W WikiBсвободна енциклопедия
Общо

Национална информационна мрежа на Иран (National Information Network)

Националната информационна мрежа (NIN), позната и като „халал интернет“, е държавно контролирана вътрешна мрежа в Иран, чиято първа фаза е официално открита на 27 август 2016 г[5]. Проектът е замислен през 2005 г. от иранското Министерство на информационните и комуникационните технологии, а самото изграждане започва през 2013 г. с финансиране от около 200 милиона щатски долара[1]. Мрежата позволява на властите да пренасочват интернет трафика така, че той да остава изцяло в рамките на страната, а при необходимост — да изолират Иран напълно от глобалния интернет[2].

#Иран #интранет #интернет цензура #National Information Network

Архитектура и цел

Според Върховния съвет по киберпространството на Иран, NIN е „мрежа, базирана на интернет протокол, с комутатори, рутери и центрове за данни, която позволява заявките за данни да избягват пренасочване извън страната и осигурява сигурни и частни интранет мрежи“[3].

Всички потребители трябва да предоставят идентификация чрез социален номер и телефонен номер, преди да получат достъп до услугите на мрежата — изискване, което заместник-министърът Джахангард описва така: „всички връзки, включително мобилните, имат идентификация; без идентификация няма да можете да използвате услугите на мрежата“[6].

Мрежата беше напълно активирана между 15 и 27 ноември 2019 г. — период, съвпаднал с мащабно прекъсване на достъпа до глобалния интернет по време на протести в страната, което позволи на властите да запазят работата на вътрешни услуги (например банкови), докато отрязваха достъпа до външния свят[4].

Цензура и критики

Официално властите обосновават мрежата с три причини — киберсигурност, защита на чувствителни данни и опазване на „морала на иранското общество“[7].

„Репортери без граници“ определят проекта като разширяване на политическата цензура отвъд декларираните морални цели. Реза Мойни, ръководител на иранския отдел на организацията, отбелязва: „policing и цензурата официално би трябвало да защитават иранската общественост от неморално съдържание, но на практика те се разпростират върху политическа информация за религията и върху сайтове за основни права“[8]. Организацията документира над 800 арести през 2016 г. по обвинения в „морални престъпления“ онлайн, включително около 100 ареста седмици преди старта на мрежата[9].

Цензурата официално защитава обществеността от неморално съдържание, но на практика се разпростира и върху политическа и религиозна информация.

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. National Information Network — Wikipedia
    произход и финансиране на проекта
    Отвори източника
  2. National Information Network — Wikipedia
    възможност за пълна изолация
    Отвори източника
  3. National Information Network — Wikipedia
    определение на Върховния съвет по киберпространството
    Отвори източника
  4. National Information Network — Wikipedia
    активиране по време на протестите през 2019
    Отвори източника
  5. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF)
    официално откриване на мрежата
    Отвори източника
  6. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF)
    цитат на заместник-министър Джахангард
    Отвори източника
  7. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF)
    официална обосновка на властите
    Отвори източника
  8. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF)
    цитат на Реза Мойни, RSF
    Отвори източника
  9. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF)
    документирани арести през 2016
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.