Прогресивна България

Предистория

Създаването на ПБ следва продължителна политическа криза: според политолозите Милен Любенов и Драгомир Стоянов за последните пет години България е провела осем парламентарни избора и е имала седем служебни и три краткотрайни редовни правителства^[9]. Непосредственият повод за предсрочния вот е падането на правителството на Росен Желязков през декември, след като първоначалният проект на бюджета за 2026 г. предизвиква масови протести^[10].

На 19 януари Радев подава оставка като президент година преди края на втория си и последен мандат; според OSW той разчита обещанието от прощалното му обръщение — да разгради корупционния, олигархичен модел на властта — да намери отзвук сред протестиращите, както и на високото доверие към него (44% седмица преди оставката) и на образа си на политик извън партийния истеблишмънт^[11]. Конституционният съд прекратява пълномощията му от 23 януари 2026 г.^[12] Поста заема дотогавашният вицепрезидент Илияна Йотова, а Радев се насочва към парламентарната политика^[13].

Създаване

На 2 март 2026 г. в ЦИК са подадени документите на коалиция „Прогресивна България“ с участието на Политическо движение „Социалдемократи“ (председател Елена Нонева), Социалдемократическата партия (председател Тодор Барболов) и „Движение нашият народ“ (председател Атанас Калчев)^[14]. Радев не регистрира коалицията лично: документите подават бившите му съветници Гълъб Донев, който е бил и служебен премиер, и Димитър Стоянов, а Радев ги нарича „съпредседателите на коалицията“^[15]. Според OSW липсата на време и процедурните ограничения не позволяват регистрирането на нова партия, затова в началото на март Радев обединява три „маргинални“ формации в коалиция за изборите^[16].

„Свободна Европа“ отбелязва, че трите партии са бивши партньори на БСП, СДС и „Продължаваме промяната“^[17]. Политическо движение „Социалдемократи“ е основано от отцепници от БСП, Социалдемократическата партия е основана през 1992 г. и дълго е член на СДС, а „Движение нашият народ“ е бившата „Движение нашият град“, начело с кмета на Кричим Атанас Калчев^[18]. При обявяването на регистрацията Радев пише във Facebook, че „Прогресивна България“ е „отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел“^[19].

На 11 март става известно, че кандидати на ВМРО – Българско национално движение ще влязат в листите на ПБ; лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов заявява, че няма официално споразумение, но не изключва отделни представители на партията да бъдат включени, а организационният съвет на ВМРО по-рано е решил да подкрепи коалицията^[20]. Според OSW организационното ядро на ПБ са близки сътрудници на бившия президент, челните места в листите заемат министри от назначаваните от него служебни правителства, а в листите влизат и бивши членове на БСП, представители на ВМРО, местни лекари, предприемачи и военни, както и спортисти^[21].

Инициативен комитет приема учредителната декларация на партията на заседание в София на 25 март и започва кампания за набиране на членове, а декларацията е оповестена на 6 април^[22]. Партията е учредена на 17 април 2026 г. във Велико Търново на събрание с 620 делегати, които единодушно избират Радев за председател и излъчват 15-членен Изпълнителен съвет и Контролен съвет^[23]. Радев обяснява избора на града с ролята му на историческа и духовна столица на България и заявява, че партията ще работи на демократични принципи с ясни уставни механизми^[24]. Учредяването става два дни преди изборите, на които формацията се явява като коалиция; английската Уикипедия я описва едновременно като политическа партия и коалиция^[25].

При регистрацията на коалицията е обявено, че Радев няма да бъде част от ръководството ѝ, а съпредседатели ще бъдат Донев и Стоянов заедно с лидерите на трите партии^[26]. OSW описва Радев по време на кампанията като неформален лидер и „публично лице“ на проекта, а Донев и Стоянов — като формалните му ръководители^[27]. Според Уикипедия след учредяването председател е Радев, съпредседатели са Гълъб Донев, Димитър Стоянов, Елена Нонева, Тодор Барболов и Атанас Калчев, а цветовете на формацията са тъмнозелено и бяло^[28]. Председател на парламентарната група на ПБ е Петър Витанов^[29].

Учредителна декларация и програма

Учредителната декларация описва корупцията като проблем, който засяга икономиката, съдебната система и публичните финанси и допринася за социалното неравенство, и твърди, че последните конституционни промени са нарушили баланса между институциите и са ограничили правомощията на президента^[30]. Като основни цели документът посочва свободата и благоденствието на българския народ, които според учредителите изискват оздравяване на демокрацията, установяване на върховенството на правото и действия на легитимен парламент и отговорно правителство за демонтиране на олигархичния модел и укрепване на държавността^[31]. Учредителите обещават да защитават демократичните институции, българската позиция в съюзите, в които страната членува, гражданските свободи, политическия плурализъм и свободата на словото, както и да се грижат за децата и възрастните хора^[32].

Предизборната програма е представена на 19 март в Националния дворец на културата, в навечерието на официалната кампания за изборите на 19 април; според The Sofia Globe акцентът е върху икономиката, без послание за външната политика^[33]. Програмата е от близо 150 страници и има два основни приоритета — демонтиране на олигархичния модел и ускорено икономическо развитие; Радев обещава засилена конфискация на имущество с незаконен или неясен произход, „защото това поддържа олигархията“^[34]. Сред първите задачи той посочва осигуряването на мнозинство от две трети в парламента за избор на нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор^[35].

Програмата предвижда прозрачен и предвидим механизъм за увеличаване на минималната работна заплата, отделен вицепремиер по инвестиционната политика, независим омбудсман по инвестициите, намаляване на лицензионните режими и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, както и ниски и плоски данъци^[36]. ПБ предлага и конституционни промени, включително премахване на така наречената „домова книга“ — списъка от длъжностни лица, от които след промените в Конституцията от 2023–2024 г. президентът трябва да избира служебен министър-председател^[37].

Според OSW икономическите предложения трудно се съчетават: партията обещава либерална фискална рамка с плосък данък върху доходите от 10%, нисък бюджетен дефицит и данъчни облекчения за бизнеса, но и по-високи заплати и по-малко неравенство^[38]. По международните въпроси програмата заявява активно сътрудничество в ЕС и НАТО, но „с особен акцент върху защитата на българските национални интереси“, а за войната в Украйна лаконично подкрепя „справедлив и траен мир“^[39]. The Sofia Globe отбелязва, че в заключителните си приоритети Радев не споменава позициите, с които е известен като президент — противопоставянето на военната помощ за Украйна и думите си в президентски дебат, че „Крим е руски“^[40].

Идеологически профил и оценки

Оценките на анализатори и медии за идеологията на ПБ се разминават: тя е описвана като лявопопулистка, ляво-националистическа, лявоконсервативна и социалноконсервативна, която съчетава лява икономическа политика — например по-високи пенсии и разширено държавно здравеопазване — с консервативна фискална политика, социален консерватизъм и суверенизъм^[41]. Професор Антоанета Христова определя ПБ като левоцентристка партия, насочена към нишата, която БСП постепенно е освободила^[42].

Полският политолог Ян Новиновски я сравнява със словашката партия „Посока – социална демокрация“ на Роберт Фицо: според него ПБ съчетава просоциални и интервенционистки икономически искания с консервативни възгледи в други сфери и е „националистическа, а понякога суверенистка“ формация, „граничеща с популизма“^[43]. Полското издание OKO.press твърди, че тя не е съвсем лява партия в европейския смисъл, а по-скоро вид „популистко-национална левица“, свързана с постсъветски среди^[44]. Анализът на OSW от април предвижда, че ПБ в крайна сметка ще приеме „национално-ляв и умерено евроскептичен профил“, като припомня, че като президент Радев години наред е близо до идейните основи на БСП — социален консерватизъм и социално ориентирана икономическа политика^[45].

