Върховенство на закона

Произход на идеята

Идеите за върховенството на закона са централни за политическата и правната мисъл поне от IV в. пр.н.е., когато Аристотел разграничава „управлението на закона“ от „управлението на отделен човек“^[4]. През XVIII в. френският философ Монтескьо развива учение, което противопоставя законната власт на монарсите на прищевките на деспотите^[5].

Станфордската енциклопедия по философия описва как идеята се развива от класическия си израз като алтернатива на „управлението на хора“ до набор от формални и процедурни принципи. Формалните принципи засягат общия характер, яснотата, публичността, стабилността и насочеността към бъдещето на нормите; процедурните — начина, по който тези норми се прилагат, и институциите, които това изисква, като съдилищата и независимата съдебна власт^[6].

Изразът rule of law е популяризиран през XIX в. от британския юрист Албърт Венн Дайси, според когото върховенството на закона в системите на общото право включва три принципа: управлението трябва да спазва законите, които само създава; никой не е изключен от действието на закона, който се прилага еднакво към всички; и общите права произтичат от конкретни дела, решени от съдилищата^[25]. Станфордската енциклопедия по философия отбелязва, че искането на Дайси длъжностните лица и гражданите да се подчиняват на едно и също „обикновено право“ пред едни и същи „обикновени съдилища“ всъщност отрича разликите между тях: служителите на държавата се нуждаят и от допълнителни правомощия, и от допълнителни ограничения, за да могат да бъдат държани отговорни за действията си от името на общността^[26].

В германската и континенталноевропейската традиция близкото понятие е Rechtsstaat — конституционна държава, в която упражняването на властта се основава на правото и е ограничено от него; за разлика от англо-американското rule of law то поставя ударение и върху справедливото, а в континенталната правна мисъл се противопоставя както на полицейската държава, така и на чисто „законовата държава“ (État légal)^[27]. Според английската Уикипедия изразът Rechtsstaat е въведен от Карл Теодор Велкер през 1813 г. и е популяризиран от книга на Роберт фон Мол (1832–33)^[28]. Българската Уикипедия приписва първата употреба на израза на самия фон Мол, което показва, че дори историята на термина се предава различно в различните източници^[29].

Съдържание

Върховенството на закона предполага, че създаването на законите, прилагането им и връзките между правните норми също са правно уредени, така че никой — включително най-високопоставеният служител — не е над закона^[7]. Законите трябва да са открити и ясни, общи по форма, универсални в прилагането и достъпни за всички; задълженията не бива да се въвеждат със задна дата^[8].

Според ООН принципът изисква мерки за спазване на върховенството на закона, равенство пред закона, отчетност пред закона, справедливост в прилагането му, разделение на властите, участие във вземането на решения, правна сигурност, избягване на произвола и процедурна и правна прозрачност^[9].

Венецианската комисия на Съвета на Европа заключава, че въпреки разликите в мненията има съгласие за ключовите елементи на върховенството на закона, които са не само формални, но и съдържателни: законност, включително прозрачен, отчетен и демократичен процес на приемане на законите; правна сигурност; забрана на произвола; достъп до правосъдие пред независими и безпристрастни съдилища, включително съдебен контрол върху административните актове; зачитане на правата на човека; недискриминация и равенство пред закона^[10]. Въз основа на това тя приема на 106-ата си пленарна сесия на 11–12 март 2016 г. „Контролен списък за върховенството на закона“^[11].

Върху тази основа през декември 2025 г. Венецианската комисия приема актуализиран Контролен списък за върховенството на правото, одобрен от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през май 2026 г.: той запазва основните принципи, но добавя по-силни критерии за конституционния контрол и взаимния контрол между властите, задължения при развитието и използването на цифрови технологии, включително от частни субекти, и ново предизвикателство — възстановяването на върховенството на закона след период на отстъпление^[30].

