W WikiBсвободна енциклопедия

Народно събрание на Република България

Народното събрание осъществява законодателната власт в България и упражнява парламентарен контрол[1]. То се състои от 240 народни представители и се избира за срок от четири години[2]. Парламентът е еднокамарен и се избира по пропорционална система[3]. Основано е на 10 февруари 1879 г.[4] Освен обикновеното Народно събрание Конституцията предвижда и Велико народно събрание за най-важните конституционни въпроси[5].

История

За символично начало на парламентарната демокрация в България се смята откриването на Оборищенското събрание на 14 април 1876 г.[6]

Първо заседава Учредителното събрание, а непосредствено след него се открива Първото велико народно събрание[7]. Според Търновската конституция има Обикновено и Велико народно събрание; след нейната отмяна думата „обикновено“ отпада от наименованието[8].

Великото народно събрание е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е с конституцията от 1947 г. и е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през 1990 г.[9]

Решението за построяването на сградата на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г. при министър-председателя Петко Каравелов; проектът е на архитекта Константин Йованович, основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е осветена на 25 ноември същата година[10]. През 2020–2021 г. и от 2023 г. насам парламентът заседава в бившия Партиен дом[11].

Състав и статут на депутатите

За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода; гражданин с още едно гражданство може да бъде избран, ако е живял последните осемнадесет месеца в страната[12].

Народните представители представляват не само своите избиратели, а целия народ, и обвързването със задължителен мандат е недействително[13]. Те не носят наказателна отговорност за мненията и гласуванията си в Народното събрание[14] и не могат да бъдат задържани или наказателно преследвани освен за престъпления от общ характер и с разрешение на Народното събрание[15].

При война, военно или друго извънредно положение пълномощията на Народното събрание се продължават до отпадането на тези обстоятелства[16].

Правомощия

Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите; приема държавния бюджет; установява данъците; насрочва избори за президент; приема решение за национален референдум; избира и освобождава министър-председателя и Министерския съвет; решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир; дава амнистия[17].

Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет, а законопроектът за държавния бюджет се внася от Министерския съвет[18]. Законите се приемат с две гласувания на отделни заседания[19].

Една пета от народните представители може да предложи гласуване на недоверие на Министерския съвет; предложението се приема, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители[20]. Президентът може да върне закон за ново обсъждане, а Народното събрание го приема повторно с мнозинство повече от половината от всички народни представители[21].

Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии; постоянните упражняват от негово име парламентарен контрол, а временните се избират за проучвания и анкети[22].

Съставяне на правителство

След консултации с парламентарните групи президентът възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група, да състави правителство; ако в 7-дневен срок той не успее, мандатът преминава към втората по численост група, а след това — към някоя следваща[23].

Изменение на Конституцията

Обикновеното Народно събрание приема изменения на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни[24].

Великото народно събрание приема нова Конституция и решава въпросите за изменение на територията на страната, за промени във формата на държавно устройство и управление и за изменения на някои основни разпоредби[5]. Вж. и „Конституция на България“.

Честите избори след 2021 г.

След XLIV народно събрание, което работи почти пълен мандат, за около пет години са избрани осем парламента — от XLV до LII. Най-краткият, XLV, просъществува по-малко от месец[25].

Последните парламентарни избори са на 19 април 2026 г.[26] За председател е избрана Михаела Доцова от „Прогресивна България“, която има 131 депутати, а опозицията — 109[3].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 62, ал. 1
    Отвори източника
  2. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 63 и чл. 64, ал. 1
    Отвори източника
  3. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
  4. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
  5. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 158
    Отвори източника
  6. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
  7. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Списък на народните събрания в България
    Отвори източника
  8. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
  9. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
  10. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
  11. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
  12. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 65, ал. 1
    Отвори източника
  13. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 67, ал. 1
    Отвори източника
  14. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 69
    Отвори източника
  15. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 70, ал. 1
    Отвори източника
  16. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 64, ал. 2
    Отвори източника
  17. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 84
    Отвори източника
  18. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 87
    Отвори източника
  19. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 88, ал. 1
    Отвори източника
  20. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 89, ал. 1
    Отвори източника
  21. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 101
    Отвори източника
  22. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 79
    Отвори източника
  23. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 99, ал. 1–3
    Отвори източника
  24. Конституция на Република България (с всички изменения)
    lex.bg
    чл. 155, ал. 1
    Отвори източника
  25. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Списък на народните събрания в България
    Отвори източника
  26. Народно събрание на България
    Уикипедия
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.