Според OSW стратегията на Радев е близка до „всеобхватната“ (catch-all) партия, която цели най-широк кръг избиратели чрез общоприето антикорупционно и реформаторско послание и сдържано медийно присъствие^[46]. Atlantic Council пише, че партията е резултат от сложната вътрешнополитическа динамика на институционалната парализа, а не от твърд идеологически ангажимент към нелиберализма^[47]. Икономистът Петър Станков от Royal Holloway към Лондонския университет определя Радев като „краткосрочна проява на популисткото търсене“ и предвижда, че като всяка партия, изградена около един лидер, а не около консенсусна платформа, ПБ вероятно ще „угасне“, когато Радев вече не е начело^[48].

Позиции за Европейския съюз, НАТО, еврото и Русия

След изборите Михаела Доцова от ПБ заявява, че мястото на България остава в ЕС и НАТО и че ПБ никога не е поставяла това под въпрос; според нея връщане към лева не е реалистично, а референдумът, предлаган от Радев като президент, е бил не за това дали да се приеме еврото, а само за момента на въвеждането му^[49]. Кандидатът на ПБ и бивш министър на вътрешните работи Иван Демерджиев също заявява, че партията няма намерение да изведе България от ЕС, еврозоната или НАТО^[50].

В първите си коментари след вота Радев казва, че България ще продължи по европейския си път, но „силна България и силна Европа“ имат нужда от прагматизъм, тъй като „Европа е станала жертва на собствената си амбиция да бъде морален лидер в свят без правила“^[51]. Любенов и Стоянов определят Радев като склонен към „мек евроскептицизъм“, но смятат за малко вероятно той да се противопостави на ЕС като Виктор Орбан, тъй като българският бизнес силно зависи от европейските фондове и инвестиции^[52].

Критици описват Радев и коалицията като меко антиатлантически или снизходителни към Русия и скептични към Украйна; като президент той поставя под въпрос приемането на еврото и се противопоставя на санкциите срещу Русия^[53]. Поддръжниците му оспорват тази оценка: в публикация на Club Z е цитирано твърдението, че „няма нито едно изказване на Радев“, с което да се докаже, че е проруски, и че той иска външна политика, която стъпва на националния интерес^[54]. По време на кампанията Радев заявява, че няма да налага вето на помощта на ЕС за Киев, но многократно се противопоставя на доставките на оръжие за Украйна и критикува споразуменията за сигурност с нея^[55].

Парламентарните избори през 2026 г.

Ключови теми в кампанията са кризата с цените на живота, корупцията и купуването на гласове, като Радев подкрепя антикорупционните протести и обещава да премахне „олигархичния модел на управление“^[56]. Според ECFR той убеждава избирателите, че именно той, а не лидерите на протестите от декември 2025 г., ще разгради модела, свързван с Бойко Борисов и Делян Пеевски, и печели и с критиките си срещу поскъпването, свързвано с присъединяването към еврозоната^[57]. Преди вота OSW очаква ПБ да не може да управлява самостоятелно и прогнозира резултат около 30% и 85–95 места^[58].

Според окончателните данни на ЦИК „Прогресивна България“ получава 1 444 920 гласа, или 44,594% от общо 3 240 156 действителни гласа за партии, коалиции и независими кандидати, и 131 мандата^[59]. Следват ГЕРБ–СДС с 433 755 гласа (13,387%) и 39 места, „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 408 846 гласа (12,618%) и 37 места, ДПС с 230 693 гласа (7,120%) и 21 места и „Възраждане“ със 137 940 гласа (4,257%) и 12 места^[60]. Гласуват 3 360 330 избиратели, а избирателната активност е 51,11% — по-висока от тази през април 2021 г. (50,61%)^[61].

В анализите се срещат закръглени стойности: например в текста на The Loop (ECPR) е посочено 44,5%, а в таблицата към него по данни на ЦИК — 44,60%^[62]. ПБ е първа политическа сила във всички области освен Кърджали^[63]. Според „Капитал“ тя е първа и в София, където в последните години доминира така наречената градска десница, и получава 38% от гласовете, подадени в чужбина^[64].

Победата променя партийната система: в новия парламент влизат пет формации вместо девет, а БСП, която преди десет години издига Радев за президент, остава извън него, тъй като много социалисти, разочаровани от участието ѝ в управлението с ГЕРБ–СДС, гласуват за новата формация^[65]. OSW определя ПБ като първата българска партия от четвърт век, която може да управлява самостоятелно^[66]. Любенов и Стоянов обаче предупреждават, че коалицията е създадена набързо и е разнородна — в нея има спортисти, известни личности и бивши функционери на ГЕРБ–СДС, ДПС и БСП, а противоречивите цели могат да застрашат стабилността на правителството^[67].

Профил на избирателите

Според „Капитал“ победата идва с подкрепа от всички слоеве на обществото, независимо от пол, възраст, образование и местоживеене^[68]. Демографската разбивка на екзитпола на „Алфа Рисърч“ показва, че ПБ печели във всяка възрастова група, включително сред 18–30-годишните, които се активизират по време на протестите в края на 2025 г.^[69] „Капитал“ отбелязва още, че ПБ мобилизира преобладаващата част от негласувалите на предишните избори и от колебаещите се и привлича избиратели от всички формации в предишния парламент, като описва вота като „безпрецедентна мобилизация“ и „силен наказателен вот“ срещу статуквото на ГЕРБ и ДПС^[70].

Проучване, цитирано от OSW преди изборите, показва, че спрямо изборите през октомври 2024 г. 63% от поддръжниците на БСП – Обединена левица, 47% от тези на „Възраждане“ и 21% от тези на ПП–ДБ възнамеряват да гласуват за ПБ^[71]. Според Любенов и Стоянов кампанията на Радев привлича много от проруските избиратели в страната, но част от избирателите на ПБ предпочитат по-тесни връзки с Брюксел, отколкото с Москва^[72]. Станков отбелязва, че подкрепата за Радев идва както от ляво, така и от дясно ориентирани избиратели^[73].

Парламентарна група и Народно събрание

Първото заседание на 52-рото Народно събрание е на 30 април, когато за председател е избрана Михаела Доцова от ПБ^[74]. За нея гласуват 188 народни представители, без „против“ и при 49 въздържали се, като я подкрепят депутатите от ПБ, ГЕРБ–СДС и ДПС^[75]. Заседанието е открито по традиция от най-възрастния депутат — генерал Румен Миланов от ПБ, а заместник-председателите са избрани единодушно по един от всяка от шестте парламентарни групи, като от ПБ е Иван Ангелов^[76].

Временната комисия за изработване на правилника е оглавена от Димитър Здравков от ПБ и за разлика от предишни парламенти е съставена не на паритетен, а на пропорционален принцип — ПБ има 9 места, ГЕРБ–СДС 3, а останалите групи по едно^[77]. В дебата Антон Кутев от ПБ заявява, че не е „нито логично, нито правилно“ опозицията да определя правилата, по които ще работи парламентът, а после да държи мнозинството отговорно, а Ивайло Мирчев от „Демократична България“ отговаря, че когато някой започне да говори за „нашия парламент“, трябва да звъннат алармени звънци^[78].

В първите дни на новия парламент мнозинството, като се въздържа при гласуването, отхвърля предложение на „Демократична България“ за временна комисия, която да провери имуществената декларация на лидера на ДПС Делян Пеевски^[79]. ПБ обявява, че бившият кабинет на комунистическия лидер Тодор Живков в сградата на парламента, използван в предишния парламент от Пеевски, повече няма да се ползва от политици и ще бъде превърнат в читалня или музей^[80].

