# Пропорционална избирателна система

Пропорционалната избирателна система е категория избирателни системи, при които местата в законодателния орган се разпределят между партиите пропорционално на дела на гласовете, получени от всяка от тях, обичайно чрез партийни листи в многомандатни избирателни райони. Над 130 държави по света използват пропорционална или смесена система за долната си камара.

## Списъчна пропорционална система

При списъчната пропорционална система партиите представят листи с кандидати във всеки многомандатен избирателен район, а мандатите се разпределят пропорционално на общия дял на получените гласове.[3] Основните формули за разпределение на мандатите са методът на Д'Онт (най-разпространен, разделя гласовете последователно на 1, 2, 3...), методът на Сент-Лагюе (дели на 1, 3, 5...) и методът на най-големия остатък (използва избирателна квота — на Хеър или на Друп).[4] Изборът на формула не е без значение — в Камбоджа през 1998 г. промяна на формулата седмици преди вота измества броя мандати на най-голямата партия от 59 на 64 от общо 121.[5]

## Отворени срещу затворени листи

При затворени листи „редът на избраните от тази листа кандидати се определя от самата партия, а избирателите не могат да изразят предпочитание за конкретен кандидат“. При отворени листи „избирателите могат да посочат не само предпочитаната партия, но и предпочитания кандидат в рамките на тази партия“ (напр. Бразилия, Финландия).[6] При т.нар. „свободни“ листи (панашаж, напр. Швейцария, Люксембург) избирателите могат да разпределят гласовете си между кандидати от различни партии.

## Смесени системи

Смесените избирателни системи съчетават мажоритарен и пропорционален елемент. При „паралелните“ системи двата компонента са напълно независими и резултатите просто се сумират (23 държави към 2022 г., вкл. Италия, Япония, Монголия). При „смесената пропорционална система“ (MMP) двата компонента са свързани — мажоритарните резултати се определят първо, а листовите места коригират крайния резултат към пропорционалност (9 държави към 2022 г., вкл. Германия, Нова Зеландия).[7] Германският модел, оригиналният MMP: всеки избирател има два гласа — първи за конкретен кандидат в едномандатен район, втори за партийна листа на ниво провинция; директно спечелените места се приспадат от общия брой места, полагащи се на партията според листовия глас.[8] Нова Зеландия преминава от мажоритарна система към MMP след обвързващ референдум през 1993 г.[9]

## България и пропорционалната система

Народното събрание на България (240 места) се избира по пропорционална система с преференциално гласуване (отворени листи) в 31 многомандатни избирателни района с от 4 до 16 места, при национална бариера от 4% за партии и коалиции.[10] През 2015 г. България провежда национален референдум с въпрос за въвеждане на мажоритарни елементи в избирателната система (наред с въпроси за задължителен вот и електронно гласуване) — около 73% от гласувалите подкрепят промяната, но участието (40,05%) не достига изисквания праг за обвързващ резултат, и референдумът остава само консултативен, без реална промяна на системата.[11]

## Предимства и критики

Лийпхарт свързва пропорционалното представителство с т.нар. „консенсусен“ модел на демокрация, целящ да „сподели, разпръсне и ограничи властта“ чрез многопартийни системи и широки коалиционни кабинети — за разлика от мажоритарния модел, концентриращ властта в еднопартийни кабинети.[12]

Сред критиките: коалиционни правителства, водещи до „законодателен застой и произтичаща от него невъзможност за провеждане на последователни политики“; фрагментация на партийната система, позволяваща на „съвсем малки малцинствени партии да държат заложник по-големите партии при коалиционни преговори“; платформа за екстремистки партии; отслабена връзка между депутатите и избирателите при национални затворени листи.[13]

## Пряка демокрация и пропорционалност

Академично изследване на Адриан Ватер (2000) върху швейцарските кантони установява по-скоро обратна зависимост, отколкото проста корелация: „референдумите и инициативите се използват по-рядко, когато правителствените коалиции са по-силни и местната автономия е по-развита“ — т.е. силното споделяне на властта може да намалява, а не да увеличава честотата на пряката демокрация, макар определени видове инструменти (факултативен референдум, инициативи с изисквания за подписи) да са концептуално близки до консенсусната логика.[14] Швейцария комбинира пропорционално избран парламент, постоянна многопартийна коалиционна изпълнителна власт („магическата формула“) и извънредно широка пряка демокрация — комбинация, документирана именно в изследването на Ватер, а не просто предполагаема връзка.

