Войната в Иран (2026)

Предистория

Атаките идват в момент, в който иранският режим е може би в най-слабата си позиция от години: в началото на 2026 г. в страната има масови протести, мотивирани от отслабената икономика и проблемите с инфраструктурата, които са потушени с широка употреба на сила^[5]. Според активисти, цитирани от Асошиейтед Прес, броят на убитите при потушаването на общонационалните протести достига най-малко 7005 души^[6].

Много от регионалните съюзници на Иран са сериозно отслабени, главно от израелските военни действия от 2023 г. насам, а израелските удари през 2024 г. и съвместните удари със САЩ в продължение на 12 дни през 2025 г. подкопават отбраната и ядрената програма на Иран^[7].

Атаките следват и провала на непреките преговори през февруари 2026 г. за ново споразумение за ограничаване на иранската ядрена програма: оманският външен министър, който посредничи, говори за значителен напредък, но президентът Доналд Тръмп заявява, че „не е във възторг“ от разговорите^[8]. Според Съвета за международни отношения (CFR) войната започва, когато Техеран не приема исканията на САЩ да прекрати всякакво обогатяване на уран^[9].

Причини и движещи сили: обявените мотиви на САЩ и Израел

В обръщението си при началото на операцията Тръмп заявява, че целта е „да защитим американския народ, като премахнем непосредствените заплахи от иранския режим“, и напомня, че от 47 години режимът скандира „Смърт на Америка“^[73]. Според него Иран отхвърля всяка възможност да се откаже от ядрените си амбиции и вместо това се опитва да възстанови ядрената си програма и да развива ракети с голям обсег, които „скоро биха могли да достигнат американската родина“^[74]. Той обявява, че САЩ ще унищожат ракетите и ракетната промишленост на Иран и флота му, ще попречат на регионалните му съюзници да дестабилизират региона и ще гарантират, че Иран няма да получи ядрено оръжие^[75].

Тръмп свързва войната и със смяна на режима. По време на протестите в началото на годината той призовава иранците да продължат да протестират и пише, че „помощта идва“^[76]. В обръщението си посочва, че режимът „наскоро е убил десетки хиляди свои граждани“ по време на протестите^[77], и призовава иранците да „поемат управлението си“^[78].

Нетаняху заявява, че целта на операцията е „да се сложи край на заплахата от режима на аятоласите“^[79]. Според него иранските лидери планират да възстановят ядрените и ракетните си способности и да ги заровят под земята, където не могат да бъдат достигнати, а преговарящите им се опитват „да печелят време“^[80]. „Ако не действаме, ще се изправим срещу ядрен Иран, Иран с десетки хиляди балистични ракети“, казва той и призовава иранците да създадат „нов и свободен Иран“^[81].

Причини: прекъснатите преговори

Ударите идват след третия кръг непреки преговори между САЩ и Иран в Женева с посредничеството на Оман^[82]. Оманският външен министър Бадр ал-Бусаиди заявява пред CBS, че е постигнат пробив: Иран се съгласява никога да не притежава материал за бомба и да няма запаси от обогатен уран, при „пълна и всеобхватна проверка от МААЕ“^[83]. След ударите той заявява, че „сериозни и активни преговори отново са компрометирани“, и призовава САЩ: „Това не е вашата война“^[84].

Според обзор на Фондацията за защита на демокрациите (FDD) американската делегация пристига в Женева с искания за пълен демонтаж на ядрените съоръжения във Фордо, Исфахан и Натанз, предаване на запасите от обогатен уран на САЩ и ангажимент за нулево обогатяване без срок на изтичане, които иранската страна „напълно отхвърля“^[85]. Следващият кръг е насрочен за 2 март^[86]. Експертът на FDD Едмънд Фитън-Браун смята, че двете страни са „на светлинни години една от друга“, защото Иран „винаги е бил решен да произведе ядрено оръжие“^[87].

Келси Дейвънпорт от Асоциацията за контрол на въоръженията описва иранското предложение: след многогодишна пауза Иран би възобновил обогатяване за нуждите на изследователските си реактори, не би натрупвал обогатен уран и би приел широк надзор от МААЕ; според нея обаче то не отговаря на „максималистичните условия“ на Белия дом и не изглежда достатъчно строго от гледна точка на неразпространението^[88]. Тя смята, че Тръмп вероятно е взел решението за война още преди края на третия кръг и че едва ли нещо по-малко от пълна иранска капитулация би предотвратило ударите^[89].

Причини: разузнавателните оценки за заплахата

Според Изследователската служба на Конгреса американското разузнаване последователно оценява, че Техеран не е подновил разработването на ядрени оръжия, а на 2 март генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заявява, че агенцията няма доказателства за „структурирана програма за производство на ядрени оръжия“^[90]. В същото време Агенцията за военно разузнаване оценява през май 2025 г., че на Иран биха били нужни „вероятно по-малко от седмица“, за да произведе достатъчно делящ се материал за едно оръжие^[91]. Оценките за ракетното производство на Иран се различават: израелската армия говори за „десетки балистични ракети месечно“, а Рубио — за „над 100“^[92].

Според „Вашингтон пост“ американските разузнавателни оценки са заключили, че Иран няма да представлява пряка военна заплаха за територията на САЩ поне през следващото десетилетие^[93]. В писмените си показания пред сенатската комисия по разузнаване на 18 март директорката на националното разузнаване Тълси Габард посочва, че след ударите от юни 2025 г. „не е имало усилия“ за възстановяване на иранския капацитет за обогатяване; тя не прочита тази част на глас, а сенатор Марк Уорнър я обвинява, че е „пропуснала частите, които противоречат на Тръмп“^[94].

