W WikiBсвободна енциклопедия
Политология

„Розата на света“ на Даниил Андреев

„Розата на света“ (на руски: „Роза Мира“) е мистично съчинение на руския поет и философ-мистик Даниил Андреев (1906–1959)[1]. Това религиозно-мистично произведение се основава на прозренията на Андреев във Владимирския затвор; завършено е през октомври 1958 г., а до първото легално издание през 1991 г. се разпространява в самиздат[2]. Юрий Саприкин („Коммерсантъ“) я описва едновременно като визионерски трактат за устройството на мирозданието, план за спасение на човечеството и хроника на виденията и пророчествата на автора[70]. Централното политическо предложение в нея е Всемирна федерация на държавите, над която да стои етическа контролираща инстанция, а религиозното — „интеррелигия“, която да обедини религиите като листенца на една роза[51][48]. Книгата получава противоположни оценки — от „произведение с християнска насоченост“ до „типичен пример за сектантска литература“[60], а Михаил Епщайн вижда в нея противоречие между утопичния проект на автора и логиката на собственото му пророчество за Антихриста[69].

#Даниил Андреев#Розата на света#Роза Мира#религиозна философия#световна федерация#референдум#утопия#метаистория#Шаданакар#самиздат
Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Автор и създаване

Черно-бял портрет в едър план на възрастен мъж с пригладена назад коса, тъмно сако и светла риза, който гледа встрани от обектива
Даниил Андреев през 1959 г., една от последните му снимки.Борис Чуков (B.Chuckov; по Wikimedia Commons: „B.Chuckov and unknown author“) · CC BY-SA 4.0 · Източник

Даниил Андреев е роден през 1906 г. в Берлин и е син на писателя Леонид Андреев[1][3]. Майка му умира скоро след раждането му и той е отгледан от нейната сестра Елизавета Доброва в дълбоко религиозно семейство[4].

През април 1947 г. Андреев е арестуван[5]. Обвинен е в създаване на антисъветска група, антисъветска агитация и терористични намерения, включително подготовка на покушение срещу Сталин, и е осъден на 25 години затвор[6]. Обвинението се основава на неговия роман „Странниците на нощта“[7], а всички негови по-ранни ръкописи, включително иззетия роман, са унищожени от Министерството на държавната сигурност[8]. В края на 1948 г. е преместен във Владимирския затвор („Владимирския централ“), където пише всичките си основни произведения[9].

В затвора Андреев има мистични видения и започва „Розата на света“, която завършва след освобождаването си[10]. В първата глава той пише, че е започнал книгата тайно в затвор, наричан „политически изолатор“, и е крил ръкописа по време на обиските[28]. Сред съкилийниците му са историкът Лев Раков, академик Василий Парин и бившият депутат в Държавната дума Василий Шулгин[72].

След смъртта на Сталин присъдата му е намалена на 10 години[11]. Освободен е през април 1957 г., а на 11 юли 1957 г. е реабилитиран[12]. На 5 юли 1958 г. завършва единадесетата книга на „Розата на света“, а на 12 октомври 1958 г. — целия трактат[13]. Умира в Москва на 30 март 1959 г.[14]

След смъртта му съпругата му Алла Андреева пази тайно ръкописите повече от 30 години от страх, че ще бъдат иззети отново[15]. От средата на 70-те години „Розата на света“ се разпространява в самиздат[78]. Първите легално публикувани откъси — за Лермонтов и Блок — излизат в списание „Новый мир“ през февруари 1989 г.[73] Цялата книга е издадена през 1991 г., няколко месеца преди разпадането на СССР[16]. Английски преводи публикуват Джордан Робъртс (1997) и Даниел Шубин (2015)[17].

Жанр и език

Според философа Григорий Померанц книгата няма точни съответствия в мистичната и визионерската литература, а най-близките ѝ аналози са „Божествена комедия“ на Данте и апокрифът „Ходенето на Богородица по мъките“[19]. Филоложката Олга Дашевская определя жанра ѝ като метафилософски трактат, чиято ключова категория е митът[20]. Изследователят В. Л. Александров нарича формата на Андреевия синтез между личен духовен опит и религиозно-философски и научен контекст „личен мит“[64].

Към трактата Андреев прилага речник от 54 основни понятия и използва много неологизми[21]. Саприкин отбелязва, че текстът е трудно да бъде приет на вяра, но и трудно да бъде смятан за „просто литература“, защото авторът настоява, че е видял описаното със собствените си очи[71].

