Сървърът на WikiB временно не е достъпен. Показва се копие на страницата от последното обновяване. Четенето и търсенето работят; въпросите към ИИ, влизането и предложенията ще работят отново, щом сървърът се включи.
W WikiBсвободна енциклопедия

Универсален базов доход

Универсалният базов доход (УБД, наричан още безусловен базов доход) е предложение за социална политика, при което всички членове на дадено население получават редовно минимален доход като безусловно плащане — без проверка на доходите и без изискване да работят.[1] Към 2026 г. нито една държава не е въвела пълен базов доход, но Монголия (2010–2012) и Иран имат или са имали частичен.[2] Идеята се обсъжда все по-често във връзка с автоматизацията и изкуствения интелект — дали ще намалят работните места и дали базовият доход може да позволи на всички да се възползват от богатството на обществото.[6] Експериментите във Финландия, Кения, САЩ и Германия дават смесени, но богати резултати,[22][25] а първият национален референдум по темата, в Швейцария през 2016 г., е отхвърлен със 76,9 %.[13]

Основни данни

ПараметърДанни
ОпределениеРедовно безусловно плащане за всички членове на дадено население, без проверка на доходите и без изискване за работа[1]
Пълен и частиченПълен — ако покрива основните нужди (на или над прага на бедност); частичен — ако е по-малък[2]
Държави с частичен базов доходМонголия (2010–2012) и Иран[2]
Ранно предложениеТомас Пейн, „Аграрна справедливост“ (1797)[3]
Отрицателен подоходен данъкМилтън Фридман, „Капитализъм и свобода“ (1962)[4]
Първи национален референдумШвейцария, 5 юни 2016 г. — отхвърлен със 76,9 %[13]
Финландия2000 безработни, по 560 евро месечно за две години, от 2017 г.[20]
Кения (GiveDirectly)Около 200 села от 2018 г.; дългосрочен вариант с 22,50 долара месечно за 12 години[31]
САЩ (OpenResearch)1000 души с по 1000 долара месечно за три години[24]
Германия122 души с по 1200 евро месечно (юни 2021 – май 2024)[28]
Аляска (сходно плащане)Годишен дивидент — от 331,29 долара (1984) до 3284 долара (2022)[36]

Определение и видове

Базовият доход се изплаща на всички членове на дадено население редовно и безусловно — без проверка на доходите и без задължение за работа; за разлика от него гарантираният минимален доход се плаща само на онези, чийто доход не стига за живот, а базовият доход се получава независимо от всеки друг доход.[1] Ако размерът му покрива основните нужди на човека (на или над прага на бедност), той се смята за пълен базов доход, а ако е по-малък — за частичен.[2]

История на идеята

Роденият в Англия американски философ Томас Пейн публикува през 1797 г. есето „Аграрна справедливост“, в което предлага реформи за премахване на бедността — универсално социално осигуряване с пенсии за старост и за инвалидност и универсални начални капитали за младите хора, финансирани с 10-процентен данък върху наследството, насочен към земята.[3]

Милтън Фридман предлага в книгата си „Капитализъм и свобода“ от 1962 г. отрицателен подоходен данък, който на практика представлява базов доход за всички.[4] През 1968 г. документ, подписан от 1200 икономисти, призовава за гарантиран доход за всеки американец.[5]

Базовият доход и изкуственият интелект

Един от основните аргументи за базовия доход е опасението, че автоматизацията и роботизацията ще доведат до технологична безработица и до свят с по-малко платени работни места; спорът е дали базовият доход може да предотврати или смекчи това, като позволи на всички да се възползват от богатството на обществото, и дали може да бъде стъпка към икономика на изобилието.[6] Институтът за изследване на публичните политики (IPPR) във Великобритания прогнозира, че 59 % от задачите, които днес вършат хора, могат да бъдат засегнати от ИИ в следващите три до пет години, а базовият доход би могъл да запълни празнината от тази „апокалипсис на работните места“.[9]

Американският политик Андрю Янг твърди, че автоматизацията е унищожила 4 милиона работни места в производството, и предлага базов доход („Дивидент на свободата“) от 1000 долара месечно вместо програми за преквалификация.[7] Идеята подкрепят и предприемачи като Илон Мъск и Пиер Омидяр, както и политици като Джереми Корбин и Тулси Габард.[8]

