Защита на лицата, които подават сигнали за нарушения
Защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения (на английски whistleblowers — „подаващи сигнал“), обхваща правилата, които пазят служители и други хора, разкрили нарушения в организации, от уволнение и други ответни действия. В Европейския съюз основата е Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г.[1], която държавите членки трябваше да въведат в законите си до 17 декември 2021 г.[2]
Закъснения и санкции
Много държави не спазват срока. На 6 март 2025 г. Съдът на Европейския съюз осъжда пет държави членки да платят финансови санкции за невъвеждането на директивата: Германия — еднократна сума от 34 млн. евро, Чехия — 2,3 млн. евро, Унгария — 1,75 млн. евро, Люксембург — 375 000 евро, а Естония — 500 000 евро и по 1500 евро на ден, докато нарушението продължава[2].
България
През юли 2022 г. Европейската комисия предупреждава, че може да заведе дело срещу България пред Съда на ЕС, ако страната не въведе по подходящ начин мерките за защита на сигнализиращите лица[3]. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 11 от 2 февруари 2023 г., и влиза в сила три месеца по-късно — на 4 май 2023 г.[4]
Законът задължава работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители да създадат канал за вътрешно подаване на сигнали. Централен орган за външно подаване на сигнали е Комисията за защита на личните данни, а всяка форма на ответни действия срещу защитените лица е забранена[4].
Значение за демокрацията
Сигнализиращите лица често са единственият източник на информация за злоупотреби, които иначе остават скрити — оттам и връзката на темата с прозрачността и достъпа до обществена информация. Известни примери са разкритията на Uber Files и Едуард Сноудън.
Вижте също
- Достъп до обществена информация
- Разкритията на Едуард Сноудън за програмата PRISM (2013)
- Uber Files — разследването за лобизъм и заобикаляне на закона
- Монголия 2022: протести срещу корупция при продажбата на въглища на Китай
- Изкуственият интелект в пряката демокрация
- Европейският акт за свобода на медиите (EMFA)
- Европейският портфейл за цифрова самоличност
- Задължително гласуване
- Националният референдум за ядрената енергетика (2013)
- Законът на ЕС за изкуствен интелект
Доказателства към твърденията
-
Directive (EU) 2019/1937 on the protection of persons who report breaches of Union law
Европейски парламент и Съвет на ЕС (EUR-Lex) · 2019-10-23Отвори източника
-
ECJ Ordered Several Member States to Financial Penalties for Failing to Transpose Whistleblowers Directive
eucrim · Thomas Wahl · 2025Отвори източника
-
EC may refer Bulgaria to court over inadequate whistleblower protection
SeeNews · 2022-07-18Отвори източника
-
Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения
Институт по публична администрация · 2023-02-02Отвори източника