Изкуственият интелект във войната

Основни системи

Основни понятия

Смъртоносните автономни оръжейни системи (lethal autonomous weapons systems, LAWS) са военни дронове или роботи, които могат самостоятелно да търсят и поразяват цели въз основа на програмирани ограничения и описания^[7]. Няма общоприета между държавите дефиниция на тези системи^[8]. Министерството на отбраната на САЩ определя автономното оръжие като система, която след активиране може да избира и поразява цели без по-нататъшна намеса на човек-оператор^[9]. През септември 2026 г. Групата правителствени експерти на ООН се съгласява, че такава система може да се характеризира като съчетание от едно или повече оръжия и технологични компоненти, които заедно могат да откриват, избират и поразяват цел със сила без намеса на човек, който управлява системата^[10].

През 2012 г. доклад на Human Rights Watch разграничава три степени на човешки контрол: „човек в цикъла“ (човек задейства оръжието), „човек над цикъла“ (човек наблюдава действието и може да го прекъсне) и „човек извън цикъла“ (оръжието е напълно автономно)^[11]. По-късно в дискусиите все по-често се използва понятието „съществен човешки контрол“ (meaningful human control)^[12]. Някои определения са толкова широки, че включват сухопътните и морските мини — прости автоматично задействани смъртоносни оръжия, използвани от векове^[13]. Автоматични отбранителни системи като корабната Phalanx CIWS се използват от 1970-те години и могат самостоятелно да откриват и атакуват приближаващи ракети, снаряди, самолети и кораби по зададени от човек критерии^[14].

Приложения

ИИ може да подобри командването и управлението, комуникациите, сензорите, интеграцията и съвместимостта на системите^[15]. Технологиите с ИИ позволяват координация на сензори и средства за поразяване, откриване и разпознаване на заплахи, отбелязване на позиции на противника и прихващане на цели^[16]. През 2024 г. китайска лаборатория в Колежа за съвместни операции на Националния университет по отбрана в Шъдзяджуан създава ИИ „военен командир“ за големи военни симулации в ролята на главнокомандващ^[17]. През ноември 2024 г. президентът на САЩ Джо Байдън и генералният секретар на Китайската комунистическа партия Си Цзинпин потвърждават необходимостта от човешки контрол, а не контрол от ИИ, върху използването на ядрени оръжия^[18]. По време на конфликта между Индия и Пакистан през 2025 г. индийската армия използва ИИ, за да изгради обща оперативна картина, да анализира разузнавателни данни, да оценява заплахи и да прогнозира далечни удари^[19].

Надпреварата във въоръжаването

Военната надпревара в областта на ИИ е технологично, икономическо и военно състезание между две или повече държави за разработване и внедряване на напреднали технологии с ИИ и смъртоносни автономни оръжия^[20]. Понякога тя се разглежда в контекста на „студена война на ИИ“ между САЩ и Китай^[21]. Руският президент Владимир Путин заявява, че лидерът в ИИ ще „управлява света“^[22]. Един от рисковете е, че надпреварата създава силни стимули екипите да пестят от безопасността на системите, което увеличава риска от критични повреди и непредвидени последствия^[23].

Project Maven

Project Maven (официално — Algorithmic Warfare Cross Functional Team) е инициатива на Министерството на отбраната на САЩ, започната през 2017 г., за ускорено въвеждане на машинно обучение и интеграция на данни във военното разузнаване^[24]. Програмата възниква при заместник-министъра Робърт Уърк, след като той изразява безпокойство от напредъка на Китай в отбранителните приложения на ИИ^[25]. Ръководителите ѝ я представят като помощ при вземането на решения с човек в цикъла, а не като автономна оръжейна платформа^[26]. Първоначално програмата използва компютърно зрение за обработка на изображения и видео; днес тя съчетава данни от дронове, спътници и други сензори, отбелязва възможни цели, представя ги на анализатори и предава решенията им на оперативните системи^[27].

Отначало Пентагонът работи с Google, но през 2018 г. служители на компанията, сред които Мередит Уитакър, протестират срещу участието ѝ в проекта; Google не подновява договора и той е поет от Palantir^[28]. Няколко служители на Google напускат, а 4000 други изпращат писмо до изпълнителния директор Сундар Пичай с искане компанията да не „изгражда военни технологии“^[29].

Maven използва снимки, спътникови изображения, данни за местоположение от прихванати комуникации, инфрачервени сензори и радари със синтезирана апертура; системи за машинно обучение и разпознаване на обекти обработват данните и откриват възможни цели^[30]. Потребителският интерфейс се нарича Maven Smart System^[31]. От шестте стъпки на „веригата на поразяване“ — откриване, локализиране, отсяване на законните цели, приоритизиране, възлагане на огневи единици и стрелба — Maven може да изпълнява четири^[32]. Старши офицер по целеуказването преценява, че с Maven може да взема решения за 80 цели на час срещу 30 без системата^[33]. При операцията „Иракска свобода“ клетката за целеуказване е наброявала около 2000 души, докато 18-и въздушнодесантен корпус постига сравнима ефективност с 20 души^[34].