Правителството на Радев

Президентът Йотова връчва първия проучвателен мандат на Радев, номиниран от ПБ като най-голямата група в 52-рото Народно събрание, и той веднага ѝ представя структурата и състава на кабинета^[81]. Парламентът избира Радев за министър-председател със 124 гласа „за“, 70 „против“ и 36 въздържали се; всички гласове „за“ са от ПБ, против гласуват ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“, а ГЕРБ–СДС се въздържа^[82]. Съставът на кабинета е одобрен със 122 гласа „за“, 70 „против“ и 36 „въздържал се“^[83].

Правителството се състои от министър-председател, четирима вицепремиери и 18 министри, с едно министерство по-малко от предишното, тъй като министерствата на икономиката, на иновациите и на електронното управление са обединени и преструктурирани в две^[84]. Според английската Уикипедия то е 107-ият кабинет на България, първото еднопартийно правителство от 2013 г., първото с мнозинство в Народното събрание от 1997 г. и първото, оглавено от бивш президент^[85]. Вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията е Александър Пулев^[86], вицепремиер и министър на финансите — Гълъб Донев^[87], министър на вътрешните работи — Иван Демерджиев, а министър на отбраната — Димитър Стоянов^[88]. За вицепремиер без портфейл е назначен Иво Христов, когото OSW описва като антизападно настроен журналист, смятан за идеолог на ПБ^[89].

Според OSW съставът на кабинета показва концентрация на власт в ръцете на Радев: единадесет от осемнадесетте министри са служили в служебни правителства, назначавани от него като президент до 2023 г.^[90] Пред депутатите Радев обявява, че правителството ще работи за демонтиране на олигархичния модел, обхванал страната, и за възстановяване на справедливостта, за опазване на мира и недопускане България да бъде въвлечена във военните конфликти около нея, както и за пълноправно членство в ОИСР^[91]. Правителството приема Програма за управление до 2030 г., основана на програмата на ПБ, с 20 приоритетни области, първата от които е „Демонтиране на олигархичния модел и антикорупционни политики“^[92].

Тома Биков от ГЕРБ–СДС обяснява въздържането с уважение към вота на гражданите, но предупреждава, че групата ще гласува „против“, когато види, че правителството не прави правилните неща^[93]. Божидар Божанов от „Демократична България“ заявява, че групата ще подкрепя правилните антикорупционни политики, но ще се противопостави на всеки опит за завършване на завладяването на държавата и на „завой на изток“, и изразява съмнение, че моделът ще бъде разграден, щом зад някои министри „дебнат стари кръгове на икономически интереси“^[94]. Костадин Костадинов от „Възраждане“ припомня, че през май 2025 г. Радев като президент обявява, че ще предложи референдум за въвеждането на еврото през 2026 г., и го упреква, че казва едно през 2025 г. и друго през 2026 г.^[95] Константин Продънов от ПБ определя състава като „прагматичен, способен и добре подготвен екип“^[96].

Антикорупционно законодателство и съдебна реформа

Законопроектът за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, е внесен от служебния кабинет на 30 април и е приет по спешност, за да се запазят плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като удълженият от Европейската комисия срок изтича на 31 май^[97]. Законът е приет окончателно на 29 май и предвижда петчленна антикорупционна комисия^[98]. По един от членовете ѝ избират Народното събрание, общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и Висшият адвокатски съвет, един се назначава от президента, а мандатът е единствен и петгодишен^[99]. Комисията може да обжалва пред съда отказ на прокурор да образува досъдебно производство, а прекратяването на разследваните от нея производства подлежи на задължителен съдебен контрол^[100].

Предишната версия на комисията е закрита от предходното Народно събрание през януари 2026 г.^[101] Законопроектът за закриването е внесен от ГЕРБ и подкрепен от ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“^[102]. При първото четене Рая Назарян от ГЕРБ–СДС определя новия текст като 90% идентичен с приетия през 2023 г., Петър Петров от „Възраждане“ твърди, че законът не гарантира политическа независимост, а Елена Нонева от ПБ заявява, че лошата практика не е основание да се загубят средствата по плана^[103]. При второто четене Атанас Славов от ДБ пита откъде ще дойдат разследващите инспектори, Велислав Величков от ПП предупреждава за прекомерната възможност да се използват специални разузнавателни средства още на етап предварителна проверка, а Иван Вачев от ПБ отговаря, че без тях комисията не би могла да изпълнява функцията си^[104].

В парламента ПБ, ПП и ДБ внасят три отделни законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, насочени към смяна на Висшия съдебен съвет^[105]. Проектът на ПБ забранява на лица, които през последните седем години са били главен прокурор, председател на някой от върховните съдилища, техен заместник или изпълняващи длъжността членове на ВСС за повече от шест месеца, да влизат в съвета — ограничение, което засяга фигури като Борислав Сарафов, Иван Гешев, Сотир Цацаров и Лозан Панов^[106]. Приетите на 26 юни промени определят 17 октомври като краен срок за избор на нов ВСС, въвеждат хартиени бюлетини за гласуването на магистратите и забраняват на състав, който е на поста повече от година след изтичането на мандата си, да прави назначения^[107].

OSW определя този мораториум като единствената значима стъпка на ПБ по съдебната реформа през първите месеци и предупреждава, че изборът на нов съвет може просто да замени членовете му с фигури, близки до новата власт^[108]. В края на юли парламентът приема със 180 гласа „за“, без „против“ и при осем въздържали се процедурните правила за избор на членовете на ВСС от парламентарната квота — шестима в Съдийската и петима в Прокурорската колегия, всеки с мнозинство от две трети^[109]. Според графика на ВСС общите събрания на прокурорите са насрочени за 17 и 24 октомври, на съдиите — за 31 октомври и 7 ноември, а на следователите — за 14 и 21 ноември, като за всеки член от парламентарната квота са нужни 160 гласа^[110].

Бюджетът за 2026 г.

Бюджетът за 2026 г. е приет окончателно на 24 юли — за четвърти път за пет години бюджетът се приема след началото на годината^[111]. Това е първият бюджет след присъединяването на България към еврозоната през януари и е критикуван от централната банка, икономисти, бизнес организации и синдикати заради високия дефицит и липсата на реформи^[112]. Според Novinite дефицитът от 5,7% от БВП, или 7,191 млрд. евро, е най-високият в еврозоната и почти двойно по-голям от онзи, заради който пада предишното правителство^[113].

На първо четене бюджетът е приет със 143 гласа „за“ и 81 „против“ с подкрепата само на ПБ и ДПС^[114]. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определя проекта като „смел, но не безразсъден“ и твърди, че дефицитът е наследен: 3,268 млрд. евро вече поети задължения и 1,013 млрд. евро авансово събрани през 2025 г. приходи формират 4,281 млрд. евро, или 3,4% от БВП, а без тях дефицитът за 2026 г. би бил 2,3%^[115]. Мерките включват 30% по-скъпи винетки от 1 август, по-висок акциз върху тютюна, 10% данък върху печалбите от хазарт, увеличение на максималния осигурителен доход до 2300 евро и 10% съкращение на разходите за персонал в първата фаза на административната реформа^[116]. Бюджетът позволява нов дълг до 10,1 млрд. евро, включително заем до 3,3 млрд. евро по европейския отбранителен инструмент SAFE, като общият дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро^[117].

Теменужка Петкова от ГЕРБ, министър на финансите в кабинета „Желязков“, предупреждава, че дефицитът означава „повече дълг, повече разходи за лихви, по-висока инфлация“, а Асен Василев от ПП твърди, че бюджетът се крепи на „две големи лъжи“^[118]. Председателят на бюджетната комисия Константин Продънов от ПБ отговаря, че процедурата по прекомерен дефицит срещу България произтича от ръст на разходите отпреди управлението на ПБ и че без корективни мерки за около 2 млрд. евро дефицитът би достигнал 7,4%^[119]. Решаваща е подкрепата на ДПС: Атидже Алиева-Вели признава, че дефицитът не отговаря на законовите изисквания, но нарича бюджета „първия опит за връщане на държавността“^[120].