Космология: Шаданакар и метаистория

Според трактата около Земята съществува „планетарен космос“ — съвкупност от слоеве с различна материалност и различен брой пространствени и времеви координати, свързани със Земята; такива системи Андреев нарича „брамфатури“, а брамфатурата на Земята — Шаданакар[49]. Саприкин описва Шаданакар като обитаемата сфера на Земята, съставена от 242 слоя с различна степен на материалност[74]. Средният слой, обитаван от човечеството, се нарича Енроф; над него се издигат световете на Просветлението, а надолу водят световете на Възмездието[22].

Историята на човечеството в трактата е проекция на взаимодействието между съществата от светлите и тъмните светове[23]. Андреев нарича това измерение „метаистория“ и твърди, че по-ранните религии с представи за метаистория са се опитвали да осмислят духовно историческия процес само в кратки периоди от своето възникване[50]. Културата на всеки народ според книгата е свързана със силите на Светлината, но е подложена на въздействието на тъмни сили и особено на демоните на държавността; над земна Русия се издига Небесна Русия със съборна душа Навна, а демонът на великодържавната ѝ държавност се нарича Жругр[24].

Т. И. Шуран тълкува уицраора — „демона на великодържавната държавност“ — като централна фигура на социално-политическата история в книгата: той символизира държавата като апарат на легитимно насилие, който гарантира физическата безопасност на народа, но пречи на духовното усъвършенстване на обществото[61]. Особена роля Андреев отрежда на хората на изкуството като „вестители“, свързващи силите на Светлината с Енроф; за свои предшественици в тази роля той смята Пушкин, Блок, Достоевски, Владимир Соловьов и най-вече Лермонтов[25].

Двете основни опасности

Първата глава започва с признанието на Андреев, че е „смъртно ранен“ от две големи бедствия — световните войни и едноличната тирания[29]. Книгата е насочена преди всичко срещу тези „две коренни, първични злини“[30]. Андреев се пита каква е гаранцията, че начело на една бъдеща свръхдържава няма да застане „велик честолюбец“, на когото науката да служи вярно, и предупреждава, че вече се създават предпоставки за „съвършен контрол“ върху поведението и мисленето на хората[31]. Такава тирания би била абсолютна, защото вече не би могла да бъде сломена отвън чрез военно поражение — няма да има с кого да се воюва[31].

Андреев признава държавата за историческа необходимост: от края на родовия строй тя е единственото изпитано средство срещу социалния хаос, но споява обществото върху принципа на насилието[32]. Затова той стига до извода, че опасностите могат да бъдат предотвратени само чрез установяване над Всемирната федерация на държавите на „неопетнена, неподкупна“ етическа инстанция — извъндържавна и наддържавна, тъй като според него природата на държавата е по същество „внеетична“[33]. Самият той поставя въпроса как такава инстанция, която отхвърля насилието, ще стигне до общочовешко признание и до положение, господстващо дори над Федерацията на държавите[34].

Политическата програма

Андреев си представя международна политическа и културна организация, която да преобразува същността на държавата чрез последователни всеобхватни реформи; решаващата стъпка е Всемирна федерация на държавите като независими членове, над която стои инстанция, контролираща дейността на държавите и ръководеща тяхното безкръвно преобразяване отвътре[38]. Той я нарича условно „Лига за преобразуване на същността на държавата“ и предвижда филиали във всички страни с културен, филантропски, възпитателен и политически аспект[39]. Уставът на Лигата не бива да пречи на членството на хора с различни философски и религиозни убеждения[41]. Нейните членове могат да се борят само със слово и личен пример, а за свой исторически предшественик Лигата трябва да смята Махатма Ганди и вдъхновената от него партия[44]. В подготвителния период Лигата трябва да създаде в себе си бъдещата инстанция, на която с времето да бъде поверена световната ръководна роля[40].

Според Андреев пътят към световното обединение най-вероятно минава през степени на международна солидарност и сливане на регионални общности, а последната степен е „всемирен референдум или плебисцит“ — свободно волеизявление на всички[42]. Ако той доведе до победа на Лигата само в отделни страни, ще последват втори и трети референдум, докато границите на Федерацията съвпаднат с границите на човечеството; след това обединеното човечество трябва да се преобразява чрез два паралелни процеса — външен, политико-социално-икономически, и вътрешен, възпитателно-етико-религиозен[43].

Най-близките задачи на Розата на света Андреев изброява така[51]:

  • обединяване на земното кълбо във Федерация на държавите с етическа контролираща инстанция над нея;
  • разпространяване на материален достатък и висока култура сред населението на всички страни;
  • възпитание на поколения с „облагороден облик“;
  • обединение на християнските църкви и свободна уния с всички религии със „светла насоченост“;
  • превръщане на планетата в градина, а на държавите — в братство.

