Съвет за сигурност на ООН
Съветът за сигурност е един от шестте главни органа на Организацията на обединените нации и носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност[1]. Правомощията му по Устава на ООН включват създаването на мироопазващи операции, разрешаването на военни действия и налагането на международни санкции[2]. Той е единственият орган на ООН, чиито резолюции са задължителни за всички държави членки[3]. Съветът има 15 членове — пет постоянни (Русия, Китай, САЩ, Обединеното кралство и Франция) и десет непостоянни, избирани от Общото събрание за две години[4]. Всеки от петте постоянни членове има право на вето върху решенията по същество и може сам да блокира проекторезолюция, колкото и подкрепа да има тя сред останалите[5].
Правомощия
С Устава на ООН държавите членки възлагат на Съвета основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност и се съгласяват, че при изпълнението ѝ той действа от тяхно име[6]. Членовете на ООН се съгласяват да приемат и изпълняват решенията на Съвета за сигурност в съответствие с Устава[7]. Според глава VII на Устава Съветът може да установява заплахи за мира и нарушения на мира и да разрешава ответни мерки, включително използването на сила[8]. Председателството се сменя всеки месец между петнадесетте членове по азбучния ред на имената им на английски[9].
Създаване и история
Съветът е създаден през 1945 г., след Втората световна война, като наследник на Обществото на народите, а първото му заседание е на 17 януари 1946 г. в Чърч Хаус в Лондон[10]. По време на Студената война той е до голяма степен парализиран от съперничеството между САЩ и Съветския съюз, макар да разрешава намесите в Корейската война и в кризата в Конго и да изпраща мироопазващи сили в Кипър и на Синайския полуостров[11]. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. мироопазването рязко се разширява — с големи операции в Кувейт, Намибия, Камбоджа, Босна, Сомалия и другаде[12]. Към декември 2024 г. действат 11 мироопазващи мисии с около 70 000 души персонал от над 120 държави и годишен бюджет от около 5,6 милиарда долара[13]. Единствената реформа на Съвета е от 1965 г., когато непостоянните членове са увеличени от 6 на 10[14].
Правото на вето
Думата „вето“ не се среща в Устава; правото произтича от член 27, според който решенията по всички непроцедурни въпроси се вземат с девет гласа „за“, включително съгласните гласове на постоянните членове[15]. Въздържането или отсъствието на постоянен член не се смята за вето[16]. Така постоянните членове имат абсолютно вето върху всички задължителни санкции, мироопазващите операции, приемането и изключването на членове и избора на генерален секретар[17]. Уставът изисква и промените в него да бъдат ратифицирани от всички постоянни членове[18]. Дори самата заплаха от вето може да промени текста на резолюция или да доведе до оттеглянето ѝ — т.нар. „джобно вето“[19].
Към 17 септември 2026 г. Русия (и преди това СССР) е използвала ветото 157 пъти, САЩ — 94 пъти (51 пъти в защита на Израел), Обединеното кралство — 30, Китай — 23 и Франция — 18 пъти[20]. От 1992 г. Русия е най-честият ползвател на ветото, следвана от САЩ и Китай, а Франция и Обединеното кралство не са го използвали от 1989 г.[21] Около една четвърт от всички вета се отнасят до приемането на нови членове на ООН[22].
Ветото е спорно. Привържениците му твърдят, че ООН би се разпаднала, ако се опита да наложи задължителни мерки срещу постоянен член, и че ветото е важна защита срещу господството на САЩ[23]. Русия и Китай смятат ветото за фактор на международната стабилност и за спирачка срещу военните намеси[24]. Критиците го наричат най-недемократичния елемент на ООН и главната причина за бездействието при военни престъпления и престъпления срещу човечеството, защото на практика не позволява действия срещу постоянните членове и техните съюзници[25].
Войните от 2020-те години
През 2020-те години Съветът отново е парализиран от повтарящите се вета на Русия за войната в Украйна и на САЩ за войната в Газа, което поражда нови призиви за реформа[26]. На 25 февруари 2022 г. Русия налага вето на проекторезолюция, осъждаща нахлуването, при 11 гласа „за“ и въздържали се Китай, Индия и ОАЕ[27]. През септември 2022 г. Русия отново налага вето — на резолюция, осъждаща опита ѝ да анексира четири украински области[28]. На 2 март 2022 г. Общото събрание приема на извънредна специална сесия резолюция ES-11/1, която настоява за пълно изтегляне на руските сили, със 141 гласа „за“, 5 „против“ и 35 въздържали се[29]. През април 2022 г. Общото събрание приема и резолюция 76/262, според която всяко вето в Съвета за сигурност автоматично води до дебат в Общото събрание[30].