## Редакционен принцип

ИИ може да предлага отговори и редакции, но не публикува самостоятелно. Всяка промяна остава предмет на човешки преглед.

## Вижте също

- [Мажоритарна избирателна система](https://wikib.online/article/mazhoritarna-izbiratelna-sistema)
- [Парламентарна система на управление](https://wikib.online/article/parlamentarna-sistema-na-upravlenie)
- [Пряка демокрация в Швейцария](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-shveytsariya)
- [Пряка демокрация](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia)
- [Референдум](https://wikib.online/article/referendum)

## Доказателства към твърденията

1. ACE Electoral Knowledge Network — List PR — Място: List PR — definition — Базово определение на пропорционалната система. — https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default

2. ACE Electoral Knowledge Network — List PR — Място: Global usage — Над 130 държави използват пропорционална или смесена система. — https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default

3. ACE Electoral Knowledge Network — List PR — Място: List PR — mechanics — Механика на списъчната пропорционална система. — https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default

4. European Parliament Research Service — Understanding the d'Hondt method (2024) — Място: Understanding the d'Hondt method — Методите на Д'Онт, Сент-Лагюе и най-големия остатък. — https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2024/762352/EPRS_BRI(2024)762352_EN.pdf

5. ACE Electoral Knowledge Network — List PR — Място: Cambodia 1998 example — Промяна на формулата непосредствено преди изборите променя разпределението на местата. — https://aceproject.org/ace-en/topics/es/esd/esd02/esd02c/default

6. International IDEA — Open List Proportional Representation: The Good, the Bad and the Ugly (2021) — Място: Open vs. closed lists — Разлика между отворени и затворени листи. — https://www.idea.int/sites/default/files/publications/open-list-proportional-representation.pdf

7. International IDEA — Mixed Electoral Systems: Design and Practice — Място: Parallel vs. MMP systems — Разлика между паралелни системи и MMP. — https://www.idea.int/sites/default/files/publications/mixed-electoral-system-design-and-pratice.pdf

8. ACE Electoral Knowledge Network — Germany: The Original Mixed Member Proportional System — Място: Germany's MMP mechanics — Германският модел на MMP — оригиналният пример за системата. — https://aceproject.org/main/english/es/esy_de.htm

9. International IDEA — Mixed Electoral Systems: Design and Practice — Място: New Zealand's adoption of MMP — Нова Зеландия преминава към MMP след референдум през 1993 г. — https://www.idea.int/sites/default/files/publications/mixed-electoral-system-design-and-pratice.pdf

10. IFES — Elections in Bulgaria: 2023 Parliamentary Elections — Място: Elections in Bulgaria: 2023 — Българската избирателна система: 240 места, отворени листи, 31 района, 4% бариера. — https://www.ifes.org/tools-resources/election-snapshots/elections-bulgaria-2023-parliamentary-elections

11. 2015 Bulgarian electoral code referendum — исторически факти — Място: 2015 referendum results — Референдумът от 2015 г. за мажоритарни елементи в избирателната система остава без обвързваща сила заради прага на участие. — https://en.wikipedia.org/wiki/2015_Bulgarian_electoral_code_referendum

12. Arend Lijphart — Patterns of Democracy, 2nd ed. (Yale University Press, 2012), Ch. 3 — Място: Consensus model of democracy — Пропорционалната система като основа на консенсусния модел по Лийпхарт. — https://www.some.ox.ac.uk/wp-content/uploads/2022/08/Lijphart_2012_3.pdf

13. ACE Electoral Knowledge Network — List PR: Disadvantages — Място: List PR — disadvantages — Критики към пропорционалната система: коалиционна нестабилност, фрагментация, екстремизъм. — https://aceproject.org/main/english/es/esf02b.htm

14. Adrian Vatter — Consensus and Direct Democracy: Conceptual and Empirical Linkages, European Journal of Political Research, Vol. 38 (2000) — Място: Consensus and Direct Democracy, findings — Академична находка за връзката между консенсусните системи и честотата на пряката демокрация в швейцарските кантони. — https://link.springer.com/article/10.1023/A:1007137026336

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/proportsionalna-izbiratelna-sistema
- Ревизия: 2
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/proportsionalna-izbiratelna-sistema