На 17 март директорът на Националния център за борба с тероризма Джо Кент подава оставка, като пише, че „Иран не представляваше непосредствена заплаха за нашата нация“ и че войната е започната „поради натиск от Израел и неговото мощно американско лоби“; Тръмп отговаря, че Кент е „слаб по отношение на сигурността“ и че „Иран беше заплаха“^[95]. Говорителката на Белия дом Каролайн Ливит обяснява решението с това, че президентът „имаше усещане, отново основано на факти“, че Иран ще нанесе удар по САЩ и по американските активи в региона^[96].

Причини: ролята на Израел и Саудитска Арабия

На 2 март държавният секретар Марко Рубио заявява: „Знаехме, че ще има израелска акция. Знаехме, че тя ще предизвика нападение срещу американските сили“, и че без превантивен удар САЩ биха понесли по-тежки загуби^[97]. На същата пресконференция обаче той казва, че операцията „трябваше да се случи независимо от всичко“^[98]. Тръмп отрича Израел да го е принудил: „Не. Може би аз съм принудил тях“, като добавя, че по негово мнение иранците „щяха да нападнат първи“^[99].

Според Ройтерс, позоваващ се на трима души, запознати с разговора, Тръмп вече е одобрил идеята за военна операция, но не е решил кога; Нетаняху го убеждава, че може никога да няма по-добър шанс Хаменей да бъде убит, а нови разузнавателни данни сочат, че срещата на иранското ръководство е изтеглена за сутринта на събота^[100]. Разговорът и данните са катализатор за окончателното решение, което Тръмп взема на 27 февруари^[101]. Ройтерс заключава, че Нетаняху не е принудил Тръмп да започне война, но е бил „ефективен застъпник“^[102].

Според „Вашингтон пост“ Тръмп нарежда ударите след седмици на лобиране от Израел и Саудитска Арабия: престолонаследникът Мохамед бин Салман многократно го призовава по телефона да действа, макар публично да подкрепя дипломацията, и предупреждава, че отказът от удар сега ще окуражи Техеран^[103]. През август обаче, по данни на Axios, бин Салман настоява Тръмп да деескалира и да се въздържи от нови масирани удари^[104].

Причини: произраелското лоби в САЩ

Най-голямата организация на произраелското лоби в САЩ е Американско-израелският комитет за обществени въпроси (AIPAC). По собственото му определение мисията му е да убеждава правителството на САЩ да приема политики за „силни, трайни и взаимноизгодни отношения“ с Израел^[114]. В деня на ударите AIPAC приветства „решителните действия“ срещу иранския режим, провеждани „в тясна координация“ с Израел, и „решимостта“ на Тръмп Иран никога да не получи ядрено оръжие; в изявлението се твърди, че режимът е избил „над 30 000“ свои граждани през последните седмици^[115].

Основният инструмент на AIPAC са парите за избори. През изборния цикъл 2023–2024 г. AIPAC PAC и свързаният с него свръхкомитет United Democracy Project харчат общо близо 126,9 млн. долара по данни на Федералната избирателна комисия, обобщени от Sludge^[116]. В кампанията за междинните избори United Democracy Project е похарчил 54 млн. долара и е най-големият външен харчещ, а по-широката произраелска мрежа от дарители — 71 млн. долара, второ място след криптоиндустрията^[117]. Според The Lever трима демократи в Камарата на представителите, които се противопоставят на резолюцията за военните правомощия, са получили общо 1,7 млн. долара от AIPAC, която подкрепя военната кампания^[118]. За конгресмена Грег Ландсман AIPAC е най-големият дарител с над 350 000 долара^[119].

Влиянието среща и съпротива. В Мичиган AIPAC и съюзниците му харчат около 30 млн. долара в неуспешен опит да попречат на Абдул Ел-Саид да спечели демократичната номинация за Сената^[120]. Проучване на Quinnipiac от юни показва, че 48% от американските избиратели и 66% от демократите смятат, че Вашингтон подкрепя Израел твърде много — най-високият дял за девет години^[121].

Значителна част от подкрепата идва от християнските ционисти. Пастор Джон Хейги, основател на организацията „Обединени християни за Израел“ (CUFI), която по нейни данни има 10 милиона членове, приветства в проповедта си на следващия ден „брилянтното изпълнение“ на операцията^[122]. От 2016 г. насам CUFI е похарчила близо 2,5 млн. долара за лобиране в Конгреса, включително по санкциите срещу Иран и „Хизбула“^[123]. Посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби заявява в интервю за Тъкър Карлсън, че би приел Израел да контролира земите от Ефрат до Нил; по-късно определя думите си като шега, но над дузина арабски държави ги осъждат^[124].

Към мрежата принадлежат и мозъчни тръстове и дарители. Вашингтонският институт за близкоизточна политика е основан през 1985 г. от бившия служител на AIPAC Мартин Индик в партньорство с една от големите дарителки на организацията^[125]. Мириам Аделсън дава 111 млн. долара на свръхкомитети в подкрепа на Тръмп по време на кампанията през 2024 г.^[126]

Мрежата не е единна. Либералната организация J Street, която се определя като произраелска, осъжда „безразсъдното решение“ на Тръмп „да започне война по избор“ и заявява, че Иран „не представлява непосредствена заплаха“, която да оправдава превантивна война^[127].

