# „Розата на света“ на Даниил Андреев

„Розата на света“ (на руски: „Роза Мира“) е мистично съчинение на руския поет и философ-мистик Даниил Андреев (1906–1959). Това религиозно-мистично произведение се основава на прозренията на Андреев във Владимирския затвор; завършено е през октомври 1958 г., а до първото легално издание през 1991 г. се разпространява в самиздат. Юрий Саприкин („Коммерсантъ“) я описва едновременно като визионерски трактат за устройството на мирозданието, план за спасение на човечеството и хроника на виденията и пророчествата на автора. Централното политическо предложение в нея е Всемирна федерация на държавите, над която да стои етическа контролираща инстанция, а религиозното — „интеррелигия“, която да обедини религиите като листенца на една роза. Книгата получава противоположни оценки — от „произведение с християнска насоченост“ до „типичен пример за сектантска литература“, а Михаил Епщайн вижда в нея противоречие между утопичния проект на автора и логиката на собственото му пророчество за Антихриста.

## Автор и създаване

![Черно-бял портрет в едър план на възрастен мъж с пригладена назад коса, тъмно сако и светла риза, който гледа встрани от обектива](https://wikib.online/media/3b1aea771f1fd543.jpg)

*Даниил Андреев през 1959 г., една от последните му снимки. — Автор: Борис Чуков (B.Chuckov; по Wikimedia Commons: „B.Chuckov and unknown author“) · Лиценз: CC BY-SA 4.0*

Даниил Андреев е роден през 1906 г. в Берлин и е син на писателя Леонид Андреев[1][3]. Майка му умира скоро след раждането му и той е отгледан от нейната сестра Елизавета Доброва в дълбоко религиозно семейство[4].

През април 1947 г. Андреев е арестуван[5]. Обвинен е в създаване на антисъветска група, антисъветска агитация и терористични намерения, включително подготовка на покушение срещу Сталин, и е осъден на 25 години затвор[6]. Обвинението се основава на неговия роман „Странниците на нощта“[7], а всички негови по-ранни ръкописи, включително иззетия роман, са унищожени от Министерството на държавната сигурност[8]. В края на 1948 г. е преместен във Владимирския затвор („Владимирския централ“), където пише всичките си основни произведения[9].

В затвора Андреев има мистични видения и започва „Розата на света“, която завършва след освобождаването си[10]. В първата глава той пише, че е започнал книгата тайно в затвор, наричан „политически изолатор“, и е крил ръкописа по време на обиските[28]. Сред съкилийниците му са историкът Лев Раков, академик Василий Парин и бившият депутат в Държавната дума Василий Шулгин[72].

След смъртта на Сталин присъдата му е намалена на 10 години[11]. Освободен е през април 1957 г., а на 11 юли 1957 г. е реабилитиран[12]. На 5 юли 1958 г. завършва единадесетата книга на „Розата на света“, а на 12 октомври 1958 г. — целия трактат[13]. Умира в Москва на 30 март 1959 г.[14]

След смъртта му съпругата му Алла Андреева пази тайно ръкописите повече от 30 години от страх, че ще бъдат иззети отново[15]. От средата на 70-те години „Розата на света“ се разпространява в самиздат[78]. Първите легално публикувани откъси — за Лермонтов и Блок — излизат в списание „Новый мир“ през февруари 1989 г.[73] Цялата книга е издадена през 1991 г., няколко месеца преди разпадането на СССР[16]. Английски преводи публикуват Джордан Робъртс (1997) и Даниел Шубин (2015)[17].

## Жанр и език

Според философа Григорий Померанц книгата няма точни съответствия в мистичната и визионерската литература, а най-близките ѝ аналози са „Божествена комедия“ на Данте и апокрифът „Ходенето на Богородица по мъките“[19]. Филоложката Олга Дашевская определя жанра ѝ като метафилософски трактат, чиято ключова категория е митът[20]. Изследователят В. Л. Александров нарича формата на Андреевия синтез между личен духовен опит и религиозно-философски и научен контекст „личен мит“[64].

