# Върховенство на закона

Върховенството на закона е механизъм, институция, практика или норма, която осигурява равенството на всички граждани пред закона, гарантира неарбитрарно управление и изобщо предотвратява произволното упражняване на власт. Според определението на ООН то е принцип на управление, при който всички лица, институции и организации, публични и частни, включително самата държава, се отчитат пред закони, които са публично обнародвани, еднакво прилагани и независимо правораздавани и са съвместими с международните норми за правата на човека. Върховенството на закона е една от ценностите, на които е основан Европейският съюз. В българския език за същото понятие се използват и изразите „върховенство на правото“ и „правова държава“: според българската Уикипедия терминът „правова държава“ (на немски Rechtsstaat) е продукт на немската правна школа, а английският израз Rule of Law, преведен като „върховенство на закона“, има по-различно звучене и значение заради разликата между англосаксонската и континенталната (пандектна) правна система. В българските версии на годишния доклад на Европейската комисия се използва изразът „върховенство на закона“. Конституцията на България от 1991 г. използва понятието „правова държава“: според чл. 4, ал. 1 „Република България е правова държава“, която „се управлява според Конституцията и законите на страната“.

## Произход на идеята

Идеите за върховенството на закона са централни за политическата и правната мисъл поне от IV в. пр.н.е., когато Аристотел разграничава „управлението на закона“ от „управлението на отделен човек“[4]. През XVIII в. френският философ Монтескьо развива учение, което противопоставя законната власт на монарсите на прищевките на деспотите[5].

Станфордската енциклопедия по философия описва как идеята се развива от класическия си израз като алтернатива на „управлението на хора“ до набор от формални и процедурни принципи. Формалните принципи засягат общия характер, яснотата, публичността, стабилността и насочеността към бъдещето на нормите; процедурните — начина, по който тези норми се прилагат, и институциите, които това изисква, като съдилищата и независимата съдебна власт[6].

Изразът rule of law е популяризиран през XIX в. от британския юрист Албърт Венн Дайси, според когото върховенството на закона в системите на общото право включва три принципа: управлението трябва да спазва законите, които само създава; никой не е изключен от действието на закона, който се прилага еднакво към всички; и общите права произтичат от конкретни дела, решени от съдилищата[25]. Станфордската енциклопедия по философия отбелязва, че искането на Дайси длъжностните лица и гражданите да се подчиняват на едно и също „обикновено право“ пред едни и същи „обикновени съдилища“ всъщност отрича разликите между тях: служителите на държавата се нуждаят и от допълнителни правомощия, и от допълнителни ограничения, за да могат да бъдат държани отговорни за действията си от името на общността[26].

В германската и континенталноевропейската традиция близкото понятие е Rechtsstaat — конституционна държава, в която упражняването на властта се основава на правото и е ограничено от него; за разлика от англо-американското rule of law то поставя ударение и върху справедливото, а в континенталната правна мисъл се противопоставя както на полицейската държава, така и на чисто „законовата държава“ (État légal)[27]. Според английската Уикипедия изразът Rechtsstaat е въведен от Карл Теодор Велкер през 1813 г. и е популяризиран от книга на Роберт фон Мол (1832–33)[28]. Българската Уикипедия приписва първата употреба на израза на самия фон Мол, което показва, че дори историята на термина се предава различно в различните източници[29].

## Съдържание

Върховенството на закона предполага, че създаването на законите, прилагането им и връзките между правните норми също са правно уредени, така че никой — включително най-високопоставеният служител — не е над закона[7]. Законите трябва да са открити и ясни, общи по форма, универсални в прилагането и достъпни за всички; задълженията не бива да се въвеждат със задна дата[8].

Според ООН принципът изисква мерки за спазване на върховенството на закона, равенство пред закона, отчетност пред закона, справедливост в прилагането му, разделение на властите, участие във вземането на решения, правна сигурност, избягване на произвола и процедурна и правна прозрачност[9].