Колко решаваща е ролята на лобито, е спорно. Тезата, че САЩ са въвлечени във войната от Израел и неговото лоби, се отстоява от политолога Джон Миършаймър, според когото ролята на лобито в американската политика „остава силна както винаги“^[105]. Коментаторът Бил Шър от Washington Monthly я отхвърля: „Тръмп избра да я започне“, а Нетаняху „няма лост върху Тръмп“ и „се нуждае от Тръмп, а не обратното“^[106].

Причини: разломът сред привържениците на Тръмп и тезата на Тъкър Карлсън

Войната разделя привържениците на Тръмп. В деня на ударите дългогодишният му поддръжник Тъкър Карлсън, бивш водещ във Fox News, определя нападението като „абсолютно отвратително и зло“ и предупреждава, че то „ще разбърка тестето из основи“^[108]. Конгресменката Марджъри Тейлър Грийн пише, че избирателите са гласували за „Америка на първо място“ и „НУЛА войни“, а конгресменът Томас Маси — че това „не е „Америка на първо място““^[109]. Сенатор Линдзи Греъм, напротив, приветства операцията: „Краят на най-голямата държава спонсор на тероризма наближава“^[110].

В интервю за „Ню Йорк Таймс“ в началото на май Карлсън твърди, че решението „не е било нормален процес на вземане на решения“ и че Тръмп е бил „по-скоро заложник, отколкото суверенен вземащ решения“ на „съзвездие от влиятелни личности“ — Рупърт Мърдок, Марк Левин и Шон Ханити, които според него му внушават, че ще влезе в историята и ще „спаси и изкупи Израел“; Ханити и Левин отричат, а Мърдок не отговаря на запитването^[111]. Според Forbes Италия Карлсън посочва сред дарителите, упражнили „постоянен натиск“, и Мириам Аделсън, която също не коментира^[107].

През април Карлсън пише в бюлетина си, че „президентът Тръмп е роб на Израел“, а Тръмп го нарича човек с „нисък коефициент на интелигентност“, който „няма абсолютно никаква представа какво става“^[112]. През септември Карлсън разказва пред NPR, че дни преди войната е казал на Тръмп в Овалния кабинет, че тя не е заради иранската ядрена програма, а е тласкана от Израел, и че Тръмп му отговорил: „В крайна сметка всички умираме. Така че няма значение“; твърдението не е независимо потвърдено, а Белият дом не отговаря пряко на него^[113].

Причини: вътрешнополитически фактори

Юсеф Мунайер от Арабския център във Вашингтон пише във Foreign Policy, че Нетаняху е прав, че „един прозорец се затваря — всъщност няколко“, но те нямат нищо общо с иранските ядрени амбиции, а с израелската и американската политика^[128]. Според него изборите и в двете страни могат да сложат край на тандема Тръмп–Нетаняху още тази година, а Нетаняху е подсъдим по дело за корупция^[129]. Халил Джахшан от същия център определя войната като „война по избор, представена като превантивен акт на самоотбрана“^[130], а според него Нетаняху разчита тя да подобри шансовете на коалицията му на изборите през октомври 2026 г.^[131]

Анел Шийлайн от Института „Куинси“ смята, че Тръмп вероятно вижда в нападението политическа победа или поне начин да отклони вниманието от досиетата по делото Епстийн^[132]. Общественото мнение в САЩ е разделено по партийна линия: проучване на NPR/PBS News/Marist от 2–4 март 2026 г. показва, че 56% от американците се противопоставят на военните действия, а 44% ги подкрепят; против са 86% от демократите, а за — 84% от републиканците^[133].

Причини: гледната точка на Иран и международното право

Иран разглежда войната като продължение на нападението от юни 2025 г.: „Миналата година Израел нападна, после САЩ... те се прегрупираха и ни нападнаха отново“, заявява външният министър Абас Арагчи, според когото войната ще свърши, когато Иран е сигурен, че няма да се повтори, и получи обезщетения^[134].

Юристката Сюзан Акрам от Арабския център във Вашингтон отбелязва, че обявените цели се менят — смяна на режима, защита на иранските граждани, прекратяване на ракетната програма и предотвратяване на ядрено оръжие, за което „няма достоверни доказателства“ — и че САЩ не могат да се позоват на самоотбрана, тъй като Иран нито ги е нападнал, нито ги е заплашил, без да бъде нападнат^[135].

Начало и цели

Американската операция носи името „Епична ярост“ (Epic Fury), а израелската кампания — „Ревящ лъв“ (Roaring Lion)^[10].

Мащабните удари са насочени срещу иранските военни обекти и висшето ръководство на Ислямската република и убиват върховния лидер аятолах Али Хаменей^[11]. Събранието на експертите обявява на 8 март 2026 г. сина му Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер^[12].

По данни, обобщени от Американския еврейски комитет (AJC), за 40-те дни на кампанията Израел нанася над 10 800 удара по повече от 4000 цели, а САЩ — около 13 000 удара по ирански военни цели^[13].

Ответни удари и разширяване на войната

Иран отвръща с ракетни и дронови удари срещу американски военни съоръжения в Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства, както и срещу Израел и срещу енергийната и гражданската инфраструктура на държавите от Персийския залив, включително летища и петролни съоръжения^[14].

Ливан е въвлечен във войната на 2 март, след като свързаната с Техеран „Хизбула“ атакува Израел в отговор на убийството на Хаменей^[15]. Израел започва настъпление в Южен Ливан, при което са разселени стотици хиляди души^[16]. На 20 октомври израелският министър на отбраната Израел Кац заявява, че Израел е създал зона за сигурност от 700 квадратни километра в Южен Ливан и няма да я напусне, докато „Хизбула“ не бъде разоръжена^[17].