На второ четене рамката с дефицит от 5,7% е приета със 125 на 84 гласа без въздържали се, а предложение на „Възраждане“ да се пренасочат 17 млн. евро, предвидени за Украйна в бюджета на Министерството на външните работи, е отхвърлено^[121]. Срещу България вече тече процедура по прекомерен дефицит заради дефицита от предходната година, препоръчана от Европейската комисия през юни и потвърдена от финансовите министри на ЕС през юли^[122].

Външна политика и Украйна

През юни министърът на отбраната Димитър Стоянов обявява, че България повече няма да доставя оръжие на Украйна, тъй като войната „няма да бъде решена на бойното поле“^[123]. Радев обяснява, че след 13 пакета военна помощ страната е изчерпала ресурсите, които могат да бъдат прехвърлени от въоръжените сили, без да се застраши националната сигурност, но спирането на даренията не означава спиране на подкрепата в други направления и на дейността на отбранителната промишленост^[124]. Правителството заявява, че продължава да подкрепя Украйна и да призовава за „траен и справедлив мир“ въз основа на международното право и Устава на ООН^[125].

Според OSW търговските доставки, главно на боеприпаси по съветски стандарт, които са много по-значими, продължават, а прекратяването на безвъзмездната помощ изглежда насочено основно към проруската част от електората на ПБ^[126]. През юли Радев отказва покана на Еманюел Макрон за срещата на „Коалицията на желаещите“ в Париж с думите, че България не участва „в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна“^[127]. България се присъединява към този формат през 2025 г. при правителството на Желязков, а на 30 март 2026 г. служебният кабинет на Андрей Гюров одобрява 10-годишно двустранно споразумение за сигурност с Украйна, което включва участие в механизма на НАТО PURL^[128].

Според OSW правителството отслабва 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия, като постига изваждането от списъка на московския патриарх Кирил, на най-големия акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов и на олигарха Искандер Махмудов, след което подкрепя останалите мерки^[129]. Радев твърди, че санкционирането на духовника не би увеличило натиска върху Кремъл, а ограниченията срещу другите двама застрашават икономическите интереси на България — „Лукойл“ притежава единствената петролна рафинерия в страната, а свързана с Махмудов компания доставя вагони за софийското метро^[130]. Той представя това като открито деклариране на националния интерес^[131].

България не подкрепя предложението за специален трибунал за престъпленията на Русия в Украйна, но Радев подписва декларацията от срещата на върха на НАТО в Анкара, която определя Русия като дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност^[132]. В края на май Радев обвързва удължаването на престоя на американски самолети танкери на летище „София“ с отмяната на визите за българските граждани, но през юли парламентът одобрява разполагането на осем самолета KC-135 в базата „Безмер“^[133]. Kyiv Independent пише, че правителството е настояло и за смекчаване на езика на ЕС за присъединяването на Украйна^[134].

Правителството се стреми да компенсира намалената подкрепа за Украйна с енергийно сътрудничество — преговори за доставки на природен газ и предложение за съвместно изграждане на АЕЦ „Белене“, което OSW смята за малко вероятно да бъде осъществено^[135]. OSW обобщава, че премиерът критикува основната външнополитическа линия на ЕС, но се въздържа да блокира решенията му, за да запази образа на България като конструктивен партньор, а подходът му към Украйна е най-двусмислен^[136]. Според Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията Радев изгражда кампанията си върху тезата, че във войната в Украйна не може да има военна победа над Русия и че интересът на България е в деескалацията^[137].

Атаките с дронове в Черно море

На 6 октомври два кораба, управлявани от турски компании, са ударени от морски и въздушни дронове на около 70 морски мили източно от Бяла, в изключителната икономическа зона на България^[138]. На 13 октомври са ударени още два — плаващият под малтийски флаг Chelsea 3, собственост на украинска компания, чийто екипаж е спасен, и HS Dignity под флага на Гвинея-Бисау, който потъва източно от Крапец, като 11 моряци са обявени за изчезнали^[139].

Според Kyiv Independent Радев първоначално се колебае да посочи произхода на дроновете и казва само, че „очевидно са били или руски, или украински“^[140]. След втората атака той заявява, че няма ясни доказателства кой я е извършил, но „резултатът е в полза“ на Русия, и съобщава, че руският посланик ще бъде привикан^[141]. На 6 октомври депутати от ГЕРБ–СДС критикуват Радев, че не посочва виновника, а СДС определя атаката като „акт на агресия на Руската федерация“ в изключителната икономическа зона на България^[142]. Парламентът отхвърля предложение на „Демократична България“ за изслушване на премиера, на министрите на вътрешните работи, отбраната и транспорта и на ръководителите на службите за ударите от 6 октомври^[143].

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията смята, че изчакването на доказателства е разумно, но че продължаващото неназоваване на Русия като основен източник на нестабилност „се възприема като част от по-широк модел на ненужна и вредна предпазливост към Москва“^[144]. В проучване на „Маркет Линкс“ от октомври шестдесет и осем на сто от анкетираните определят атаките като заплаха за националната сигурност, четиридесет и три на сто смятат, че зад тях стои Русия, 28% — че са инициирани от Украйна, а 29% не могат да преценят^[145].

Промените в правилника на Народното събрание

На 28 май ПБ използва мнозинството си от 131 от 240 депутати, за да приеме промени в правилника на парламента въпреки възраженията на опозицията^[146]. Сред тях са изискването за подписите на 48 депутати за предложение за временна комисия — брой, който според The Sofia Globe има само групата на ПБ (дотогава всяка парламентарна група можеше да предложи такава), възможността председателят едновременно да ръководи заседанието и да участва в дебата и съкращаването от 72 на 48 часа на сроковете за предоставяне на законопроектите и докладите преди обсъждането им^[147]. Промените позволяват на премиера и министрите да отлагат устните си отговори при болест, командировка или спешни обстоятелства без досегашното ограничение от две отлагания, а парламентът вече не прекъсва работа по време на кампанията за парламентарни избори^[148].

„Продължаваме промяната“ обвинява ПБ, че в ограничаването на правата на опозицията отива по-далеч и от Бойко Борисов и Делян Пеевски, а председателят на групата ѝ Николай Денков посочва, че предложенията ограничават достъпа на опозицията до информация, освобождават министрите от задължението да отговарят пред парламента и отнемат възможността ѝ да включва свои точки в дневния ред^[149]. Тома Биков от ГЕРБ–СДС напомня, че управляващата партия, независимо от процента си на изборите, носи отговорност да осигури пространство за опозицията, а „Възраждане“ определя промените като нарушение на принципите на парламентарната демокрация^[150].

Председателят на временната комисия Димитър Здравков от ПБ отговаря, че целта е по-съдържателен дебат без злоупотреби с времето и процедурите, че твърденията за ограничаване на правата на опозицията са погрешен прочит и опит да се запазят вредни практики и че временните комисии не бива да са рутинен инструмент^[151]. Той обяснява, че предложеният „ден на опозицията“ — първата сряда от месеца — е предназначен законодателните предложения на опозицията, които не са разгледани навреме в комисиите, да бъдат обсъждани в пленарна зала^[152]. Председателят на парламента Михаела Доцова заявява, че няма ограничаване на правата на депутатите и че при „деня на опозицията“ „единствено отпада изслушването“, защото парламентарният контрол се връща в петък^[153]. При обсъждането опозицията възразява и срещу ограничаването на изслушванията на министри, а Петър Витанов от ПБ отговаря, че подобна практика е съществувала и преди, тъй като министрите не могат да бъдат изслушвани три поредни дни^[154].

