Референдум срещу плана „Йънг" във Ваймарска Германия (1929)
На 22 декември 1929 г. във Ваймарска Германия се провежда референдум по инициатива на консервативната опозиция срещу плана „Йънг" — новата схема за изплащане на военните репарации от Първата световна война. Кампанията, ръководена от лидера на Немската национална народна партия Алфред Хугенберг, обединява националистически и консервативни сили, включително набиращата тогава сила Национал социалистическа германска работническа партия (НСДАП) на Адолф Хитлер[1]. Референдумът се проваля — предложеният „Закон за свободата" получава реална подкрепа от едва 13,8% от имащите право на глас, далеч под изискваните 50%[3] — но кампанията изиграва важна роля за политическото израстване на Хитлер[1].
Закон за свободата и организатори
Инициативата тръгва от т.нар. Имперски комитет за германска народна инициатива, създаден през 1929 г. под ръководството на Алфред Хугенберг, председател на Немската национална народна партия и собственик на мощен медиен концерн. Към кампанията се присъединяват Франц Зелдте от ветеранската организация „Стоманен шлем", пангерманистът Хайнрих Клас, индустриалците Фриц Тисен и Алберт Фьоглер, както и Адолф Хитлер начело на все още маргиналната по онова време НСДАП[1].
Предложеният от инициаторите „Закон за свободата" изисква отхвърляне на признанието за военна вина по Версайския договор, анулиране на член 231 от него и евакуация на окупираните територии, отказ от нови репарационни задължения[3], а също предвижда наказателна отговорност за държавни служители, подписващи договори в нарушение на тези условия[2].
Райхсканцлерите, райхсминистрите и техните упълномощени представители, които подпишат договори с чужди държави в нарушение на тези разпоредби, подлежат на наказанията, предвидени в наказателния кодекс.[2]
Резултат и историческо значение
В подготвителния етап (16–29 октомври 1929 г.) едва 10,02% от имащите право на глас подписват петицията — минимално над необходимия праг от 10%, за да се стигне до самия референдум[1]. На гласуването на 22 декември 1929 г. избирателната активност е само 14,91%, а „за" гласуват 94,53% от участвалите — но тъй като конституцията изисква одобрение от поне 50% от всички имащи право на глас, инициативата се проваля категорично, с реална подкрепа от едва 13,8% от електората[3].
Въпреки численото поражение, кампанията носи политическа полза на крайната десница: за НСДАП тя се превръща в първия случай след 1923 г., в който Хитлер играе съществена роля в националната политика[1], а партията се възползва значително от антиреспубликанската пропаганда, съпътстваща кампанията[4]. Историците спорят доколко пряко референдумът ускорява възхода на нацистите, но партията нараства от 2,6% на изборите през 1928 г. до 18,3% на парламентарните избори през септември 1930 г.[1]
Вижте също
- Референдуми по света
- Каталуния 2017: как децентрализирана технология проведе референдум въпреки полицейска блокада
- Референдум
- Референдум в Швеция за еврото (2003)
- Референдум за членство в ЕИО във Великобритания (1975)
- Референдум за независимост на Шотландия (2014)
- Референдум за Брекзит (2016)
- Референдумът във Венецуела, отхвърлил конституционната реформа на Уго Чавес (2007)
- Народна консултация за независимостта на Източен Тимор (1999)
- Калифорнийското предложение 8 (2008)
Доказателства към твърденията
- 1929 German Young Plan referendum — Wikipedia Отвори източника
- 1929 German Young Plan referendum — Wikipedia Отвори източника
- Bundesarchiv — Volksentscheid gegen den Young-Plan Отвори източника
- Bundesarchiv — Volksentscheid gegen den Young-Plan Отвори източника