Войната се пренася и в Йемен: през юли хуситите обявяват морска блокада срещу Саудитска Арабия и започват атаки срещу саудитска територия и корабоплаване^[18].

На 11 март Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, която настоява Иран и неговите съюзници да прекратят атаките срещу арабските държави и цивилното население^[19]. Резолюция 2817 е внесена от Бахрейн от името на шестте членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Йордания и е приета с 13 гласа „за“, без глас „против“ и при въздържали се Русия и Китай^[20].

Ормузкият проток и икономиката

В отговор на атаките Иран обявява, че ще затвори Ормузкия проток, основен път за петрол и търговия; макар малък брой кораби с иранско разрешение да продължават да преминават, почти цялото корабоплаване спира^[21].

На 12 март Международната агенция по енергетика (МАЕ) определя войната като най-голямото прекъсване на доставките на петрол в историята и прогнозира спад на световното предлагане с 8 милиона барела дневно през март^[22]. Държавите от Персийския залив съкращават общия си добив с поне 10 милиона барела дневно^[23]. 32-те членки на МАЕ освобождават 400 милиона барела петрол от запасите си, за да понижат цените^[24].

На 13 април САЩ налагат контраблокада на протока, насочена срещу всички кораби, които се опитват да достигнат иранските пристанища^[25].

През октомври протокът остава почти затворен. Според данни на Kpler средният поток на суров петрол през него за седмицата до 7 октомври е 8,5 милиона барела дневно, около 40% под нормалното равнище^[26]. Системата IMF PortWatch отчита само 4 преминавания на 18 октомври при 85 дневно преди кризата^[27]. На 20 октомври сортът Brent се търгува за 108,56 долара за барел при около 72 долара преди войната^[28].

Примирие и меморандумът от Ислямабад

На 8 април 2026 г. двуседмично примирие между САЩ и Иран, постигнато с посредничеството на Пакистан, спира 40-те дни на американско-израелски атаки^[29]. Иран потвърждава, че ще позволи възобновяване на корабоплаването през Ормузкия проток, а Израел обявява, че също спира атаките си^[30]. Остава спорно дали примирието обхваща Ливан: „Израел твърди, че не. Пакистан твърди, че да“, коментира анализаторът Робърт Гайст Пинфолд от Кингс Колидж в Лондон^[31].

На 18 юни 2026 г. пакистанският премиер Шахбаз Шариф обявява, че Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан са подписали електронно „Ислямабадския меморандум за разбирателство“, който влиза в сила незабавно^[32]. Според Асошиейтед Прес меморандумът предвижда незабавно прекратяване на огъня и 60-дневен период за преговори за по-широко мирно споразумение; Иран се задължава да разчисти протока от мини и да пропуска кораби, а САЩ — да прекратят морската блокада, да отменят санкции, да издадат изключения за износа на ирански петрол и да започнат работа по пакет за възстановяване на Иран^[33]. Пезешкиан определя меморандума като бъдещия крайъгълен камък на иранската външна политика^[34].

Споразумението бързо се разпада^[35]. Според AJC след нови атаки срещу търговски кораби и други ирански военни действия Тръмп официално уведомява Конгреса, че военните действия са възобновени, а САЩ нанасят нов кръг удари и обявяват възстановяване на морската блокада^[36]. Блокадата на иранските пристанища е възстановена на 14 юли^[37]. Според Централното командване на САЩ (CENTCOM) оттогава американските сили са извадили от строя четири търговски кораба, върнали са 135 кораба и са унищожили 10 танкера, свързани с Иран^[38].

Корпусът на стражите на ислямската революция настоява за повече отстъпки от САЩ, включително ирански контрол над Ормузкия проток и финансова компенсация за войната^[39].

Положението през октомври 2026 г.

В седмицата до 5 октомври са атакувани поне дузина кораби, най-много от началото на войната^[40]. На 4 октомври председателят на парламента и главен ирански преговарящ Мохамад Багер Галибаф заявява, че протокът „няма да се отвори, докато не бъдат изпълнени седемте ни условия, основани на Ислямабадския меморандум“^[41].

На 8 октомври Тръмп обещава да не нанася удари по Иран преди 3 ноември^[42]. Според Financial Times, цитиран от CFR, израелският премиер Бенямин Нетаняху нарежда на армията в началото на октомври да подготви нов кръг удари, но Тръмп се противопоставя на подновяване на войната преди междинните избори в САЩ^[43].

Катар и Пакистан посредничат, а на 20–21 октомври делегациите им са в Техеран: началникът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир се среща с външния министър Абас Арагчи и обсъжда посредничеството с Пезешкиан, след което пристига и катарска делегация^[44]. Секретарят на Висшия съвет за национална сигурност Мохсен Резаи заявява, че „нито един грам обогатен уран няма да бъде изнесен от Иран“ и че преговори няма да има, докато САЩ не предприемат стъпки за изграждане на доверие^[45]. Пезешкиан настоява САЩ да отменят санкциите и да прекратят заплахите, преди да започнат преговори^[46].

От американска страна вицепрезидентът Джей Ди Ванс заявява, че Иран трябва „значимо“ да намали капацитета си за обогатяване, за да приключи войната, което сигнализира възможно смекчаване на искането за нулево обогатяване на иранска територия^[47]. Държавният секретар Марко Рубио приветства посредничеството, но заявява, че САЩ няма да подкрепят споразумение, което дава на Иран път към ядрено оръжие^[48]. Изборите в Израел на 27 октомври и в САЩ на 3 ноември очертават срока, преди който не се очаква решителен ход^[49].