Помилването на Огнян Атанасов и провалените заседания

Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“, е осъден в Гърция на 15 години затвор за наркотрафик и е помилван на 5 декември 2022 г. от Илияна Йотова като вицепрезидент, след като е излежал пет години; според президентската администрация помилването следва проверка на седемчленна комисия и медицинска оценка за влошеното му здраве^[155]. След помилването Атанасов отново е обвинен в наркотрафик, а през февруари 2025 г. е задържан при разследване, в което са иззети близо пет килограма кокаин^[156]. По-рано през октомври Mediapool публикува запис от затворническата болница, на който Атанасов се бие с друг затворник две седмици преди помилването, а Йотова заявява, че записът е останал скрит за нея, и поисква проверка^[157].

„Продължаваме промяната“ иска от Йотова документи за основанията за помилването и я призовава да се оттегли от президентската надпревара^[158]. Парламентът отхвърля предложение на „Демократична България“ за изслушване на ръководителите на ГДИН, ДАНС, МВР, ГДБОП и затворническата болница по случая^[159]. Две извънредни заседания, поискани от „Продължаваме промяната“, на 13 и 21 октомври не се провеждат поради липса на кворум, като при втория опит от ПБ присъстват 21 депутати, а общо са регистрирани 109 при нужни 121^[160]. Mediapool посочва, че ПБ по-рано бойкотира и законови промени, които щяха да доведат до обнародване на всички укази за помилване след 1991 г., и засега отхвърля всички предложени от опозицията мерки по случая^[161].

Още след първия неуспешен опит представители на опозицията обвиняват управляващите, че избягват изясняването на случая и поставят „чадър“ над президента Йотова^[162]. Божидар Божанов от ДБ обвинява мнозинството, че „отново позорно прикрива“ аферата на Йотова с помилването на наркотрафиканти, а лидерът на ДПС Делян Пеевски казва, че мнозинството е „скрило“ президента^[163]. Водачът на групата на ПБ Петър Витанов отговаря, че въпросът ще бъде разгледан след изборите, тъй като проблемът е не в президентската институция, а „по-надолу по веригата“, и обвинява част от опозицията, че превръща парламентарната трибуна в платформа за предизборна кампания и очерняне^[164].

Президентската администрация съобщава, че на 19 октомври Йотова е изпратила цялата преписка на прокуратурата и че проверка е установила, че нужните документи са налични и комисията по помилванията е спазила процедурите си^[165]. „Продължаваме промяната“ събира подписи за ново извънредно заседание на 28 октомври, разширено и с помилването на осъдения за разпространение на наркотици Динко Господинов от Сливен^[166].

Случаят „Колтуклиева“

През октомври пред централата на ПБ в София служител на Националната служба за охрана (НСО) от охраната на Михаела Доцова блъска на земята журналистката Соня Колтуклиева от агенция ПИК, след като тя отваря вратата на колата на председателя на парламента, за да зададе въпрос; журналистката получава фрактура на рамото, а служителят е задържан^[167]. Колтуклиева казва, че е питала Доцова защо са провалени заседанията за изслушванията за помилването на „Петричкия Ескобар“^[168]. Доцова изразява дълбоко съжаление, определя случилото се като „абсолютно недопустимо“ и заявява, че НСО е самостоятелен орган, който действа по определен протокол^[169].

ПБ заявява, че е срещу всяка прекомерна употреба на сила и че законите и правилата трябва да важат за всички, но определя искането на опозицията за оставка на Доцова като „неадекватно“ и като опит за политическа реабилитация на „сглобката“, макар исканията да идват от всички опозиционни формации^[170]. Витанов нарича искането „груб опит за политически реванш“, като посочва, че председателят на парламента е с най-висока степен на защита и трябва да спазва правилата на НСО, но осъжда „всяко грубо, унизително и недопустимо отношение“ към журналистката^[171]. Депутатката от ПБ Нихал Йозерган определя случая като „обмислена и зле режисирана медийна каскада“ броени дни преди изборите, а „Сега“ отбелязва, че ПБ не коментира поведението на служителите на НСО, въпреки че Йотова иска оставката на шефа на службата Емил Тонев^[172]. НСО обявява, че ще проверява инцидента със своя служител, охраняващ Михаела Доцова, и журналистката^[173].

Критики за „демонтирането на модела“ и кадровите решения

Още при встъпването на правителството OSW оценява, че първите стъпки на мнозинството не показват реално намерение за „демонтиране на олигархично-корупционния модел“: ПБ не представя конкретен план, депутатите ѝ не подкрепят предложението за комисия за имуществото на Пеевски, а назначаването на министри, свързвани с „Има такъв народ“, отслабва доверието в правителството^[174]. Президентът Йотова от своя страна казва, че не смята свързваните с ИТН министри за представители на тази партия в кабинета и че те са избрани заради експертизата си^[175].

В анализа си за първите 100 дни OSW пише, че вместо цялостна равносметка правителството се ограничава до символичната стъпка да отнеме държавната охрана на Бойко Борисов и Делян Пеевски, че МВР и Сметната палата започват проверки за ползването на частни самолети от Пеевски и че присъствието на близки до ГЕРБ лица в кабинета и честата подкрепа на ГЕРБ и ДПС за предложения на ПБ подкопават доверието^[176]. Радев от своя страна твърди, че „сглобката е жива“ и че лидерите ѝ, макар и в опозиция, правят всичко възможно да възпрепятстват борбата с олигархията^[177].

Част от критиците поставят въпроса и за отношението на Радев към Русия: според FPRI на Запад след изборите се изразяват опасения, че той може да замени Орбан като „троянски кон“ на Москва в ЕС и НАТО, като се позовава и на медийни публикации, че кампанията му е подкрепяна от бивши военни с връзки с руското разузнаване; самият анализ цитира наблюдатели, които очакват Радев да бъде „повече Фицо, отколкото Орбан“^[178]. Kyiv Independent описва курса му като твърда линия към Украйна и стъпки, които критиците му смятат за угодни на Москва^[179].

Обществена подкрепа и протести

Според „Маркет Линкс“ одобрението за Радев спада от 56% през май до 50% през юли, а за кабинета — от 50% до 42%, като социологът Добромир Живков го определя като тенденция, която може да се окаже трудна за обръщане^[180]. В същото проучване ПБ все пак води с 39% сред решилите да гласуват^[181]. Данните в анализите се разминават: OSW, позовавайки се на юлско проучване на същата агенция, посочва 46% подкрепа за ПБ сред решилите избиратели^[182]. Живков свързва спада с липсата на системен подход срещу модела и с външнополитическите колебания по Русия и Украйна, които сравнява с „геополитически слалом“^[183].

Проучване на „Маркет Линкс“, проведено от 13 до 19 октомври, дава на ПБ 32% при евентуални парламентарни избори, следвана от „Продължаваме промяната“ с 10,2% и ГЕРБ–СДС с 9,6%, а недоверието към кабинета (четиридесет и един процента) вече надвишава доверието (36%)^[184]. Според Живков „Продължаваме промяната“, както и „Възраждане“, постепенно започват да привличат избиратели, разочаровани от ПБ^[185].

Първият протест срещу правителството се провежда пред Министерския съвет с искания за оставка и викове „Това не е Москва!“; организаторите — гражданското сдружение БОЕЦ и активистът Манол Глишев — оценяват присъстващите на около 3000 души^[186]. Протестиращите критикуват проектобюджета и назначенията на хора, свързвани с ГЕРБ и ДПС, и обвиняват кабинета, че защитава руски интереси, като посочват позицията му за патриарх Кирил и руските олигарси^[187]. На 27 юни протестиращи блокират движението в центъра на София с викове „Оставка“ и „Това не е Москва“^[188].

Президентските избори през 2026 г.