Венецианската комисия на Съвета на Европа заключава, че въпреки разликите в мненията има съгласие за ключовите елементи на върховенството на закона, които са не само формални, но и съдържателни: законност, включително прозрачен, отчетен и демократичен процес на приемане на законите; правна сигурност; забрана на произвола; достъп до правосъдие пред независими и безпристрастни съдилища, включително съдебен контрол върху административните актове; зачитане на правата на човека; недискриминация и равенство пред закона[10]. Въз основа на това тя приема на 106-ата си пленарна сесия на 11–12 март 2016 г. „Контролен списък за върховенството на закона“[11].

Върху тази основа през декември 2025 г. Венецианската комисия приема актуализиран Контролен списък за върховенството на правото, одобрен от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през май 2026 г.: той запазва основните принципи, но добавя по-силни критерии за конституционния контрол и взаимния контрол между властите, задължения при развитието и използването на цифрови технологии, включително от частни субекти, и ново предизвикателство — възстановяването на върховенството на закона след период на отстъпление[30].

## Формално или съдържателно разбиране

Спорът дали върховенството на закона изисква само правилна форма, или и справедливо съдържание, е стар. Господстващата правна философия на позитивизма приема, че законите могат да бъдат безупречно написани и безпристрастно прилагани и въпреки това да бъдат жестоко потиснически и несправедливи; като примери често се посочват робовладелското право в САЩ преди Гражданската война и правото на апартейда в Южна Африка[12].

Американският юрист Лон Фулър отговаря, че на практика има поне известно нежелание несправедливостите да се вписват в общи и публични закони: историята показва, че злото по-често става на тъмно, отколкото на светлината на законността, и че „дори в най-извратените режими има известно колебание жестокостите, нетърпимостта и безчовечността да бъдат записани в закон“[13].

Според Станфордската енциклопедия някои концепции добавят към формалните и процедурните изисквания и съдържателни идеали като презумпция за свобода, зачитане на частната собственост или гарантиране на правата на човека, но те са „много по-спорни“[31].

Фулър систематизира формалните изисквания в осем принципа: правилата трябва да бъдат общи, публични, да действат занапред, да са непротиворечиви, ясни, стабилни, изпълними и действията на властта да съответстват на обявените правила; тези осем „desiderata“ бързо стават синоним на основните изисквания на идеала[32]. Той твърди също, че пълното пренебрегване на формалните и процедурните принципи на законността — както в нацистка Германия — може да лиши една система на власт от качеството ѝ на правен ред[33].

Философът Джоузеф Раз (1977) предупреждава, че върховенството на закона не бива да се приравнява с „върховенство на доброто право“: то е „само една от добродетелите“, които една правна система може да притежава, а вписването в него на демокрацията, правата на човека и социалната справедливост би означавало да се предложи „цялостна социална философия“ под негово име[34]. Обратната, „дебела“ позиция защитава британският съдия лорд Бингам (2010): държава, която „жестоко потиска или преследва части от своя народ“, не може да се смята за спазваща върховенството на закона, дори ако изпращането на преследваното малцинство в концентрационен лагер е уредено с подробни, надлежно приети и стриктно спазвани закони[35].

Венецианската комисия застава на страната на по-широкото разбиране: в доклада си от 2011 г. тя предупреждава срещу „чисто формалистичното“ схващане, при което е достатъчно всяко действие на длъжностно лице да е разрешено от закон, и определя „управлението чрез закона“ (rule by law) като изкривено тълкуване на върховенството на закона[36]. Спорът има практически последици: при „тънкото“ разбиране държава с безупречни процедури, но с репресивни закони може формално да отговаря на изискванията, а при „дебелото“ — не.

## Върховенството на закона в Европейския съюз

Член 2 на Договора за Европейския съюз гласи, че Съюзът е основан на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства[3].