Формално или съдържателно разбиране

Спорът дали върховенството на закона изисква само правилна форма, или и справедливо съдържание, е стар. Господстващата правна философия на позитивизма приема, че законите могат да бъдат безупречно написани и безпристрастно прилагани и въпреки това да бъдат жестоко потиснически и несправедливи; като примери често се посочват робовладелското право в САЩ преди Гражданската война и правото на апартейда в Южна Африка^[12].

Американският юрист Лон Фулър отговаря, че на практика има поне известно нежелание несправедливостите да се вписват в общи и публични закони: историята показва, че злото по-често става на тъмно, отколкото на светлината на законността, и че „дори в най-извратените режими има известно колебание жестокостите, нетърпимостта и безчовечността да бъдат записани в закон“^[13].

Според Станфордската енциклопедия някои концепции добавят към формалните и процедурните изисквания и съдържателни идеали като презумпция за свобода, зачитане на частната собственост или гарантиране на правата на човека, но те са „много по-спорни“^[31].

Фулър систематизира формалните изисквания в осем принципа: правилата трябва да бъдат общи, публични, да действат занапред, да са непротиворечиви, ясни, стабилни, изпълними и действията на властта да съответстват на обявените правила; тези осем „desiderata“ бързо стават синоним на основните изисквания на идеала^[32]. Той твърди също, че пълното пренебрегване на формалните и процедурните принципи на законността — както в нацистка Германия — може да лиши една система на власт от качеството ѝ на правен ред^[33].

Философът Джоузеф Раз (1977) предупреждава, че върховенството на закона не бива да се приравнява с „върховенство на доброто право“: то е „само една от добродетелите“, които една правна система може да притежава, а вписването в него на демокрацията, правата на човека и социалната справедливост би означавало да се предложи „цялостна социална философия“ под негово име^[34]. Обратната, „дебела“ позиция защитава британският съдия лорд Бингам (2010): държава, която „жестоко потиска или преследва части от своя народ“, не може да се смята за спазваща върховенството на закона, дори ако изпращането на преследваното малцинство в концентрационен лагер е уредено с подробни, надлежно приети и стриктно спазвани закони^[35].

Венецианската комисия застава на страната на по-широкото разбиране: в доклада си от 2011 г. тя предупреждава срещу „чисто формалистичното“ схващане, при което е достатъчно всяко действие на длъжностно лице да е разрешено от закон, и определя „управлението чрез закона“ (rule by law) като изкривено тълкуване на върховенството на закона^[36]. Спорът има практически последици: при „тънкото“ разбиране държава с безупречни процедури, но с репресивни закони може формално да отговаря на изискванията, а при „дебелото“ — не.

Върховенството на закона в Европейския съюз

Член 2 на Договора за Европейския съюз гласи, че Съюзът е основан на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства^[3].

На 16 декември 2020 г. Европейският парламент и Съветът приемат регламент за общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза при нарушения на принципите на правовата държава в държава членка; той позволява на Съвета, по предложение на Комисията, да спре плащания от бюджета на ЕС^[14]. Унгария и Полша го оспорват, но на 16 февруари 2022 г. Съдът на ЕС в пленарен състав отхвърля исковете им^[15].

Основният политически инструмент на Договора е член 7: по мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Комисията Съветът може с мнозинство от четири пети от членовете си и със съгласието на Парламента да установи явен риск от сериозно нарушение на ценностите по член 2, а Европейският съвет може с единодушие да установи сериозно и продължаващо нарушение^[37]. В този случай Съветът може с квалифицирано мнозинство да спре някои от правата на държавата, включително правото на глас на нейния представител в Съвета, като задълженията ѝ по договорите остават обвързващи^[38].

Европейската комисия провежда от 2020 г. и годишен цикъл за върховенството на закона — превантивен инструмент, в чиято основа е годишният доклад; той наблюдава четири стълба: правосъдната система, антикорупционната рамка, медийния плурализъм и другите институционални въпроси, свързани с взаимния контрол между властите^[39].

