Руският закон за „суверенния интернет“ и практиките на Роскомнадзор
Законът за „суверенния интернет“, приет в Русия през 2019 г., разширява правомощията на регулатора Роскомнадзор да блокира и забавя достъпа до сайтове и приложения, да преследва инструменти за заобикаляне на цензурата като VPN услуги и да изгради централизирана система за филтриране на трафика в страната[5]. На негова основа през март 2021 г. Роскомнадзор за пръв път в световен мащаб приложи целенасочено забавяне на трафика (throttling) към конкретна платформа — Twitter — вместо пълно блокиране[1]. Мярката удари случайно десетки хиляди други сайтове и временно извади от строя official страници на Кремъл и Държавната дума[2].
#Русия #суверенен интернет #Роскомнадзор #цензура
Законът за „суверенния интернет“
Влязъл в сила през ноември 2019 г., законът разширява правомощията на Роскомнадзор „да блокира уебсайтове и да преследва инструменти... които помагат на хората да заобикалят блокировките“[6].
Той въвежда и специализирано звено в рамките на Роскомнадзор, натоварено с издирване на „онлайн заплахи“, както и правна рамка за изграждане на самостоятелна руска система за домейни (DNS), която да позволява по-лесен контрол над трафика в страната[7].
Законът дава на властите право да променят маршрутите на телекомуникационните съобщения и конфигурацията на комуникационните мрежи при обявена „заплаха“ за руския сегмент на интернет[3].
Забавянето на Twitter през 2021 г.
На 10 март 2021 г. Роскомнадзор обяви, че забавя Twitter на „100 процента от мобилните услуги и 50 процента от настолните услуги“, защото платформата не е изтрила над 3000 материала, обявени от властите за незаконни[1].
Мярката засегна далеч повече от самия Twitter — над 40 000 домейна, съдържащи съкратения адрес t.co, бяха засегнати, заедно с редица големи сайтове, включително тези на Кремъл, Държавната дума, Yandex, Google, YouTube и платежната система Qiwi[2].
Изследователи от руски организации за цифрови права предполагат, че при операцията е бил тестван „набор от инструменти за мрежов мониторинг и цензура“, разработени в рамките на прилагането на закона за суверенния интернет[4].
Това бе първото в световен мащаб мащабно целенасочено забавяне на трафика с цел цензура.
Вижте също
- „Умно гласуване“ на Навални и премахването на приложението от Apple и Google
- Виетнамският закон за киберсигурност от 2018 г.
- Телеграм като арена на информационна война в конфликта Русия–Украйна
- Интернет спирането в ДР Конго около изборите (2018–2019)
- Референдумът за статута на Крим (2014)
- hiQ Labs срещу LinkedIn — делото за автоматизирано извличане на публични данни
- Забраната на Twitter в Нигерия (2021–2022)
- Национална информационна мрежа на Иран (National Information Network)
- Uber Files — разследването за лобизъм и заобикаляне на закона
- Индийските ИТ правила от 2021 г. за посредници и цифрови медии
Доказателства към твърденията
-
Russia throttled Twitter — Access Now
обявление на Роскомнадзор, март 2021Отвори източника
-
Russia throttled Twitter — Access Now
странична вреда от забавянетоОтвори източника
-
Russia throttled Twitter — Access Now
правомощия по закона за суверенния интернетОтвори източника
-
Russia throttled Twitter — Access Now
оценка на руски организации за цифрови праваОтвори източника
-
Kremlin firewall and mass internet outages — RFE/RL
общ преглед на законаОтвори източника
-
Kremlin firewall and mass internet outages — RFE/RL
правомощия за блокиранеОтвори източника
-
Kremlin firewall and mass internet outages — RFE/RL
изграждане на руски DNSОтвори източника