На 16 декември 2020 г. Европейският парламент и Съветът приемат регламент за общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза при нарушения на принципите на правовата държава в държава членка; той позволява на Съвета, по предложение на Комисията, да спре плащания от бюджета на ЕС[14]. Унгария и Полша го оспорват, но на 16 февруари 2022 г. Съдът на ЕС в пленарен състав отхвърля исковете им[15].

Основният политически инструмент на Договора е член 7: по мотивирано предложение на една трета от държавите членки, на Европейския парламент или на Комисията Съветът може с мнозинство от четири пети от членовете си и със съгласието на Парламента да установи явен риск от сериозно нарушение на ценностите по член 2, а Европейският съвет може с единодушие да установи сериозно и продължаващо нарушение[37]. В този случай Съветът може с квалифицирано мнозинство да спре някои от правата на държавата, включително правото на глас на нейния представител в Съвета, като задълженията ѝ по договорите остават обвързващи[38].

Европейската комисия провежда от 2020 г. и годишен цикъл за върховенството на закона — превантивен инструмент, в чиято основа е годишният доклад; той наблюдава четири стълба: правосъдната система, антикорупционната рамка, медийния плурализъм и другите институционални въпроси, свързани с взаимния контрол между властите[39].

Съветът прилага регламента за условност спрямо Унгария през декември 2022 г., като спира около 6,3 млрд. евро бюджетни задължения заради нарушения при обществените поръчки, ефективността на прокуратурата и борбата с корупцията[40]. Самият Съвет подчертава, че регламентът е инструмент за защита на бюджета на Съюза, а не за това държава членка да бъде задължена да спазва принципите на правовата държава, и че според Съда на ЕС тази процедура е независима и различна от процедурата по член 7[41].

## Полша и Унгария

Двата случая са централни в европейския дебат за демократичното отстъпление и показват както възможностите, така и границите на европейските инструменти. Полша е първата държава, срещу която е задействан член 7: Комисията го задейства на 20 декември 2017 г., като приема, че съдебните реформи там премахват разделението между изпълнителната и съдебната власт, но лишаването от право на глас изисква единодушие на останалите държави, а се очаква Унгария да наложи вето в полза на Полша[42]. След смяната на управлението Комисията закрива процедурата на 29 май 2024 г., като заключава, че вече няма явен риск от сериозно нарушение на върховенството на закона в Полша, и продължава наблюдението чрез годишния доклад[43].

„Хюман Райтс Уоч“ определя решението като преждевременно: новото коалиционно правителство на Доналд Туск има план за действие, но малко конкретни мерки са приложени, а отстраняването на съдии, назначени при предишното управление, също трябва да зачита справедливия процес, за да не наруши самите принципи на демокрацията и върховенството на закона, които правителството обещава да защити[44]. Юристите Джон Морейн и Ким Лейн Шепели посочват, че Комисията размразява 137 млрд. евро за Полша през февруари 2024 г. само срещу обещания за съдебни реформи, а президентът блокира законите за съдебната реформа и така ЕС се отказва от лоста си „без нищо в замяна“[45]. Индексът на World Justice Project рисува по-благоприятна картина: Полша има най-голямото тригодишно подобрение в света — 4,22% от 2023 г. насам, — тъй като демократичните механизми за контрол и институционалните гаранции започват да се възстановяват[46]. Двете оценки не си противоречат непременно: индексът измерва преживявания и възприятия, а Морейн и Шепели — правното положение на съдебната власт.

Процедурата по член 7 срещу Унгария, започната от Европейския парламент през 2018 г. заради опасения за независимостта на съдебната власт, корупцията, свободата на изразяване, академичната свобода и правата на малцинствата и мигрантите, към май 2026 г. все още е висяща[47]. По оценка на Морейн и Шепели около 36 млрд. евро, предназначени за Унгария, са замразени чрез три паралелни инструмента: регламента за условност, условията на Механизма за възстановяване и устойчивост с неговите 27 „супер етапа“ и условията, свързани с Хартата на основните права[48].