На 24 юли Йотова обявява, че ще се кандидатира за президент, като кандидатурата ѝ няма да е партийна, а ще бъде издигната от инициативен комитет^[189]. Министърът на отбраната Димитър Стоянов заявява, че ПБ ще реши колективно дали да я подкрепи, и че лично той „категорично“ би гласувал за нея^[190]. На 28 юли Радев обявява, че на разширено заседание ПБ и коалиционните ѝ партньори решават да подкрепят кандидатурата на Йотова, с която „от 10 години“ водят битка за възстановяване на държавността^[191].

Радев заявява, че вицепрезидентът трябва преди всичко да пази единството на президентската институция и че двамата с Йотова са били единствената президентска двойка, която е запазила такова единство^[192]. Йотова благодари на Радев и ПБ „за доверието и подкрепата“^[193]. Кандидат за вицепрезидент в двойката е Кирил Вълчев, а кандидатурата се подкрепя от ПБ и от БСП и се представя с мотото „За България в сигурни ръце“^[194].

OSW определя президентските избори на 25 октомври като тест за обществената подкрепа за правителството, при който поражение на Йотова би означавало разочарование от неизпълнените обещания за реформи и борба с корупцията^[195]. Според Transitions Online това е първият голям електорален тест след победата на ПБ, който ще покаже дали влиянието на Радев се простира отвъд премиерския пост^[196]. Андрей Гюров, подкрепен от ПП–ДБ, води кампания за президент, който да действа независимо от правителството на Радев и при нужда да оспорва решенията му^[197].

Проучване на „Маркет Линкс“, проведено от 13 до 19 октомври, дава 47,3% на двойката Йотова – Вълчев, 30,6% на Гюров – Кандев и 10,3% на Костадин Костадинов и Петър Волгин сред възнамеряващите да гласуват^[198]. Според Добромир Живков три четвърти от избирателите на Йотова и Вълчев са гласували за ПБ през април^[199].

Място в европейската политика

ПБ няма депутати в Европейския парламент, в който България разполага със 17 места^[200]. Според OSW партията не е присъединена към никоя политическа група в Европейския парламент, което отслабва позициите на Радев в ЕС^[201]. ECFR очаква в отношенията с ЕС Радев да бъде по-близо до Роберт Фицо, отколкото до Виктор Орбан — готов да критикува Европейската комисия, особено за енергийната политика и Зелената сделка, но като цяло без да блокира големите решения на ЕС за Украйна^[202].

Полското издание на Newsweek сравнява ПБ със СМЕР на Фицо, която дълго е член на Социалистическия интернационал, но наскоро е изключена от него, като отбелязва, че и двете представят интересите на най-бедните, но издигат националистически лозунги^[203]. ECFR предупреждава, че българските институции са податливи на завладяване и че победител с голямо мнозинство ще бъде изкушен да го използва в своя полза, и посочва обвързването на европейските средства с върховенството на правото като лост на ЕС^[204]. Станков смята, че икономически Радев има малко място за вреди заради външните ограничения, но политически може да навреди повече, ако пропусне възможността да събере мнозинство за конституционна и съдебна реформа^[205].

