hiQ Labs срещу LinkedIn — делото за автоматизирано извличане на публични данни
hiQ Labs срещу LinkedIn е знаково американско съдебно дело за законността на автоматизираното извличане (скрейпинг) на публично достъпни данни от интернет. Компанията за анализ на данни hiQ използвала автоматизирани ботове, за да събира публично видима информация от потребителски профили в LinkedIn[1]. След като LinkedIn изпраща предупредително писмо и заплашва с иск по Закона за компютърните измами и злоупотреби (CFAA), hiQ завежда собствен иск, а Апелативният съд за Девети окръг на два пъти застава на нейна страна — първо през 2019 г., а след връщане от Върховния съд — отново през април 2022 г.[2] Делото завършва със споразумение между страните в края на 2022 г., след като окръжен съд отделно приема, че hiQ е нарушила потребителското споразумение на LinkedIn[3].
Развитие на делото
LinkedIn изпраща на hiQ предупредително писмо, с което иска компанията да спре достъпа и копирането на данни от нейните сървъри. hiQ завежда иск срещу LinkedIn, с който иска съдебна забрана и установително решение, че LinkedIn не може законно да се позове срещу нея на CFAA, Закона за авторското право в цифровото хилядолетие (DMCA), калифорнийския наказателен кодекс §502(c) или общото право за нарушаване на владение[1].
На 9 септември 2019 г. Девети окръжен апелативен съд потвърждава временна забрана в полза на hiQ, приемайки, че „оцеляването на бизнеса ѝ е застрашено“, а обществения интерес e в полза на запазването на достъпа до публично достъпни данни[4].
През юни 2021 г. Върховният съд на САЩ отменя решението и връща делото за преразглеждане в светлината на собственото си решение по делото Van Buren срещу САЩ, което стеснява обхвата на клаузата на CFAA за „превишаване на оторизиран достъп“[5].
Решението и крайният изход
На 18 април 2022 г. Девети окръжен съд отново застава на страната на hiQ по същество, потвърждавайки, че когато дадена компютърна мрежа позволява публичен достъп до своите данни, достъпът на потребител до тези публично достъпни данни не представлява „достъп без оторизация“ по смисъла на CFAA[6].
Въпреки победата по въпроса за CFAA, през ноември 2022 г. Окръжният съд за Северна Калифорния постановява, че hiQ е нарушила потребителското споразумение на LinkedIn, и двете страни постигат споразумение, с което делото приключва[3].
Достъпът на потребител до публично достъпни данни не представлява достъп без оторизация по смисъла на закона за компютърните измами.
Вижте също
- Цифровите платформи пред регулаторите и съдилищата
- X (социална мрежа)
- Грешки и слабости на Уикипедия
- Законът за принудителна продажба на TikTok в САЩ (2024)
- Епъл и отварянето за странично инсталиране на приложения в ЕС по ДМА
- Делото Epic Games срещу Apple
- Австралийският кодекс за задължително договаряне между платформи и новинарски медии (2021)
- Съдебни искове срещу Ютюб заради алгоритъма на препоръки
- Редит: протестът „блекаут“ срещу новите АПИ такси (2023)
- Арестът на Павел Дуров във Франция (2024)
Доказателства към твърденията
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
предупредителното писмо на LinkedInОтвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
хронология на решениятаОтвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
финален изход от делотоОтвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
решение от септември 2019Отвори източника
-
hiQ Labs v. LinkedIn — Wikipedia
връщане от Върховния съдОтвори източника
-
hiQ Labs, Inc. v. LinkedIn Corporation, 9th Cir. (2022) — Justia
решение на Девети окръжен съд, 18 април 2022Отвори източника