Към трактата Андреев прилага речник от 54 основни понятия и използва много неологизми[21]. Саприкин отбелязва, че текстът е трудно да бъде приет на вяра, но и трудно да бъде смятан за „просто литература“, защото авторът настоява, че е видял описаното със собствените си очи[71].

## Космология: Шаданакар и метаистория

Според трактата около Земята съществува „планетарен космос“ — съвкупност от слоеве с различна материалност и различен брой пространствени и времеви координати, свързани със Земята; такива системи Андреев нарича „брамфатури“, а брамфатурата на Земята — Шаданакар[49]. Саприкин описва Шаданакар като обитаемата сфера на Земята, съставена от 242 слоя с различна степен на материалност[74]. Средният слой, обитаван от човечеството, се нарича Енроф; над него се издигат световете на Просветлението, а надолу водят световете на Възмездието[22].

Историята на човечеството в трактата е проекция на взаимодействието между съществата от светлите и тъмните светове[23]. Андреев нарича това измерение „метаистория“ и твърди, че по-ранните религии с представи за метаистория са се опитвали да осмислят духовно историческия процес само в кратки периоди от своето възникване[50]. Културата на всеки народ според книгата е свързана със силите на Светлината, но е подложена на въздействието на тъмни сили и особено на демоните на държавността; над земна Русия се издига Небесна Русия със съборна душа Навна, а демонът на великодържавната ѝ държавност се нарича Жругр[24].

Т. И. Шуран тълкува уицраора — „демона на великодържавната държавност“ — като централна фигура на социално-политическата история в книгата: той символизира държавата като апарат на легитимно насилие, който гарантира физическата безопасност на народа, но пречи на духовното усъвършенстване на обществото[61]. Особена роля Андреев отрежда на хората на изкуството като „вестители“, свързващи силите на Светлината с Енроф; за свои предшественици в тази роля той смята Пушкин, Блок, Достоевски, Владимир Соловьов и най-вече Лермонтов[25].

## Двете основни опасности

Първата глава започва с признанието на Андреев, че е „смъртно ранен“ от две големи бедствия — световните войни и едноличната тирания[29]. Книгата е насочена преди всичко срещу тези „две коренни, първични злини“[30]. Андреев се пита каква е гаранцията, че начело на една бъдеща свръхдържава няма да застане „велик честолюбец“, на когото науката да служи вярно, и предупреждава, че вече се създават предпоставки за „съвършен контрол“ върху поведението и мисленето на хората[31]. Такава тирания би била абсолютна, защото вече не би могла да бъде сломена отвън чрез военно поражение — няма да има с кого да се воюва[31].

Андреев признава държавата за историческа необходимост: от края на родовия строй тя е единственото изпитано средство срещу социалния хаос, но споява обществото върху принципа на насилието[32]. Затова той стига до извода, че опасностите могат да бъдат предотвратени само чрез установяване над Всемирната федерация на държавите на „неопетнена, неподкупна“ етическа инстанция — извъндържавна и наддържавна, тъй като според него природата на държавата е по същество „внеетична“[33]. Самият той поставя въпроса как такава инстанция, която отхвърля насилието, ще стигне до общочовешко признание и до положение, господстващо дори над Федерацията на държавите[34].

## Политическата програма

Андреев си представя международна политическа и културна организация, която да преобразува същността на държавата чрез последователни всеобхватни реформи; решаващата стъпка е Всемирна федерация на държавите като независими членове, над която стои инстанция, контролираща дейността на държавите и ръководеща тяхното безкръвно преобразяване отвътре[38]. Той я нарича условно „Лига за преобразуване на същността на държавата“ и предвижда филиали във всички страни с културен, филантропски, възпитателен и политически аспект[39]. Уставът на Лигата не бива да пречи на членството на хора с различни философски и религиозни убеждения[41]. Нейните членове могат да се борят само със слово и личен пример, а за свой исторически предшественик Лигата трябва да смята Махатма Ганди и вдъхновената от него партия[44]. В подготвителния период Лигата трябва да създаде в себе си бъдещата инстанция, на която с времето да бъде поверена световната ръководна роля[40].