Доказателства към твърденията

1. Progressive Bulgaria
   Wikipedia
   Отвори източника
2. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
   The Loop (ECPR) · 2026-05-07
   Отвори източника
3. Bulgaria’s Radev Cabinet: meet the ministers
   The Sofia Globe · 2026-05-08
   Отвори източника
4. Radev government
   Wikipedia
   Отвори източника
5. Progressive Bulgaria
   Wikipedia
   Отвори източника
6. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
   OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
   Отвори източника
7. Ruling Majority Blocks Quorum for Hearing on Drug Trafficker’s Pardon Before Elections, Opposition Accuses It of Covering Up for President
   БТА · 2026-10-21
   Отвори източника
8. Radev: Progressive Bulgaria will support Yotova in presidential elections
   The Sofia Globe · 2026-07-28
   Отвори източника
9. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
   The Loop (ECPR) · 2026-05-07
   Отвори източника
10. Bulgarian Parliament approves 2026 Budget package at second reading
    The Sofia Globe · 2026-07-24
    Отвори източника
11. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
12. Румен Радев е кандидатът за премиер на „Прогресивна България“
    БТА · 2026-05-07
    Отвори източника
13. Radev: Progressive Bulgaria will support Yotova in presidential elections
    The Sofia Globe · 2026-07-28
    Отвори източника
14. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
15. Радев отива на избори с „Прогресивна България“, коалиция от бивши партньори на БСП, СДС и ПП
    Свободна Европа · 2026-03-02
    Отвори източника
16. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
17. Радев отива на избори с „Прогресивна България“, коалиция от бивши партньори на БСП, СДС и ПП
    Свободна Европа · 2026-03-02
    Отвори източника
18. Радев отива на избори с „Прогресивна България“, коалиция от бивши партньори на БСП, СДС и ПП
    Свободна Европа · 2026-03-02
    Отвори източника
19. Радев отива на избори с „Прогресивна България“, коалиция от бивши партньори на БСП, СДС и ПП
    Свободна Европа · 2026-03-02
    Отвори източника
20. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
21. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
22. Progressive Bulgaria Adopts Constituent Declaration to Be Formally Established as Political Party
    БТА · 2026-04-06
    Отвори източника
23. Progressive Bulgaria Party Founded in Veliko Tarnovo
    БТА · 2026-04-17
    Отвори източника
24. Progressive Bulgaria Party Founded in Veliko Tarnovo
    БТА · 2026-04-17
    Отвори източника
25. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
26. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
27. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
28. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
29. Ruling Majority Blocks Quorum for Hearing on Drug Trafficker’s Pardon Before Elections, Opposition Accuses It of Covering Up for President
    БТА · 2026-10-21
    Отвори източника
30. Progressive Bulgaria Adopts Constituent Declaration to Be Formally Established as Political Party
    БТА · 2026-04-06
    Отвори източника
31. Progressive Bulgaria Adopts Constituent Declaration to Be Formally Established as Political Party
    БТА · 2026-04-06
    Отвори източника
32. Progressive Bulgaria Adopts Constituent Declaration to Be Formally Established as Political Party
    БТА · 2026-04-06
    Отвори източника
33. Bulgaria’s 2026 elections: Radev launches programme, with emphasis on economy
    The Sofia Globe · 2026-03-19
    Отвори източника
34. “Progressive Bulgaria” Programme - Focus on Economic Growth and Dismantling Oligarchic Model
    БНТ · 2026-03-18
    Отвори източника
35. “Progressive Bulgaria” Programme - Focus on Economic Growth and Dismantling Oligarchic Model
    БНТ · 2026-03-18
    Отвори източника
36. “Progressive Bulgaria” Programme - Focus on Economic Growth and Dismantling Oligarchic Model
    БНТ · 2026-03-18
    Отвори източника
37. “Progressive Bulgaria” Programme - Focus on Economic Growth and Dismantling Oligarchic Model
    БНТ · 2026-03-18
    Отвори източника
38. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
39. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
40. Bulgaria’s 2026 elections: Radev launches programme, with emphasis on economy
    The Sofia Globe · 2026-03-19
    Отвори източника
41. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
42. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
43. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
44. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
45. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
46. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
47. Bulgaria is unlikely to become Putin’s new proxy within the European Union
    Atlantic Council
    Отвори източника
48. Assoc. Prof. Stankov: Too Early to Say Bulgaria's Radev Will Act as an Orbán 2.0, He Looks More Like Fico
    European Center for Populism Studies
    Отвори източника
49. Rumen Radev's Party: There Is No Way Back to the Lev, Bulgaria Stays Firm in EU and NATO
    Novinite
    Отвори източника
50. 2026 Bulgarian parliamentary election
    Wikipedia
    Отвори източника
51. 2026 Bulgarian parliamentary election
    Wikipedia
    Отвори източника
52. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
    The Loop (ECPR) · 2026-05-07
    Отвори източника
53. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
54. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
55. Progressive Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
56. 2026 Bulgarian parliamentary election
    Wikipedia
    Отвори източника
57. Radev’s way: What Europe can expect from Bulgaria’s new political constellation
    European Council on Foreign Relations
    Отвори източника
58. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
59. Резултати :: Избори за народни представители 19 април 2026
    Централна избирателна комисия
    Отвори източника
60. Резултати :: Избори за народни представители 19 април 2026
    Централна избирателна комисия
    Отвори източника
61. Официално от ЦИК: „Прогресивна България“ има 131 мандата в парламента
    Клуб Z · 2026-04-23
    Отвори източника
62. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
    The Loop (ECPR) · 2026-05-07
    Отвори източника
63. 2026 Bulgarian parliamentary election
    Wikipedia
    Отвори източника
64. Кой гласува за Радев
    Капитал · 2026-04-20
    Отвори източника
65. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
    The Loop (ECPR) · 2026-05-07
    Отвори източника
66. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-05-08
    Отвори източника
67. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
    The Loop (ECPR) · 2026-05-07
    Отвори източника
68. Кой гласува за Радев
    Капитал · 2026-04-20
    Отвори източника
69. 2026 Bulgarian parliamentary election
    Wikipedia
    Отвори източника
70. Кой гласува за Радев
    Капитал · 2026-04-20
    Отвори източника
71. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of parliamentary elections
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-04-10
    Отвори източника
72. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
    The Loop (ECPR) · 2026-05-07
    Отвори източника
73. Assoc. Prof. Stankov: Too Early to Say Bulgaria's Radev Will Act as an Orbán 2.0, He Looks More Like Fico
    European Center for Populism Studies
    Отвори източника
74. 2026 Bulgarian parliamentary election
    Wikipedia
    Отвори източника
75. Михаела Доцова беше избрана за председател на 52-рото Народно събрание
    БТА · 2026-04-30
    Отвори източника
76. 52nd National Assembly of Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
77. 52nd National Assembly of Bulgaria
    Wikipedia
    Отвори източника
78. Parliament at Work: “Progressive Bulgaria” Sets Out Reform Agenda
    БНТ · 2026-05-07
    Отвори източника
79. Parliament at Work: “Progressive Bulgaria” Sets Out Reform Agenda
    БНТ · 2026-05-07
    Отвори източника
80. Parliament at Work: “Progressive Bulgaria” Sets Out Reform Agenda
    БНТ · 2026-05-07
    Отвори източника
81. Parliament Elects Rumen Radev as Prime Minister
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
82. Parliament Elects Rumen Radev as Prime Minister
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
83. Парламентът избра правителството на премиера Румен Радев
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
84. Parliament Elects Rumen Radev as Prime Minister
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
85. Radev government
    Wikipedia
    Отвори източника
86. Парламентът избра правителството на премиера Румен Радев
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
87. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
    Novinite
    Отвори източника
88. Parliament Rejects Four Hearing Proposals, Including One about Attacks on Two Ships in Black Sea
    БТА
    Отвори източника
89. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-05-08
    Отвори източника
90. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
    OSW Centre for Eastern Studies · 2026-05-08
    Отвори източника
91. Rumen Radev's Cabinet Sworn In, Politicians React to Lineup
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
92. Government Adopts Bulgaria's Governance Programme until 2030
    БТА
    Отвори източника
93. Rumen Radev's Cabinet Sworn In, Politicians React to Lineup
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
94. Rumen Radev's Cabinet Sworn In, Politicians React to Lineup
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
95. Rumen Radev's Cabinet Sworn In, Politicians React to Lineup
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
96. Rumen Radev's Cabinet Sworn In, Politicians React to Lineup
    БТА · 2026-05-08
    Отвори източника
97. Parliamentary Ad Hoc Committee Approves at First Reading Bill on Tackling Corruption of Public Office Holders
    БТА
    Отвори източника
98. Bulgaria’s Parliament votes new law on anti-corruption commission
    The Sofia Globe · 2026-05-29
    Отвори източника
99. Parliamentary Ad Hoc Committee Approves at First Reading Bill on Tackling Corruption of Public Office Holders
    БТА
    Отвори източника
100. Parliamentary Ad Hoc Committee Approves at First Reading Bill on Tackling Corruption of Public Office Holders
     БТА
     Отвори източника
101. Bulgaria’s Parliament votes new law on anti-corruption commission
     The Sofia Globe · 2026-05-29
     Отвори източника
102. Bulgaria’s parliament abolishes anti-corruption commission
     БНР – Радио България
     Отвори източника
103. Parliamentary Ad Hoc Committee Approves at First Reading Bill on Tackling Corruption of Public Office Holders
     БТА
     Отвори източника
104. Bulgaria’s Parliament votes new law on anti-corruption commission
     The Sofia Globe · 2026-05-29
     Отвори източника
105. Bulgaria Moves to Replace Supreme Judicial Council as Judiciary Reform Bills Advance with Broad Support
     Novinite
     Отвори източника
106. Bulgaria Moves to Replace Supreme Judicial Council as Judiciary Reform Bills Advance with Broad Support
