Съвет за сигурност на ООН

Правомощия

С Устава на ООН държавите членки възлагат на Съвета основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност и се съгласяват, че при изпълнението ѝ той действа от тяхно име^[6]. Членовете на ООН се съгласяват да приемат и изпълняват решенията на Съвета за сигурност в съответствие с Устава^[7]. Според глава VII на Устава Съветът може да установява заплахи за мира и нарушения на мира и да разрешава ответни мерки, включително използването на сила^[8]. Председателството се сменя всеки месец между петнадесетте членове по азбучния ред на имената им на английски^[9].

Създаване и история

Съветът е създаден през 1945 г., след Втората световна война, като наследник на Обществото на народите, а първото му заседание е на 17 януари 1946 г. в Чърч Хаус в Лондон^[10]. По време на Студената война той е до голяма степен парализиран от съперничеството между САЩ и Съветския съюз, макар да разрешава намесите в Корейската война и в кризата в Конго и да изпраща мироопазващи сили в Кипър и на Синайския полуостров^[11]. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. мироопазването рязко се разширява — с големи операции в Кувейт, Намибия, Камбоджа, Босна, Сомалия и другаде^[12]. Към декември 2024 г. действат 11 мироопазващи мисии с около 70 000 души персонал от над 120 държави и годишен бюджет от около 5,6 милиарда долара^[13]. Единствената реформа на Съвета е от 1965 г., когато непостоянните членове са увеличени от 6 на 10^[14].

Правото на вето

Думата „вето“ не се среща в Устава; правото произтича от член 27, според който решенията по всички непроцедурни въпроси се вземат с девет гласа „за“, включително съгласните гласове на постоянните членове^[15]. Въздържането или отсъствието на постоянен член не се смята за вето^[16]. Така постоянните членове имат абсолютно вето върху всички задължителни санкции, мироопазващите операции, приемането и изключването на членове и избора на генерален секретар^[17]. Уставът изисква и промените в него да бъдат ратифицирани от всички постоянни членове^[18]. Дори самата заплаха от вето може да промени текста на резолюция или да доведе до оттеглянето ѝ — т.нар. „джобно вето“^[19].

Към 17 септември 2026 г. Русия (и преди това СССР) е използвала ветото 157 пъти, САЩ — 94 пъти (51 пъти в защита на Израел), Обединеното кралство — 30, Китай — 23 и Франция — 18 пъти^[20]. От 1992 г. Русия е най-честият ползвател на ветото, следвана от САЩ и Китай, а Франция и Обединеното кралство не са го използвали от 1989 г.^[21] Около една четвърт от всички вета се отнасят до приемането на нови членове на ООН^[22].

Ветото е спорно. Привържениците му твърдят, че ООН би се разпаднала, ако се опита да наложи задължителни мерки срещу постоянен член, и че ветото е важна защита срещу господството на САЩ^[23]. Русия и Китай смятат ветото за фактор на международната стабилност и за спирачка срещу военните намеси^[24]. Критиците го наричат най-недемократичния елемент на ООН и главната причина за бездействието при военни престъпления и престъпления срещу човечеството, защото на практика не позволява действия срещу постоянните членове и техните съюзници^[25].

Войните от 2020-те години

През 2020-те години Съветът отново е парализиран от повтарящите се вета на Русия за войната в Украйна и на САЩ за войната в Газа, което поражда нови призиви за реформа^[26]. На 25 февруари 2022 г. Русия налага вето на проекторезолюция, осъждаща нахлуването, при 11 гласа „за“ и въздържали се Китай, Индия и ОАЕ^[27]. През септември 2022 г. Русия отново налага вето — на резолюция, осъждаща опита ѝ да анексира четири украински области^[28]. На 2 март 2022 г. Общото събрание приема на извънредна специална сесия резолюция ES-11/1, която настоява за пълно изтегляне на руските сили, със 141 гласа „за“, 5 „против“ и 35 въздържали се^[29]. През април 2022 г. Общото събрание приема и резолюция 76/262, според която всяко вето в Съвета за сигурност автоматично води до дебат в Общото събрание^[30].

