Народно събрание на Република България
Народното събрание осъществява законодателната власт в България и упражнява парламентарен контрол[1]. То се състои от 240 народни представители и се избира за срок от четири години[2]. Парламентът е еднокамарен и се избира по пропорционална система[3]. Основано е на 10 февруари 1879 г.[4] Освен обикновеното Народно събрание Конституцията предвижда и Велико народно събрание за най-важните конституционни въпроси[5].
История
За символично начало на парламентарната демокрация в България се смята откриването на Оборищенското събрание на 14 април 1876 г.[6]
Първо заседава Учредителното събрание, а непосредствено след него се открива Първото велико народно събрание[7]. Според Търновската конституция има Обикновено и Велико народно събрание; след нейната отмяна думата „обикновено“ отпада от наименованието[8].
Великото народно събрание е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е с конституцията от 1947 г. и е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през 1990 г.[9]
Решението за построяването на сградата на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г. при министър-председателя Петко Каравелов; проектът е на архитекта Константин Йованович, основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е осветена на 25 ноември същата година[10]. През 2020–2021 г. и от 2023 г. насам парламентът заседава в бившия Партиен дом[11].
Състав и статут на депутатите
За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода; гражданин с още едно гражданство може да бъде избран, ако е живял последните осемнадесет месеца в страната[12].
Народните представители представляват не само своите избиратели, а целия народ, и обвързването със задължителен мандат е недействително[13]. Те не носят наказателна отговорност за мненията и гласуванията си в Народното събрание[14] и не могат да бъдат задържани или наказателно преследвани освен за престъпления от общ характер и с разрешение на Народното събрание[15].
При война, военно или друго извънредно положение пълномощията на Народното събрание се продължават до отпадането на тези обстоятелства[16].
Правомощия
Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите; приема държавния бюджет; установява данъците; насрочва избори за президент; приема решение за национален референдум; избира и освобождава министър-председателя и Министерския съвет; решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир; дава амнистия[17].
Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет, а законопроектът за държавния бюджет се внася от Министерския съвет[18]. Законите се приемат с две гласувания на отделни заседания[19].
Една пета от народните представители може да предложи гласуване на недоверие на Министерския съвет; предложението се приема, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители[20]. Президентът може да върне закон за ново обсъждане, а Народното събрание го приема повторно с мнозинство повече от половината от всички народни представители[21].
Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии; постоянните упражняват от негово име парламентарен контрол, а временните се избират за проучвания и анкети[22].
Съставяне на правителство
След консултации с парламентарните групи президентът възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група, да състави правителство; ако в 7-дневен срок той не успее, мандатът преминава към втората по численост група, а след това — към някоя следваща[23].
Изменение на Конституцията
Обикновеното Народно събрание приема изменения на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни[24].
Великото народно събрание приема нова Конституция и решава въпросите за изменение на територията на страната, за промени във формата на държавно устройство и управление и за изменения на някои основни разпоредби[5]. Вж. и „Конституция на България“.
Честите избори след 2021 г.
След XLIV народно събрание, което работи почти пълен мандат, за около пет години са избрани осем парламента — от XLV до LII. Най-краткият, XLV, просъществува по-малко от месец[25].
Последните парламентарни избори са на 19 април 2026 г.[26] За председател е избрана Михаела Доцова от „Прогресивна България“, която има 131 депутати, а опозицията — 109[3].
Вижте също
- Конституция на България
- Михаела Милчева Доцова
- Конституционен съд на България
- Избори в България през 2026 г.
- Пряка демокрация в България
- Националният референдум за електронното гласуване в България (2015)
- Президентски избори в България (2026)
- Националният референдум за ядрената енергетика (2013)
- Дезинформацията около изборите в България през 2026 г.
- Машинното гласуване в България
Доказателства към твърденията
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 62, ал. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 63 и чл. 64, ал. 1Отвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 158Отвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияСписък на народните събрания в БългарияОтвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 65, ал. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 67, ал. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 69Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 70, ал. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 64, ал. 2Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 84Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 87Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 88, ал. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 89, ал. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 101Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 79Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 99, ал. 1–3Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 155, ал. 1Отвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияСписък на народните събрания в БългарияОтвори източника
-
Народно събрание на България
УикипедияОтвори източника