Пропорционална избирателна система ================================== Пропорционалната избирателна система е категория избирателни системи, при които местата в законодателния орган се разпределят между партиите пропорционално на дела на гласовете, получени от всяка от тях, обичайно чрез партийни листи в многомандатни избирателни райони. Над 130 държави по света използват пропорционална или смесена система за долната си камара. Списъчна пропорционална система ------------------------------- При списъчната пропорционална система партиите представят листи с кандидати във всеки многомандатен избирателен район, а мандатите се разпределят пропорционално на общия дял на получените гласове. Основните формули за разпределение на мандатите са методът на Д'Онт (най-разпространен, разделя гласовете последователно на 1, 2, 3...), методът на Сент-Лагюе (дели на 1, 3, 5...) и методът на най-големия остатък (използва избирателна квота — на Хеър или на Друп). Изборът на формула не е без значение — в Камбоджа през 1998 г. промяна на формулата седмици преди вота измества броя мандати на най-голямата партия от 59 на 64 от общо 121. Отворени срещу затворени листи ------------------------------ При затворени листи „редът на избраните от тази листа кандидати се определя от самата партия, а избирателите не могат да изразят предпочитание за конкретен кандидат“. При отворени листи „избирателите могат да посочат не само предпочитаната партия, но и предпочитания кандидат в рамките на тази партия“ (напр. Бразилия, Финландия). При т.нар. „свободни“ листи (панашаж, напр. Швейцария, Люксембург) избирателите могат да разпределят гласовете си между кандидати от различни партии. Смесени системи --------------- Смесените избирателни системи съчетават мажоритарен и пропорционален елемент. При „паралелните“ системи двата компонента са напълно независими и резултатите просто се сумират (23 държави към 2022 г., вкл. Италия, Япония, Монголия). При „смесената пропорционална система“ (MMP) двата компонента са свързани — мажоритарните резултати се определят първо, а листовите места коригират крайния резултат към пропорционалност (9 държави към 2022 г., вкл. Германия, Нова Зеландия). Германският модел, оригиналният MMP: всеки избирател има два гласа — първи за конкретен кандидат в едномандатен район, втори за партийна листа на ниво провинция; директно спечелените места се приспадат от общия брой места, полагащи се на партията според листовия глас. Нова Зеландия преминава от мажоритарна система към MMP след обвързващ референдум през 1993 г. България и пропорционалната система ----------------------------------- Народното събрание на България (240 места) се избира по пропорционална система с преференциално гласуване (отворени листи) в 31 многомандатни избирателни района с от 4 до 16 места, при национална бариера от 4% за партии и коалиции. През 2015 г. България провежда национален референдум с въпрос за въвеждане на мажоритарни елементи в избирателната система (наред с въпроси за задължителен вот и електронно гласуване) — около 73% от гласувалите подкрепят промяната, но участието (40,05%) не достига изисквания праг за обвързващ резултат, и референдумът остава само консултативен, без реална промяна на системата. Предимства и критики -------------------- Лийпхарт свързва пропорционалното представителство с т.нар. „консенсусен“ модел на демокрация, целящ да „сподели, разпръсне и ограничи властта“ чрез многопартийни системи и широки коалиционни кабинети — за разлика от мажоритарния модел, концентриращ властта в еднопартийни кабинети. Сред критиките: коалиционни правителства, водещи до „законодателен застой и произтичаща от него невъзможност за провеждане на последователни политики“; фрагментация на партийната система, позволяваща на „съвсем малки малцинствени партии да държат заложник по-големите партии при коалиционни преговори“; платформа за екстремистки партии; отслабена връзка между депутатите и избирателите при национални затворени листи. Пряка демокрация и пропорционалност ----------------------------------- Академично изследване на Адриан Ватер (2000) върху швейцарските кантони установява по-скоро обратна зависимост, отколкото проста корелация: „референдумите и инициативите се използват по-рядко, когато правителствените коалиции са по-силни и местната автономия е по-развита“ — т.е. силното споделяне на властта може да намалява, а не да увеличава честотата на пряката демокрация, макар определени видове инструменти (факултативен референдум, инициативи с изисквания за подписи) да са концептуално близки до консенсусната логика. Швейцария комбинира пропорционално избран парламент, постоянна многопартийна коалиционна изпълнителна власт („магическата формула“) и извънредно широка пряка демокрация — комбинация, документирана именно в изследването на Ватер, а не просто предполагаема връзка. Редакционен принцип ------------------- ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед. Вижте също ----------- Мажоритарна избирателна система: https://wikib.online/article/mazhoritarna-izbiratelna-sistema Парламентарна система на управление: https://wikib.online/article/parlamentarna-sistema-na-upravlenie Пряка демокрация в Швейцария: https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-shveytsariya Пряка демокрация: https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia Референдум: https://wikib.online/article/referendum Доказателства към твърденията ----------------------------- 1. ACE Electoral Knowledge Network — List PR Място: List PR — definition Базово определение на пропорционалната система. https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default 2. ACE Electoral Knowledge Network — List PR Място: Global usage Над 130 държави използват пропорционална или смесена система. https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default 3. ACE Electoral Knowledge Network — List PR Място: List PR — mechanics Механика на списъчната пропорционална система. https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default 4. European Parliament Research Service — Understanding the d'Hondt method (2024) Място: Understanding the d'Hondt method Методите на Д'Онт, Сент-Лагюе и най-големия остатък. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2024/762352/EPRS_BRI(2024)762352_EN.pdf 5. ACE Electoral Knowledge Network — List PR Място: Cambodia 1998 example Промяна на формулата непосредствено преди изборите променя разпределението на местата. https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default 6. International IDEA — Open List Proportional Representation: The Good, the Bad and the Ugly (2021) Място: Open vs. closed lists Разлика между отворени и затворени листи. https://www.idea.int/sites/default/files/publications/open-list-proportional-representation.pdf 7. International IDEA — Mixed Electoral Systems: Design and Practice Място: Parallel vs. MMP systems Разлика между паралелни системи и MMP. https://www.idea.int/sites/default/files/publications/mixed-electoral-system-design-and-pratice.pdf 8. ACE Electoral Knowledge Network — Germany: The Original Mixed Member Proportional System Място: Germany's MMP mechanics Германският модел на MMP — оригиналният пример за системата. https://aceproject.org/main/english/es/esy_de.htm 9. International IDEA — Mixed Electoral Systems: Design and Practice Място: New Zealand's adoption of MMP Нова Зеландия преминава към MMP след референдум през 1993 г. https://www.idea.int/sites/default/files/publications/mixed-electoral-system-design-and-pratice.pdf 10. IFES — Elections in Bulgaria: 2023 Parliamentary Elections Място: Elections in Bulgaria: 2023 Българската избирателна система: 240 места, отворени листи, 31 района, 4% бариера. https://www.ifes.org/tools-resources/election-snapshots/elections-bulgaria-2023-parliamentary-elections 11. 2015 Bulgarian electoral code referendum — исторически факти Място: 2015 referendum results Референдумът от 2015 г. за мажоритарни елементи в избирателната система остава без обвързваща сила заради прага на участие. https://en.wikipedia.org/wiki/2015_Bulgarian_electoral_code_referendum 12. Arend Lijphart — Patterns of Democracy, 2nd ed. (Yale University Press, 2012), Ch. 3 Място: Consensus model of democracy Пропорционалната система като основа на консенсусния модел по Лийпхарт. https://www.some.ox.ac.uk/wp-content/uploads/2022/08/Lijphart_2012_3.pdf 13. ACE Electoral Knowledge Network — List PR: Disadvantages Място: List PR — disadvantages Критики към пропорционалната система: коалиционна нестабилност, фрагментация, екстремизъм. https://aceproject.org/main/english/es/esf02b.htm 14. Adrian Vatter — Consensus and Direct Democracy: Conceptual and Empirical Linkages, European Journal of Political Research, Vol. 38 (2000) Място: Consensus and Direct Democracy, findings Академична находка за връзката между консенсусните системи и честотата на пряката демокрация в швейцарските кантони. https://link.springer.com/article/10.1023/A:1007137026336 Каноничен URL: https://wikib.online/article/proportsionalna-izbiratelna-sistema Ревизия: 2 Статус: published Език: bg