Съветът прилага регламента за условност спрямо Унгария през декември 2022 г., като спира около 6,3 млрд. евро бюджетни задължения заради нарушения при обществените поръчки, ефективността на прокуратурата и борбата с корупцията^[40]. Самият Съвет подчертава, че регламентът е инструмент за защита на бюджета на Съюза, а не за това държава членка да бъде задължена да спазва принципите на правовата държава, и че според Съда на ЕС тази процедура е независима и различна от процедурата по член 7^[41].

Полша и Унгария

Двата случая са централни в европейския дебат за демократичното отстъпление и показват както възможностите, така и границите на европейските инструменти. Полша е първата държава, срещу която е задействан член 7: Комисията го задейства на 20 декември 2017 г., като приема, че съдебните реформи там премахват разделението между изпълнителната и съдебната власт, но лишаването от право на глас изисква единодушие на останалите държави, а се очаква Унгария да наложи вето в полза на Полша^[42]. След смяната на управлението Комисията закрива процедурата на 29 май 2024 г., като заключава, че вече няма явен риск от сериозно нарушение на върховенството на закона в Полша, и продължава наблюдението чрез годишния доклад^[43].

„Хюман Райтс Уоч“ определя решението като преждевременно: новото коалиционно правителство на Доналд Туск има план за действие, но малко конкретни мерки са приложени, а отстраняването на съдии, назначени при предишното управление, също трябва да зачита справедливия процес, за да не наруши самите принципи на демокрацията и върховенството на закона, които правителството обещава да защити^[44]. Юристите Джон Морейн и Ким Лейн Шепели посочват, че Комисията размразява 137 млрд. евро за Полша през февруари 2024 г. само срещу обещания за съдебни реформи, а президентът блокира законите за съдебната реформа и така ЕС се отказва от лоста си „без нищо в замяна“^[45]. Индексът на World Justice Project рисува по-благоприятна картина: Полша има най-голямото тригодишно подобрение в света — 4,22% от 2023 г. насам, — тъй като демократичните механизми за контрол и институционалните гаранции започват да се възстановяват^[46]. Двете оценки не си противоречат непременно: индексът измерва преживявания и възприятия, а Морейн и Шепели — правното положение на съдебната власт.

Процедурата по член 7 срещу Унгария, започната от Европейския парламент през 2018 г. заради опасения за независимостта на съдебната власт, корупцията, свободата на изразяване, академичната свобода и правата на малцинствата и мигрантите, към май 2026 г. все още е висяща^[47]. По оценка на Морейн и Шепели около 36 млрд. евро, предназначени за Унгария, са замразени чрез три паралелни инструмента: регламента за условност, условията на Механизма за възстановяване и устойчивост с неговите 27 „супер етапа“ и условията, свързани с Хартата на основните права^[48].

Комисията приема през декември 2023 г., че Унгария е изпълнила изискванията за независимост на съдебната власт, и тя става допустима за около 10,2 млрд. евро; Европейският парламент оспорва решението, а на 12 февруари 2026 г. генералният адвокат Тамара Чапета предлага то да бъде отменено, защото средствата не могат да се изплащат, преди изискваните реформи да са в сила и реално да се прилагат, като становището ѝ не е задължително за Съда^[49]. Морейн и Шепели определят тогавашното частично размразяване като политически ход на ниво Европейски съвет, целящ Орбан да вдигне ветото си върху помощта за Украйна, а реформите — като недостатъчни и „само на хартия“^[50].

Петер Мадяр, спечелил убедително парламентарните избори през април 2026 г., договаря през май с председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен отпускането на 16,4 млрд. евро, замразени заради опасения за върховенството на закона и корупцията^[51]. Унгарското правителство обявява в края на август, че е изпълнило всички 27 „супер етапа“ и над 100 етапа, след като през лятото парламентът изменя над 100 закона, повечето свързани със съдебната система и борбата с корупцията; средствата се освобождават след оценка по-късно през годината^[52]. Еврокомисарят по правосъдието Майкъл Макграт определя пътя на Унгария към възстановяване на върховенството на закона като „ясен и непоколебим“^[53]. Морейн и Шепели обаче предупреждават, че реална промяна за толкова кратко време е практически невъзможна, тъй като новото правителство не контролира всички лостове — президентът, двата висши съда и прокуратурата остават възможни „вето играчи“, — и настояват средствата да се освобождават едва когато законите не само са приети, но и действително се прилагат^[54].