Възможността Общото събрание да действа, когато Съветът е блокиран, датира от резолюцията „Обединени за мир“: когато Съветът не изпълнява задълженията си заради липса на единодушие между постоянните членове, Общото събрание незабавно разглежда въпроса и може да препоръча колективни мерки; тя е приета на 3 ноември 1950 г.^[31] По тази процедура са свиквани единадесет извънредни специални сесии, последната — през февруари 2022 г.^[32]

САЩ налагат вето на проекторезолюции, призоваващи за незабавно хуманитарно прекратяване на огъня в Газа, през октомври 2023 г., декември 2023 г. и февруари 2024 г. с довода, че те биха подкопали текущите дипломатически преговори^[33]. През 2024 г. са наложени вета на седем проекторезолюции — най-много за една година от 1986 г. насам: четири от Русия, три от САЩ и една от Китай^[34]. На 17 ноември 2025 г. с 13 гласа „за“ и 2 въздържали се Съветът приема Резолюция 2803, която одобрява Всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа и разрешава създаването на „Съвет за мир“ като преходна администрация и на временни международни сили за стабилизиране^[35]. По време на войната в Иран Съветът приема Резолюция 2817, внесена от Бахрейн от името на шестте държави от Съвета за сътрудничество в Залива и Йордания, с 13 гласа „за“, без глас „против“ и при въздържали се Русия и Китай^[36].

Състав през 2026 г.

През 2026 г. десетте избрани членове на Съвета са Бахрейн, Колумбия, ДР Конго, Дания, Гърция, Латвия, Либерия, Пакистан, Панама и Сомалия^[37]. На изборите на 3 юни 2026 г. Общото събрание избира петима членове за мандат от 1 януари 2027 г.^[38] Избрани са Зимбабве, Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Австрия и Португалия, а Филипините и Германия не успяват^[39]. В групата на Западна Европа Португалия получава 134 гласа, Австрия — 131, а Германия — 104 при необходимо мнозинство от 127^[40].

Реформа

Всяка реформа на Съвета изисква съгласието на две трети от държавите членки и ратификация от две трети от тях, включително от всички постоянни членове^[41]. Броят на членовете на ООН е нараснал от 51 при създаването ѝ до 193 днес и според критиците Съветът не отразява съвременния световен ред^[42]. Нито една държава от Африка, Латинска Америка или Южна Азия няма постоянно място, макар тези региони да са голяма част от населението на света^[43].

Най-често споменаваните кандидати за постоянни места са Бразилия, Германия, Индия и Япония — групата Г4, чиито членове подкрепят взаимно кандидатурите си^[44]. Постоянните членове, всеки от които има вето и върху реформата, обявяват позициите си неохотно: САЩ подкрепят постоянно членство за Япония и Индия и малък брой нови непостоянни места, а Обединеното кралство и Франция по същество подкрепят позицията на Г4^[45]. Срещу такава реформа традиционно е групата „Обединени за консенсус“, съставена главно от регионални съперници на Г4, която от 1992 г. предлага полупостоянни места или повече непостоянни места^[46]. Африканската група настоява за две постоянни места за Африка заради историческите несправедливости и защото голяма част от дневния ред на Съвета е съсредоточена върху континента^[47]. През 2017 г. се съобщава, че държавите от Г4 са готови временно да се откажат от право на вето, ако получат постоянно място^[48].

Предложенията за реформа на ветото включват ограничаването му до жизненоважни въпроси на националната сигурност, изискването няколко държави да го наложат заедно и пълното му премахване^[49]. През 2013 г. Франция предлага постоянните членове доброволно да се въздържат от вето, когато се решават действия за спиране на масови зверства^[50]. Генералният секретар Антониу Гутериш заявява, че сегашният Съвет за сигурност не отговаря на днешния свят и че иска да продължи диалога за реформата в Общото събрание, но постоянните членове не са съгласни^[51].

Изкуственият интелект в Съвета за сигурност

На 18 юли 2023 г. генералният секретар Гутериш говори пред Съвета за сигурност за потенциала на изкуствения интелект да ускори човешкото развитие и предупреждава за злонамерената му употреба^[52]. Според него, ако ИИ стане преди всичко оръжие за кибератаки, дълбоки фалшификати, дезинформация и реч на омразата, последиците за световния мир и сигурност биха били много сериозни^[53]. Той определя взаимодействието между ИИ и ядрените оръжия, биотехнологиите, невротехнологиите и роботиката като „дълбоко тревожно“^[54].

