Президентски избори в България (2026)
Президентските избори през 2026 година са редовни избори за президент и вицепрезидент на Република България, насрочени с решение на Народното събрание за 25 октомври 2026 г. (с евентуален втори тур на 1 ноември 2026 г.).[1] Действащият президент Илияна Йотова (БСП) има право да се кандидатира за пълен мандат, след като на 23 януари 2026 г. заема поста вследствие на подадената оставка от президента Румен Радев.[2] Бившите президенти Георги Първанов и Румен Радев (понастоящем министър-председател) нямат право да бъдат избрани за трети мандат, тъй като Конституцията (чл. 95) забранява на което и да е лице да бъде избрано за президент повече от два пъти.[3]
#избори #президент #2026 #България #пряка демокрация #Швейцария
Кандидати
За участие в изборите документи подават 10 партии и 27 инициативни комитета. След откази, прекратени регистрации и случаи без издигната кандидатска двойка, остават регистрирани общо 28 кандидатски двойки.[4]
Сред по-известните кандидатски двойки са:
- Илияна Йотова (БСП) и Кирил Вълчев (независим) - Андрей Гюров (независим, подкрепен от ПП-ДБ) и Георги Кандев - Костадин Костадинов („Възраждане“) и Петър Волгин - Радостин Василев (МЕЧ) и Красимир Манов - Иван Христанов („Единение“) и Стоянка Черкезова - Николай Ненчев (БЗНС) и Цвета Кирилова - Волен Сидеров („Атака“) и Славчо Велков - Ивелин Михайлов („Величие“) и Юлияна Матеева
Пълният списък включва и множество независими кандидати, издигнати от инициативни комитети.[5]
Социологически проучвания
Според проучване на „Глобал Метрикс“ (23 юни – 11 юли 2026 г., извадка 1503 души) най-висока подкрепа получава кандидат, свързан с формации около „Продължаваме промяната“ (около 39,7 %), следван от други формации.[6]
Политически контекст и анализ
Българската президентска институция е част от полупрезидентска система. Президентът се избира пряко от гражданите за петгодишен мандат и има правомощия в областта на външната политика, назначаването на служебни правителства, вето върху закони и ролята на арбитър при политически кризи. Реалната изпълнителна власт обаче е съсредоточена в Министерския съвет и парламента.[7]
Големият брой кандидатски двойки (28) отразява силната фрагментация на политическата система и ниското доверие в основните партии. Честите парламентарни избори след 2021 г. и редуването на служебни кабинети засилват усещането, че президентските избори често се превръщат в своеобразен барометър за обществените настроения, а не само в избор на държавен глава с ограничени правомощия.
Сравнение с модела на пряка демокрация в Швейцария
Швейцария предлага съществено различен модел. Там няма пряко избран президент с индивидуална власт. Изпълнителната власт е колективна – Федералният съвет от седем члена, избиран от парламента. Длъжността „президент на Конфедерацията“ е ротационна и предимно церемониална.[8]
Вместо да се фокусира върху избора на една личност, швейцарската система разчита на инструменти на пряка демокрация:
- Народна инициатива – 100 000 подписа могат да поставят предложение за промяна на Конституцията на гласуване. - Факултативен (опционален) референдум – 50 000 подписа в рамките на 100 дни могат да оспорят вече приет от парламента закон. - Задължителен референдум – за всички конституционни промени и за някои международни договори.
Гражданите гласуват обикновено 3–4 пъти годишно по конкретни въпроси (на федерално, кантонално и общинско ниво). Това позволява на избирателите да влияят директно върху политиките, включително върху външната политика и членството в международни организации, а не само да избират представители на всеки няколко години.[9]
Изследвания показват, че швейцарската комбинация от представителна и пряка демокрация води до по-голямо съвпадение между предпочитанията на гражданите и реално водените политики в сравнение с чисто представителните системи.[10]
В България механизмите на пряка демокрация (национални референдуми) съществуват, но се използват рядко и с високи прагове за валидност. Президентските избори остават основният начин гражданите да изразят пряко отношение към политическата система, докато в Швейцария акцентът е върху постоянното, въпросно-ориентирано участие, а не върху избора на една силна фигура.
Резултати
Към момента на написване на статията изборите все още не са проведени. Разделът ще бъде допълнен след обявяване на официалните резултати от ЦИК.
Вижте също
- Пряка демокрация в България
- Публичен регистър на изборните протоколи
- Изборен мост за прозрачност
- Пряка демокрация в Швейцария
- Националният референдум за електронното гласуване в България (2015)
- Концепция: изолирана мрежа и еднопосочен блокчейн мост за прозрачно гласуване
- Пряка демокрация
- Референдум
- Швейцария тества електронно събиране на подписи за референдуми
- Референдум в Швейцария за забрана на минарета (2009)
Доказателства към твърденията
- Решение на Народното събрание и информация от ЦИК Отвори източника
- Информация за заемане на поста от Илияна Йотова Отвори източника
- Конституция на Република България, чл. 95 Отвори източника
- Изтече срокът: 28 кандидатпрезидентски двойки подадоха документи в ЦИК Отвори източника
- Президентски избори в България (2026) – Уикипедия Отвори източника
- Социологическо проучване Глобал Метрикс Отвори източника
- Сравнителен анализ на президентските институции Отвори източника
- Swiss Federal Council and rotating presidency Отвори източника
- How Swiss direct democracy works Отвори източника
- Пряка демокрация в Швейцария по-добре отразява мненията на хората Отвори източника