# Икономическо неравенство

Икономическото неравенство е общо понятие за три явления: неравенството в доходите, в богатството и в потреблението — как общата сума на изплатените пари, на притежаваното богатство и на изразходваните средства се разпределя между хората. Най-широко използваната мярка е коефициентът на Джини. Глобализацията намалява неравенството между държавите, но увеличава неравенството в повечето от тях. Изследванията обикновено свързват икономическото неравенство с политическа и социална нестабилност, с крах на демокрацията и с граждански конфликти.

## Измерване

Коефициентът на Джини е създаден от италианския статистик и социолог Корадо Джини; стойност 0 означава пълно равенство, а стойност 1 (или 100%) — максимално неравенство, при което един човек получава целия доход[5]. В страните от ОИСР в края на XX век, след данъците и социалните плащания, коефициентът е между 0,24 и 0,49 — най-нисък в Словакия и най-висок в Мексико[6].

## Исторически тенденции

В дългосрочен план икономическото неравенство има тенденция да расте; изключенията в новата история са спадовете по време на двете световни войни и при създаването на съвременната социална държава след Втората световна война[7]. Неравенството в доходите между държавите е най-голямо през 70-те години на XX век[8]. През последните 30 години неравенството в повечето държави значително нараства, особено в развитите[9].

Според Доклада за световното неравенство на World Inequality Lab неравенството в доходите и богатството расте почти навсякъде от 80-те години на XX век насам, след поредица от програми за дерегулация и либерализация[10]. Разликата между средните доходи на най-богатите 10% държави и на най-бедните 50% държави намалява от около 50 пъти до малко под 40 пъти, докато разликата между най-богатите 10% и най-бедните 50% от хората в рамките на държавите почти се удвоява — от 8,5 до 15 пъти[11].

Т.нар. „крива слон“ (графиката на Лакнер и Миланович) показва неравномерното разпределение на ръста на доходите между различните групи по доход[12]. Публикувана през 2013 г., тя обхваща периода 1988–2008 г.: доходите на най-богатия 1% в света нарастват с около 60%, а тези на световната „средна класа“ — със 70 до 80%[13].

## Неравенството днес

Според Доклада за световното неравенство най-богатите 10% от населението на света получават 52% от световния доход, а по-бедната половина — 8,5%[14]. Неравенството в богатството е още по-голямо: по-бедната половина притежава едва 2% от богатството, а най-богатите 10% — 76%[15]. Най-равнопоставеният регион е Европа, където делът на най-богатите 10% в доходите е около 36%, а най-неравнопоставеният — Близкият изток и Северна Африка, където достига 58%[16].

Най-богатият 1% получава 38% от цялото допълнително богатство, натрупано от средата на 90-те години насам, а по-бедната половина — едва 2%[17]. От 1995 г. делът на милиардерите в световното богатство нараства от 1% до над 3%, като 2020 г. отбелязва най-рязкото увеличение в историята на данните[18]. През последните 40 години държавите стават значително по-богати, но правителствата им — значително по-бедни: в богатите страни делът на публичното богатство е близо до нула или отрицателен[19].

Според доклад на Оксфам от 2021 г. пандемията от COVID-19 значително увеличава икономическото неравенство: богатството на милиардерите нараства с 3,9 трилиона долара, а броят на хората, които живеят с по-малко от 5,50 долара на ден, вероятно се увеличава с 500 милиона[20].

## Теории и обяснения

Кривата на Кузнец е хипотеза на икономиста Саймън Кузнец от 50-те и 60-те години на XX век, според която с развитието на икономиката пазарните сили първо увеличават, а после намаляват неравенството[21]. Хипотезата остава силно оспорвана и сред икономистите няма съгласие дали е вярна[22]. Тома Пикети смята, че Кузнец е приел спада на неравенството през 1930–1950 г. за краен етап на развитието му[23].

Книгата на Пикети „Капиталът в XXI век“ (на френски — 2013 г.) разглежда неравенството в богатството и доходите в Европа и САЩ от XVIII век насам[24]. Основната ѝ теза е, че когато доходността на капитала (r) дълго време е по-висока от икономическия растеж (g), богатството се концентрира, а неравното му разпределение води до социална и икономическа нестабилност[25]. Според книгата тенденцията към по-голямо неравенство се обръща между 1930 и 1975 г. заради изключителни обстоятелства — двете световни войни и Голямата депресия унищожават много богатство, особено това на елита[26]. Пикети смята, че днес светът се връща към „наследствен капитализъм“, в който голяма част от икономиката е в ръцете на наследено богатство, а растящата сила на тази класа заплашва да създаде олигархия[27]. Той предлага годишен прогресивен световен данък върху богатството до 2% заедно с прогресивен подоходен данък до 80%, но признава, че такъв данък би бил „политически невъзможен“[28]. В края на 2014 г. Пикети пише, че не смята съотношението между доходността на капитала и растежа за единствения или основния инструмент за анализ на неравенството[29].

Колумнистът на Financial Times Мартин Улф критикува Пикети, че само приема, че неравенството е важно, без да обяснява защо[30]. Лорънс Самърс смята, че Пикети подценява намаляващата възвръщаемост на капитала, която според него поставя горна граница на неравенството[31]. Повечето други икономисти обясняват ръста на доходите на най-богатия 1% с глобализацията и технологичните промени[32]. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън използват историята на Швеция и Южна Африка, за да покажат, че неравенството зависи много повече от институциите, отколкото от разликата между доходността и растежа[33].

