Джей Ди Ванс

Джеймс Дейвид Ванс (James David Vance), известен като Джей Ди Ванс, роден като Джеймс Доналд Боумън на 2 август 1984 г., е американски политик, писател, рисков инвеститор и ветеран от морската пехота, 50-и вицепрезидент на САЩ^[1]. Член на Републиканската партия, той представлява щата Охайо в Сената на САЩ от 2023 до 2025 г.^[2] Израства в Мидълтаун, Охайо, в нестабилно семейство с ниски доходи^[3]. Става известен в цялата страна с мемоарите си Hillbilly Elegy от 2016 г., които привличат широко внимание, докато изследователи и журналисти се опитват да разберат недоволството на бялата работническа класа след избирането на Доналд Тръмп^[4]. Първоначално Ванс критикува кандидатурата на Тръмп, но става негов силен поддръжник по време на кампанията си за Сената^[5]. Описван е като национален консерватор и десен популист, близък до „постлибералното“ Ново дясно^[6].

#Джей Ди Ванс #вицепрезидент на САЩ #Републиканска партия #Доналд Тръмп #Питър Тийл #Hillbilly Elegy #национален консерватизъм #постлиберализъм #Охайо #САЩ

Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Основни данни

Параметър	Данни
Роден	2 август 1984 г., Мидълтаун, Охайо^[7]
Длъжност	50-и вицепрезидент на САЩ от 20 януари 2025 г.^[41]
Сенатор от Охайо	2023–2025 г.^[2]
Партия	Републиканска^[2]
Образование	Охайски щатски университет (бакалавър), Юридически факултет на Йейл (доктор по право)^[11]
Военна служба	морска пехота на САЩ, 2003–2007 г.^[12]

Ранни години и образование

Ванс е роден като Джеймс Доналд Боумън на 2 август 1984 г. в Мидълтаун, Охайо^[7]. Пише, че детството му е белязано от бедност и насилие и че майка му се бори с наркотична зависимост^[8]. Той и по-голямата му сестра Линдзи са отгледани главно от баба си и дядо си по майчина линия, които наричат Mamaw и Papaw^[9]. През април 2013 г. приема моминското име на майка си — Ванс^[10].

След като завършва гимназия, през 2003 г. постъпва в морската пехота на САЩ и до 2007 г. служи като военен журналист^[12]. През 2005 г. е изпратен за шест месеца в Ирак на небойна длъжност — пише статии и снима^[13]. През 2009 г. завършва с отличие Охайския щатски университет с бакалавърска степен по политически науки и философия^[14]. През 2010 г. постъпва в Юридическия факултет на Йейл, където професор Ейми Чуа го убеждава да започне да пише мемоарите си^[15]. Там започва и познанството му с Питър Тийл — след лекция на Тийл в Йейл през 2011 г.^[16]

Кариера и Hillbilly Elegy

След юридическото си образование Ванс работи за сенатора републиканец Джон Корнин, като съдебен помощник и в адвокатската кантора Sidley Austin^[17]. След по-малко от две години адвокатска практика се премества в Сан Франциско, за да работи като рисков инвеститор в технологичния сектор^[18]. Между 2016 и 2017 г. е директор във фонда на Питър Тийл Mithril Capital^[19].

През юни 2016 г. издателство Harper публикува книгата му Hillbilly Elegy: A Memoir of a Family and Culture in Crisis^[20]. В нея Ванс описва апалачката култура и социално-икономическите проблеми на средата, в която е израснал^[21]. Книгата е в списъка на бестселърите на The New York Times през 2016 и 2017 г., а вестникът я включва сред „6 книги, които помагат да се разбере победата на Тръмп“^[22]. Оценките са противоречиви: в The New Republic Сара Джоунс нарича Ванс „лъжепророк на синя Америка“^[23]. Филмът по книгата, режисиран от Рон Хауърд, излиза през ноември 2020 г.^[24]

През 2019 г. Ванс основава в Синсинати фонда за рисков капитал Narya Capital с финансовата подкрепа на Тийл, Ерик Шмид и Марк Андрисен^[25]. Заедно с Тийл и бившия съветник на Тръмп Дарън Блантън инвестира в Rumble — канадска видеоплатформа, популярна сред политическата десница^[26].