Най-голямото изследване на безусловни плащания в САЩ е организирано от OpenResearch — нестопанска лаборатория, основана от главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман, която проследява 3000 участници от 2020 до 2023 г.; участниците са на възраст от 21 до 40 години от селски, крайградски и градски окръзи в Илинойс и Тексас със среден годишен доход на домакинство около 30 000 долара, а лабораторията работи независимо от Алтман и OpenAI.[27]

Експерименти

Финландия. Финландия започва двугодишен експеримент с базов доход през 2017 г.: 2000 души, избрани на случаен принцип сред получаващите обезщетение за безработица през ноември 2016 г., получават всеки месец по 560 евро, автоматично, без проверка на нуждите и без условия.[20] Целта е да се провери дали социалната система може да се опрости и как финансовите стимули влияят на приемането на работа.[21] За периода от ноември 2017 до октомври 2018 г. базовият доход увеличава заетостта с 6 дни — получателите работят средно 78 дни, — но тълкуването се усложнява от въведения през 2018 г. нов модел за активиране на безработните.[22] Получателите оценяват благосъстоянието си по-положително: по-доволни са от живота и изпитват по-малко психическо напрежение, депресия, тъга и самота.[23] През април 2018 г. финландското правителство отказва финансиране за удължаване и разширяване на експеримента.[19]

Кения. В най-голямото изследване на базов доход в света около 200 села в Кения са разпределени в три групи и започват да получават плащания през 2018 г.: дългосрочен базов доход от 22,50 долара месечно за 12 години, краткосрочен от 22,50 долара месечно за 2 години и еднократна сума от 500 долара.[31] Сумите са значителни за хората под прага на крайната бедност, който в Кения означава живот с по-малко от 33 долара месечно или 400 долара годишно.[32] Според GiveDirectly месечният базов доход не води до безделие — получателите инвестират, стават по-предприемчиви и печелят повече, — а краткосрочният вариант се представя по-слабо от еднократната сума и от дългосрочния базов доход.[33]

САЩ. През 2019–2021 г. в Стоктън, Калифорния, тогавашният кмет Майкъл Тъбс стартира 24-месечна пилотна програма с гарантиран доход за 125 жители, финансирана частно.[15] В изследването на OpenResearch 1000 души с ниски доходи получават безусловно по 1000 долара месечно за три години, а контролна група от 2000 души — по 50 долара месечно.[24] Според работния доклад плащанията намаляват собствения доход на получателите с около 1900 долара годишно и участието им на пазара на труда — с 4,2 процентни пункта; работното им време спада с 1–2 часа седмично, а най-много нараства времето за свободни занимания.[25] Субективното благосъстояние е по-високо през първата година, но после се връща към нивото на контролната група; авторите заключават, че ефектът върху предлагането на труд е умерен и не се компенсира от друга продуктивна дейност.[26]

Германия. В „Пилотен проект за базов доход“ 122 души в Германия получават по 1200 евро месечно в продължение на три години (от юни 2021 до май 2024 г.); основният извод, обявен на 9 април 2025 г., е, че получателите не се оттеглят от пазара на труда, а психичното им здраве се подобрява значително.[28] Получателите спестяват много, почти не променят поведението си на пазара на труда и не намаляват значително работното си време.[30] Плащанията се финансират с дарения от сдружението Mein Grundeinkommen, а научната оценка е на Германския институт за икономически изследвания (DIW Berlin) и Икономическия университет във Виена.[29]

Други. От юли 2022 г. над 500 младежи, напускащи социални грижи в Уелс, получават по 1600 паунда месечно в тригодишна пилотна схема за 20 милиона паунда.[16] Тригодишният пилотен проект в Онтарио, Канада, стартиран през юли 2017 г., всъщност е достъпен само за хора с ниски доходи и е прекратен на 31 юли 2018 г. от новото правителство на премиера Дъг Форд.[17]

