Турският закон за социалните медии от 2020 г.
През юли 2020 г. турският парламент приема мащабни изменения в Закон №5651 за интернета, които за пръв път налагат на чуждестранните социални платформи с над 1 милион дневни достъпа от Турция задължение да определят местен представител, отговорен пред турските власти и съдилища[1]. Законът въвежда и петстепенна система от санкции — от глоби, през забрана за реклама, до намаляване на честотната лента до 90% — за платформи, отказващи да се съобразят[2]. Правозащитни организации предупреждават, че разпоредбите противоречат на международните стандарти за правата на човека[4].
#Турция #закон 5651 #социални медии #интернет регулация
Изисквания и санкции
Платформи, надвишаващи прага от 1 милион дневни достъпа от Турция — сред които Facebook, Twitter и TikTok — трябва да „назначат физическо или юридическо лице — представител, оправомощен да получава административни и съдебни разпореждания“, а физическите представители трябва да са турски граждани[1].
Платформите са задължени и „да предприемат необходимите мерки за съхранение в Турция на потребителските данни на потребители, намиращи се в Турция“ — изискване за локализация на данните[3].
При неспазване следва петстепенна санкция: глоба от 10 милиона турски лири, последвана от допълнителна глоба от 30 милиона лири, забрана за реклама, а по съдебно нареждане — намаляване на честотната лента с 50%, което може да нарасне до 90%[2].
Опасения за свободата на изразяване
Анализатори от Международната адвокатска асоциация посочват, че „Закон №5651 е в противоречие с международните стандарти за правата на човека“[4], а социалните платформи се озовават „между чука и наковалнята“, принудени да избират между финансови санкции и защита на свободата на словото[5].
Въпреки първоначалната съпротива, „всички социални медийни компании в крайна сметка отстъпиха пред натиска на турските власти“ и определиха местни представители, включително Facebook, Twitter, YouTube и TikTok[6].
Законът поставя платформите между чука и наковалнята — между санкциите и защитата на свободата на словото.
Вижте също
- Индийските ИТ правила от 2021 г. за посредници и цифрови медии
- Протестите в парк Гези в Турция (2013)
- Конституционен референдум в Турция (2017)
- Турция 2023: манипулирано видео на изборен митинг срещу опозиционния кандидат
- hiQ Labs срещу LinkedIn — делото за автоматизирано извличане на публични данни
- Забраната на Twitter в Нигерия (2021–2022)
- Национална информационна мрежа на Иран (National Information Network)
- Uber Files — разследването за лобизъм и заобикаляне на закона
- Руският закон за „суверенния интернет“ и практиките на Роскомнадзор
- Виетнамският закон за киберсигурност от 2018 г.
Доказателства към твърденията
-
Turkey: Parliament Passes Law Imposing New Obligations on Social Media Companies — Library of Congress
изискване за местен представителОтвори източника
-
Turkey: Parliament Passes Law Imposing New Obligations on Social Media Companies — Library of Congress
петстепенна система от санкцииОтвори източника
-
Turkey: Parliament Passes Law Imposing New Obligations on Social Media Companies — Library of Congress
изискване за локализация на даннитеОтвори източника
-
Human rights responsibilities of social media platforms under Turkey's new internet law — International Bar Association
правна оценка на законаОтвори източника
-
Human rights responsibilities of social media platforms under Turkey's new internet law — International Bar Association
положение на платформитеОтвори източника
-
Human rights responsibilities of social media platforms under Turkey's new internet law — International Bar Association
реакция на платформитеОтвори източника