Джеримандеринг
Джеримандерингът е манипулиране на границите на избирателните райони с цел да се облагодетелства предварително определен политически резултат, обикновено извършвано при преначертаването на районите (redistricting) на всеки десет години след преброяване на населението.[1]
#джеримандеринг #избирателни райони #представителна демокрация #изборна честност #САЩ
Основни техники
„Разцепване“ (cracking) разпределя гласоподаватели от определена група в няколко различни района, за да се разводни техният глас и те да не могат да изберат предпочитан кандидат в нито един от районите.[2]
„Пакетиране“ (packing) прави обратното — концентрира тези гласоподаватели в максимално малко на брой райони, където печелят с огромно мнозинство, но остават без влияние навсякъде другаде. Двете техники често се прилагат едновременно.[2]
Защо е проблем за представителството
Джеримандерингът обръща логиката на представителната демокрация: вместо гласоподавателите да избират своите политици, политиците на власт избират своите гласоподаватели чрез изкривени граници на районите.[3]
В крайни случаи партия, спечелила само малцинството от общия брой гласове, може да получи мнозинство от местата в законодателен орган — резултатите стават предвидими предварително дори при съществена промяна в предпочитанията на избирателите.[3]
Съвременни примери от САЩ
След партийно преначертаване на границите в Северна Каролина (2024) републиканците са практически сигурни да спечелят 10 от 14 конгресни места, въпреки историята на щата като конкурентен.[4]
В Тексас новата карта от 2025 г. позволява на републиканците потенциално да спечелят 80% от местата при благоприятен изборен цикъл, а в Илинойс демократите свеждат представителството на републиканците до само 3 от 17 места, при оценка от около 6 при справедлива карта.[4]
Съдебна практика: Rucho v. Common Cause (2019)
Върховният съд на САЩ постановява с 5 на 4 гласа, че исковете срещу партиен джеримандеринг не могат да бъдат разглеждани от федералните съдилища, тъй като представляват „политически въпрос“, извън компетентността на съдебната власт.[5]
Председателят на съда Джон Робъртс, автор на мнозинството, признава, че партийният джеримандеринг може да е „несъвместим с демократичните принципи“, но приема, че правомощието да го ограничат принадлежи на щатите и Конгреса, а не на съдилищата. Решението оставя оспорените карти в Северна Каролина и Мериленд в сила.[5]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Brennan Center for Justice — Gerrymandering Explained
Gerrymandering Explained — What is gerrymandering
Базово определение на джеримандеринга при преначертаване на изборните райони.
Отвори източника -
Brennan Center for Justice — Gerrymandering Explained
Gerrymandering Explained — Cracking and packing
Двете основни техники: разцепване (cracking) и пакетиране (packing) на гласоподаватели.
Отвори източника -
Brennan Center for Justice — Gerrymandering Explained
Gerrymandering Explained — Why it matters
Политиците избират гласоподавателите си; малцинство от гласовете може да доведе до мнозинство от местата.
Отвори източника -
Brennan Center for Justice — Gerrymandering Explained
Gerrymandering Explained — Concrete examples
Примери от Северна Каролина (2024), Тексас (2025) и Илинойс.
Отвори източника -
Rucho v. Common Cause, 588 U.S. ___ (2019) — Върховен съд на САЩ, становище
Rucho v. Common Cause (2019) — становище на мнозинството
5–4 решение: партийният джеримандеринг е неподсъден пред федералните съдилища (political question doctrine).
Отвори източника