Комисията приема през декември 2023 г., че Унгария е изпълнила изискванията за независимост на съдебната власт, и тя става допустима за около 10,2 млрд. евро; Европейският парламент оспорва решението, а на 12 февруари 2026 г. генералният адвокат Тамара Чапета предлага то да бъде отменено, защото средствата не могат да се изплащат, преди изискваните реформи да са в сила и реално да се прилагат, като становището ѝ не е задължително за Съда[49]. Морейн и Шепели определят тогавашното частично размразяване като политически ход на ниво Европейски съвет, целящ Орбан да вдигне ветото си върху помощта за Украйна, а реформите — като недостатъчни и „само на хартия“[50].

Петер Мадяр, спечелил убедително парламентарните избори през април 2026 г., договаря през май с председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен отпускането на 16,4 млрд. евро, замразени заради опасения за върховенството на закона и корупцията[51]. Унгарското правителство обявява в края на август, че е изпълнило всички 27 „супер етапа“ и над 100 етапа, след като през лятото парламентът изменя над 100 закона, повечето свързани със съдебната система и борбата с корупцията; средствата се освобождават след оценка по-късно през годината[52]. Еврокомисарят по правосъдието Майкъл Макграт определя пътя на Унгария към възстановяване на върховенството на закона като „ясен и непоколебим“[53]. Морейн и Шепели обаче предупреждават, че реална промяна за толкова кратко време е практически невъзможна, тъй като новото правителство не контролира всички лостове — президентът, двата висши съда и прокуратурата остават възможни „вето играчи“, — и настояват средствата да се освобождават едва когато законите не само са приети, но и действително се прилагат[54].

## Състояние в света

Според Индекса на върховенството на закона на World Justice Project за 2025 г., който обхваща 143 държави и юрисдикции, върховенството на закона се влошава в 68% от държавите, при 57% година по-рано[16]. Държавите, които се подобряват, печелят средно 0,52%, а тези, които се влошават, губят средно двойно повече — 1,07%; според организацията това показва, че изграждането на институциите е дълъг процес, а разрушаването им може да стане бързо[17]. Независимият одит и надзор над правителството отслабва в 63% от държавите, а законодателният контрол върху изпълнителната власт и съдебните ограничения на правителството — в 61%[18].

World Justice Project определя върховенството на закона като трайна система от закони, институции, норми и обществен ангажимент, която осигурява четири универсални принципа: отчетност, справедливи закони, открито управление и достъпно и безпристрастно правосъдие[55]. Индексът, публикуван ежегодно от 2009 г., оценява държавите по осем фактора със стойности от 0 до 1 и се основава на над 215 000 анкети сред домакинства и 3400 анкети сред юристи практици и експерти, т.е. измерва как върховенството на закона се преживява и възприема[56].

Изданието от октомври 2026 г. показва, че влошаванията надвишават подобренията за девета поредна година (62% срещу 38%), макар и в по-малко държави, отколкото година по-рано; над 86% от държавите са претърпели устойчив петгодишен спад на поне една от гаранциите срещу авторитарното управление — ограниченията върху властта, откритото управление или основните права, — а съдебните ограничения върху властта отслабват в 63% от държавите[57].

## България

При присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. е въведен Механизмът за сътрудничество и проверка — преходна мярка за напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията, а за България и с организираната престъпност[58]. Последният доклад по механизма за България е публикуван през октомври 2019 г., а Комисията официално го закрива на 15 септември 2023 г., като заключава, че всички показатели са изпълнени задоволително; оттогава България се наблюдава само чрез общия годишен доклад, както всички държави членки[59].

Централен спор е отчетността на главния прокурор: Европейският съд по правата на човека установява в решението по делото „Колеви срещу България“ (2009), че разследванията на убийството на прокурора Николай Колев, застрелян през 2002 г. след сериозен конфликт с тогавашния главен прокурор, не са били достатъчно ефективни и независими[60]. Венецианската комисия констатира през октомври 2017 г., че главният прокурор е „по същество имунизиран от наказателно преследване“, включително заради възможността да влияе върху Висшия съдебен съвет (вж. становищата на комисията по държави)[61].

