Конституционен съд на България

История

Когато е приета Търновската конституция, подобен орган не съществува никъде в Европа. При втората и третата конституция — т.нар. „Димитровска“ и „Живкова“ — правото да следи съответствието на законите с конституцията е възложено на самото Народно събрание, което ги приема^[4].

С Конституцията от 1991 г., подобно на други демократични държави, се предвижда независим орган за тези въпроси. Първият състав на съда е избран през септември 1991 г. и взема първите си две решения до края на същата година^[5].

Състав

Една трета от съдиите се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират от общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Съставът се обновява през три години от всяка квота^[3].

За съдии се избират юристи с високи професионални и нравствени качества и най-малко петнадесетгодишен юридически стаж; съдиите избират председател с тайно гласуване за срок от три години^[6]. Положението на съдия е несъвместимо с представителен мандат, с държавна или обществена длъжност и с членство в политическа партия^[7].

Мандатът на съдия се прекратява при изтичане на срока, оставка, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година, несъвместимост или смърт^[8].

В периода 2024–2027 г. председател на съда е Павлина Панова^[9].

Правомощия

Освен тълкуването на Конституцията и контрола за конституционност на законите съдът решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местното самоуправление и централните изпълнителни органи^[2]. Той се произнася и за съответствието на международните договори с Конституцията преди ратификацията им, за конституционността на политическите партии, за законността на избора на президент, вицепрезидент и народни представители и по обвинения на Народното събрание срещу президента и вицепрезидента^[2].

Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд^[10].

Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от всички съдии и влизат в сила три дни след обнародването им; актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от този ден, а останалата част от закона запазва действието си^[11].

Кой може да сезира съда

Съдът действа по инициатива на най-малко една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор; спорове за компетентност могат да повдигат и общинските съвети^[12].

След измененията от 2023 г. всеки съд — по искане на страна по делото или по своя инициатива — може да сезира Конституционния съд за несъответствие между приложим по делото закон и Конституцията^[13]. Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет могат да искат обявяване на противоконституционност на закон, който нарушава права и свободи на гражданите^[14].

Значими решения

С Решение № 13 от 26 юли 2024 г. по дело № 1/2024 съдът обявява за противоконституционни някои разпоредби^[15]. Сред тях е разпоредбата от изменението на Конституцията от 2023 г. (ДВ, бр. 106), която дава право на главния прокурор да сезира съда по някои въпроси^[16]. Според Европейската комисия решението от юли 2024 г. обръща конституционната реформа на Висшия съдебен съвет и затова препоръката за реформа на съвета е въведена отново през 2025 г.^[17]

На 7 април 2026 г. съдът приема, че разпоредбата, която ограничава до шест месеца временните мандати на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища, е конституционна^[18]. Според доклада на Европейската комисия съдът не е събрал мнозинство, за да се произнесе по конституционността на реформата, ограничаваща правомощията на президента^[19].

Доказателства към твърденията

1. Конституционен съд на България
   Уикипедия
   Отвори източника
2. Конституция на Република България (с всички изменения)
   lex.bg
   чл. 149, ал. 1
   Отвори източника
3. Конституция на Република България (с всички изменения)
   lex.bg
   чл. 147, ал. 1–2
   Отвори източника
4. Конституционен съд на България
   Уикипедия
   Отвори източника
5. Конституционен съд на България
   Уикипедия
   Отвори източника
6. Конституция на Република България (с всички изменения)
   lex.bg
   чл. 147, ал. 3–4
   Отвори източника
7. Конституция на Република България (с всички изменения)
   lex.bg
   чл. 147, ал. 5
   Отвори източника
8. Конституция на Република България (с всички изменения)
   lex.bg
   чл. 148, ал. 1
   Отвори източника
9. Конституционен съд на България
   Уикипедия
   Отвори източника
10. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 149, ал. 2
    Отвори източника
11. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 151
    Отвори източника
12. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 150, ал. 1
    Отвори източника
13. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 150, ал. 2
    Отвори източника
14. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 150, ал. 4–5
    Отвори източника
15. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
16. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 150, ал. 3
    Отвори източника
17. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
18. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника
19. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
    European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22
    Отвори източника