Състояние в света

Според Индекса на върховенството на закона на World Justice Project за 2025 г., който обхваща 143 държави и юрисдикции, върховенството на закона се влошава в 68% от държавите, при 57% година по-рано^[16]. Държавите, които се подобряват, печелят средно 0,52%, а тези, които се влошават, губят средно двойно повече — 1,07%; според организацията това показва, че изграждането на институциите е дълъг процес, а разрушаването им може да стане бързо^[17]. Независимият одит и надзор над правителството отслабва в 63% от държавите, а законодателният контрол върху изпълнителната власт и съдебните ограничения на правителството — в 61%^[18].

World Justice Project определя върховенството на закона като трайна система от закони, институции, норми и обществен ангажимент, която осигурява четири универсални принципа: отчетност, справедливи закони, открито управление и достъпно и безпристрастно правосъдие^[55]. Индексът, публикуван ежегодно от 2009 г., оценява държавите по осем фактора със стойности от 0 до 1 и се основава на над 215 000 анкети сред домакинства и 3400 анкети сред юристи практици и експерти, т.е. измерва как върховенството на закона се преживява и възприема^[56].

Изданието от октомври 2026 г. показва, че влошаванията надвишават подобренията за девета поредна година (62% срещу 38%), макар и в по-малко държави, отколкото година по-рано; над 86% от държавите са претърпели устойчив петгодишен спад на поне една от гаранциите срещу авторитарното управление — ограниченията върху властта, откритото управление или основните права, — а съдебните ограничения върху властта отслабват в 63% от държавите^[57].

България

При присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. е въведен Механизмът за сътрудничество и проверка — преходна мярка за напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията, а за България и с организираната престъпност^[58]. Последният доклад по механизма за България е публикуван през октомври 2019 г., а Комисията официално го закрива на 15 септември 2023 г., като заключава, че всички показатели са изпълнени задоволително; оттогава България се наблюдава само чрез общия годишен доклад, както всички държави членки^[59].

Централен спор е отчетността на главния прокурор: Европейският съд по правата на човека установява в решението по делото „Колеви срещу България“ (2009), че разследванията на убийството на прокурора Николай Колев, застрелян през 2002 г. след сериозен конфликт с тогавашния главен прокурор, не са били достатъчно ефективни и независими^[60]. Венецианската комисия констатира през октомври 2017 г., че главният прокурор е „по същество имунизиран от наказателно преследване“, включително заради възможността да влияе върху Висшия съдебен съвет (вж. становищата на комисията по държави)^[61].

В главата за България на доклада за върховенството на закона за 2026 г. Европейската комисия отбелязва, че е назначен нов прокурор ad hoc за разследване на възможни престъпления на главния прокурор и че е приет нов закон за процедурните проблеми, които пречат на механизма за отговорност на главния прокурор да заработи напълно^[19].

Комисията констатира, че няма напредък в реформата на Висшия съдебен съвет — съставът му е същият и не е внесен законопроект — и препоръчва на България да реформира съвета, особено състава му, за да осигури независимостта и ефективността му^[20]. Тя отбелязва и продължаващата широка практика на дългосрочно командироване на съдии за попълване на свободни места^[21].

