „пробивно устройство“ същия месец.[20] През юни 2025 г. компанията набира 650 милиона долара в кръг от серия E при оценка преди инвестицията от около 9 милиарда долара, а в края на 2025 г. Мъск обявява „масово производство“ и почти изцяло автоматизирани операции през 2026 г.[21]
Други подходи и компании
Интерфейсът Stentrode, разработван от 2010 г. от изследователи, свързани с Мелбърнския университет, по идея на австралийския невролог Томас Оксли и с финансиране от DARPA, се вкарва през кръвоносните съдове: това е стент с електроди, който с катетър се поставя в горния сагитален синус, до моторната кора.[8]
Precision Neuroscience от Ню Йорк разработва тънкослоен електроден масив, който прилепва към повърхността на мозъка, без да прониква в тъканта; поставя се без краниотомия, а процедурата е проектирана да бъде обратима.[26] През май 2024 г. компанията и болничната система Mount Sinai поставят световен рекорд, като записват едновременно от 4096 електрода в четири масива Layer 7.[27] През април 2025 г. FDA разрешава по процедурата 510(k) интерфейса Layer 7 за търговска употреба при записване, наблюдение и стимулиране на повърхността на мозъка с имплантиране до 30 дни.[28]
Критика и етика
Neuralink е критикувана за опитите с животни: между 2018 и 2022 г. най-малко 1500 животни — маймуни, прасета и овце — загиват при експериментите, като в някои случаи са евтаназирани заради усложнения.[25] През февруари 2022 г. организацията за защита на животните Physicians Committee for Responsible Medicine подава жалба до Министерството на земеделието на САЩ, като твърди, че Neuralink и Калифорнийският университет в Дейвис са малтретирали маймуни.[23] През юли 2023 г. министерството съобщава на законодателите, че проверка на двете бази на Neuralink през януари 2023 г. не е открила нарушения освен инцидент от 2019 г., за който компанията сама е съобщила; организацията оспорва този резултат.[24] През април 2025 г. Neuralink погрешно се определя като „малък бизнес в неравностойно положение“ във федерален документ.[22]
Препоръката на ЮНЕСКО за етиката на невротехнологиите е приета на Генералната конференция в Самарканд, Узбекистан, и влиза в сила на 12 ноември 2025 г.; инвестициите в невротехнологии нарастват със 700 % между 2014 и 2021 г.[33] Потребителски устройства като свързани ленти за глава или слушалки вече събират невронни данни, които могат да разкрият емоции и реакции; препоръката предупреждава за рисковете за децата, съветва срещу нетерапевтична употреба и срещу следенето на служителите на работното място.[34]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Brain–computer interface
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Neuralink
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Precision Neuroscience
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Precision Neuroscience
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
Precision Neuroscience
Уикипедия (английска)Отвори източника
-
New brain-computer interface allows man with ALS to ‘speak’ again
UC Davis Health (чрез Newswise) · 2024-08-14Отвори източника
-
New brain-computer interface allows man with ALS to ‘speak’ again
UC Davis Health (чрез Newswise) · 2024-08-14Отвори източника
-
New brain-computer interface allows man with ALS to ‘speak’ again
UC Davis Health (чрез Newswise) · 2024-08-14Отвори източника
-
New brain-computer interface allows man with ALS to ‘speak’ again
UC Davis Health (чрез Newswise) · 2024-08-14Отвори източника
-
UNESCO Adopts First Global Framework on Neurotechnology Ethics
Национална комисия на Обединеното кралство за ЮНЕСКО · 2025-11-18Отвори източника
-
UNESCO Adopts First Global Framework on Neurotechnology Ethics
Национална комисия на Обединеното кралство за ЮНЕСКО · 2025-11-18Отвори източника