Пропорционална избирателна система

Списъчна пропорционална система

При списъчната пропорционална система партиите представят листи с кандидати във всеки многомандатен избирателен район, а мандатите се разпределят пропорционално на общия дял на получените гласове.^[3] Основните формули за разпределение на мандатите са методът на Д'Онт (най-разпространен, разделя гласовете последователно на 1, 2, 3...), методът на Сент-Лагюе (дели на 1, 3, 5...) и методът на най-големия остатък (използва избирателна квота — на Хеър или на Друп).^[4] Изборът на формула не е без значение — в Камбоджа през 1998 г. промяна на формулата седмици преди вота измества броя мандати на най-голямата партия от 59 на 64 от общо 121.^[5]

Отворени срещу затворени листи

При затворени листи „редът на избраните от тази листа кандидати се определя от самата партия, а избирателите не могат да изразят предпочитание за конкретен кандидат“. При отворени листи „избирателите могат да посочат не само предпочитаната партия, но и предпочитания кандидат в рамките на тази партия“ (напр. Бразилия, Финландия).^[6] При т.нар. „свободни“ листи (панашаж, напр. Швейцария, Люксембург) избирателите могат да разпределят гласовете си между кандидати от различни партии.

Смесени системи

Смесените избирателни системи съчетават мажоритарен и пропорционален елемент. При „паралелните“ системи двата компонента са напълно независими и резултатите просто се сумират (23 държави към 2022 г., вкл. Италия, Япония, Монголия). При „смесената пропорционална система“ (MMP) двата компонента са свързани — мажоритарните резултати се определят първо, а листовите места коригират крайния резултат към пропорционалност (9 държави към 2022 г., вкл. Германия, Нова Зеландия).^[7] Германският модел, оригиналният MMP: всеки избирател има два гласа — първи за конкретен кандидат в едномандатен район, втори за партийна листа на ниво провинция; директно спечелените места се приспадат от общия брой места, полагащи се на партията според листовия глас.^[8] Нова Зеландия преминава от мажоритарна система към MMP след обвързващ референдум през 1993 г.^[9]

България и пропорционалната система

Народното събрание на България (240 места) се избира по пропорционална система с преференциално гласуване (отворени листи) в 31 многомандатни избирателни района с от 4 до 16 места, при национална бариера от 4% за партии и коалиции.^[10] През 2015 г. България провежда национален референдум с въпрос за въвеждане на мажоритарни елементи в избирателната система (наред с въпроси за задължителен вот и електронно гласуване) — около 73% от гласувалите подкрепят промяната, но участието (40,05%) не достига изисквания праг за обвързващ резултат, и референдумът остава само консултативен, без реална промяна на системата.^[11]

Предимства и критики

Лийпхарт свързва пропорционалното представителство с т.нар. „консенсусен“ модел на демокрация, целящ да „сподели, разпръсне и ограничи властта“ чрез многопартийни системи и широки коалиционни кабинети — за разлика от мажоритарния модел, концентриращ властта в еднопартийни кабинети.^[12]

Сред критиките: коалиционни правителства, водещи до „законодателен застой и произтичаща от него невъзможност за провеждане на последователни политики“; фрагментация на партийната система, позволяваща на „съвсем малки малцинствени партии да държат заложник по-големите партии при коалиционни преговори“; платформа за екстремистки партии; отслабена връзка между депутатите и избирателите при национални затворени листи.^[13]

Пряка демокрация и пропорционалност

Академично изследване на Адриан Ватер (2000) върху швейцарските кантони установява по-скоро обратна зависимост, отколкото проста корелация: „референдумите и инициативите се използват по-рядко, когато правителствените коалиции са по-силни и местната автономия е по-развита“ — т.е. силното споделяне на властта може да намалява, а не да увеличава честотата на пряката демокрация, макар определени видове инструменти (факултативен референдум, инициативи с изисквания за подписи) да са концептуално близки до консенсусната логика.^[14] Швейцария комбинира пропорционално избран парламент, постоянна многопартийна коалиционна изпълнителна власт („магическата формула“) и извънредно широка пряка демокрация — комбинация, документирана именно в изследването на Ватер, а не просто предполагаема връзка.

Редакционен принцип

ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед.

Доказателства към твърденията

1. ACE Electoral Knowledge Network — List PR
   List PR — definition

   Базово определение на пропорционалната система.

   Отвори източника
2. ACE Electoral Knowledge Network — List PR
   Global usage

   Над 130 държави използват пропорционална или смесена система.

   Отвори източника
3. ACE Electoral Knowledge Network — List PR
   List PR — mechanics

   Механика на списъчната пропорционална система.

   Отвори източника
4. European Parliament Research Service — Understanding the d'Hondt method (2024)
   Understanding the d'Hondt method

   Методите на Д'Онт, Сент-Лагюе и най-големия остатък.

   Отвори източника
5. ACE Electoral Knowledge Network — List PR
   Cambodia 1998 example

   Промяна на формулата непосредствено преди изборите променя разпределението на местата.

   Отвори източника
6. International IDEA — Open List Proportional Representation: The Good, the Bad and the Ugly (2021)
   Open vs. closed lists

   Разлика между отворени и затворени листи.

   Отвори източника
7. International IDEA — Mixed Electoral Systems: Design and Practice
   Parallel vs. MMP systems

   Разлика между паралелни системи и MMP.

   Отвори източника
8. ACE Electoral Knowledge Network — Germany: The Original Mixed Member Proportional System
   Germany's MMP mechanics

   Германският модел на MMP — оригиналният пример за системата.

   Отвори източника
9. International IDEA — Mixed Electoral Systems: Design and Practice
   New Zealand's adoption of MMP

   Нова Зеландия преминава към MMP след референдум през 1993 г.

   Отвори източника
10. IFES — Elections in Bulgaria: 2023 Parliamentary Elections
    Elections in Bulgaria: 2023

    Българската избирателна система: 240 места, отворени листи, 31 района, 4% бариера.

    Отвори източника
11. 2015 Bulgarian electoral code referendum — исторически факти
    2015 referendum results

    Референдумът от 2015 г. за мажоритарни елементи в избирателната система остава без обвързваща сила заради прага на участие.

    Отвори източника
12. Arend Lijphart — Patterns of Democracy, 2nd ed. (Yale University Press, 2012), Ch. 3
    Consensus model of democracy

    Пропорционалната система като основа на консенсусния модел по Лийпхарт.

    Отвори източника
13. ACE Electoral Knowledge Network — List PR: Disadvantages
    List PR — disadvantages

    Критики към пропорционалната система: коалиционна нестабилност, фрагментация, екстремизъм.

    Отвори източника
14. Adrian Vatter — Consensus and Direct Democracy: Conceptual and Empirical Linkages, European Journal of Political Research, Vol. 38 (2000)
    Consensus and Direct Democracy, findings

    Академична находка за връзката между консенсусните системи и честотата на пряката демокрация в швейцарските кантони.

    Отвори източника