Въпросът е обвързан и с европейските средства: Комисията частично спира на 2 декември 2025 г. плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, защото етапът за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор не е изпълнен напълно, а след поправките от 29 май 2026 г. този етап е предварително оценен като задоволително изпълнен на 13 юли 2026 г.^[62]

Според доклада Висшият съдебен съвет продължава да работи с мандат, изтекъл на 3 октомври 2022 г.^[63] Поправки в Закона за съдебната власт от 15 януари 2025 г. ограничават временните мандати на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища до шест месеца; временно изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, заемащ поста от 16 юни 2023 г., отказва да се оттегли, а съдилища от различни нива, включително Върховният касационен съд, тълкуват различно дали той изпълнява функцията^[64]. Конституционният съд обявява ограничението за конституционно на 7 април 2026 г., а на 22 април 2026 г. временният главен прокурор се оттегля и прокурорската колегия на ВСС назначава нов за срок от шест месеца^[65].

Оттеглянето идва три дни след предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г., спечелени убедително от бившия президент Румен Радев, сред чиито предизборни обещания е съдебна реформа, включително отстраняването на Сарафов, и след месеци на масови улични протести с искане за оставката му^[66]. През октомври 2026 г. започва изборът на нов Висш съдебен съвет: общото събрание на прокурорите е свикано да избере на 24 октомври членовете от професионалната квота, а временно изпълняващата функциите главен прокурор Ваня Стефанова изразява надежда процедурата да бъде завършена, включително с избора на членовете от парламентарната квота^[67].

Според Комисията от осемте препоръки в доклада за 2025 г. една е изпълнена напълно — реформата на Инспектората към ВСС, — по две има известен напредък, по една — ограничен, а по четири — никакъв, включително по резултатите от разследванията и делата за корупция по високите етажи и по качеството на законодателния процес^[68]. Така, макар Механизмът за сътрудничество и проверка да е закрит като изпълнен, докладът за 2026 г. отново констатира, че солидни резултати по дела за корупция по високите етажи тепърва предстои да бъдат постигнати, а упражняването на функции след изтичане на мандатите на високо магистратско ниво поражда загриженост, включително заради ефекта върху някои разследвания^[69].

България е на 63-то място от 143 държави в индекса на World Justice Project за 2026 г., а общият ѝ резултат от 0,55 е с 1,2% по-нисък от предходната година^[70]. Тя е 30-а от 31 държави в региона на ЕС, ЕАСТ и Северна Америка и последна в него по „липса на корупция“ (31 от 31), а най-слабото ѝ световно класиране е по „ограничения върху правителствената власт“ — 85-о място от 143^[71].

Критики и нови предизвикателства

„Британика“ отбелязва, че въпреки основните си черти върховенството на закона никога не е получило общоприета или дори систематична формулировка, а идеята, че правото трябва да ограничава публичната власт, се тълкува различно във времето и в различните държави^[72]. Затова според „Британика“ то е по-добре да се разбира не като проект за институционално устройство, а като ценност или съвкупност от ценности, която може да се преследва по различни начини, а институциите, които го осигуряват в една държава, не могат лесно да бъдат пренесени в друга^[73].

Политическата теоретичка Джудит Шклар (1987) критикува преобладаващата юридическа гледна точка към идеала заради прекомерния ѝ фокус върху съдилищата и съдиите и склонността „да пренебрегва всяка политическа реалност извън съдебната зала“^[74]. Сходна е критиката на политолога Томас Карозърс от фондация „Карнеги“ (2003) към международните програми за насърчаване на върховенството на закона: те са склонни да го превеждат в „институционален контролен списък“ с основен акцент върху съдебната власт, макар да не е ясно, че съдилищата са същността му, а сред самите промотори има изненадващо голяма несигурност в какво се състои тази същност^[75].

Станфордската енциклопедия посочва и колониалната критика: прокламираното от Дайси равенство на всички пред „обикновеното право“ и „обикновените съдилища“ за много коренни народи е било не повече от „фикция на колониалното разказване“, а уж политически неутралните ангажименти към върховенството на закона често са звучали кухо на практика^[76].

Ревизията на статията в Станфордската енциклопедия от юни 2026 г. разглежда и „управлението на алгоритмите“: призивите за „човек в цикъла“ при алгоритмично подпомогнатите решения изразяват представата, че зад прилагането на правото винаги стои човек, а при изкуствения интелект в съдебната дейност тенденцията е да се предпочита „тънката“, формална концепция, която според Джон Тасиулас дава на технологията „най-добрия шанс“ да помогне за осигуряването на върховенството на закона^[77].