В главата за България на доклада за върховенството на закона за 2026 г. Европейската комисия отбелязва, че е назначен нов прокурор ad hoc за разследване на възможни престъпления на главния прокурор и че е приет нов закон за процедурните проблеми, които пречат на механизма за отговорност на главния прокурор да заработи напълно[19].

Комисията констатира, че няма напредък в реформата на Висшия съдебен съвет — съставът му е същият и не е внесен законопроект — и препоръчва на България да реформира съвета, особено състава му, за да осигури независимостта и ефективността му[20]. Тя отбелязва и продължаващата широка практика на дългосрочно командироване на съдии за попълване на свободни места[21].

Въпросът е обвързан и с европейските средства: Комисията частично спира на 2 декември 2025 г. плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, защото етапът за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор не е изпълнен напълно, а след поправките от 29 май 2026 г. този етап е предварително оценен като задоволително изпълнен на 13 юли 2026 г.[62]

Според доклада Висшият съдебен съвет продължава да работи с мандат, изтекъл на 3 октомври 2022 г.[63] Поправки в Закона за съдебната власт от 15 януари 2025 г. ограничават временните мандати на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища до шест месеца; временно изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, заемащ поста от 16 юни 2023 г., отказва да се оттегли, а съдилища от различни нива, включително Върховният касационен съд, тълкуват различно дали той изпълнява функцията[64]. Конституционният съд обявява ограничението за конституционно на 7 април 2026 г., а на 22 април 2026 г. временният главен прокурор се оттегля и прокурорската колегия на ВСС назначава нов за срок от шест месеца[65].

Оттеглянето идва три дни след предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г., спечелени убедително от бившия президент Румен Радев, сред чиито предизборни обещания е съдебна реформа, включително отстраняването на Сарафов, и след месеци на масови улични протести с искане за оставката му[66]. През октомври 2026 г. започва изборът на нов Висш съдебен съвет: общото събрание на прокурорите е свикано да избере на 24 октомври членовете от професионалната квота, а временно изпълняващата функциите главен прокурор Ваня Стефанова изразява надежда процедурата да бъде завършена, включително с избора на членовете от парламентарната квота[67].

Според Комисията от осемте препоръки в доклада за 2025 г. една е изпълнена напълно — реформата на Инспектората към ВСС, — по две има известен напредък, по една — ограничен, а по четири — никакъв, включително по резултатите от разследванията и делата за корупция по високите етажи и по качеството на законодателния процес[68]. Така, макар Механизмът за сътрудничество и проверка да е закрит като изпълнен, докладът за 2026 г. отново констатира, че солидни резултати по дела за корупция по високите етажи тепърва предстои да бъдат постигнати, а упражняването на функции след изтичане на мандатите на високо магистратско ниво поражда загриженост, включително заради ефекта върху някои разследвания[69].

България е на 63-то място от 143 държави в индекса на World Justice Project за 2026 г., а общият ѝ резултат от 0,55 е с 1,2% по-нисък от предходната година[70]. Тя е 30-а от 31 държави в региона на ЕС, ЕАСТ и Северна Америка и последна в него по „липса на корупция“ (31 от 31), а най-слабото ѝ световно класиране е по „ограничения върху правителствената власт“ — 85-о място от 143[71].

## Критики и нови предизвикателства

„Британика“ отбелязва, че въпреки основните си черти върховенството на закона никога не е получило общоприета или дори систематична формулировка, а идеята, че правото трябва да ограничава публичната власт, се тълкува различно във времето и в различните държави[72]. Затова според „Британика“ то е по-добре да се разбира не като проект за институционално устройство, а като ценност или съвкупност от ценности, която може да се преследва по различни начини, а институциите, които го осигуряват в една държава, не могат лесно да бъдат пренесени в друга[73].