Ядрената програма

На 10 юни 2026 г. Съветът на управителите на МААЕ приема резолюция, внесена от САЩ, Великобритания, Франция и Германия, която изисква Иран да декларира оставащите си запаси от обогатен уран и да допусне инспектори да ги проверят; тя е приета с 21 гласа „за“, три „против“ (Русия, Китай и Нигер) и 10 въздържали се^[50]. Иран нарича резолюцията „избелване на военната агресия“, тъй като инспекторите са имали достъп преди ударите^[51].

Според обобщението на GlobalSecurity МААЕ не е извършвала проверки в Иран по споразумението за гаранции от 28 февруари насам освен една инспекция в Бушер през юни и не може да провери местоположението и състоянието на над 200 килограма уран, обогатен до 60%, за който се смята, че е оцелял в Исфахан и Натанз^[52]. Ръководителят на иранската атомна организация Мохамад Ислами заявява, че Иран „при никакви обстоятелства“ няма да се откаже от обогатяването^[53].

Според опозиционния Национален съвет на съпротивата на Иран член на парламентарното ръководство призовава страната да създаде атомна бомба, но официално решение за създаване на оръжие или промяна на ядрената фетва не е обявено^[54].

Жертви

Заради продължаващия конфликт и ограничения достъп до интернет и медии в Иран данните за цивилните и военните жертви трудно могат да бъдат проверени^[55]. Правозащитната агенция HRANA документира 3636 загинали в Иран, от които 1701 цивилни и 1221 военнослужещи, а иранското министерство на здравеопазването съобщава за най-малко 2362 убити и над 32 314 ранени цивилни^[56]. Американски удар по иранско начално училище убива най-малко 175 души, а разселените в Иран са до 3,2 милиона^[57].

Системата за отчитане на жертвите на Пентагона посочва 21 загинали американски военнослужещи и 865 ранени, докато CENTCOM дава 18 загинали^[58]. В Израел от 28 февруари са убити 39 войници и 23 цивилни, а ранените са най-малко 7693, като основата на тези данни не е посочена^[59].

Правни и политически спорове

На спешно заседание на Съвета за сигурност генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъжда ескалацията и предупреждава, че военните действия носят риск от „верига от събития, които никой не може да контролира“^[60]. Той напомня член 2 от Устава на ООН, който задължава държавите да се въздържат от заплаха или употреба на сила, и изразява съжаление, че „възможността за дипломация е пропиляна“^[61].

САЩ заявяват, че атаките им са в съответствие с правото на самоотбрана по Устава на ООН, докато Съветът за сигурност не предприеме действия^[62]. Иранското правителство осъжда атаките като нарушение на Устава на ООН и заявява, че ще упражни правото си на самоотбрана^[63].

В САЩ на 3 юни Камарата на представителите приема с 215 на 208 гласа резолюция за ограничаване на военните правомощия на президента по отношение на Иран^[64]. На 23 юни Сенатът я одобрява с 50 на 48 гласа и за първи път от началото на войната такава резолюция минава през двете камари^[65]. Тя е съвместна резолюция, която не изисква подписа на президента, но се смята за до голяма степен символична, тъй като администрацията твърди, че американските сили не участват във военни действия срещу Иран^[66]. Тръмп нарича гласуването „лошо премерено и безсмислено“^[67]. На 24 септември Сенатът отхвърля с 49 на 50 гласа друга резолюция за военните правомощия^[68].

Оценки

Според CFR трайно уреждане остава неуловимо, а основните спорове за ядрената програма на Иран, Ормузкия проток и отмяната на санкциите не са решени^[69].

Джон Хофман от Института „Катон“ смята, че администрацията тръгва на война, „предполагайки, че може да постигне бърза победа с ограничени разходи“, и че тактическите успехи не могат да прикрият поредния „стратегически провал“ в Близкия изток^[136]. Според него Тръмп не само не е премахнал режима, но вероятно го е направил по-радикален^[137]. Чарлз Дън от Арабския център във Вашингтон предупреждава още в началото, че убийството на Хаменей създава вакуум на властта и че най-вероятният изход е военно управление, вероятно под контрола на Корпуса на стражите на ислямската революция^[138].

Мненията за меморандума от юни се разделят. Привържениците му го виждат като възможност да се предотврати по-нататъшна ескалация и да се отвори пространство за дипломация^[70]. Критиците, сред които AJC, смятат, че той дава на Иран значителни икономически отстъпки, преди да бъдат решени основните въпроси за обогатяването на уран, балистичните ракети, подкрепата за въоръжени групи и дългосрочната проверка^[71].

Иранското ръководство възлага вината на Вашингтон: „Всички регионални проблеми, от ескалацията на напрежението до смущенията в Ормузкия проток, произтичат от американското войнолюбие“, заявява Пезешкиан^[72]. Още при примирието през април анализаторът Пинфолд отбелязва, че „всички, както обикновено, обявяват победа“, а нарушенията продължават^[139].