Според Андреев пътят към световното обединение най-вероятно минава през степени на международна солидарност и сливане на регионални общности, а последната степен е „всемирен референдум или плебисцит“ — свободно волеизявление на всички[42]. Ако той доведе до победа на Лигата само в отделни страни, ще последват втори и трети референдум, докато границите на Федерацията съвпаднат с границите на човечеството; след това обединеното човечество трябва да се преобразява чрез два паралелни процеса — външен, политико-социално-икономически, и вътрешен, възпитателно-етико-религиозен[43].

Най-близките задачи на Розата на света Андреев изброява така[51]:

- обединяване на земното кълбо във Федерация на държавите с етическа контролираща инстанция над нея;
- разпространяване на материален достатък и висока култура сред населението на всички страни;
- възпитание на поколения с „облагороден облик“;
- обединение на християнските църкви и свободна уния с всички религии със „светла насоченост“;
- превръщане на планетата в градина, а на държавите — в братство.

Това са според него задачи само „от първа степен“, чието изпълнение ще отвори пътя към още по-висока цел — одухотворяването на природата[52]. В по-далечна перспектива държавите трябва да бъдат заменени от братства, а религията на Розата на света да просвети света около XXIV век[26].

Андреев смята незабавния пълен отказ от принудата за утопия, но очаква той да намалява с времето[53]. Насилието е допустимо само при крайна необходимост, в смекчени форми и докато висшата инстанция чрез усъвършенствано възпитание не подготви човечеството да се откаже от него[36]. Ключова роля има новата педагогика: ако поне няколко десетки училища работят по нейните принципи, в тях би се формирало поколение, което изпълнява дълга си не по принуда, а по добра воля[37].

## Интеррелигията

Андреев описва Розата на света като „интеррелигиозна, всечовешка църква на новите времена“, която ще възникне като плод на духовната дейност и съборното творчество на много хора[45]. Тя не е затворена конфесия, а „интеррелигия или панрелигия“ — универсално учение, според което всички по-ранни религии отразяват различни пластове на духовната реалност[47]. Ако старите религии са листенца, Розата на света е цветът — с корен, стъбло, чашка и всичките си листенца[48].

За място на възникването ѝ Андреев посочва Русия, а за време — шестдесетте години на XX век, като подчертава, че и двете са само предварително набелязани[46]. Според Шуран Андреев смята християнството за най-подходящата сред световните религии основа на всемирно хармонично устройство[62], а в създаването на Розата на света вижда всемирно-историческата мисия на руския народ[63].

## Върховният събор и „върховният наставник“

Начело на Розата на света Андреев поставя Върховен събор, в чиито кресла трябва да седят хора, които вече не се нуждаят от външна принуда[54]. Най-желаният според него вариант е съборът да се оглавява от праведник и гениален художник на словото, на когото да бъде поверен етическият контрол над всички държави на Федерацията[55]. Такъв „върховен наставник“ би бил „първи сред равни“, съборът би следил действията му, изборът му би могъл да стане само чрез някакъв вид плебисцит, а при отклонение от пътя властта би преминала към по-достоен[56]. Андреев пише, че в ръцете на такъв човек „не е страшно“ да се съединят пълнотата на духовната и гражданската власт[56].

Той допуска и друг вариант — ръководство, при което принципът на колективността не е ограничен от нищо и от никого, и оставя изработването на „конституцията на бъдещето“ на потомците[57]. Андреев отхвърля определението „теокрация“: във висшите законодателни, изпълнителни и контролни органи трябва да седят не висши църковни йерарси, а най-добрите представители на всички народи, конфесии, обществени слоеве и специалности[58]. Той определя бъдещото устройство като „нито йерокрация, нито монархия, нито олигархия, нито република“, а като нещо качествено ново — „всемирно народоустройство“[59].

| Елемент | Как се учредява според Андреев | Как се контролира |
|---|---|---|
| Всемирна федерация на държавите | Всемирен референдум или плебисцит, при нужда повторен[42][43] | Етическа инстанция над Федерацията[38] |
| Етическа инстанция | Формира се в Лигата през подготвителния период[40] | Конкретното устройство е оставено за бъдеща конституция[57] |
| Върховен наставник | Някакъв вид плебисцит[56] | Върховният събор; при отклонение — смяна с по-достоен[56] |

Така проектът на Андреев съчетава процедури, познати от пряката демокрация — всемирен референдум за обединението и плебисцит за избора на наставника[42][56], — с неподкупна етическа инстанция, поставена над държавите[33].