През май 2025 г. Пентагонът увеличава тавана на договора за Maven Smart System до 1,3 млрд. долара до 2029 г. от предишните 480 млн. долара^[35]. На 25 март 2025 г. Агенцията за комуникации и информация на НАТО и Palantir финализират придобиването на Maven Smart System NATO за Съюзното командване по операциите^[36]. Към март 2025 г. системата вече включва големи езикови модели, генеративни модели и машинно обучение^[37]. Към март 2026 г. по Maven работят поне 32 компании, а системата се използва от близо 25 000 американски военнослужещи и служители^[38].

Технологичните компании

Maven анализира и обединява огромни обеми данни от наблюдение от различни източници благодарение на интеграцията на данни от Palantir Technologies^[39]. На 18 септември 2025 г. правителството на Обединеното кралство обявява ново партньорство с Palantir за военни възможности с ИИ за вземане на решения и целеуказване на стойност до 750 млн. паунда за пет години^[40]. Повече за компанията — в статията Palantir Technologies.

Anduril Industries е американска компания за военни технологии, специализирана в автономни системи; основана е през 2017 г. от Палмър Лъки, Трей Стивънс, Мат Грим, Джо Чен и Брайън Шимпф^[41]. Идеята за софтуерен стартъп за военни приложения възниква у Стивънс и негови колеги от Palantir^[42]. Основата на всички продукти на компанията е софтуерната платформа Lattice, която с помощта на ИИ класифицира обекти, като съчетава данни от различни сензори^[43]. През януари 2025 г. Anduril обявява серия заводи „Арсенал“ за автономни оръжейни системи; първият, Arsenal-1, се строи край Кълъмбъс, Охайо^[44]. През май 2026 г. компанията набира 5 млрд. долара инвестиции при оценка от 61 млрд. долара^[45].

В Maven има „хъб“ с няколко големи езикови модела, сред които различни версии на ChatGPT на OpenAI и Llama на Meta^[46]. В края на 2024 г. Пентагонът започва да интегрира в Maven и Claude на Anthropic^[47]. През юли 2025 г. Министерството на отбраната възлага на Anthropic двугодишно споразумение с таван от 200 млн. долара за прототипи на авангардни възможности на ИИ за националната сигурност на САЩ^[48]. На 4 март 2026 г. министерството определя Anthropic като риск за веригата на доставки и разпорежда използването на продуктите ѝ в армията на САЩ да бъде прекратено в рамките на шест месеца^[49]. След отказа на Anthropic да подкрепя разработването на автономни оръжия и вътрешното наблюдение тази роля е поета от други компании за ИИ, сред които OpenAI^[50].

Газа

По време на войната в Газа Армията за отбрана на Израел (ЦАХАЛ) използва ИИ, за да определя бързо и автоматично кого и какво да бомбардира^[51]. Системата „Хабсора“ („Евангелието“) автоматично преглежда данни от наблюдение, търси сгради, техника и хора, смятани за свързани с противника, и препоръчва цели на човек-анализатор, който решава дали да ги предаде нататък^[52]. Бившият началник на генералния щаб Авив Кохави заявява, че системата може да произвежда 100 цели за бомбардировка в Газа на ден, докато анализаторите са произвеждали 50 на година^[53]. Системата е разработена от Unit 8200 на израелското военно разузнаване^[54].

„Лавендър“ е база данни с ИИ, която според показания на шестима офицери от разузнаването пред +972 Magazine и Local Call в един момент съдържа до 37 000 палестински мъже, свързани чрез ИИ с „Хамас“ или „Палестински ислямски джихад“^[55]. След като проверка на извадка показва точност от 90%, ЦАХАЛ одобрява широкото използване на „Лавендър“ за препоръчване на цели^[56]. Един от източниците казва: „Отделях по 20 секунди на цел на този етап и правех десетки всеки ден. Като човек нямах никаква добавена стойност, освен като печат за одобрение.“^[57] Според израелски служител програмата „Къде е татко?“ проследява заподозрени бойци, докато се приберат у дома, където ЦАХАЛ ги бомбардира „без колебание, като първа възможност“^[58].

ЦАХАЛ заявява, че не използва система с ИИ, която идентифицира терористи или се опитва да предскаже дали даден човек е терорист; информационните системи са само инструменти, които помагат на анализаторите, а според директивите анализаторите трябва да проверяват независимо дали целите отговарят на определенията^[59]. Армията категорично отхвърля и твърдението за политика да се убиват десетки хиляди хора в домовете им^[60].