Доказателства към твърденията

1. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
   House of Commons Library · 2026-04-24
   Отвори източника
2. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
   Council on Foreign Relations · 2026-09-11
   Overview
   Отвори източника
3. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
   Council on Foreign Relations · 2026-09-11
   Отвори източника
4. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
   Council on Foreign Relations · 2026-09-11
   Overview
   Отвори източника
5. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
   House of Commons Library · 2026-04-24
   Отвори източника
6. Deaths in Iran's crackdown on protests reach more than 7,000, activists say (AP)
   CFJC Today / The Canadian Press / AP · 2026-02-11
   Отвори източника
7. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
   House of Commons Library · 2026-04-24
   Отвори източника
8. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
   House of Commons Library · 2026-04-24
   Отвори източника
9. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
   Council on Foreign Relations · 2026-09-11
   Отвори източника
10. The Iran Strikes, Explained: How We Got Here and What It Means
    American Jewish Committee · 2026-07-20
    Отвори източника
11. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
    Council on Foreign Relations · 2026-09-11
    Отвори източника
12. Iran's Assembly of Experts Elects Mojtaba Khamenei as Supreme Leader
    Business Report · 2026-03-09
    Отвори източника
13. The Iran Strikes, Explained: How We Got Here and What It Means
    American Jewish Committee · 2026-07-20
    Отвори източника
14. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
    Council on Foreign Relations · 2026-09-11
    Отвори източника
15. US-Iran ceasefire deal: What are the terms and what's next?
    Al Jazeera · 2026-04-08
    Отвори източника
16. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
    Council on Foreign Relations · 2026-09-11
    Отвори източника
17. Iran war news — live updates, October 20
    Fox News · 2026-10-20
    Отвори източника
18. US-Iran war, Hormuz Strait, peace talks — live updates, October 4
    Fox News · 2026-10-04
    Отвори източника
19. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
    House of Commons Library · 2026-04-24
    Отвори източника
20. Amid widening conflict, UN Security Council orders Iran to stop attacks on Gulf states immediately
    The Week (India) · 2026-03-12
    Отвори източника
21. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
    House of Commons Library · 2026-04-24
    Отвори източника
22. World faces largest-ever oil supply disruption on Middle East war, IEA says (Reuters)
    BNN Bloomberg / Reuters · 2026-03-12
    Отвори източника
23. World faces largest-ever oil supply disruption on Middle East war, IEA says (Reuters)
    BNN Bloomberg / Reuters · 2026-03-12
    Отвори източника
24. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
    House of Commons Library · 2026-04-24
    Отвори източника
25. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
    House of Commons Library · 2026-04-24
    Отвори източника
26. Hormuz attacks intensify as efforts to end war on Iran stall
    Al Jazeera · 2026-10-11
    Отвори източника
27. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
28. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
29. US-Iran ceasefire deal: What are the terms and what's next?
    Al Jazeera · 2026-04-08
    Отвори източника
30. US-Iran ceasefire deal: What are the terms and what's next?
    Al Jazeera · 2026-04-08
    Отвори източника
31. US-Iran ceasefire deal: What are the terms and what's next?
    Al Jazeera · 2026-04-08
    Отвори източника
32. Trump, Iran's Pezeshkian Sign Historic Islamabad Peace Memorandum To End Conflict, Reopen Strait Of Hormuz
    Sahara Reporters · 2026-06-18
    Отвори източника
33. Iran says it's ready to return to its ceasefire with the US—hours after the two sides exchanged fire again (AP)
    Fortune / The Associated Press · 2026-09-01
    Отвори източника
34. Pezeshkian calls Islamabad MoU cornerstone of Iran's foreign policy
    Aaj News · 2026-08-03
    Отвори източника
35. Iran says it's ready to return to its ceasefire with the US—hours after the two sides exchanged fire again (AP)
    Fortune / The Associated Press · 2026-09-01
    Отвори източника
36. The Iran Strikes, Explained: How We Got Here and What It Means
    American Jewish Committee · 2026-07-20
    Отвори източника
37. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
38. Hormuz attacks intensify as efforts to end war on Iran stall
    Al Jazeera · 2026-10-11
    Отвори източника
39. Iran says it's ready to return to its ceasefire with the US—hours after the two sides exchanged fire again (AP)
    Fortune / The Associated Press · 2026-09-01
    Отвори източника
40. Hormuz attacks intensify as efforts to end war on Iran stall
    Al Jazeera · 2026-10-11
    Отвори източника
41. Iran says Strait of Hormuz to remain closed until US meets conditions
    Al Jazeera · 2026-10-04
    Отвори източника
42. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
43. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
    Council on Foreign Relations · 2026-09-11
    Latest News
    Отвори източника
44. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
45. Iran war news — live updates, October 20
    Fox News · 2026-10-20
    Отвори източника
46. Iran war news — live updates, October 20
    Fox News · 2026-10-20
    Отвори източника
47. Hormuz attacks intensify as efforts to end war on Iran stall
    Al Jazeera · 2026-10-11
    Отвори източника
48. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
49. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
50. IAEA board passes resolution demanding Iran report uranium stocks (Reuters)
    Arab News / Reuters · 2026-06-10
    Отвори източника
51. IAEA board passes resolution demanding Iran report uranium stocks (Reuters)
    Arab News / Reuters · 2026-06-10
    Отвори източника
52. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
53. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
54. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
55. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
    House of Commons Library · 2026-04-24
    Отвори източника
56. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
57. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
    Council on Foreign Relations · 2026-09-11
    Отвори източника
58. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
59. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
60. UN Leaders, Diplomats Warn of Middle East Instability Following Weekend Air-Strikes in Iran
    Inter Press Service · 2026-03-02
    Отвори източника
61. UN Leaders, Diplomats Warn of Middle East Instability Following Weekend Air-Strikes in Iran
    Inter Press Service · 2026-03-02
    Отвори източника
62. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
    House of Commons Library · 2026-04-24
    Отвори източника
63. Israel/US-Iran conflict 2026: Background and UK response (CBP-10521)
    House of Commons Library · 2026-04-24
    Отвори източника
64. US Senate votes to halt Iran war, bucking Trump
    Al Jazeera · 2026-06-23
    Отвори източника
65. US Senate votes to halt Iran war, bucking Trump
    Al Jazeera · 2026-06-23
    Отвори източника
66. Senate passes House-approved Iran war powers resolution
    CBS News · 2026-06-23
    Отвори източника
67. Senate passes House-approved Iran war powers resolution
    CBS News · 2026-06-23
    Отвори източника
68. Iran War 2026 — Day 236 Update — 21 October 2026
    GlobalSecurity.org · 2026-10-21
    Отвори източника
69. Confrontation Between the United States and Iran — Global Conflict Tracker
    Council on Foreign Relations · 2026-09-11
    Overview
    Отвори източника
70. The Iran Strikes, Explained: How We Got Here and What It Means
    American Jewish Committee · 2026-07-20
    Отвори източника
71. The Iran Strikes, Explained: How We Got Here and What It Means
    American Jewish Committee · 2026-07-20
    Отвори източника
72. Iran war news — live updates, October 20
    Fox News · 2026-10-20
    Отвори източника
73. Read Trump's full statement on Iran attack
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
74. Read Trump's full statement on Iran attack
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
75. Read Trump's full statement on Iran attack
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
76. Trump tells Iranians to keep protesting, says 'help is on its way' (Reuters)
    Al-Monitor / Reuters · 2026-01-13
    Отвори източника
77. Read Trump's full statement on Iran attack
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
78. Read Trump's full statement on Iran attack
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
79. Read Netanyahu's full statement on Iran attacks
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
80. Read Netanyahu's full statement on Iran attacks
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
81. Read Netanyahu's full statement on Iran attacks
    PBS News · 2026-02-28
    Отвори източника
82. Peace 'within reach' as Iran agrees no nuclear material stockpile: Oman FM
    Al Jazeera · 2026-02-28
    Отвори източника
83. Peace 'within reach' as Iran agrees no nuclear material stockpile: Oman FM
    Al Jazeera · 2026-02-28
    Отвори източника
84. Omani mediator 'dismayed' by halt to negotiations between Washington and Tehran
    L'Orient Today · 2026-02-28
    Отвори източника
85. Negotiations Between U.S. and Iran Fail to Yield Conclusive Result Amid Growing Crisis (Flash Brief)
    Foundation for Defense of Democracies · 2026-02-26
    Отвори източника
86. Negotiations Between U.S. and Iran Fail to Yield Conclusive Result Amid Growing Crisis (Flash Brief)
    Foundation for Defense of Democracies · 2026-02-26
    Отвори източника
87. Negotiations Between U.S. and Iran Fail to Yield Conclusive Result Amid Growing Crisis (Flash Brief)
    Foundation for Defense of Democracies · 2026-02-26
    Отвори източника
88. Analysis: U.S. Negotiators Were Ill-Prepared for Serious Nuclear Talks With Iran (Kelsey Davenport)
    Arms Control Association — Arms Control Today · 2026-04
    Отвори източника
89. Analysis: U.S. Negotiators Were Ill-Prepared for Serious Nuclear Talks With Iran (Kelsey Davenport)
    Arms Control Association — Arms Control Today · 2026-04
    Отвори източника
90. U.S. Military Operations Against Iran's Missile and Nuclear Programs (IN12665)
    Congressional Research Service (EveryCRSReport) · 2026-03-06
    Отвори източника
91. U.S. Military Operations Against Iran's Missile and Nuclear Programs (IN12665)
    Congressional Research Service (EveryCRSReport) · 2026-03-06
    Отвори източника
92. U.S. Military Operations Against Iran's Missile and Nuclear Programs (IN12665)
    Congressional Research Service (EveryCRSReport) · 2026-03-06
    Отвори източника
93. Saudi Arabia, Israel push precedes US strike on Iran (по The Washington Post)
    Dhaka Tribune · 2026-03-01
    Отвори източника
94. US intel chief Gabbard says Iran was not rebuilding enrichment prior to war
    Al Jazeera · 2026-03-18
    Отвори източника
95. US National Counterterrorism Center director Joe Kent resigns over Iran war
    Al Jazeera · 2026-03-17
    Отвори източника
96. White House Says We Had to Bomb Iran Because Trump Had a "Feeling"