Сходни плащания

Дивидентът от Постоянния фонд на Аляска се изплаща на жителите, живели в щата цяла календарна година и възнамеряващи да останат там.[34] Всеки отговарящ на условията жител получава една и съща годишна сума, независимо от възрастта и годините пребиваване, а плащанията се облагат с федерален данък.[35] Най-ниският дивидент е 331,29 долара през 1984 г., а най-високият — 3284 долара през 2022 г.[36] По време на пандемията от COVID-19 около деветдесет държави и региони, сред тях САЩ, Испания, Хонконг и Япония, въвеждат временни преки парични плащания за гражданите си.[18]

Референдуми и обществено мнение

Първият в света национален референдум за универсален базов доход се провежда в Швейцария на 5 юни 2016 г. и е отхвърлен със 76,9 % от гласовете.[13] Също през 2016 г. анкета показва, че 58 % от жителите на ЕС знаят за идеята за базов доход, а 64 % биха гласували „за“.[14]

Критика

Сред водещи американски икономисти, анкетирани по въпроса, 60 % са против, а 2 % — за базов доход, финансиран чрез премахване на всички социални програми; Дарон Аджемоглу например твърди, че е нужна по-добра социална мрежа, но базовият доход е „скъп и недостатъчно щедър“.[10]

Един от най-честите аргументи срещу базовия доход е натискът върху цените — особено на труда и наемите, — който вероятно би довел до инфлация; мерки като контрол на наемите или данък върху стойността на земята биха повлияли на този ефект.[11] Много критици смятат още, че хората ще работят по-малко, което означава по-малко данъчни приходи за държавата и общините.[12] Изследването на OpenResearch установява умерено намаляване на труда, което не се компенсира от друга продуктивна дейност,[26] докато германският и кенийският експеримент не откриват оттегляне от пазара на труда.[28][33]

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  2. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  3. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  4. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  5. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  6. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  7. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  8. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  9. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  10. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  11. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  12. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  13. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  14. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  15. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  16. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  17. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  18. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  19. Universal basic income
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  20. Finland’s Basic Income Experiment 2017–2018
    Finland Toolbox (Министерство на външните работи на Финландия)
    Отвори източника
  21. Finland’s Basic Income Experiment 2017–2018
    Finland Toolbox (Министерство на външните работи на Финландия)
    Отвори източника
  22. Finland’s Basic Income Experiment 2017–2018
    Finland Toolbox (Министерство на външните работи на Финландия)
    Отвори източника
  23. Finland’s Basic Income Experiment 2017–2018
    Finland Toolbox (Министерство на външните работи на Финландия)
    Отвори източника
  24. The Employment Effects of a Guaranteed Income: Experimental Evidence from Two U.S. States (Working Paper 32719)
    National Bureau of Economic Research (NBER) · 2024-07
    Отвори източника
  25. The Employment Effects of a Guaranteed Income: Experimental Evidence from Two U.S. States (Working Paper 32719)
    National Bureau of Economic Research (NBER) · 2024-07
    Отвори източника
  26. The Employment Effects of a Guaranteed Income: Experimental Evidence from Two U.S. States (Working Paper 32719)
    National Bureau of Economic Research (NBER) · 2024-07
    Отвори източника
  27. The Results of the Biggest Study on Guaranteed Income Programs Are Finally In
    Ms. Magazine (по The 19th) · 2024-07-30
    Отвори източника
  28. Pilotprojekt Grundeinkommen: Feldstudie entkräftet Mythos von der sozialen Hängematte
    DIW Berlin (Германски институт за икономически изследвания) · 2025-04-09
    Отвори източника
  29. Pilotprojekt Grundeinkommen: Feldstudie entkräftet Mythos von der sozialen Hängematte
    DIW Berlin (Германски институт за икономически изследвания) · 2025-04-09
    Отвори източника
  30. Pilotprojekt Grundeinkommen: Feldstudie entkräftet Mythos von der sozialen Hängematte
    DIW Berlin (Германски институт за икономически изследвания) · 2025-04-09
    Отвори източника
  31. Early findings from the world’s largest UBI study
    GiveDirectly · 2023-12-06
    Отвори източника
  32. Early findings from the world’s largest UBI study
    GiveDirectly · 2023-12-06
    Отвори източника
  33. Early findings from the world’s largest UBI study
    GiveDirectly · 2023-12-06
    Отвори източника
  34. Alaska Permanent Fund
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  35. Alaska Permanent Fund
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  36. Alaska Permanent Fund
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.