Доказателства към твърденията

1. Rule of law
   Encyclopaedia Britannica
   Отвори източника
2. What is the Rule of Law
   United Nations and the Rule of Law
   Отвори източника
3. Consolidated version of the Treaty on European Union, Article 2
   EUR-Lex · 2012
   Отвори източника
4. Rule of law
   Encyclopaedia Britannica
   Отвори източника
5. Rule of law
   Encyclopaedia Britannica
   Отвори източника
6. The Rule of Law
   Stanford Encyclopedia of Philosophy
   Отвори източника
7. Rule of law
   Encyclopaedia Britannica
   Отвори източника
8. Rule of law
   Encyclopaedia Britannica
   Отвори източника
9. What is the Rule of Law
   United Nations and the Rule of Law
   Отвори източника
10. Rule of Law Checklist, CDL-AD(2016)007
    Venice Commission, Council of Europe · 2016-03-18
    § 18
    Отвори източника
11. Rule of Law Checklist, CDL-AD(2016)007
    Venice Commission, Council of Europe · 2016-03-18
    Отвори източника
12. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    2.6 Eight Desiderata
    Отвори източника
13. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    2.6 Eight Desiderata
    Отвори източника
14. Press release No 28/22: Judgments in Cases C-156/21 Hungary v Parliament and Council and C-157/21 Poland v Parliament and Council
    Court of Justice of the European Union · 2022-02-16
    Отвори източника
15. Press release No 28/22: Judgments in Cases C-156/21 Hungary v Parliament and Council and C-157/21 Poland v Parliament and Council
    Court of Justice of the European Union · 2022-02-16
    Отвори източника
16. WJP Rule of Law Index 2025 Global Press Release
    World Justice Project · 2025-10-28
    Отвори източника
17. WJP Rule of Law Index 2025 Global Press Release
    World Justice Project · 2025-10-28
    Отвори източника
18. WJP Rule of Law Index 2025 Global Press Release
    World Justice Project · 2025-10-28
    Отвори източника
19. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
20. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
21. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
22. Правова държава
    Уикипедия (български език)
    Отвори източника
23. Доклад относно върховенството на закона за 2026 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България (SWD(2026) 902 final)
    Европейска комисия · 2026-07-17
    заглавна страница
    Отвори източника
24. Конституция на Република България
    Lex.bg (текст по „Държавен вестник“) · 1991-07-13
    Отвори източника
25. Rule of law
    Wikipedia
    Отвори източника
26. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    2.4 The Rules of (English) Constitutionalism
    Отвори източника
27. Rechtsstaat
    Wikipedia
    Отвори източника
28. Rechtsstaat
    Wikipedia
    Отвори източника
29. Правова държава
    Уикипедия (български език)
    Отвори източника
30. The Rule of Law Checklist (Updated Rule of Law Checklist)
    Venice Commission, Council of Europe · 2026
    Отвори източника
31. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    увод
    Отвори източника
32. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    2.6 Eight Desiderata
    Отвори източника
33. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    2.6 Eight Desiderata
    Отвори източника
34. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    3.3 Substantive Theories
    Отвори източника
35. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    3.3 Substantive Theories
    Отвори източника
36. Rule of Law Checklist, CDL-AD(2016)007
    Venice Commission, Council of Europe · 2016-03-18
    §§ 14–15
    Отвори източника
37. Article 7 of the Treaty on European Union
    Wikipedia
    Отвори източника
38. Article 7 of the Treaty on European Union
    Wikipedia
    Отвори източника
39. Annual rule of law cycle
    European Commission
    Отвори източника
40. Rule of law conditionality mechanism: Council decides to suspend €6.3 billion given only partial remedial action by Hungary
    Council of the European Union · 2022-12-12
    Отвори източника
41. Rule of law conditionality mechanism: Council decides to suspend €6.3 billion given only partial remedial action by Hungary
    Council of the European Union · 2022-12-12
    Отвори източника
