hiQ Labs срещу LinkedIn — делото за автоматизирано извличане на публични данни
hiQ Labs срещу LinkedIn е знаково американско съдебно дело за законността на автоматизираното извличане (скрейпинг) на публично достъпни данни от интернет. Компанията за анализ на данни hiQ използвала автоматизирани ботове, за да събира публично видима информация от потребителски профили в LinkedIn[1]. След като LinkedIn изпраща предупредително писмо и заплашва с иск по Закона за компютърните измами и злоупотреби (CFAA), hiQ завежда собствен иск, а Апелативният съд за Девети окръг на два пъти застава на нейна страна — първо през 2019 г., а след връщане от Върховния съд — отново през април 2022 г[2]. Делото завършва със споразумение между страните в края на 2022 г., след като окръжен съд отделно приема, че hiQ е нарушила потребителското споразумение на LinkedIn[3].
#hiQ Labs #LinkedIn #уеб скрейпинг #CFAA
Развитие на делото
LinkedIn изпраща на hiQ предупредително писмо, с което иска компанията да спре достъпа и копирането на данни от нейните сървъри, като се позовава на CFAA, Закона за авторското право в цифровото хилядолетие (DMCA), калифорнийския наказателен кодекс §502(c) и общото право за нарушаване на владение[1].
На 9 септември 2019 г. Девети окръжен апелативен съд потвърждава временна забрана в полза на hiQ, приемайки, че „оцеляването на бизнеса ѝ е застрашено“, а обществения интерес e в полза на запазването на достъпа до публично достъпни данни[4].
През юни 2021 г. Върховният съд на САЩ отменя решението и връща делото за преразглеждане в светлината на собственото си решение по делото Van Buren срещу САЩ, което стеснява обхвата на клаузата на CFAA за „превишаване на оторизиран достъп“[5].
Решението и крайният изход
На 18 април 2022 г. Девети окръжен съд отново застава на страната на hiQ по същество, потвърждавайки, че когато дадена компютърна мрежа позволява публичен достъп до своите данни, достъпът на потребител до тези публично достъпни данни не представлява „достъп без оторизация“ по смисъла на CFAA[6].
Въпреки победата по въпроса за CFAA, окръжен съд в Северна Калифорния постановява отделно, че hiQ е нарушила потребителското споразумение на LinkedIn чрез договорно право, а не чрез федералния закон за компютърните престъпления. До ноември 2022 г. двете страни постигат споразумение, с което делото приключва[3].
Достъпът на потребител до публично достъпни данни не представлява достъп без оторизация по смисъла на закона за компютърните измами.
Вижте също
- Забраната на Twitter в Нигерия (2021–2022)
- Национална информационна мрежа на Иран (National Information Network)
- Uber Files — разследването за лобизъм и заобикаляне на закона
- Индийските ИТ правила от 2021 г. за посредници и цифрови медии
- Руският закон за „суверенния интернет“ и практиките на Роскомнадзор
- Турският закон за социалните медии от 2020 г.
- Виетнамският закон за киберсигурност от 2018 г.
- PECA — пакистанският закон за електронните престъпления и измененията от 2025 г.
- NetzDG – германският закон срещу речта на омразата онлайн
- Пингвинската революция в Чили (2006)
Доказателства към твърденията
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
предупредителното писмо на LinkedInОтвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
хронология на решениятаОтвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
финален изход от делотоОтвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
решение от септември 2019Отвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
връщане от Върховния съдОтвори източника
-
hiQ Labs, Inc. v. LinkedIn Corporation, 9th Cir. (2022) — Justia
решение на Девети окръжен съд, 18 април 2022Отвори източника