## Антихристът

Освен пластовете на духовната реалност и бъдещата религия, която ще обедини хората и държавите, книгата описва и бъдещото идване на Антихриста и неговото падение[18]. В исторически план учението вижда враговете си във всички държави, партии и доктрини, които се стремят към насилствено поробване на другите, а в метаисторически план — в „Противобога“, тиранстващия дух, „Великия Мъчител“[35]. Според Михаил Епщайн тъкмо затова обръщането на невярващите и религиозното обединение на всички вери изглеждат на Андреев най-сигурното средство срещу Антихриста[65].

## Рецепция и критика

Учението на Андреев вдъхновява възникването на ново религиозно движение в постсъветска Русия — движението „Роза на света“[27]. От началото на 90-те години книгата се издава в Русия в многохилядни тиражи[78].

Според Т. И. Шуран отношението на Руската православна църква към книгата е нееднозначно — от оценка като „типичен пример за сектантска литература“ до признаване за „произведение с християнска насоченост“[60]. Православният автор В. Ю. Питанов стига до извода, че учението на Андреев за Бога е вътрешно нелогично, противоречи на Свещеното писание и възражда древни ереси[79]. Той критикува и това, че книгата признава законите на кармата и превъплъщенията и се отнася положително към магията и окултизма[80].

Михаил Епщайн отбелязва „поразително сходство“ между проекта на Андреев и програмата, която Антихристът излага в „Повест за Антихриста“ на Владимир Соловьов[66]. Според него в апологията на върховния наставник Андреев почти буквално следва Соловьовото описание на Антихриста[67]. Епщайн твърди още, че ако в съответните пасажи Розата на света бъде заменена с „революционно движение“ или „партийно ръководство“, се разкрива пълно структурно сходство с марксисткия дискурс[68]. Изводът му е, че по логиката на Андреевото визионерство самата Роза на света ще породи Антихриста — нещо, на което се съпротивлява съзнанието на Андреев като утопист[69].

Юрий Саприкин във в. „Коммерсантъ“ смята, че описанието на Лигата „подозрително напомня“ създадената по същото време ООН[75] и че практическите рецепти на Андреев може да изглеждат прекалено наивни[76]. Той свързва книгата с атмосферата във Владимирския затвор, където затворниците научават от радиото, че светът може би върви към още по-разрушителна, атомна война[77].

## Вижте също

- [Пряка демокрация](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia)
- [Референдум](https://wikib.online/article/referendum)
- [Федерализъм](https://wikib.online/article/federalizam)
- [Демокрация](https://wikib.online/article/demokratsia)
- [Епистемична демокрация и колективният интелект](https://wikib.online/article/epistemichna-demokratsia-i-kolektivniyat-intelekt)
- [Делиберативна демокрация](https://wikib.online/article/deliberativna-demokratsia)
- [Партиципаторна демокрация](https://wikib.online/article/partitsipatorna-demokratsia)
- [Пряка демокрация в България](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-balgaria)
- [Националният референдум за ядрената енергетика (2013)](https://wikib.online/article/natsionalen-referendum-yadrena-energetika-2013)
- [Британска Колумбия 2004: гражданска асамблея препоръчва нова избирателна система, но референдумът пада на косъм](https://wikib.online/article/britanska-kolumbia-grazhdanska-asambleya-izbiratelna-reforma)

## Доказателства към твърденията

1. Андреев, Даниил Леонидович — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2,_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

2. Роза мира — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0

3. Daniil Andreyev — https://en.wikipedia.org/wiki/Daniil_Andreyev

4. Daniil Andreyev — https://en.wikipedia.org/wiki/Daniil_Andreyev

5. Daniil Andreyev — https://en.wikipedia.org/wiki/Daniil_Andreyev

6. Андреев, Даниил Леонидович — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2,_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

7. Daniil Andreev — About — https://rozamira.org/en/andreev/about/

8. Андреев, Даниил Леонидович — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2,_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