Политическата теоретичка Джудит Шклар (1987) критикува преобладаващата юридическа гледна точка към идеала заради прекомерния ѝ фокус върху съдилищата и съдиите и склонността „да пренебрегва всяка политическа реалност извън съдебната зала“[74]. Сходна е критиката на политолога Томас Карозърс от фондация „Карнеги“ (2003) към международните програми за насърчаване на върховенството на закона: те са склонни да го превеждат в „институционален контролен списък“ с основен акцент върху съдебната власт, макар да не е ясно, че съдилищата са същността му, а сред самите промотори има изненадващо голяма несигурност в какво се състои тази същност[75].

Станфордската енциклопедия посочва и колониалната критика: прокламираното от Дайси равенство на всички пред „обикновеното право“ и „обикновените съдилища“ за много коренни народи е било не повече от „фикция на колониалното разказване“, а уж политически неутралните ангажименти към върховенството на закона често са звучали кухо на практика[76].

Ревизията на статията в Станфордската енциклопедия от юни 2026 г. разглежда и „управлението на алгоритмите“: призивите за „човек в цикъла“ при алгоритмично подпомогнатите решения изразяват представата, че зад прилагането на правото винаги стои човек, а при изкуствения интелект в съдебната дейност тенденцията е да се предпочита „тънката“, формална концепция, която според Джон Тасиулас дава на технологията „най-добрия шанс“ да помогне за осигуряването на върховенството на закона[77].

## Вижте също

- [Становища на Венецианската комисия по държави](https://wikib.online/article/stanovishta-na-venetsianskata-komisiya-po-darzhavi)
- [Контролен списък за върховенството на правото](https://wikib.online/article/kontrolen-spisak-za-varhovenstvoto-na-pravoto)
- [Венецианска комисия](https://wikib.online/article/venetsianska-komisia-savet-na-evropa)
- [Демократично отстъпление и нелиберална демокрация](https://wikib.online/article/demokratichno-otstaplenie)
- [Конституция на България](https://wikib.online/article/konstitutsia-na-balgaria)
- [Избори за Европейски парламент (2024)](https://wikib.online/article/izbori-evropeyski-parlament-2024)
- [Защита на лицата, които подават сигнали за нарушения](https://wikib.online/article/zashtita-na-signalizirashtite-litsa)
- [Пряка демокрация в България](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-balgaria)
- [Венецианската комисия и избирателната активност при референдумите](https://wikib.online/article/%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5)
- [Законът на ЕС за изкуствен интелект](https://wikib.online/article/es-zakon-za-izkustven-intelekt)

## Доказателства към твърденията

1. Rule of law — https://www.britannica.com/topic/rule-of-law

2. What is the Rule of Law — https://www.un.org/ruleoflaw/what-is-the-rule-of-law/

3. Consolidated version of the Treaty on European Union, Article 2 — https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:12012M002

4. Rule of law — https://www.britannica.com/topic/rule-of-law

5. Rule of law — https://www.britannica.com/topic/rule-of-law

6. The Rule of Law — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

7. Rule of law — https://www.britannica.com/topic/rule-of-law

8. Rule of law — https://www.britannica.com/topic/rule-of-law

9. What is the Rule of Law — https://www.un.org/ruleoflaw/what-is-the-rule-of-law/

10. Rule of Law Checklist, CDL-AD(2016)007 — Място: § 18 — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2016)007-e

11. Rule of Law Checklist, CDL-AD(2016)007 — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2016)007-e

12. The Rule of Law — Място: 2.6 Eight Desiderata — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

13. The Rule of Law — Място: 2.6 Eight Desiderata — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

14. Press release No 28/22: Judgments in Cases C-156/21 Hungary v Parliament and Council and C-157/21 Poland v Parliament and Council — https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2022-02/cp220028en.pdf

15. Press release No 28/22: Judgments in Cases C-156/21 Hungary v Parliament and Council and C-157/21 Poland v Parliament and Council — https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2022-02/cp220028en.pdf

