Икономическо неравенство

Измерване

Коефициентът на Джини е създаден от италианския статистик и социолог Корадо Джини; стойност 0 означава пълно равенство, а стойност 1 (или 100%) — максимално неравенство, при което един човек получава целия доход^[5]. В страните от ОИСР в края на XX век, след данъците и социалните плащания, коефициентът е между 0,24 и 0,49 — най-нисък в Словакия и най-висок в Мексико^[6].

Исторически тенденции

В дългосрочен план икономическото неравенство има тенденция да расте; изключенията в новата история са спадовете по време на двете световни войни и при създаването на съвременната социална държава след Втората световна война^[7]. Неравенството в доходите между държавите е най-голямо през 70-те години на XX век^[8]. През последните 30 години неравенството в повечето държави значително нараства, особено в развитите^[9].

Според Доклада за световното неравенство на World Inequality Lab неравенството в доходите и богатството расте почти навсякъде от 80-те години на XX век насам, след поредица от програми за дерегулация и либерализация^[10]. Разликата между средните доходи на най-богатите 10% държави и на най-бедните 50% държави намалява от около 50 пъти до малко под 40 пъти, докато разликата между най-богатите 10% и най-бедните 50% от хората в рамките на държавите почти се удвоява — от 8,5 до 15 пъти^[11].

Т.нар. „крива слон“ (графиката на Лакнер и Миланович) показва неравномерното разпределение на ръста на доходите между различните групи по доход^[12]. Публикувана през 2013 г., тя обхваща периода 1988–2008 г.: доходите на най-богатия 1% в света нарастват с около 60%, а тези на световната „средна класа“ — със 70 до 80%^[13].

Неравенството днес

Според Доклада за световното неравенство най-богатите 10% от населението на света получават 52% от световния доход, а по-бедната половина — 8,5%^[14]. Неравенството в богатството е още по-голямо: по-бедната половина притежава едва 2% от богатството, а най-богатите 10% — 76%^[15]. Най-равнопоставеният регион е Европа, където делът на най-богатите 10% в доходите е около 36%, а най-неравнопоставеният — Близкият изток и Северна Африка, където достига 58%^[16].

Най-богатият 1% получава 38% от цялото допълнително богатство, натрупано от средата на 90-те години насам, а по-бедната половина — едва 2%^[17]. От 1995 г. делът на милиардерите в световното богатство нараства от 1% до над 3%, като 2020 г. отбелязва най-рязкото увеличение в историята на данните^[18]. През последните 40 години държавите стават значително по-богати, но правителствата им — значително по-бедни: в богатите страни делът на публичното богатство е близо до нула или отрицателен^[19].

Според доклад на Оксфам от 2021 г. пандемията от COVID-19 значително увеличава икономическото неравенство: богатството на милиардерите нараства с 3,9 трилиона долара, а броят на хората, които живеят с по-малко от 5,50 долара на ден, вероятно се увеличава с 500 милиона^[20].

Теории и обяснения

Кривата на Кузнец е хипотеза на икономиста Саймън Кузнец от 50-те и 60-те години на XX век, според която с развитието на икономиката пазарните сили първо увеличават, а после намаляват неравенството^[21]. Хипотезата остава силно оспорвана и сред икономистите няма съгласие дали е вярна^[22]. Тома Пикети смята, че Кузнец е приел спада на неравенството през 1930–1950 г. за краен етап на развитието му^[23].

Книгата на Пикети „Капиталът в XXI век“ (на френски — 2013 г.) разглежда неравенството в богатството и доходите в Европа и САЩ от XVIII век насам^[24]. Основната ѝ теза е, че когато доходността на капитала (r) дълго време е по-висока от икономическия растеж (g), богатството се концентрира, а неравното му разпределение води до социална и икономическа нестабилност^[25]. Според книгата тенденцията към по-голямо неравенство се обръща между 1930 и 1975 г. заради изключителни обстоятелства — двете световни войни и Голямата депресия унищожават много богатство, особено това на елита^[26]. Пикети смята, че днес светът се връща към „наследствен капитализъм“, в който голяма част от икономиката е в ръцете на наследено богатство, а растящата сила на тази класа заплашва да създаде олигархия^[27]. Той предлага годишен прогресивен световен данък върху богатството до 2% заедно с прогресивен подоходен данък до 80%, но признава, че такъв данък би бил „политически невъзможен“^[28]. В края на 2014 г. Пикети пише, че не смята съотношението между доходността на капитала и растежа за единствения или основния инструмент за анализ на неравенството^[29].