Възможността Общото събрание да действа, когато Съветът е блокиран, датира от резолюцията „Обединени за мир“: когато Съветът не изпълнява задълженията си заради липса на единодушие между постоянните членове, Общото събрание незабавно разглежда въпроса и може да препоръча колективни мерки; тя е приета на 3 ноември 1950 г.[31] По тази процедура са свиквани единадесет извънредни специални сесии, последната — през февруари 2022 г.[32]
САЩ налагат вето на проекторезолюции, призоваващи за незабавно хуманитарно прекратяване на огъня в Газа, през октомври 2023 г., декември 2023 г. и февруари 2024 г. с довода, че те биха подкопали текущите дипломатически преговори[33]. През 2024 г. са наложени вета на седем проекторезолюции — най-много за една година от 1986 г. насам: четири от Русия, три от САЩ и една от Китай[34]. На 17 ноември 2025 г. с 13 гласа „за“ и 2 въздържали се Съветът приема Резолюция 2803, която одобрява Всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа и разрешава създаването на „Съвет за мир“ като преходна администрация и на временни международни сили за стабилизиране[35]. По време на войната в Иран Съветът приема Резолюция 2817, внесена от Бахрейн от името на шестте държави от Съвета за сътрудничество в Залива и Йордания, с 13 гласа „за“, без глас „против“ и при въздържали се Русия и Китай[36].
Състав през 2026 г.
През 2026 г. десетте избрани членове на Съвета са Бахрейн, Колумбия, ДР Конго, Дания, Гърция, Латвия, Либерия, Пакистан, Панама и Сомалия[37]. На изборите на 3 юни 2026 г. Общото събрание избира петима членове за мандат от 1 януари 2027 г.[38] Избрани са Зимбабве, Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Австрия и Португалия, а Филипините и Германия не успяват[39]. В групата на Западна Европа Португалия получава 134 гласа, Австрия — 131, а Германия — 104 при необходимо мнозинство от 127[40].
Реформа
Всяка реформа на Съвета изисква съгласието на две трети от държавите членки и ратификация от две трети от тях, включително от всички постоянни членове[41]. Броят на членовете на ООН е нараснал от 51 при създаването ѝ до 193 днес и според критиците Съветът не отразява съвременния световен ред[42]. Нито една държава от Африка, Латинска Америка или Южна Азия няма постоянно място, макар тези региони да са голяма част от населението на света[43].
Най-често споменаваните кандидати за постоянни места са Бразилия, Германия, Индия и Япония — групата Г4, чиито членове подкрепят взаимно кандидатурите си[44]. Постоянните членове, всеки от които има вето и върху реформата, обявяват позициите си неохотно: САЩ подкрепят постоянно членство за Япония и Индия и малък брой нови непостоянни места, а Обединеното кралство и Франция по същество подкрепят позицията на Г4[45]. Срещу такава реформа традиционно е групата „Обединени за консенсус“, съставена главно от регионални съперници на Г4, която от 1992 г. предлага полупостоянни места или повече непостоянни места[46]. Африканската група настоява за две постоянни места за Африка заради историческите несправедливости и защото голяма част от дневния ред на Съвета е съсредоточена върху континента[47]. През 2017 г. се съобщава, че държавите от Г4 са готови временно да се откажат от право на вето, ако получат постоянно място[48].
Предложенията за реформа на ветото включват ограничаването му до жизненоважни въпроси на националната сигурност, изискването няколко държави да го наложат заедно и пълното му премахване[49]. През 2013 г. Франция предлага постоянните членове доброволно да се въздържат от вето, когато се решават действия за спиране на масови зверства[50]. Генералният секретар Антониу Гутериш заявява, че сегашният Съвет за сигурност не отговаря на днешния свят и че иска да продължи диалога за реформата в Общото събрание, но постоянните членове не са съгласни[51].