16. WJP Rule of Law Index 2025 Global Press Release — https://worldjusticeproject.org/news/wjp-rule-law-index-2025-global-press-release

17. WJP Rule of Law Index 2025 Global Press Release — https://worldjusticeproject.org/news/wjp-rule-law-index-2025-global-press-release

18. WJP Rule of Law Index 2025 Global Press Release — https://worldjusticeproject.org/news/wjp-rule-law-index-2025-global-press-release

19. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

20. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

21. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

22. Правова държава — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0

23. Доклад относно върховенството на закона за 2026 г. Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България (SWD(2026) 902 final) — Място: заглавна страница — https://commission.europa.eu/document/download/417a722f-93b6-4682-a52b-f08b80747e31_bg?filename=6_1_coun_chap_bulgaria_bg.pdf

24. Конституция на Република България — https://www.lex.bg/laws/ldoc/521957377

25. Rule of law — https://en.wikipedia.org/wiki/Rule_of_law

26. The Rule of Law — Място: 2.4 The Rules of (English) Constitutionalism — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

27. Rechtsstaat — https://en.wikipedia.org/wiki/Rechtsstaat

28. Rechtsstaat — https://en.wikipedia.org/wiki/Rechtsstaat

29. Правова държава — https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0

30. The Rule of Law Checklist (Updated Rule of Law Checklist) — https://www.coe.int/en/web/venice-commission/rule-of-law-checklist

31. The Rule of Law — Място: увод — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

32. The Rule of Law — Място: 2.6 Eight Desiderata — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

33. The Rule of Law — Място: 2.6 Eight Desiderata — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

34. The Rule of Law — Място: 3.3 Substantive Theories — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

35. The Rule of Law — Място: 3.3 Substantive Theories — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

36. Rule of Law Checklist, CDL-AD(2016)007 — Място: §§ 14–15 — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2016)007-e

37. Article 7 of the Treaty on European Union — https://en.wikipedia.org/wiki/Article_7_of_the_Treaty_on_European_Union

38. Article 7 of the Treaty on European Union — https://en.wikipedia.org/wiki/Article_7_of_the_Treaty_on_European_Union

39. Annual rule of law cycle — https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/rule-law/rule-law-mechanism_en

40. Rule of law conditionality mechanism: Council decides to suspend €6.3 billion given only partial remedial action by Hungary — https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/12/12/rule-of-law-conditionality-mechanism/

41. Rule of law conditionality mechanism: Council decides to suspend €6.3 billion given only partial remedial action by Hungary — https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/12/12/rule-of-law-conditionality-mechanism/

42. Article 7 of the Treaty on European Union — https://en.wikipedia.org/wiki/Article_7_of_the_Treaty_on_European_Union

43. Article 7 of the Treaty on European Union — https://en.wikipedia.org/wiki/Article_7_of_the_Treaty_on_European_Union

44. European Commission Prematurely Ends Rule of Law Scrutiny of Poland — https://www.hrw.org/news/2024/05/30/european-commission-prematurely-ends-rule-law-scrutiny-poland

45. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele) — https://verfassungsblog.de/unfreezing-eu-funds-without-melting-the-rule-of-law/

46. Bulgaria Ranks 63 out of 143 in the WJP Rule of Law Index (country press release 2026) — https://worldjusticeproject.org/sites/default/files/documents/Bulgaria_5.pdf

47. Hungary is on a ‘very clear and steadfast’ path to restore rule of law, EU justice commissioner says — https://www.euronews.com/my-europe/2026/05/28/hungary-is-on-a-very-clear-and-steadfast-path-to-restore-rule-of-law-eu-justice-commission

48. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele) — https://verfassungsblog.de/unfreezing-eu-funds-without-melting-the-rule-of-law/

49. Press release No 15/26: Advocate General’s Opinion in Case C-225/24 Parliament v Commission — https://curia.europa.eu/site/upload/docs/application/pdf/2026-02/cp260015en.pdf

50. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele) — https://verfassungsblog.de/unfreezing-eu-funds-without-melting-the-rule-of-law/

51. Hungary says it has met all conditions to unlock full €10bn EU recovery fund — https://www.euronews.com/my-europe/2026/08/31/hungary-says-it-has-met-all-conditions-to-unlock-full-10bn-eu-recovery-fund

52. Hungary says it has met all conditions to unlock full €10bn EU recovery fund — https://www.euronews.com/my-europe/2026/08/31/hungary-says-it-has-met-all-conditions-to-unlock-full-10bn-eu-recovery-fund

53. Hungary is on a ‘very clear and steadfast’ path to restore rule of law, EU justice commissioner says — https://www.euronews.com/my-europe/2026/05/28/hungary-is-on-a-very-clear-and-steadfast-path-to-restore-rule-of-law-eu-justice-commission

54. Unfreezing EU Funds Without Melting the Rule of Law (John Morijn, Kim Lane Scheppele) — https://verfassungsblog.de/unfreezing-eu-funds-without-melting-the-rule-of-law/

55. What is the Rule of Law? — https://worldjusticeproject.org/about-us/overview/what-rule-law

56. WJP Rule of Law Index 2026 Global Press Release — https://worldjusticeproject.org/news/wjp-rule-law-index-2026-global-press-release

57. WJP Rule of Law Index 2026 Global Press Release — https://worldjusticeproject.org/news/wjp-rule-law-index-2026-global-press-release

58. European Commission formally closes the Cooperation and Verification Mechanism for Bulgaria — https://bntnews.bg/news/european-commission-formally-closes-the-cooperation-and-verification-mechanism-for-bulgaria-1304806news.html

59. European Commission formally closes the Cooperation and Verification Mechanism for Bulgaria — https://bntnews.bg/news/european-commission-formally-closes-the-cooperation-and-verification-mechanism-for-bulgaria-1304806news.html

60. Девет години след решението на Съда в Страсбург по делото Колеви… (информационен документ) — https://rm.coe.int/20190620-bgr-kolevi-bg/168094f61d

61. Девет години след решението на Съда в Страсбург по делото Колеви… (информационен документ) — https://rm.coe.int/20190620-bgr-kolevi-bg/168094f61d

62. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — Място: бел. 7 — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

63. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

64. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

65. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

66. Sarafov steps down from acting Prosecutor-General’s post — https://sofiaglobe.com/2026/04/22/sarafov-steps-down-from-acting-prosecutor-generals-post/

67. Acting Prosecutor General Stefanova Voices Hope New Judicial Council Will Elect Permanent Head of Prosecution Service — https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/1226847-acting-prosecutor-general-stefanova-voices-hope-new-judicial-council-will-elect-

68. European Commission Reports Implementation by Bulgaria of Rule-of-Law Recommendations — https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/1169016-european-commission-reports-implementation-by-bulgaria-of-rule-of-law-recommenda

69. 2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final — Място: Abstract — https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf

70. Bulgaria Ranks 63 out of 143 in the WJP Rule of Law Index (country press release 2026) — https://worldjusticeproject.org/sites/default/files/documents/Bulgaria_5.pdf

71. Bulgaria Ranks 63 out of 143 in the WJP Rule of Law Index (country press release 2026) — https://worldjusticeproject.org/sites/default/files/documents/Bulgaria_5.pdf

72. Rule of law — https://www.britannica.com/topic/rule-of-law

73. Rule of law — https://www.britannica.com/topic/rule-of-law

74. The Rule of Law — Място: 7 (2026) — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

75. Promoting the Rule of Law Abroad: The Problem of Knowledge (Rule of Law Series, No. 34) — https://carnegieendowment.org/files/wp34.pdf

76. The Rule of Law — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

77. The Rule of Law — https://plato.stanford.edu/entries/rule-of-law/

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/varhovenstvo-na-zakona
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 2
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/varhovenstvo-na-zakona