     Novinite
     Отвори източника
107. Bulgaria’s MPs set firm October date to elect new SJC line-up
     The Sofia Globe
     Отвори източника
108. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
109. Parliament Adopts Rules for Selecting SJC Members from Its Quota
     БТА · 2026-07-31
     Отвори източника
110. BTA Plans Dedicated Coverage of Supreme Judicial Council Election
     БТА
     Отвори източника
111. Bulgarian Parliament approves 2026 Budget package at second reading
     The Sofia Globe · 2026-07-24
     Отвори източника
112. Bulgarian Parliament approves 2026 Budget package at second reading
     The Sofia Globe · 2026-07-24
     Отвори източника
113. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
114. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
115. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
116. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
117. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
118. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
119. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
120. Bulgarian Parliament Passes 2026 Budget on First Reading with Record 5.7% Deficit
     Novinite
     Отвори източника
121. Parliament Adopts 2026 State Budget Framework
     БТА · 2026-07-24
     Отвори източника
122. Bulgarian Parliament approves 2026 Budget package at second reading
     The Sofia Globe · 2026-07-24
     Отвори източника
123. Bulgarian new government will no longer supply weapons to Ukraine
     Європейська правда · 2026-06-09
     Отвори източника
124. PM Radev: Bulgaria Supports Ukraine but Has Reached Its Limit for Further Military Aid
     Novinite
     Отвори източника
125. PM Radev: Bulgaria Supports Ukraine but Has Reached Its Limit for Further Military Aid
     Novinite
     Отвори източника
126. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
127. PM Radev takes Bulgaria out of the Coalition of the Willing
     The Sofia Globe · 2026-07-14
     Отвори източника
128. PM Radev takes Bulgaria out of the Coalition of the Willing
     The Sofia Globe · 2026-07-14
     Отвори източника
129. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
130. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
131. PM Radev takes Bulgaria out of the Coalition of the Willing
     The Sofia Globe · 2026-07-14
     Отвори източника
132. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
133. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
134. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
135. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
136. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
137. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
138. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
139. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
140. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
141. Drone attack sinks ship off Bulgaria’s Black Sea coast, PM says
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
142. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
143. Parliament Rejects Four Hearing Proposals, Including One about Attacks on Two Ships in Black Sea
     БТА
     Отвори източника
144. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
145. Bulgaria’s 2026 presidential elections: Yotova 47.3%, Gyurov 30.6% – Market Links poll
     The Sofia Globe · 2026-10-21
     Отвори източника
146. Bulgaria’s ruling party boosts dominance by amending Parliament’s rules of procedure
     The Sofia Globe · 2026-05-28
     Отвори източника
147. Bulgaria’s ruling party boosts dominance by amending Parliament’s rules of procedure
     The Sofia Globe · 2026-05-28
     Отвори източника
148. Bulgaria’s ruling party boosts dominance by amending Parliament’s rules of procedure
     The Sofia Globe · 2026-05-28
     Отвори източника
149. Continue the Change Accuses Progressive Bulgaria of Curbing Opposition Rights
     БТА · 2026-05-19
     Отвори източника
150. Ruling PB Claims to Push Parliamentary Rules Changes to Ensure Substantive Debate, Opposition Accuses Them of Curbing Their Rights
     БТА
     Отвори източника
151. Ruling PB Claims to Push Parliamentary Rules Changes to Ensure Substantive Debate, Opposition Accuses Them of Curbing Their Rights
     БТА
     Отвори източника
152. Ruling PB Claims to Push Parliamentary Rules Changes to Ensure Substantive Debate, Opposition Accuses Them of Curbing Their Rights
     БТА
     Отвори източника
153. Шефката на парламента не вижда заглушаване на опозицията с промените в правилника
     News.bg
     Отвори източника
154. Ad-hoc committees will be created with the signatures of 48 MPs
     БНТ
     Отвори източника
155. Ruling Majority Blocks Quorum for Hearing on Drug Trafficker’s Pardon Before Elections, Opposition Accuses It of Covering Up for President
     БТА · 2026-10-21
     Отвори източника
156. Ruling Majority Blocks Quorum for Hearing on Drug Trafficker’s Pardon Before Elections, Opposition Accuses It of Covering Up for President
     БТА · 2026-10-21
     Отвори източника
157. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10-21
     Отвори източника
158. Continue the Change Requests Ognyan Atanasov Pardon Documents from Iliana Iotova, Calls for her Withdraw from Presidential Race
     БТА
     Отвори източника
159. Parliament Rejects Four Hearing Proposals, Including One about Attacks on Two Ships in Black Sea
     БТА
     Отвори източника
160. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10-21
     Отвори източника
161. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10-21
     Отвори източника
162. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10-21
     Отвори източника
163. Ruling Majority Blocks Quorum for Hearing on Drug Trafficker’s Pardon Before Elections, Opposition Accuses It of Covering Up for President
     БТА · 2026-10-21
     Отвори източника
164. Ruling Majority Blocks Quorum for Hearing on Drug Trafficker’s Pardon Before Elections, Opposition Accuses It of Covering Up for President
     БТА · 2026-10-21
     Отвори източника
165. Ruling Majority Blocks Quorum for Hearing on Drug Trafficker’s Pardon Before Elections, Opposition Accuses It of Covering Up for President
     БТА · 2026-10-21
     Отвори източника
166. Continue the Change Gathers Enough Support for Extraordinary Parliamentary Sitting on Oct. 28 on Pardon of Drug Traffickers
     БТА · 2026-10-21
     Отвори източника
167. Progressive Bulgaria Rejects Political Use of Koltuklieva Incident, Says Demand for Parliament Chair’s Resignation Inappropriate
     БТА · 2026-10-23
     Отвори източника
168. Случаят „Колтуклиева“: Какво точно се случи? (ОБЗОР)
     bTV Новините
     Отвори източника
169. Случаят „Колтуклиева“: Какво точно се случи? (ОБЗОР)
     bTV Новините
     Отвори източника
170. Управляващите отказаха да дадат оставката на Доцова
     Сега · 2026-10-23
     Отвори източника
171. Управляващите отказаха да дадат оставката на Доцова
     Сега · 2026-10-23
     Отвори източника
172. Управляващите отказаха да дадат оставката на Доцова
     Сега · 2026-10-23
     Отвори източника
173. Progressive Bulgaria Rejects Political Use of Koltuklieva Incident, Says Demand for Parliament Chair’s Resignation Inappropriate
     БТА · 2026-10-23
     Отвори източника
174. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-05-08
     Отвори източника
175. Rumen Radev's Cabinet Sworn In, Politicians React to Lineup
     БТА · 2026-05-08
     Отвори източника
176. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
177. Управляващите отказаха да дадат оставката на Доцова
     Сега · 2026-10-23
     Отвори източника
178. Bulgaria’s Difficult Road to Political Stability
     Foreign Policy Research Institute
     Отвори източника
179. Russia’s war reaches Bulgaria’s shores, putting Radev’s Moscow-friendly stance to the test
     The Kyiv Independent
     Отвори източника
180. Poll finds serious decreases in approval ratings of Bulgarian PM Radev and his government
     The Sofia Globe · 2026-07-23
     Отвори източника
181. Poll finds serious decreases in approval ratings of Bulgarian PM Radev and his government
     The Sofia Globe · 2026-07-23
     Отвори източника
182. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
183. Poll finds serious decreases in approval ratings of Bulgarian PM Radev and his government
     The Sofia Globe · 2026-07-23
     Отвори източника
184. Bulgaria’s 2026 presidential elections: Yotova 47.3%, Gyurov 30.6% – Market Links poll
     The Sofia Globe · 2026-10-21
     Отвори източника
185. Bulgaria’s 2026 presidential elections: Yotova 47.3%, Gyurov 30.6% – Market Links poll
     The Sofia Globe · 2026-10-21
     Отвори източника
186. Thousands Rally in Sofia as First Anti-Government Protest Targets PM Rumen Radev
     Novinite
     Отвори източника
187. Thousands Rally in Sofia as First Anti-Government Protest Targets PM Rumen Radev
     Novinite
     Отвори източника
188. Anti-Government Protest Takes Place in Central Sofia
     БТА
     Отвори източника
189. President Iotova Thanks PM Radev, Progressive Bulgaria for Backing Her Presidential Bid
     БТА · 2026-07-28
     Отвори източника
190. Progressive Bulgaria Weighs Support for Iotova's Presidential Bid
     БТА · 2026-07-26
     Отвори източника
191. Radev: Progressive Bulgaria will support Yotova in presidential elections
     The Sofia Globe · 2026-07-28
     Отвори източника
192. PM Rumen Radev: 'Progressive Bulgaria' Will Support Iliana Iotova's Candidacy for President
     БНТ · 2026-07-28
     Отвори източника
193. President Iotova Thanks PM Radev, Progressive Bulgaria for Backing Her Presidential Bid
     БТА · 2026-07-28
     Отвори източника
194. Bulgaria’s Presidential Vote Tests the Reach of Radev’s Power
     Transitions Online
     Отвори източника
195. For and even against: 100 days of Radev’s government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
196. Bulgaria’s Presidential Vote Tests the Reach of Radev’s Power
     Transitions Online
     Отвори източника
197. Bulgaria’s Presidential Vote Tests the Reach of Radev’s Power
     Transitions Online
     Отвори източника
198. Bulgaria’s 2026 presidential elections: Yotova 47.3%, Gyurov 30.6% – Market Links poll
     The Sofia Globe · 2026-10-21
     Отвори източника
199. Bulgaria’s 2026 presidential elections: Yotova 47.3%, Gyurov 30.6% – Market Links poll
     The Sofia Globe · 2026-10-21
     Отвори източника
200. Progressive Bulgaria
     Wikipedia
     Отвори източника
201. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-05-08
     Отвори източника
202. Radev’s way: What Europe can expect from Bulgaria’s new political constellation
     European Council on Foreign Relations
     Отвори източника
203. Progressive Bulgaria
     Wikipedia
     Отвори източника
204. Radev’s way: What Europe can expect from Bulgaria’s new political constellation
     European Council on Foreign Relations
     Отвори източника
205. Assoc. Prof. Stankov: Too Early to Say Bulgaria's Radev Will Act as an Orbán 2.0, He Looks More Like Fico
     European Center for Populism Studies
     Отвори източника