Изкуственият интелект в Съвета за сигурност
На 18 юли 2023 г. генералният секретар Гутериш говори пред Съвета за сигурност за потенциала на изкуствения интелект да ускори човешкото развитие и предупреждава за злонамерената му употреба[52]. Според него, ако ИИ стане преди всичко оръжие за кибератаки, дълбоки фалшификати, дезинформация и реч на омразата, последиците за световния мир и сигурност биха били много сериозни[53]. Той определя взаимодействието между ИИ и ядрените оръжия, биотехнологиите, невротехнологиите и роботиката като „дълбоко тревожно“[54].
Изборът на генерален секретар (2026)
Вторият мандат на генералния секретар Антониу Гутериш изтича на 31 декември 2026 г.[55] Процедурата за избор на наследник започва официално на 25 ноември 2025 г. с писмо на председателя на Общото събрание Аналена Бербок и на председателя на Съвета за сигурност Майкъл Имран Кану, с което държавите са поканени да предлагат кандидати[56]. Съветът провежда закрити анонимни „сламени анкети“ на 30 юли, 21 август, 18 и 29 септември и 7 октомври[57]. Първата анкета с цветни бюлетини, които показват възможните вета на постоянните членове, е на 16 октомври[58]. По неписаното правило за ротация между регионалните групи предимство има кандидат от Латинска Америка и Карибите[59].
Според PassBlue на анкетата от 16 октомври Ребека Гринспан от Коста Рика запазва водачеството с девет гласа „насърчава“, пет „обезкуражава“ и един „без мнение“, като трима от постоянните членове я насърчават, а двама — я обезкуражават[60]. За да получи препоръка от Съвета, кандидатът се нуждае от поне девет гласа „насърчава“ и нито едно вето от постоянните членове[61]. На 17 октомври бившият президент на Сенегал Маки Сал оттегля кандидатурата си[62].
България и Съветът за сигурност
България е избирана за непостоянен член три пъти — с мандати, започнали през 1966, 1986 и 2002 г.[63] Общо тя е прекарала в Съвета 6 години като член от Източноевропейската група[64]. През 2016 г. България издига за генерален секретар Ирина Бокова, тогава генерален директор на ЮНЕСКО[65]. На 28 септември в надпреварата влиза Кристалина Георгиева, която министър-председателят на България издига като единствен кандидат на страната, но Бокова остава в надпреварата и България се оказва с двама кандидати[66]. В последната сламена анкета на 5 октомври 2016 г. Антониу Гутериш получава 13 от 15 гласа „насърчава“ и нито един „обезкуражава“ от постоянните членове, а Бокова — 7 гласа „насърчава“ и 2 „обезкуражава“ от постоянните членове[67].
Вижте също
- Израел и палестинският въпрос
- Изкуственият интелект във войната
- ООН: доклад за глобалното управление на изкуствения интелект
- Първата сесия на Глобалния диалог на ООН за управление на изкуствения интелект (Женева, юли 2026)
- Мирните преговори за войната в Украйна (2025–2026)
- НАТО
- Войната в Иран (2026)
- Причини за войните през 21-ви век
- Как се стигна до войната в Украйна
- Икономическо неравенство
Доказателства към твърденията
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Charter, Chapter V: The Security Council
United NationsОтвори източника
-
United Nations Charter, Chapter V: The Security Council
United NationsОтвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council veto power
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations General Assembly Resolution ES-11/1
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Uniting for Peace (Resolution 377 (V))
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Uniting for Peace (Resolution 377 (V))
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Resolution 2803 (2025) — Gaza: International Stabilization Force and Board of Peace
UNSCR · 2025-11-17Отвори източника
-
Amid widening conflict, UN Security Council orders Iran to stop attacks on Gulf states immediately
The Week · 2026-03-12Отвори източника
-
Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16Отвори източника
-
2026 United Nations Security Council election
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2026 United Nations Security Council election
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2026 United Nations Security Council election
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Reform of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Guterres calls for AI 'that bridges divides', rather than pushing us apart
UN News · 2023-07-18Отвори източника
-
Guterres calls for AI 'that bridges divides', rather than pushing us apart
UN News · 2023-07-18Отвори източника
-
Guterres calls for AI 'that bridges divides', rather than pushing us apart
UN News · 2023-07-18Отвори източника
-
2026 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2026 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2026 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2026 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2026 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16Отвори източника
-
Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16Отвори източника
-
Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16Отвори източника
-
List of members of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
List of members of the United Nations Security Council
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2016 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2016 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
2016 United Nations Secretary-General selection
Wikipedia (английска)Отвори източника