Това са според него задачи само „от първа степен“, чието изпълнение ще отвори пътя към още по-висока цел — одухотворяването на природата[52]. В по-далечна перспектива държавите трябва да бъдат заменени от братства, а религията на Розата на света да просвети света около XXIV век[26].

Андреев смята незабавния пълен отказ от принудата за утопия, но очаква той да намалява с времето[53]. Насилието е допустимо само при крайна необходимост, в смекчени форми и докато висшата инстанция чрез усъвършенствано възпитание не подготви човечеството да се откаже от него[36]. Ключова роля има новата педагогика: ако поне няколко десетки училища работят по нейните принципи, в тях би се формирало поколение, което изпълнява дълга си не по принуда, а по добра воля[37].

Интеррелигията

Андреев описва Розата на света като „интеррелигиозна, всечовешка църква на новите времена“, която ще възникне като плод на духовната дейност и съборното творчество на много хора[45]. Тя не е затворена конфесия, а „интеррелигия или панрелигия“ — универсално учение, според което всички по-ранни религии отразяват различни пластове на духовната реалност[47]. Ако старите религии са листенца, Розата на света е цветът — с корен, стъбло, чашка и всичките си листенца[48].

За място на възникването ѝ Андреев посочва Русия, а за време — шестдесетте години на XX век, като подчертава, че и двете са само предварително набелязани[46]. Според Шуран Андреев смята християнството за най-подходящата сред световните религии основа на всемирно хармонично устройство[62], а в създаването на Розата на света вижда всемирно-историческата мисия на руския народ[63].

Върховният събор и „върховният наставник“

Начело на Розата на света Андреев поставя Върховен събор, в чиито кресла трябва да седят хора, които вече не се нуждаят от външна принуда[54]. Най-желаният според него вариант е съборът да се оглавява от праведник и гениален художник на словото, на когото да бъде поверен етическият контрол над всички държави на Федерацията[55]. Такъв „върховен наставник“ би бил „първи сред равни“, съборът би следил действията му, изборът му би могъл да стане само чрез някакъв вид плебисцит, а при отклонение от пътя властта би преминала към по-достоен[56]. Андреев пише, че в ръцете на такъв човек „не е страшно“ да се съединят пълнотата на духовната и гражданската власт[56].

Той допуска и друг вариант — ръководство, при което принципът на колективността не е ограничен от нищо и от никого, и оставя изработването на „конституцията на бъдещето“ на потомците[57]. Андреев отхвърля определението „теокрация“: във висшите законодателни, изпълнителни и контролни органи трябва да седят не висши църковни йерарси, а най-добрите представители на всички народи, конфесии, обществени слоеве и специалности[58]. Той определя бъдещото устройство като „нито йерокрация, нито монархия, нито олигархия, нито република“, а като нещо качествено ново — „всемирно народоустройство“[59].

ЕлементКак се учредява според АндреевКак се контролира
Всемирна федерация на държавитеВсемирен референдум или плебисцит, при нужда повторен[42][43]Етическа инстанция над Федерацията[38]
Етическа инстанцияФормира се в Лигата през подготвителния период[40]Конкретното устройство е оставено за бъдеща конституция[57]
Върховен наставникНякакъв вид плебисцит[56]Върховният събор; при отклонение — смяна с по-достоен[56]

Така проектът на Андреев съчетава процедури, познати от пряката демокрация — всемирен референдум за обединението и плебисцит за избора на наставника[42][56], — с неподкупна етическа инстанция, поставена над държавите[33].

Антихристът

Освен пластовете на духовната реалност и бъдещата религия, която ще обедини хората и държавите, книгата описва и бъдещото идване на Антихриста и неговото падение[18]. В исторически план учението вижда враговете си във всички държави, партии и доктрини, които се стремят към насилствено поробване на другите, а в метаисторически план — в „Противобога“, тиранстващия дух, „Великия Мъчител“[35]. Според Михаил Епщайн тъкмо затова обръщането на невярващите и религиозното обединение на всички вери изглеждат на Андреев най-сигурното средство срещу Антихриста[65].

Рецепция и критика

Учението на Андреев вдъхновява възникването на ново религиозно движение в постсъветска Русия — движението „Роза на света“[27]. От началото на 90-те години книгата се издава в Русия в многохилядни тиражи[78].