Колумнистът на Financial Times Мартин Улф критикува Пикети, че само приема, че неравенството е важно, без да обяснява защо^[30]. Лорънс Самърс смята, че Пикети подценява намаляващата възвръщаемост на капитала, която според него поставя горна граница на неравенството^[31]. Повечето други икономисти обясняват ръста на доходите на най-богатия 1% с глобализацията и технологичните промени^[32]. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън използват историята на Швеция и Южна Африка, за да покажат, че неравенството зависи много повече от институциите, отколкото от разликата между доходността и растежа^[33].

Неравенство и политика

Неравенството е централна тема в споровете за икономическата политика по света, защото данъците и разходите на държавата влияят силно на разпределението на доходите^[34]. Авторите на Доклада за световното неравенство заключават, че различията между държавите потвърждават, че неравенството не е неизбежно, а е „политически избор“^[35]. Изследванията сочат също, че по-голямото неравенство пречи на икономическия растеж и на макроикономическата стабилност^[36].

Повечето изследователи на икономическото неравенство смятат, че сегашните му равнища са проблем и трябва да бъдат намалени^[37]. Други не са съгласни и смятат, че сегашното неравенство е необходимо, защото насърчава хората да придобиват полезни умения и да поемат рискове, а така — растежа и иновациите^[38]. Според някои неравенството е естествен и справедлив резултат от пазарната икономика, в която възнагражденията зависят от различния принос на хората^[39]. Трети смятат, че неравенството всъщност не е нараснало значително^[40].

България и Европейският съюз

Според Евростат през 2025 г. коефициентът на Джини за разполагаемия доход в ЕС е 29,2, като най-високото неравенство е в България (37,7), Латвия (35,6) и Литва (35,5), а най-ниското — в Словакия (23,0), Белгия (23,4) и Чехия (24,0)^[41]. Делът на хората в риск от бедност, измерен спрямо фиксирания праг от 2019 г., намалява в ЕС от 16,5% през 2019 г. до 13,0% през 2025 г.^[42] Най-голям е спадът в Румъния (със 17,4 процентни пункта до 6,4%) и в България (с 15,3 процентни пункта до 7,3%)^[43].

Изкуственият интелект и неравенството

Според анализ на Международния валутен фонд, представен от управляващия директор Кристалина Георгиева на 14 януари 2024 г., близо 40% от заетостта в света е изложена на изкуствения интелект, а в развитите икономики — около 60% от работните места^[44]. Тъй като много развиващи се страни нямат инфраструктурата и квалифицираната работна сила, за да се възползват от него, с времето технологията може да увеличи неравенството между държавите^[45]. Изкуственият интелект може да засегне и неравенството в доходите и богатството в рамките на държавите^[46]. Изводът на МВФ е, че „при повечето сценарии изкуственият интелект вероятно ще влоши общото неравенство“^[47]. Фондът препоръчва широки мрежи за социална защита и програми за преквалификация на уязвимите работници^[48].

Доказателства към твърденията

1. Economic inequality
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
2. Economic inequality
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
3. Economic inequality
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
4. Economic inequality
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
5. Gini coefficient
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
6. Gini coefficient
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
7. Economic inequality
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
8. Economic inequality
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
9. Economic inequality
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
10. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
11. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
12. Elephant curve
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
13. Elephant curve
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
14. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
15. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
16. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
17. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
18. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
19. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
20. Economic inequality
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
21. Kuznets curve
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
22. Kuznets curve
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
23. Kuznets curve
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
24. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
25. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
26. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
27. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
28. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
29. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
30. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
31. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
32. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
33. Capital in the Twenty-First Century
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
34. Economic inequality
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
35. World Inequality Report 2022 — Executive summary
    World Inequality Lab · Lucas Chancel, Thomas Piketty, Emmanuel Saez, Gabriel Zucman (координатори) · 2021-12-07
    Отвори източника
36. Economic inequality
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
37. Economic inequality
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
38. Economic inequality
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
39. Economic inequality
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
40. Economic inequality
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
41. Living conditions in Europe — income distribution and income inequality
    Eurostat
    Отвори източника
42. Living conditions in Europe — income distribution and income inequality
    Eurostat
    Отвори източника
43. Living conditions in Europe — income distribution and income inequality
    Eurostat
    Отвори източника
44. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity.
    International Monetary Fund (IMF Blog) · Kristalina Georgieva · 2024-01-14
    Отвори източника
45. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity.
    International Monetary Fund (IMF Blog) · Kristalina Georgieva · 2024-01-14
    Отвори източника
46. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity.
    International Monetary Fund (IMF Blog) · Kristalina Georgieva · 2024-01-14
    Отвори източника
47. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity.
    International Monetary Fund (IMF Blog) · Kristalina Georgieva · 2024-01-14
    Отвори източника
48. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity.
    International Monetary Fund (IMF Blog) · Kristalina Georgieva · 2024-01-14
    Отвори източника