Конституционен референдум в Австралия (1988)
На 3 септември 1988 г. в Австралия се провеждат едновременно четири отделни референдума за изменение на конституцията — за парламентарните мандати, за „справедливи избори", за местното самоуправление и за права и свободи[1]. И четирите предложения са отхвърлени, като нито едно не получава мнозинство в нито една от шестте австралийски щата — задължително условие за конституционна промяна съгласно австралийската конституция[1]. Въпросът за правата и свободите среща най-силна съпротива, с едва 31% подкрепа в национален мащаб[3].
#Австралия #референдум #конституция #права и свободи #федерализъм
Четирите въпроса
Четвъртото предложение, свързано с „права и свободи", предлага разширяване на правото на съдебен процес с журналисти, разширяване на свободата на вероизповедание и гарантиране на справедливи условия при отчуждаване на имущество от страна на властите[2]. Останалите три въпроса засягат уеднаквяване на мандатите на федералния и щатските парламенти, гаранции за „справедливи избори" и конституционно признаване на местното самоуправление — общо четири отделни въпроса, нито един от които не е приет[1].
Всичките четири предложения са отхвърлени с подобни по мащаб мнозинства: за парламентарните мандати подкрепата е 33%, за справедливите избори — 38%, за местното самоуправление — 34%, а за правата и свободите — само 31%, като във всеки от случаите нито един щат не дава мнозинство „за"[3].
Голямо мнозинство австралийци във всички щати гласуваха „против".
Причини за отхвърлянето и последствия
Противниците на разширяването на свободата на вероизповедание твърдят, че тя не е застрашена в Австралия, а някои религиозни организации изразяват опасения, че формулировката може да застраши финансирането на конфесионалните училища[4]. Част от щатските правителства също се противопоставят на промените, опасявайки се от изместване на баланса на властта в полза на федералния център.
Въпреки категоричния провал на референдума, по-късни решения на Върховния съд признават т.нар. „подразбиращи се" права в конституцията — най-вече правото на „свобода на политическата комуникация"[5]. Дебатът дали основните права на австралийските граждани трябва да бъдат защитени писмено и от кого продължава сред конституционалисти, политици и общественото мнение и до днес[6].
Вижте също
- Референдум за „Глас на коренното население“ в Австралия (2023)
- Референдум за република в Австралия (1999)
- Референдум в Австралия за статута на коренното население (1967)
- Конституционен референдум в Чили (1980)
- Конституционен референдум в Зимбабве (2013)
- Референдум в Нидерландия за конституцията на ЕС (2005)
- Референдум във Франция за конституцията на ЕС (2005)
- Конституционен референдум в Тайланд под военна власт (2016)
- Конституционен референдум в Кения (2010)
- Пряка демокрация в Швейцария
Доказателства към твърденията
- 1988 Australian referendum — Wikipedia Отвори източника
- Museum of Australian Democracy — 1988: Rights And Freedoms Отвори източника
- Museum of Australian Democracy — 1988: Rights And Freedoms Отвори източника
- Museum of Australian Democracy — 1988: Rights And Freedoms Отвори източника
- Museum of Australian Democracy — 1988: Rights And Freedoms Отвори източника
- Museum of Australian Democracy — 1988: Rights And Freedoms Отвори източника