Продемократичните протести в Тайланд (2020)
Продемократичните протести в Тайланд през 2020 г. са мащабно младежко и студентско движение, което до средата на август се разраства до около десет хиляди души — най-голямата улична мобилизация в страната от преврата през 2014 г. насам[1][3]. Протестиращите издигат три основни искания — оставка на министър-председателя Прают Чан-Оча, нова демократична конституция и реформа на монархията, за да бъде тя приведена в съответствие с принципите на конституционната монархия[1]. Властите отговарят с извънредно положение, арести на водещи активисти и водни оръдия, но не показват готовност да изпълнят исканията на протестиращите[2].
Причини и искания на протестиращите
Протестите тръгват в средата на юли 2020 г. на фона на недоволство от военно доминираното правителство на бившия ръководител на преврата Прают Чан-Оча, тежък икономически спад от 12,2% през второто тримесечие на 2020 г. и висока безработица сред младите хора[1].
Освен искане за оставката на министър-председателя и нова конституция, за първи път от десетилетия част от протестиращите открито поставят въпроса за реформа на монархията — включително разделяне на личното богатство на краля от активите на Бюрото за кралска собственост, оценявани на около 30 милиарда долара[1]. По площадите се появяват и лозунги от рода на Няма бог, няма крале, само хора[1].
Протестиращите скандирали, че няма бог, няма крале, а само хора — израз на безпрецедентно открито предизвикателство към монархията.[1]
Реакция на властите и продължаване на движението
Властите поддържат извънредно положение, което на практика прави протестите незаконни, и арестуват няколко от водещите активисти, сред които студентският лидер Парит Чиварак, впоследствие освободен под гаранция[2]. Официалните органи не показват признаци на готовност да изслушат исканията на демонстрантите[2].
След засилените арести през октомври 2020 г. активистите приемат децентрализиран модел на организация без ясни лидери, обобщен в лозунга Днес всички сме лидери, за да могат протестите да продължат въпреки преследването на отделни водачи[3].
Вижте също
- Протести и революции по света
- Конституционен референдум в Тайланд под военна власт (2016)
- Пряката демокрация в Лихтенщайн
- Национална стратегия и план за действие за изкуствен интелект на Тайланд (2022–2027)
- Арабската пролет
- Египет 2011: от Facebook страница до сваляне на режима на Мубарак
- Въстанието в Бахрейн (2011)
- Арабската пролет в Йемен (2011)
- Чадърното движение в Хонконг (2014)
- Протестите в парк Гези в Турция (2013)
Доказателства към твърденията
- Council on Foreign Relations - Thailand Protests Increasingly Challenge the Monarchy Отвори източника
- Council on Foreign Relations - Thailand Protests Increasingly Challenge the Monarchy (реакция на властите) Отвори източника
- International Center on Nonviolent Conflict - 2020, The Year of Democratic Revolt in Thailand Отвори източника