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заявява, че е „дълбоко обезпокоен“ от съобщенията, че Израел използва ИИ във военната си кампания в Газа, тъй като това излага цивилните на риск и размива отговорността^[61]. Специалният докладчик на ООН Бен Сол заявява, че ако съобщенията са верни, много израелски удари в Газа биха представлявали военни престъпления — непропорционални нападения^[62]. През септември 2025 г. Microsoft прекратява достъпа на Unit 8200 до услугите си Azure, след като The Guardian съобщава, че данни от масово подслушване на телефонни разговори в Газа и на Западния бряг се използват за определяне на цели^[63].

Украйна

Войната между Русия и Украйна е широко призната за „първата война с дронове“ в света заради мащаба и интензивността на атаките с дронове^[64]. През юни 2024 г. Украйна създава първия в света отделен род войски за война с дронове — Силите за безпилотни системи, а Русия създава свои през ноември 2025 г.^[65] През 2024 г. украинската армия разработва автономни камикадзе дронове, за да обезсили руското заглушаване по време на полет^[66]. През същата година стават масови и дроновете, управлявани по оптично влакно, които също избягват радиозаглушаването^[67].

Украйна стартира с Palantir проекта Brave1 Dataroom за изграждане на системи с ИИ въз основа на бойните данни, събрани от началото на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г.^[68] През 2022 г. САЩ използват спътниково разузнаване и Maven Smart System, за да предоставят на украинските сили местоположенията на руска техника^[69]. Към май 2026 г. според няколко източника, сред които Al Jazeera, хората все още контролират операциите^[70]. През юни 2026 г. представител на украинската отбранителна индустрия заявява пред New Scientist, че две години по-рано „напълно автономни дронове без човешки надзор“ за първи път са убили войници на бойното поле; твърдението все още не е доказано^[71]. Около април 2026 г. Русия по съобщения започва масово да използва автономни версии с ИИ на своя ударен дрон „Молния“^[72].

Войната с Иран (2026)

Войната с Иран през 2026 г. е описвана като „първата война на ИИ“, макар САЩ и Израел да са използвали ИИ за определяне на цели и по-рано — в конфликтите в Близкия изток и във войната в Газа^[73]. С Maven Smart System САЩ поразяват 1000 цели в първите 24 часа на войната и 5000 цели за 10 дни^[74]. През юни 2026 г. съдебни документи разкриват, че правителствена версия на чатбота Grok е използвана в Maven Smart System при военните операции срещу Иран^[75]. Според главния служител по цифровите технологии и ИИ на Пентагона Камерън Стенли системата е подпомогнала използването на над 2000 боеприпаса срещу 2000 отделни цели за 96 часа^[76]. Според публикации от 2026 г. в операциите на САЩ в Иран е използван и Claude на Anthropic, най-вече за анализ на разузнавателни данни и за помощ при определяне и приоритизиране на цели^[77].

До 2026 г. Израел разширява използването на ИИ извън Газа с общоармейска „Фабрика за оперативни данни и ИИ“, използвана за удари с дронове, целеуказване и отбрана във войната с Иран и в Ливан^[78]. Властите проверяват дали ИИ е участвал в удара по иранско училище за момичета, при който загиват 170 цивилни, повечето от тях ученички^[79]. Централното командване на САЩ подчертава, че окончателните решения за целите се вземат от хора^[80]. През пролетта на 2026 г. разузнавателен доклад на Командването за специални операции на САЩ, написан отчасти с ИИ, погрешно твърди, че китайски кораб в региона превозва материали за програма за ядрени оръжия; планираната операция за задържането му стига до самолети във въздуха, преди проверка да установи, че докладът е неточен^[81].

Етични и правни въпроси

Експерти по етика, ИИ и международно хуманитарно право твърдят, че подобни системи нарушават основни принципи на хуманитарното право като военната необходимост, пропорционалността и разграничаването между комбатанти и цивилни^[82]. Професорът по компютърни науки Стюарт Ръсел смята смъртоносните автономни оръжия за неетични и нечовешки, най-вече защото трудно се различават комбатанти от некомбатанти^[83]. Нейтън Ууд от своя страна посочва, че в някои случаи автономните системи „вероятно ще превъзхождат морално и правно конвенционалните алтернативи“^[84]. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ от 2021 г. няма вътрешни или международни правни забрани за разработването и използването на такива оръжия^[85].

Според някои автори смъртоносните автономни оръжия размиват границите на отговорността за конкретно убийство^[86]. Философът Робърт Спароу твърди, че автономните оръжия са причинно, но не и морално отговорни — подобно на децата войници^[87]. Хайди Хлааф пита кой носи отговорност при грешка на система за целеуказване: „Анализаторът, който е приел препоръката на ИИ? Програмистите, създали системата? Разузнавачите, събрали данните за обучението?“^[88] Марта Бо от Стокхолмския международен институт за изследване на мира предупреждава за „пристрастие към автоматизацията“ — прекомерно разчитане на системите, на които се дава твърде голямо влияние върху решения, които трябва да вземат хората^[89].