42. Article 7 of the Treaty on European Union
    Wikipedia
    Отвори източника
43. Article 7 of the Treaty on European Union
    Wikipedia
    Отвори източника
44. European Commission Prematurely Ends Rule of Law Scrutiny of Poland
    Human Rights Watch · 2024-05-30
    Отвори източника
45. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele)
    Verfassungsblog · 2026-05-25
    Отвори източника
46. Bulgaria Ranks 63 out of 143 in the WJP Rule of Law Index (country press release 2026)
    World Justice Project · 2026-10-21
    Отвори източника
47. Hungary is on a ‘very clear and steadfast’ path to restore rule of law, EU justice commissioner says
    Euronews · 2026-05-28
    Отвори източника
48. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele)
    Verfassungsblog · 2026-05-25
    Отвори източника
49. Press release No 15/26: Advocate General’s Opinion in Case C-225/24 Parliament v Commission
    Court of Justice of the European Union · 2026-02-12
    Отвори източника
50. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele)
    Verfassungsblog · 2026-05-25
    Отвори източника
51. Hungary says it has met all conditions to unlock full €10bn EU recovery fund
    Euronews · 2026-08-31
    Отвори източника
52. Hungary says it has met all conditions to unlock full €10bn EU recovery fund
    Euronews · 2026-08-31
    Отвори източника
53. Hungary is on a ‘very clear and steadfast’ path to restore rule of law, EU justice commissioner says
    Euronews · 2026-05-28
    Отвори източника
54. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele)
    Verfassungsblog · 2026-05-25
    Отвори източника
55. What is the Rule of Law?
    World Justice Project
    Отвори източника
56. WJP Rule of Law Index 2026 Global Press Release
    World Justice Project · 2026-10-21
    Отвори източника
57. WJP Rule of Law Index 2026 Global Press Release
    World Justice Project · 2026-10-21
    Отвори източника
58. European Commission formally closes the Cooperation and Verification Mechanism for Bulgaria
    BNT · 2023-09-15
    Отвори източника
59. European Commission formally closes the Cooperation and Verification Mechanism for Bulgaria
    BNT · 2023-09-15
    Отвори източника
60. Девет години след решението на Съда в Страсбург по делото Колеви… (информационен документ)
    Съвет на Европа, Отдел за изпълнение на решенията на ЕСПЧ · 2019-06-20
    Отвори източника
61. Девет години след решението на Съда в Страсбург по делото Колеви… (информационен документ)
    Съвет на Европа, Отдел за изпълнение на решенията на ЕСПЧ · 2019-06-20
    Отвори източника
62. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    бел. 7
    Отвори източника
63. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
64. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
65. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
66. Sarafov steps down from acting Prosecutor-General’s post
    The Sofia Globe · 2026-04-22
    Отвори източника
67. Acting Prosecutor General Stefanova Voices Hope New Judicial Council Will Elect Permanent Head of Prosecution Service
    БТА · 2026-10-17
    Отвори източника
68. European Commission Reports Implementation by Bulgaria of Rule-of-Law Recommendations
    БТА · 2026-07-17
    Отвори източника
69. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Abstract
    Отвори източника
70. Bulgaria Ranks 63 out of 143 in the WJP Rule of Law Index (country press release 2026)
    World Justice Project · 2026-10-21
    Отвори източника
71. Bulgaria Ranks 63 out of 143 in the WJP Rule of Law Index (country press release 2026)
    World Justice Project · 2026-10-21
    Отвори източника
72. Rule of law
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
73. Rule of law
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
74. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    7 (2026)
    Отвори източника
75. Promoting the Rule of Law Abroad: The Problem of Knowledge (Rule of Law Series, No. 34)
    Carnegie Endowment for International Peace · 2003-01
    Отвори източника
76. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    Отвори източника
77. The Rule of Law
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    Отвори източника