# Национална информационна мрежа на Иран (National Information Network)

Националната информационна мрежа (NIN), позната и като „халал интернет“, е държавно контролирана вътрешна мрежа в Иран, чиято първа фаза е официално открита на 27 август 2016 г. Проектът е замислен през 2005 г. от иранското Министерство на информационните и комуникационните технологии, а самото изграждане започва през 2013 г. с финансиране от около 200 милиона щатски долара. Мрежата позволява на властите да пренасочват интернет трафика така, че той да остава изцяло в рамките на страната, а при необходимост — да изолират Иран напълно от глобалния интернет.

## Архитектура и цел

Според Върховния съвет по киберпространството на Иран, NIN е „мрежа, базирана на интернет протокол, с комутатори, рутери и центрове за данни, която позволява заявките за данни да избягват пренасочване извън страната и осигурява сигурни и частни интранет мрежи“[3].

Всички потребители трябва да предоставят идентификация чрез социален номер и телефонен номер, преди да получат достъп до услугите на мрежата — изискване, което заместник-министърът Джахангард описва така: „всички връзки, включително мобилните, имат идентификация; без идентификация няма да можете да използвате услугите на мрежата“[6].

Мрежата беше напълно активирана между 15 и 27 ноември 2019 г. — период, съвпаднал с мащабно прекъсване на достъпа до глобалния интернет по време на протести в страната, което позволи на властите да запазят работата на вътрешни услуги (например банкови), докато отрязваха достъпа до външния свят[4].

## Цензура и критики

Официално властите обосновават мрежата с три причини — киберсигурност, защита на чувствителни данни и опазване на „морала на иранското общество“[7].

„Репортери без граници“ определят проекта като разширяване на политическата цензура отвъд декларираните морални цели. Реза Мойни, ръководител на иранския отдел на организацията, отбелязва: „policing и цензурата официално би трябвало да защитават иранската общественост от неморално съдържание, но на практика те се разпростират върху политическа информация за религията и върху сайтове за основни права“[8]. Организацията документира над 800 арести през 2016 г. по обвинения в „морални престъпления“ онлайн, включително около 100 ареста седмици преди старта на мрежата[9].

> Цензурата официално защитава обществеността от неморално съдържание, но на практика се разпростира и върху политическа и религиозна информация.

## Вижте също

- [Забраната на Twitter в Нигерия (2021–2022)](https://wikib.online/article/nigeria-zabrana-twitter-2021)
- [Зеленото движение в Иран (2009)](https://wikib.online/article/iran-zeleno-dvizhenie-2009)
- [Блокирането на X във Венецуела (2024–2026)](https://wikib.online/article/venecuela-blokirane-x-2024-2026)
- [Протестите след смъртта на Махса Амини в Иран и интернет ограниченията (2022)](https://wikib.online/article/iran-protesti-mahsa-amini-2022-internet)
- [hiQ Labs срещу LinkedIn — делото за автоматизирано извличане на публични данни](https://wikib.online/article/hiq-labs-sreshtu-linkedin-delo)
- [Uber Files — разследването за лобизъм и заобикаляне на закона](https://wikib.online/article/uber-files-razsledvane-2022)
- [Индийските ИТ правила от 2021 г. за посредници и цифрови медии](https://wikib.online/article/indiya-it-pravila-2021)
- [Руският закон за „суверенния интернет“ и практиките на Роскомнадзор](https://wikib.online/article/rusia-suveren-internet-zakon)
- [Турският закон за социалните медии от 2020 г.](https://wikib.online/article/turtsia-zakon-sotsialni-mrezhi-2020)
- [Виетнамският закон за киберсигурност от 2018 г.](https://wikib.online/article/vietnam-zakon-za-kiberbezopasnost-2018)

## Доказателства към твърденията

1. National Information Network — Wikipedia — Място: произход и финансиране на проекта — https://en.wikipedia.org/wiki/National_Information_Network

2. National Information Network — Wikipedia — Място: възможност за пълна изолация — https://en.wikipedia.org/wiki/National_Information_Network

3. National Information Network — Wikipedia — Място: определение на Върховния съвет по киберпространството — https://en.wikipedia.org/wiki/National_Information_Network

4. National Information Network — Wikipedia — Място: активиране по време на протестите през 2019 — https://en.wikipedia.org/wiki/National_Information_Network

5. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF) — Място: официално откриване на мрежата — https://rsf.org/en/iran-creates-halal-internet-control-online-information

6. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF) — Място: цитат на заместник-министър Джахангард — https://rsf.org/en/iran-creates-halal-internet-control-online-information

7. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF) — Място: официална обосновка на властите — https://rsf.org/en/iran-creates-halal-internet-control-online-information

8. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF) — Място: цитат на Реза Мойни, RSF — https://rsf.org/en/iran-creates-halal-internet-control-online-information

9. Iran creates "Halal Internet" to control online information — Reporters Without Borders (RSF) — Място: документирани арести през 2016 — https://rsf.org/en/iran-creates-halal-internet-control-online-information

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/iran-natsionalna-informatsionna-mrezha
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/iran-natsionalna-informatsionna-mrezha