Сенатор (2023–2025)

През март 2021 г. Питър Тийл дарява 10 млн. долара на суперкомитета за политически действия Protect Ohio Values, създаден в подкрепа на евентуална кандидатура на Ванс^[27]. На 3 май 2022 г. Ванс печели републиканските първични избори с 32% от гласовете, а на 8 ноември побеждава кандидата на демократите Тим Райън с 53% срещу 47%^[28].

Ванс полага клетва като сенатор на 3 януари 2023 г.^[29] По данни от средата на юли 2024 г. той е произнесъл 45 речи в Сената и е внесъл 57 законопроекта, нито един от които не е приет от Сената^[30]. На 1 март 2023 г. заедно със сенатора Шерод Браун внася двупартиен законопроект за предотвратяване на дерайлирания като това в Ийст Палестайн^[31]. През юли 2023 г. заедно с Марджъри Тейлър Грийн внася законопроект, който би направил медицинските грижи за промяна на пола при непълнолетни федерално престъпление с наказания до 12 години затвор^[32]. На 10 януари 2025 г. подава оставка от Сената преди встъпването си в длъжност като вицепрезидент^[33].

Президентските избори през 2024 г.

На 15 юли 2024 г., в първия ден на конгреса на Републиканската партия, Тръмп обявява в Truth Social, че е избрал Ванс за свой кандидат за вицепрезидент^[34]. Сред хората, които лобират за Ванс, са Илон Мъск, Дейвид Сакс, Тъкър Карлсън и Питър Тийл, който запознава Тръмп с Ванс през 2021 г.^[35]

По време на кампанията Ванс привлича широко медийно внимание с повтарянето на неверни твърдения, че имигранти в Спрингфийлд, Охайо, ядат домашните любимци на хората^[36]. Запитан за фактическата им основа, той казва: „Ако трябва да създавам истории, за да може американската медия наистина да обърне внимание на страданието на американския народ, ще го направя.“^[37] През октомври 2024 г. заявява, че не вярва, че Тръмп е загубил изборите през 2020 г., и че според него „Big Tech“ са манипулирали изборите чрез цензура^[38].

Дебатът между кандидатите за вицепрезидент Ванс и Тим Уолз се провежда на 1 октомври 2024 г. в Ню Йорк и е гледан от 43 млн. зрители^[39]. На изборите двойката Тръмп–Ванс получава 49,9% от гласовете и 312 гласа на избирателите^[40].

Вицепрезидент (от 2025 г.)

На 20 януари 2025 г. Ванс полага клетва като 50-и вицепрезидент на САЩ пред съдията от Върховния съд Брет Кавано^[41]. Той е първият ветеран от морската пехота, първият ветеран от войната в Ирак и първият представител на поколението на милениълите на този пост^[42]. На 24 януари дава решаващия глас за утвърждаването на Пийт Хегсет за министър на отбраната^[43]. Като вицепрезидент е и финансов председател на Републиканския национален комитет^[44].

На 14 февруари 2025 г. на 61-вата Мюнхенска конференция по сигурността Ванс критикува лидерите на Европейския съюз, например за анулирането на президентските избори в Румъния заради твърдения за чуждо вмешателство и за използването на закони срещу „дезинформацията“ за заглушаване на политическата опозиция^[45]. Тонът и съдържанието на речта се отличават рязко от досегашната реторика на американската външна политика и предизвикват силна реакция от европейски лидери; редица медии я определят като повратна точка в отношенията между ЕС и САЩ^[46].

Срещата на върха за действия в областта на изкуствения интелект се провежда в Гран Пале в Париж на 10–11 февруари 2025 г.^[47] В речта си там Ванс предупреждава срещу „прекомерното регулиране на ИИ“, което „може да убие един преобразяващ сектор точно когато той набира скорост“^[48]. Той предупреждава другите лидери и да не си сътрудничат в областта на ИИ с „авторитарни режими“ — коментар, широко тълкуван като намек за Китай^[49]. САЩ и Обединеното кралство отказват да подпишат декларацията на срещата за приобщаващ и устойчив ИИ^[50].

