Зеленото движение в Иран (2009)
След президентските избори на 12 юни 2009 г., в които Махмуд Ахмадинеджад е обявен за победител сред масови твърдения за фалшификации, в Иран избухват мащабни протести, известни като „Зеленото движение“ — движение, разчитащо в голяма степен на Twitter заради прекъснатите мобилни услуги, и наречено неофициално „Twitter революцията“.
Спорните избори
След преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад сред широко разпространени твърдения за нередности реформисткият кандидат Мир Хосейн Мусави, както и трети кандидат Мехди Каруби, твърдят за фалшификации. Протестите, центрирани в Техеран (включително площад Азади), продължават през 2010–2011 г. и стават известни като „Зеленото движение“ по цвета, свързан с кампанията на Мусави.[1]
Ролята на Twitter
Правителството прекъсва мобилните и SMS услугите в цялата страна около изборния ден и филтрира интернет съдържание, включително ключови думи като „насилие“, „безредици“ и „демокрация“.
При липсата на стационарни и мобилни услуги протестиращите и международните медии разчитат силно на Twitter и други социални платформи за документиране на събитията, което дава на движението неофициалното прозвище „Twitter революцията“; сблъсъците — включително смъртта на Неда Ага-Солтан, заснета и широко разпространена — стават глобален символ, но движението не успява да преобърне резултата от изборите.[2]
При липсата на текстови съобщения и мобилни услуги — и двете прекъснати в цялата страна около изборния ден — Twitter беше използван, за да предостави графични разкази на аудитория по целия свят.[2]
Вижте също
- Протести и революции по света
- Протестите след смъртта на Махса Амини в Иран и интернет ограниченията (2022)
- Индия блокира стотици акаунти в Twitter по време на фермерските протести 2020-2021 г.
- Арабската пролет
- Въстанието в Бахрейн (2011)
- Протестите в парк Гези в Турция (2013)
- Януарските безредици в Казахстан (2022)
- Протестите в Никарагуа (2018)
- Грузия: законът за „чуждестранните агенти“ и месеците протести срещу него
- Движението Хирак в регион Риф в Мароко (2016–2018)
Доказателства към твърденията
-
2009 Iranian presidential election protests
статияОтвори източника
-
Tear gas and Twitter: Iranians take their protests online
статия, 14 юни 2009Отвори източника