Референдум за тройния парламент в Южна Африка (1983)
На 2 ноември 1983 г. в Южна Африка се провежда референдум единствено сред бялото население на страната относно нова конституция, въвеждаща т.нар. троен парламент с отделни камари за бели, цветнокожи (coloured) и индийци, докато мнозинството чернокожи жители остават напълно лишени от представителство[1]. Предложението е одобрено с 66,29% „за" при избирателна активност от 76,02%, но среща опозиция едновременно отляво — заради изключването на чернокожото мнозинство — и отдясно, от привърженици на запазване на класическия апартейд[2][3].
#Южна Африка #апартейд #референдум #троен парламент #расова сегрегация
Предложение и провеждане на гласуването
Новата конституция, предложена от правителството на Националната партия, въвежда система на „поделена власт" между белите, цветнокожите и индийските общности чрез три отделни законодателни камари, докато чернокожото африканско население — тогава мнозинство от жителите на страната — остава изцяло изключено от политическо представителство[1].
Право на глас на референдума на 2 ноември 1983 г. има единствено бялото население. „За" гласуват 66,29% (1 360 223 гласа), „против" — 33,71% (691 577 гласа), при избирателна активност от 76,02% от близо 2,71 милиона регистрирани гласоподаватели[1]. Реформата влиза в сила на 3 септември 1984 г.
Ход от политика на контрол към политика на кооптиране.
Опозиция отляво и отдясно
Реформата предизвиква разцепление в самата Национална партия: консервативното крило, водено от Андрис Треурник, се обявява против промяната и се отделя, за да формира Консервативната партия, поставяйки си за цел „връщане към апартейда в неговата първоначална форма"[2]. Едновременно с това част от либералната опозиция критикува реформата заради пълното изключване на чернокожото мнозинство — партии както отляво, така и отдясно на управляващата Национална партия призовават за гласове „против"[3].
В отговор на референдума демократичното движение създава Обединения демократичен фронт (UDF) — широка извънпарламентарна коалиция. UDF решава да не заема формална позиция по самия въпрос, а вместо това организира протестен „Народен уикенд" непосредствено преди гласуването, в който участват около 30 000 души в цялата страна[4]. Според анализатори реформата представлява не движение към по-справедлив политически ред, а стратегия за разделяне на антиапартейдовите сили чрез ограничено представителство на цветнокожите и индийците[5].
Вижте също
- Референдум сред белите гласоподаватели в Южна Африка за края на апартейда (1992)
- Референдум срещу плана „Йънг" във Ваймарска Германия (1929)
- Референдум за деволюция в Уелс (1997)
- Конституционен референдум в Чили (1980)
- Референдум в Полша (1946) — „3 пъти ДА"
- Референдум за избирателна реформа в Нова Зеландия (1993)
- Конституционен референдум в Австралия (1988)
- Референдум за деволюция в Шотландия (1997)
- Референдум за самоопределение в Алжир (1962)
- Референдум за Брекзит (2016)
Доказателства към твърденията
- 1983 South African constitutional referendum — Wikipedia Отвори източника
- 1983 South African constitutional referendum — Wikipedia Отвори източника
- South African History Online (SAHO) — The Tricameral Parliament, 1983-1984 Отвори източника
- South African History Online (SAHO) — The Tricameral Parliament, 1983-1984 Отвори източника
- South African History Online (SAHO) — The Tricameral Parliament, 1983-1984 Отвори източника