Според Т. И. Шуран отношението на Руската православна църква към книгата е нееднозначно — от оценка като „типичен пример за сектантска литература“ до признаване за „произведение с християнска насоченост“[60]. Православният автор В. Ю. Питанов стига до извода, че учението на Андреев за Бога е вътрешно нелогично, противоречи на Свещеното писание и възражда древни ереси[79]. Той критикува и това, че книгата признава законите на кармата и превъплъщенията и се отнася положително към магията и окултизма[80].

Михаил Епщайн отбелязва „поразително сходство“ между проекта на Андреев и програмата, която Антихристът излага в „Повест за Антихриста“ на Владимир Соловьов[66]. Според него в апологията на върховния наставник Андреев почти буквално следва Соловьовото описание на Антихриста[67]. Епщайн твърди още, че ако в съответните пасажи Розата на света бъде заменена с „революционно движение“ или „партийно ръководство“, се разкрива пълно структурно сходство с марксисткия дискурс[68]. Изводът му е, че по логиката на Андреевото визионерство самата Роза на света ще породи Антихриста — нещо, на което се съпротивлява съзнанието на Андреев като утопист[69].

Юрий Саприкин във в. „Коммерсантъ“ смята, че описанието на Лигата „подозрително напомня“ създадената по същото време ООН[75] и че практическите рецепти на Андреев може да изглеждат прекалено наивни[76]. Той свързва книгата с атмосферата във Владимирския затвор, където затворниците научават от радиото, че светът може би върви към още по-разрушителна, атомна война[77].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Андреев, Даниил Леонидович
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  2. Роза мира
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  3. Daniil Andreyev
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  4. Daniil Andreyev
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  5. Daniil Andreyev
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  6. Андреев, Даниил Леонидович
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  7. Daniil Andreev — About
    Rozamira.org
    Отвори източника
  8. Андреев, Даниил Леонидович
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  9. Андреев, Даниил Леонидович
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  10. Daniil Andreyev
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  11. Daniil Andreev — About
    Rozamira.org
    Отвори източника
  12. Андреев, Даниил Леонидович
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  13. Андреев, Даниил Леонидович
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  14. Андреев, Даниил Леонидович
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  15. Daniil Andreev — About
    Rozamira.org
    Отвори източника
  16. Daniil Andreev — About
    Rozamira.org
    Отвори източника
  17. Daniil Andreyev
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  18. Daniil Andreyev
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  19. Роза мира
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  20. Роза мира
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  21. Роза мира
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  22. Роза мира
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  23. Роза мира
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  24. Роза мира
    Википедия (ru)
    Отвори източника
  25. Rose of the World (1991 book)
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  26. Rose of the World (1991 book)
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  27. Rose of the World (1991 book)
    Wikipedia (en)
    Отвори източника
  28. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  29. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  30. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  31. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  32. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  33. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  34. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  35. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  36. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  37. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  38. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  39. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  40. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  41. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  42. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  43. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  44. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  45. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  46. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  47. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  48. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  49. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1, бележка
    Отвори източника
  50. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  51. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  52. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  53. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  54. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  55. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  56. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  57. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  58. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  59. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи
    Rozamira.org
    Кн. I, гл. 1
    Отвори източника
  60. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207
    Иркутский государственный университет · 2011
    Отвори източника
  61. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207
    Иркутский государственный университет · 2011
    Отвори източника
  62. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207
    Иркутский государственный университет · 2011
    Отвори източника
  63. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207
    Иркутский государственный университет · 2011
    Отвори източника
  64. В. Л. Александров. Космизм Даниила Андреева: философско-религиозно-художественный синтез
    Белорусский государственный университет (электронная библиотека)
    Отвори източника
  65. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии
    Русская христианская гуманитарная академия (проект «Русский путь»)
    Отвори източника
  66. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии
    Русская христианская гуманитарная академия (проект «Русский путь»)
    Отвори източника
  67. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии
    Русская христианская гуманитарная академия (проект «Русский путь»)
    Отвори източника
  68. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии
    Русская христианская гуманитарная академия (проект «Русский путь»)
    Отвори източника
  69. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии
    Русская христианская гуманитарная академия (проект «Русский путь»)
    Отвори източника
  70. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  71. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  72. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  73. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  74. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  75. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  76. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  77. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях
    Коммерсантъ · 2024-12-20
    Отвори източника
  78. В. Ю. Питанов. Тайна «Розы Мира»
    Азбука веры
    Отвори източника
  79. В. Ю. Питанов. Тайна «Розы Мира»
    Азбука веры
    Отвори източника
  80. В. Ю. Питанов. Тайна «Розы Мира»
    Азбука веры
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.
Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.