Изборът на генерален секретар (2026)

Вторият мандат на генералния секретар Антониу Гутериш изтича на 31 декември 2026 г.^[55] Процедурата за избор на наследник започва официално на 25 ноември 2025 г. с писмо на председателя на Общото събрание Аналена Бербок и на председателя на Съвета за сигурност Майкъл Имран Кану, с което държавите са поканени да предлагат кандидати^[56]. Съветът провежда закрити анонимни „сламени анкети“ на 30 юли, 21 август, 18 и 29 септември и 7 октомври^[57]. Първата анкета с цветни бюлетини, които показват възможните вета на постоянните членове, е на 16 октомври^[58]. По неписаното правило за ротация между регионалните групи предимство има кандидат от Латинска Америка и Карибите^[59].

Според PassBlue на анкетата от 16 октомври Ребека Гринспан от Коста Рика запазва водачеството с девет гласа „насърчава“, пет „обезкуражава“ и един „без мнение“, като трима от постоянните членове я насърчават, а двама — я обезкуражават^[60]. За да получи препоръка от Съвета, кандидатът се нуждае от поне девет гласа „насърчава“ и нито едно вето от постоянните членове^[61]. На 17 октомври бившият президент на Сенегал Маки Сал оттегля кандидатурата си^[62].

България и Съветът за сигурност

България е избирана за непостоянен член три пъти — с мандати, започнали през 1966, 1986 и 2002 г.^[63] Общо тя е прекарала в Съвета 6 години като член от Източноевропейската група^[64]. През 2016 г. България издига за генерален секретар Ирина Бокова, тогава генерален директор на ЮНЕСКО^[65]. На 28 септември в надпреварата влиза Кристалина Георгиева, която министър-председателят на България издига като единствен кандидат на страната, но Бокова остава в надпреварата и България се оказва с двама кандидати^[66]. В последната сламена анкета на 5 октомври 2016 г. Антониу Гутериш получава 13 от 15 гласа „насърчава“ и нито един „обезкуражава“ от постоянните членове, а Бокова — 7 гласа „насърчава“ и 2 „обезкуражава“ от постоянните членове^[67].

Доказателства към твърденията

1. United Nations Security Council
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
2. United Nations Security Council
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
3. United Nations Security Council
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
4. United Nations Security Council
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
5. United Nations Security Council
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
6. United Nations Charter, Chapter V: The Security Council
   United Nations
   Отвори източника
7. United Nations Charter, Chapter V: The Security Council
   United Nations
   Отвори източника
8. United Nations Security Council
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
9. United Nations Security Council
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
10. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
11. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
12. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
13. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
14. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
15. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
16. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
17. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
18. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
19. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
20. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
21. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
22. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
23. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
24. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
25. United Nations Security Council veto power
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
26. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
27. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
28. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
29. United Nations General Assembly Resolution ES-11/1
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
30. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
31. Uniting for Peace (Resolution 377 (V))
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
32. Uniting for Peace (Resolution 377 (V))
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
33. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
34. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
35. Resolution 2803 (2025) — Gaza: International Stabilization Force and Board of Peace
    UNSCR · 2025-11-17
    Отвори източника
36. Amid widening conflict, UN Security Council orders Iran to stop attacks on Gulf states immediately
    The Week · 2026-03-12
    Отвори източника
37. Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
    PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16
    Отвори източника
38. 2026 United Nations Security Council election
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
39. 2026 United Nations Security Council election
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
40. 2026 United Nations Security Council election
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
41. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
42. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
43. United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
44. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
45. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
46. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
47. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
48. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
49. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
50. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
51. Reform of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
52. Guterres calls for AI 'that bridges divides', rather than pushing us apart
    UN News · 2023-07-18
    Отвори източника
53. Guterres calls for AI 'that bridges divides', rather than pushing us apart
    UN News · 2023-07-18
    Отвори източника
54. Guterres calls for AI 'that bridges divides', rather than pushing us apart
    UN News · 2023-07-18
    Отвори източника
55. 2026 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
56. 2026 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
57. 2026 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
58. 2026 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
59. 2026 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
60. Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
    PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16
    Отвори източника
61. Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
    PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16
    Отвори източника
62. Powerful Council Members Reject A-Baki in First Color-Coded Poll
    PassBlue · Damilola Banjo · 2026-10-16
    Отвори източника
63. List of members of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
64. List of members of the United Nations Security Council
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
65. 2016 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
66. 2016 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
67. 2016 United Nations Secretary-General selection
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника