{"id":"81f26caa-e29d-4551-a3f5-d54f425f0d01","slug":"konstitutsia-na-balgaria","title":"Конституция на България","category":"България · Политическа система","tags":["Конституция","България","Велико народно събрание","Конституционен съд","правова държава","парламентарна република"],"lead":"Конституцията на Република България е върховният и основен закон на страната; действащата е приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. и влиза в сила на 13 юли 1991 г.[^bgwp-adopt] Тя определя България като република с парламентарно управление, в която цялата държавна власт произтича от народа[^const-1]. Хронологично това е четвъртата българска конституция след Търновската (1879), Димитровската (1947) и Живковската (1971)[^bgwp-fourth]. До 2024 г. Конституцията е изменяна през 2003, 2005, 2006, 2007, 2015 и 2023 г., а през 2024 г. Конституционният съд обявява част от последните промени за противоконституционни[^const-dv].","sections":[{"id":"osnovni-nachala","title":"Основни начала","paragraphs":["В преамбюла народните представители от Седмото Велико народно събрание обявяват верността си към общочовешките ценности свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост и прогласяват решимостта си да създадат демократична, правова и социална държава[^const-preamble].","Според чл. 1 държавната власт се осъществява от народа непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията, и никоя част от народа, партия, организация, институция или личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет[^const-1-3]. Чл. 4 обявява България за правова държава, която се управлява според Конституцията и законите; от 2005 г. той гласи и че страната участва в изграждането и развитието на Европейския съюз[^const-4].","Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат, а разпоредбите ѝ имат непосредствено действие[^const-5]. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна[^const-8]. Основните права на гражданите са неотменими[^const-57]."]},{"id":"darzhavni-institutsii","title":"Държавни институции","paragraphs":["Народното събрание се състои от 240 народни представители и се избира за четири години[^const-63].","Президентът е държавен глава, олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения; подпомага се от вицепрезидент[^const-92]. Избира се пряко за пет години; кандидатът трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години, без друго гражданство и живял последните пет години в страната[^const-93].","След консултации с парламентарните групи президентът възлага съставянето на правителство последователно на кандидатите на най-голямата, на втората по численост и на някоя следваща парламентарна група[^const-99]."]},{"id":"promeni-v-konstitutsiyata","title":"Промени в Конституцията","paragraphs":["Обикновеното Народно събрание може да изменя всички разпоредби на Конституцията освен тези, които са в правомощията на Великото народно събрание[^const-153]. Правото на инициатива имат една четвърт от народните представители и президентът[^const-154]. Изменението се приема с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни; ако предложението получи между две трети и три четвърти, то се разглежда отново след два до пет месеца[^const-155].","Само Великото народно събрание може да приеме нова конституция, да реши промяна на територията или на формата на държавно устройство и държавно управление и да промени разпоредбите за непосредственото действие на Конституцията, за международните договори и за неотменимостта на основните права[^const-158]."]},{"id":"izmeneniyata","title":"Измененията","paragraphs":["Конституцията е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 56 от 13 юли 1991 г.; изменяна е с броеве от 26 септември 2003 г., 25 февруари 2005 г., 31 март 2006 г., 26 септември 2006 г., 6 февруари 2007 г., 18 декември 2015 г. и 22 декември 2023 г., а последната промяна е от 6 август 2024 г.[^const-dv] Според българската Уикипедия повечето от измененията засягат съдебната власт[^bgwp-judiciary]."]},{"id":"promenite-ot-2023-g-i-reshenieto-na-konstitutsionniya-sad","title":"Промените от 2023 г. и решението на Конституционния съд","paragraphs":["С промените от декември 2023 г. се ограничава кръгът, от който президентът назначава служебен министър-председател, когато не се състави правителство: той се избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник[^const-99-5]. Пак тогава всеки съд получава право да сезира Конституционния съд, когато смята, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията[^const-150].","С решение № 13 от 2024 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 66 от 2024 г., Конституционният съд обявява за противоконституционни или изменя част от новите разпоредби — например правото на главния прокурор да сезира съда, въведено с промените от 2023 г.[^const-150-3] Според доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2026 г. съдът не събира мнозинство, за да се произнесе дали е конституционна реформата, която ограничава правомощията на президента[^ec-bg-president]."]}],"sources":[{"key":"const","title":"Конституция на Република България (с всички изменения)","url":"https://lex.bg/laws/ldoc/521957377","note":"","publisher":"lex.bg (по „Държавен вестник“)","published_at":"1991-07-13","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"bgwp","title":"Конституция на България","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/Конституция_на_България","note":"","publisher":"Уикипедия (на български)","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"ec-bg","title":"2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final","url":"https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11674-2026-ADD-3/en/pdf","note":"","publisher":"European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3)","published_at":"2026-07-22","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"}],"citations":[{"id":"bgwp-adopt","source_key":"bgwp","locator":"","excerpt":"Конституцията на България е върховният и основен закон на България. Действащата в България конституция е от 1991 г. Тя е приета от 7-то Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. и е обнародвана на 13 юли 1991 г., когато влиза в сила.","note":""},{"id":"const-1","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа.","note":""},{"id":"bgwp-fourth","source_key":"bgwp","locator":"","excerpt":"Хронологично, това е четвъртата конституция на България. Първата е Търновската, която е приета през 1879 г. Тя е отменена от Димитровската, действала в периода 1947 до 1971 г., която от своя страна е отменена от Живковската конституция, влязла в сила през 1971 г. и действала до 1991 г.","note":""},{"id":"const-dv","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 22 Декември 2023г., изм. ДВ. бр.66 от 6 Август 2024г.","note":""},{"id":"const-preamble","source_key":"const","locator":"Преамбюл","excerpt":"Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; ... прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава","note":""},{"id":"const-1-3","source_key":"const","locator":"чл. 1","excerpt":"Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.","note":""},{"id":"const-4","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. ... (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.","note":""},{"id":"const-5","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.","note":""},{"id":"const-8","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.","note":""},{"id":"const-57","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.","note":""},{"id":"const-63","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители. Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.","note":""},{"id":"const-92","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. (2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.","note":""},{"id":"const-93","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.","note":""},{"id":"const-99","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група","note":""},{"id":"const-153","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание.","note":""},{"id":"const-154","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.","note":""},{"id":"const-155","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. (2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.","note":""},{"id":"const-158","source_key":"const","locator":"","excerpt":"Чл. 158. Великото народно събрание: 1. приема нова Конституция; 2. решава въпроса за изменение територията на Република България ... 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; 4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията","note":""},{"id":"bgwp-judiciary","source_key":"bgwp","locator":"","excerpt":"Настоящата Конституция е променяна до този момент 6 пъти – през 2003, 2005, 2006, 2007, 2015 и 2023 г.[2], като повечето от измененията са в частта за съдебната власт.","note":""},{"id":"const-99-5","source_key":"const","locator":"чл. 99, ал. 5","excerpt":"(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.","note":""},{"id":"const-150","source_key":"const","locator":"чл. 150, ал. 2","excerpt":"(2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията.","note":""},{"id":"const-150-3","source_key":"const","locator":"чл. 150, ал. 3","excerpt":"(3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Главният прокурор може да сезира Конституционния съд","note":""},{"id":"ec-bg-president","source_key":"ec-bg","locator":"","excerpt":"2026 Rule of Law Report Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria ... The Constitutional Court did not reach a majority to decide on the constitutionality of the reform limiting the powers of the President.","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-23T13:09:45.099Z","updated_at":"2026-10-23T13:09:45.099Z"}