Референдум за самоопределение в Алжир (1962)
На 1 юли 1962 г., в изпълнение на подписаните на 18 март същата година Евиански споразумения, в Алжир се провежда референдум за самоопределение, с който се слага край на седемгодишната война за независимост от Франция (1954–1962)[5]. Гласоподавателите отговарят почти единодушно с „да" — 99,72% от гласовете (5 975 581 срещу 16 534), при избирателна активност от 91,88%[1][6]. Два дни по-късно, на 3 юли, генерал Шарл дьо Гол обявява официалното признаване на независимостта на Алжир от страна на Франция[7].
#Алжир #Франция #деколонизация #референдум #независимост
Евиански споразумения и война за независимост
Алжирската война за независимост избухва на 1 ноември 1954 г.[3] и продължава близо осем години, като струва живота на над 300 000 алжирци и мобилизира близо 1,5 милиона френски войници. По това време в Алжир живеят над милион заселници от европейски произход (т.нар. „pieds-noirs"), а френските контрапартизански методи — включително изтезания, масови интернирания и репресии срещу цивилното мюсюлманско население — опустошават страната[4].
Подписаните на 18 март 1962 г. Евиански споразумения предвиждат незабавно прекратяване на огъня и слагат край на седемгодишната антиколониална война[5], като уреждат гаранции за заселническото население, статута на Сахара и бъдещето на френските военни бази и ядрени изпитания в региона. Готовността на Франция да се откаже от претенции към Сахара в замяна на продължен достъп до петролните залежи се оказва решаваща за постигането на споразумението[8].
Незабавно прекратяване на огъня, слагащо край на седемгодишна антиколониална война.
Референдумът и обявяването на независимостта
На 1 юли 1962 г. алжирците са попитани дали искат Алжир да стане независима държава, сътрудничеща си с Франция при условията, определени в декларациите от 19 март 1962 г.[1] Резултатът е категорично в полза на независимостта: 5 975 581 гласа „за" срещу едва 16 534 „против", при избирателна активност от 91,88%[6].
На 3 юли 1962 г. президентът Шарл дьо Гол обявява официалното признаване на алжирския суверенитет от страна на Френската република[7]. Алжирските власти определят 5 юли — 132-та годишнина от началото на френското присъствие в Алжир през 1830 г. — за официален Ден на независимостта[2]. Съгласно Евианските споразумения Франция запазва военноморската база Мерс ел-Кебир за период от петнадесет години, но изтегля всичките си сили от нея до 1967 г.
Вижте също
- Референдумите за независимост на Нова Каледония (2018–2021)
- Референдум за независимост на Шотландия (2014)
- Референдум във Франция за конституцията на ЕС (2005)
- Референдум за независимост на Словения (1990)
- Референдум за независимост на Черна гора (2006)
- Народна консултация за независимостта на Източен Тимор (1999)
- Референдум за независимост на Еритрея (1993)
- Референдум за независимост на Южен Судан (2011)
- Референдум срещу плана „Йънг" във Ваймарска Германия (1929)
- Референдум за деволюция в Уелс (1997)
Доказателства към твърденията
- 1962 Algerian independence referendum — Wikipedia Отвори източника
- 1962 Algerian independence referendum — Wikipedia Отвори източника
- Origins: Current Events in Historical Perspective — The Evian Accords: An Uncertain Peace Отвори източника
- Origins: Current Events in Historical Perspective — The Evian Accords: An Uncertain Peace Отвори източника
- Origins: Current Events in Historical Perspective — The Evian Accords: An Uncertain Peace Отвори източника
- Origins: Current Events in Historical Perspective — The Evian Accords: An Uncertain Peace Отвори източника
- Origins: Current Events in Historical Perspective — The Evian Accords: An Uncertain Peace Отвори източника
- Origins: Current Events in Historical Perspective — The Evian Accords: An Uncertain Peace Отвори източника