    Yahoo News · 2026-03-04
    Отвори източника
97. Rubio suggests US strikes on Iran were influenced by Israeli plans
    Al Jazeera · 2026-03-02
    Отвори източника
98. Israel Did Not Drag the US Into War (Aaron Goren)
    The Algemeiner · 2026-03-05
    Отвори източника
99. Trump denies that Israel forced US's hand in launching strikes against Iran
    Yahoo News · 2026-03-03
    Отвори източника
100. Trump approved Iran strike after call with Netanyahu and fresh intelligence on leadership target, report says (Reuters)
     Malay Mail / Reuters · 2026-03-24
     Отвори източника
101. Trump approved Iran strike after call with Netanyahu and fresh intelligence on leadership target, report says (Reuters)
     Malay Mail / Reuters · 2026-03-24
     Отвори източника
102. Trump approved Iran strike after call with Netanyahu and fresh intelligence on leadership target, report says (Reuters)
     Malay Mail / Reuters · 2026-03-24
     Отвори източника
103. Saudi Arabia, Israel push precedes US strike on Iran (по The Washington Post)
     Dhaka Tribune · 2026-03-01
     Отвори източника
104. Scoop: MBS raises concerns over Trump's plans for massive Iran strikes
     Axios · 2026-08-01
     Отвори източника
105. Israel, Its Lobby, and the Iran War
     John J. Mearsheimer (Substack) · 2026-03-18
     Отвори източника
106. Don't Pin Trump's Iran War on Netanyahu or Israel or the Jews (Bill Scher)
     Washington Monthly · 2026-03-25
     Отвори източника
107. Tucker Carlson dice che i miliardari Rupert Murdoch e Miriam Adelson hanno spinto Trump verso la guerra con l'Iran
     Forbes Italia · 2026-05-04
     Отвори източника
108. Trump's Iran decision sparks backlash from Tucker Carlson, some MAGA supporters (ABC News)
     ABC News / AOL · 2026-02-28
     Отвори източника
109. Trump's Iran decision sparks backlash from Tucker Carlson, some MAGA supporters (ABC News)
     ABC News / AOL · 2026-02-28
     Отвори източника
110. Trump's Iran decision sparks backlash from Tucker Carlson, some MAGA supporters (ABC News)
     ABC News / AOL · 2026-02-28
     Отвори източника
111. Tucker Carlson Says Trump Was a 'Hostage' in Iran War Decision: 'He Never Seemed Enthusiastic About It'
     TheWrap · 2026-05-02
     Отвори източника
112. Tucker Carlson Calls Trump a 'Slave to Israel' as Feud Escalates
     The Algemeiner · 2026-04-13
     Отвори източника
113. Donald Trump Told Tucker Carlson 'We're All Dead Anyway' After He Warned About Iran War, Carlson Claims
     International Business Times UK · 2026-09-25
     Отвори източника
114. AIPAC Statement on U.S. Strikes on Iran
     American Israel Public Affairs Committee · 2026-02-28
     Отвори източника
115. AIPAC Statement on U.S. Strikes on Iran
     American Israel Public Affairs Committee · 2026-02-28
     Отвори източника
116. Here Is All the Money AIPAC Spent on the 2024 Elections
     Sludge · 2025-01-24
     Отвори източника
117. Pro-Israel Lobby Spends Big on US Midterms as Backlash Grows (AFP)
     Asharq Al-Awsat / AFP · 2026-08-28
     Отвори източника
118. Operation AIPAC Fury (Katya Schwenk)
     The Lever · 2026-03-02
     Отвори източника
119. Operation AIPAC Fury (Katya Schwenk)
     The Lever · 2026-03-02
     Отвори източника
120. Pro-Israel Lobby Spends Big on US Midterms as Backlash Grows (AFP)
     Asharq Al-Awsat / AFP · 2026-08-28
     Отвори източника
121. Pro-Israel Lobby Spends Big on US Midterms as Backlash Grows (AFP)
     Asharq Al-Awsat / AFP · 2026-08-28
     Отвори източника
122. The Christian Zionists Fueling Trump's Iran War (Freddy Brewster)
     The Lever · 2026-03-19
     Отвори източника
123. The Christian Zionists Fueling Trump's Iran War (Freddy Brewster)
     The Lever · 2026-03-19
     Отвори източника
124. The Christian Zionists Fueling Trump's Iran War (Freddy Brewster)
     The Lever · 2026-03-19
     Отвори източника
125. Martin Indyk, blunt diplomat who longed for Arab-Israeli peace, dies at 73 (JTA)
     J. The Jewish News of Northern California / JTA · 2024-07-26
     Отвори източника
126. Tucker Carlson dice che i miliardari Rupert Murdoch e Miriam Adelson hanno spinto Trump verso la guerra con l'Iran
     Forbes Italia · 2026-05-04
     Отвори източника
127. J Street Statement Opposing War With Iran
     J Street · 2026-02-28
     Отвори източника
128. Why Netanyahu Chose to Strike Iran Now (Yousef Munayyer)
     Foreign Policy · 2026-03-10
     Отвори източника
129. Why Netanyahu Chose to Strike Iran Now (Yousef Munayyer)
     Foreign Policy · 2026-03-10
     Отвори източника
130. The US-Israel War on Iran: Analyses and Perspectives
     Arab Center Washington DC · 2026-03-02
     Отвори източника
131. The US-Israel War on Iran: Analyses and Perspectives
     Arab Center Washington DC · 2026-03-02
     Отвори източника
132. The US-Israel War on Iran: Analyses and Perspectives
     Arab Center Washington DC · 2026-03-02
     Отвори източника
133. War with Iran, March 2026 — NPR/PBS News/Marist Poll
     Marist Poll · 2026-03
     Отвори източника
134. Iran minister: This war will only end when we're certain it won't happen again (AFP)
     Malay Mail / AFP · 2026-03-15
     Отвори източника
135. The US-Israel War on Iran: Analyses and Perspectives
     Arab Center Washington DC · 2026-03-02
     Отвори източника
136. Strategic Failure in Iran (Jon Hoffman)
     Cato Institute · 2026-03-20
     Отвори източника
137. Strategic Failure in Iran (Jon Hoffman)
     Cato Institute · 2026-03-20
     Отвори източника
138. The US-Israel War on Iran: Analyses and Perspectives
     Arab Center Washington DC · 2026-03-02
     Отвори източника
139. US-Iran ceasefire deal: What are the terms and what's next?
     Al Jazeera · 2026-04-08
     Отвори източника