През март 2025 г. Ванс посещава Гренландия — първо такова посещение на действащ вицепрезидент на САЩ — и заявява, че „не можем просто да пренебрегнем желанията на президента“ САЩ да придобият острова^[51]. През май 2025 г. двамата с Марко Рубио помагат за постигането на примирие между Индия и Пакистан^[52]. През март 2026 г. се появяват съобщения за разногласия между Тръмп и Ванс относно американско-израелските удари срещу Иран^[53]. През април 2026 г. Ванс ръководи американската делегация на преговорите с Иран в Исламабад; на 12 април, след 21 часа разговори, обявява, че те са приключили без споразумение^[54]. През август 2026 г. The New York Times пише, че Ванс е възприел ролята на „нападателно куче“ на администрацията, отговаряйки на критиките на коментатори с ругатни и лични обиди^[55].

Политически възгледи

Ванс е описван като национален консерватор, десен популист и идеологически наследник на палеоконсерватори като Пат Бюканън^[56]. Той се определя — и е определян от други — като част от постлибералната десница^[57]. Сред авторите, които посочва като влияние, са Патрик Динийн, Род Дреър, Къртис Ярвин и Дж. Р. Р. Толкин; смята се, че мисленето му е повлияно и от Питър Тийл, Рене Жирар и Йорам Хазони^[58].

През 2016 г. Ванс е открит критик на Тръмп — нарича го „Хитлерът на Америка“ и „заслужаващ порицание“, а себе си — „never Trump guy“^[59]. През 2021 г., след като обявява кандидатурата си за Сената, публично подкрепя Тръмп, извинява се за предишните си критики и изтрива част от тях^[60]. Ванс заявява, че ако е бил вицепрезидент по време на изборите през 2020 г., не би удостоверил резултатите^[61].

По социалните въпроси Ванс е смятан за консерватор: противопоставя се на абортите и на ограниченията за оръжията^[62]. Многократно изразява убеждение, че бездетността е свързана със социопатия, и предлага родителите да имат по-голяма избирателна тежест от хората без деца, но през август 2024 г. се отказва от това предложение^[63]. Силно подкрепя агресивните операции на Службата за имиграционен и митнически контрол (ICE)^[64]. През януари 2026 г. защитава служителя на ICE, който убива американската гражданка Рене Гуд в Минеаполис^[65].

Икономическите му възгледи са описвани като „икономически популизъм“ и понякога като „икономически национализъм“; той подкрепя митата и антимонополната политика^[66]. Ванс смята, че големите технологични компании имат прекалено голямо влияние върху политиката и информационния поток, и призовава Google да бъде „разделена“^[67]. Той казва, че председателката на Федералната търговска комисия Лина Хан „върши доста добра работа“ с антимонополните си мерки срещу технологичните фирми^[68].

Във външната политика Ванс е описван като изолационист и реалист; смята Китай за сериозна заплаха за националната сигурност^[69]. Противопоставя се на продължаването на американската военна помощ за Украйна по време на руското нахлуване и предпочита мир чрез преговори^[70]. Подкрепя Израел във войната в Газа^[71].

Религия и личен живот

Ванс израства като протестант и приема католицизма през 2019 г.^[72] Папа Франциск и папа Лъв XIV го критикуват, че представя неправилно учението на църквата^[73].

През 2013 г. Ванс се запознава с Уша Чилукури, докато двамата учат в Юридическия факултет на Йейл; през юни 2014 г. сключват междурелигиозен брак в Кентъки — тя е индуистка, а той тогава е протестант^[74]. Двамата имат четири деца; с раждането на четвъртото на 19 юли 2026 г. Ванс става първият вицепрезидент, на когото се ражда дете по време на мандата, от Шайлър Колфакс през 1870 г. насам^[75]. През юни 2026 г. издава книгата Communion: Finding My Way Back to Faith^[76].

Вижте също

Доказателства към твърденията

JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
AI Action Summit
Wikipedia (английска)
Отвори източника
AI Action Summit
Wikipedia (английска)
Отвори източника
AI Action Summit
Wikipedia (английска)
Отвори източника
AI Action Summit
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
Political positions of JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
Political positions of JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
Political positions of JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника
JD Vance
Wikipedia (английска)
Отвори източника