Индийските ИТ правила от 2021 г. за посредници и цифрови медии
Правилата за посредници и етичен кодекс за цифровите медии от 2021 г. (Information Technology Intermediary Guidelines and Digital Media Ethics Code Rules) влизат в сила в Индия на 25 февруари 2021 г. и заменят по-старите насоки от 2011 г[1]. Те въвеждат нови задължения за социалните платформи — включително назначаване на служители по съответствие и оплаквания, базирани в Индия — и за пръв път разпростират държавен надзор върху онлайн новинарски издания и стрийминг платформи[2]. Изискването платформи за съобщения да могат да идентифицират „първия източник“ на дадено съобщение предизвика остър съдебен спор с WhatsApp[3].
#Индия #интернет регулация #WhatsApp #цифрови медии
Основни изисквания към посредниците
Значимите социални медийни посредници (платформи с потребители над определен от правителството праг) са задължени да назначат главен служител по съответствие, лице за контакт с правоохранителните органи и служител по оплаквания — и тримата трябва да се намират в Индия[1].
Правило 4(2) изисква от приложенията за съобщения да могат да „идентифицират първия източник на информацията в рамките на Индия“ при съдебно нареждане, дори ако оригиналният подател е извън страната[3][4]. Именно тази клауза за „проследимост“ предизвика съпротива от страна на WhatsApp, който заведе дело пред Делхийския върховен съд на 26 май 2021 г., твърдейки, че тя би подкопала криптирането от край до край[3].
Отделен блок от правилата въвежда триетапна система за саморегулиране на онлайн новинарски издания и платформи за видео по заявка (OTT) — саморегулиране от издателя, надзор от браншова асоциация и правителствен междуведомствен комитет като последна инстанция[5].
Критики и съдебни спорове
Организацията за интернет свобода Internet Freedom Foundation определи правилата като „съществено вредни за основно наше право“[6], а правният анализатор Апар Гупта посочи, че съществува „съдебен консенсус, че [правилата] нямат законова основа и вредят на свободата на изразяване“[7].
Множество медии — включително The Wire, The News Minute, LiveLaw и The Quint — заведоха отделни дела срещу правилата пред индийски съдилища, а правителството определи съпротивата на WhatsApp срещу изискването за проследимост като „явен акт на неподчинение“[8].
Има съдебен консенсус, че правилата нямат законова основа и вредят на свободата на изразяване.
Вижте също
- Турският закон за социалните медии от 2020 г.
- Оставката на Шейх Хасина и студентското движение в Бангладеш (2024)
- Скокът в потребителите на Signal след промяната на политиката на WhatsApp (2021)
- Спорът за криптирането около Закона за онлайн безопасност на Обединеното кралство (2023)
- Протестите „Тавра“ в Ливан (2019)
- Делото WhatsApp срещу NSO Group
- Спирането на интернет в Кашмир, Индия (2019–2021)
- IndiaAI Mission: индийската национална стратегия за изкуствен интелект
- Индия: Законът за защита на цифровите лични данни (2023)
- Насоки на Индия срещу дийпфейк съдържание (2023–2024)
Доказателства към твърденията
-
Information Technology Rules, 2021 — Wikipedia
влизане в сила и изисквания за служителиОтвори източника
-
Information Technology Rules, 2021 — Wikipedia
обхват на правилатаОтвори източника
-
Information Technology Rules, 2021 — Wikipedia
изискване за проследимост и делото на WhatsAppОтвори източника
-
IT Intermediary Guidelines and Digital Media Ethics Code Rules, 2021 — PRS India
изискване за проследимост към посредници за съобщенияОтвори източника
-
Information Technology Rules, 2021 — Wikipedia
регулиране на цифровите медииОтвори източника
-
Information Technology Rules, 2021 — Wikipedia
критика на Internet Freedom FoundationОтвори източника
-
Information Technology Rules, 2021 — Wikipedia
цитат на Апар ГуптаОтвори източника
-
Information Technology Rules, 2021 — Wikipedia
реакция на властите към WhatsAppОтвори източника