9. Андреев, Даниил Леонидович — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2,_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

10. Daniil Andreyev — https://en.wikipedia.org/wiki/Daniil_Andreyev

11. Daniil Andreev — About — https://rozamira.org/en/andreev/about/

12. Андреев, Даниил Леонидович — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2,_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

13. Андреев, Даниил Леонидович — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2,_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

14. Андреев, Даниил Леонидович — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2,_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

15. Daniil Andreev — About — https://rozamira.org/en/andreev/about/

16. Daniil Andreev — About — https://rozamira.org/en/andreev/about/

17. Daniil Andreyev — https://en.wikipedia.org/wiki/Daniil_Andreyev

18. Daniil Andreyev — https://en.wikipedia.org/wiki/Daniil_Andreyev

19. Роза мира — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0

20. Роза мира — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0

21. Роза мира — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0

22. Роза мира — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0

23. Роза мира — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0

24. Роза мира — https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0

25. Rose of the World (1991 book) — https://en.wikipedia.org/wiki/Rose_of_the_World_(1991_book)

26. Rose of the World (1991 book) — https://en.wikipedia.org/wiki/Rose_of_the_World_(1991_book)

27. Rose of the World (1991 book) — https://en.wikipedia.org/wiki/Rose_of_the_World_(1991_book)

28. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

29. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

30. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

31. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

32. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

33. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

34. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

35. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

36. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

37. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

38. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

39. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

40. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

41. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

42. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

43. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

44. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

45. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

46. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

47. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

48. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

49. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1, бележка — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

50. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

51. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

52. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

53. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

54. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

55. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

56. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

57. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

58. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

59. Даниил Андреев. «Роза Мира». Книга I, глава 1. Роза Мира и её ближайшие задачи — Място: Кн. I, гл. 1 — https://rozamira.org/andreev/rm/book1-1

60. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207 — https://izvestiapolit.isu.ru/en/article/file?id=1367

61. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207 — https://izvestiapolit.isu.ru/en/article/file?id=1367

62. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207 — https://izvestiapolit.isu.ru/en/article/file?id=1367

63. Т. И. Шуран. Анализ политического значения религии и церкви в концепции «Роза Мира» Д. Л. Андреева // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Политология. Религиоведение». 2011. № 1 (6). С. 201–207 — https://izvestiapolit.isu.ru/en/article/file?id=1367

64. В. Л. Александров. Космизм Даниила Андреева: философско-религиозно-художественный синтез — https://elib.bsu.by/bitstream/123456789/155184/1/30-34.pdf

65. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии — https://russianway.rhga.ru/upload/main/21)%20%D0%AD%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD%20%D0%9C.%20%D0%9D..pdf

66. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии — https://russianway.rhga.ru/upload/main/21)%20%D0%AD%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD%20%D0%9C.%20%D0%9D..pdf

67. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии — https://russianway.rhga.ru/upload/main/21)%20%D0%AD%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD%20%D0%9C.%20%D0%9D..pdf

68. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии — https://russianway.rhga.ru/upload/main/21)%20%D0%AD%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD%20%D0%9C.%20%D0%9D..pdf

69. Михаил Эпштейн. Роза Мира и царство Антихриста: о парадоксах русской эсхатологии — https://russianway.rhga.ru/upload/main/21)%20%D0%AD%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD%20%D0%9C.%20%D0%9D..pdf

70. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

71. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

72. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

73. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

74. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

75. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

76. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

77. Юрий Сапрыкин. «Роза мира»: как читать книгу, нуждающуюся в оправданиях — https://www.kommersant.ru/doc/7380790

78. В. Ю. Питанов. Тайна «Розы Мира» — https://azbyka.ru/otechnik/sekty/tajna-rozy-mira/

79. В. Ю. Питанов. Тайна «Розы Мира» — https://azbyka.ru/otechnik/sekty/tajna-rozy-mira/

80. В. Ю. Питанов. Тайна «Розы Мира» — https://azbyka.ru/otechnik/sekty/tajna-rozy-mira/

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/rozata-na-sveta-daniil-andreev
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/rozata-na-sveta-daniil-andreev