## Неравенство и политика

Неравенството е централна тема в споровете за икономическата политика по света, защото данъците и разходите на държавата влияят силно на разпределението на доходите[34]. Авторите на Доклада за световното неравенство заключават, че различията между държавите потвърждават, че неравенството не е неизбежно, а е „политически избор“[35]. Изследванията сочат също, че по-голямото неравенство пречи на икономическия растеж и на макроикономическата стабилност[36].

Повечето изследователи на икономическото неравенство смятат, че сегашните му равнища са проблем и трябва да бъдат намалени[37]. Други не са съгласни и смятат, че сегашното неравенство е необходимо, защото насърчава хората да придобиват полезни умения и да поемат рискове, а така — растежа и иновациите[38]. Според някои неравенството е естествен и справедлив резултат от пазарната икономика, в която възнагражденията зависят от различния принос на хората[39]. Трети смятат, че неравенството всъщност не е нараснало значително[40].

## България и Европейският съюз

Според Евростат през 2025 г. коефициентът на Джини за разполагаемия доход в ЕС е 29,2, като най-високото неравенство е в България (37,7), Латвия (35,6) и Литва (35,5), а най-ниското — в Словакия (23,0), Белгия (23,4) и Чехия (24,0)[41]. Делът на хората в риск от бедност, измерен спрямо фиксирания праг от 2019 г., намалява в ЕС от 16,5% през 2019 г. до 13,0% през 2025 г.[42] Най-голям е спадът в Румъния (със 17,4 процентни пункта до 6,4%) и в България (с 15,3 процентни пункта до 7,3%)[43].

## Изкуственият интелект и неравенството

Според анализ на Международния валутен фонд, представен от управляващия директор Кристалина Георгиева на 14 януари 2024 г., близо 40% от заетостта в света е изложена на изкуствения интелект, а в развитите икономики — около 60% от работните места[44]. Тъй като много развиващи се страни нямат инфраструктурата и квалифицираната работна сила, за да се възползват от него, с времето технологията може да увеличи неравенството между държавите[45]. Изкуственият интелект може да засегне и неравенството в доходите и богатството в рамките на държавите[46]. Изводът на МВФ е, че „при повечето сценарии изкуственият интелект вероятно ще влоши общото неравенство“[47]. Фондът препоръчва широки мрежи за социална защита и програми за преквалификация на уязвимите работници[48].

## Вижте също

- [Изкуственият интелект и пазарът на труда](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-i-pazarat-na-truda)
- [Изкуственият интелект и концентрацията на власт](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-i-kontsentratsiyata-na-vlast)
- [Национална система на политическата икономия](https://wikib.online/article/natsionalna-sistema-na-politicheskata-ikonomiya)
- [Гражданско бюджетиране](https://wikib.online/article/grazhdansko-byudzhetirane)
- [Референдум](https://wikib.online/article/referendum)
- [Демократично отстъпление и нелиберална демокрация](https://wikib.online/article/demokratichno-otstaplenie)
- [Референдум в Швейцария за безусловен базов доход (2016)](https://wikib.online/article/shveytsaria-referendum-osnoven-dohod-2016)
- [Изкуственият интелект в пряката демокрация](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia)
- [Полупроводниците и надпреварата за чипове](https://wikib.online/article/poluprovodnitsi-i-nadprevarata-za-chipove)
- [Алекс Карп](https://wikib.online/article/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BF)

## Доказателства към твърденията

1. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

2. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

3. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

4. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

5. Gini coefficient — https://en.wikipedia.org/wiki/Gini_coefficient

6. Gini coefficient — https://en.wikipedia.org/wiki/Gini_coefficient

7. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

8. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

9. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

10. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

11. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

12. Elephant curve — https://en.wikipedia.org/wiki/Elephant_curve

13. Elephant curve — https://en.wikipedia.org/wiki/Elephant_curve

14. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

15. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

16. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

17. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

18. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

19. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

20. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

21. Kuznets curve — https://en.wikipedia.org/wiki/Kuznets_curve

22. Kuznets curve — https://en.wikipedia.org/wiki/Kuznets_curve

23. Kuznets curve — https://en.wikipedia.org/wiki/Kuznets_curve

24. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

25. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

26. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

27. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

28. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

29. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

30. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

31. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

32. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

33. Capital in the Twenty-First Century — https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_in_the_Twenty-First_Century

34. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

35. World Inequality Report 2022 — Executive summary — https://wir2022.wid.world/executive-summary/

36. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

37. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

38. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

39. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

40. Economic inequality — https://en.wikipedia.org/wiki/Economic_inequality

41. Living conditions in Europe — income distribution and income inequality — https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_income_distribution_and_income_inequality

42. Living conditions in Europe — income distribution and income inequality — https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_income_distribution_and_income_inequality

43. Living conditions in Europe — income distribution and income inequality — https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_income_distribution_and_income_inequality

44. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

45. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

46. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

47. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

48. AI Will Transform the Global Economy. Let's Make Sure It Benefits Humanity. — https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2024/01/14/ai-will-transform-the-global-economy-lets-make-sure-it-benefits-humanity

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/ikonomichesko-neravenstvo
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/ikonomichesko-neravenstvo