Международно регулиране и кампании

От 2014 г. държавите обсъждат смъртоносните автономни оръжия в рамките на Конвенцията за определени конвенционални оръжия, а през 2016 г. създават Група правителствени експерти по темата^[90]. На последното си заседание през септември 2026 г. групата постига консенсус по двадесет и три точки и формулира елементи на бъдещ инструмент, без да предрешава неговия характер^[91]. В доклада си групата заявява, че за спазването на принципите на разграничаване, пропорционалност и предпазни мерки при нападение са нужни контрол и човешка преценка спрямо тези оръжия^[92]. През октомври 2023 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш и председателят на Международния комитет на Червения кръст Миряна Сполярич призовават държавите да започнат преговори за нов правно обвързващ инструмент и да сключат договор до края на 2026 г.^[93]

На 22 декември 2023 г. Общото събрание на ООН приема резолюция в подкрепа на международното обсъждане на тези оръжия със 152 гласа „за“, четири „против“ и 11 въздържали се^[94]. На 2 декември 2024 г. следва резолюция със 166 гласа „за“, 3 „против“ (Беларус, КНДР и Русия) и 15 въздържали се^[95]. Към 29 март 2019 г. мнозинството от правителствата на заседание на ООН подкрепят забрана, а малцинство, сред което Австралия, Израел, Русия, Обединеното кралство и САЩ, се противопоставя^[96].

Политическата декларация за отговорно военно използване на изкуствения интелект и автономността е предложение на правителството на САЩ за норми и контрол на въоръженията, обявено на срещата на върха за отговорен ИИ във военната сфера (REAIM); към 27 ноември 2024 г. тя е подписана от 58 държави^[97]. Отделен документ — призивът за действие на REAIM от 2023 г. — е подписан от 57 държави на 16 февруари 2023 г.^[98]

Кампанията „Спрете роботите убийци“ е основана в Лондон през април 2013 г.; това е коалиция от неправителствени организации, които настояват за превантивна забрана на смъртоносните автономни оръжия^[99]. През юли 2015 г. над 1000 експерти по ИИ подписват писмо, което предупреждава за надпревара във въоръжаването с ИИ и призовава за забрана на автономните оръжия; сред подписалите са Стивън Хокинг, Илон Мъск, Стив Возняк, Ноам Чомски и Демис Хасабис^[100]. Светият престол неколкократно призовава международната общност да забрани тези оръжия^[101].

Доказателства към твърденията

1. AI warfare
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
2. AI warfare
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
3. Military applications of artificial intelligence
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
4. Military applications of artificial intelligence
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
5. Military applications of artificial intelligence
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
6. Lethal autonomous weapon
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
7. Lethal autonomous weapon
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
8. Lethal autonomous weapon
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
9. Lethal autonomous weapon
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
10. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
11. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
12. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
13. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
14. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
15. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
16. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
17. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
18. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
19. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
20. Artificial intelligence arms race
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
21. Artificial intelligence arms race
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
22. Artificial intelligence arms race
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
23. Artificial intelligence arms race
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
24. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
25. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
26. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
27. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
28. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
29. Campaign to Stop Killer Robots
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
30. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
31. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
32. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
33. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
34. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
35. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
36. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
37. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
38. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
39. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
40. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
41. Anduril Industries
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
42. Anduril Industries
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
43. Anduril Industries
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
44. Anduril Industries
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
45. Anduril Industries
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
46. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
47. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
48. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
49. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
50. AI warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
51. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
52. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
53. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
54. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
55. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
56. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
57. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
58. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
59. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
60. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
61. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
62. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
63. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
64. Drone warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
65. Drone warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
66. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
67. Drone warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
68. AI warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
69. Project Maven
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
70. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
71. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
72. Drone warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
73. AI warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
74. AI warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
75. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
76. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
77. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
78. Military applications of artificial intelligence
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
79. AI warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
80. AI warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
81. AI warfare
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
82. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
83. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
84. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
85. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
86. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
87. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
88. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
89. AI-assisted targeting in the Gaza Strip
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
90. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
91. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
92. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
93. Campaign to Stop Killer Robots
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
94. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
95. Campaign to Stop Killer Robots
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
96. Lethal autonomous weapon
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
97. Political Declaration on Responsible Military Use of Artificial Intelligence and Autonomy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
98. Political Declaration on Responsible Military Use of Artificial Intelligence and Autonomy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
99. Campaign to Stop Killer Robots
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
100. Lethal autonomous weapon
     Wikipedia (английска)
     Отвори източника
101. Lethal autonomous weapon
     Wikipedia (английска)
     Отвори източника