W WikiBсвободна енциклопедия
Технологии

Техно-национализъм

Техно-национализмът е начин да се разбере как технологиите влияят върху обществото и културата на една нация[1]. Често срещан пример е използването на технологиите за напредване на националистически цели — за по-голяма свързаност и по-силна национална идентичност[2]. Според тази идея успехът на една нация зависи от това доколко тя създава технологии и ги разпространява сред хората си[3], а националните научноизследователски и развойни усилия са основен двигател на растежа и просперитета ѝ[4]. Техно-национализмът е все по-разпространен подход в управлението, който свързва технологичните възможности и самостоятелността на страната с нейната сигурност, икономически просперитет и социална стабилност[5].

#техно-национализъм#техно-глобализъм#национална сигурност#индустриална политика#САЩ#Китай#полупроводници#Силициевата долина#Palantir#Алекс Карп
Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Произход на понятието

Според Ченг Ли, стипендиант на Института за текущи световни въпроси (ICWA), понятията „техно-национализъм“ и „техно-глобализъм“ са въведени през 1987 г. от Робърт Райх, по онова време професор в Харвард, за да опише противоречивите ценности в икономическите отношения между САЩ и Япония[6]. Двата подхода приемат, че технологиите играят решаваща роля в съвременния свят, но се различават в разбирането си за въздействието им върху международните отношения[7].

Техно-национализмът поставя ударение върху съперничеството между националните държави, произтичащо от научното и технологичното развитие[8]; технологичната мощ се смята за един от най-важните фактори за възхода и упадъка на великите сили[9]. Привържениците му са склонни да ограничават трансфера на технологии, особено на високи технологии, между държавите[10]. Техно-глобализмът, напротив, се занимава с глобалните проблеми, а не с националните интереси[11].

В монография за Brookings от 1995 г. Силвия Остри и Ричард Нелсън противопоставят нарастващото интернационализиране на технологичните политики на частния сектор (техно-глобализъм) на преобладаващо националния характер на технологичните политики на държавите (техно-национализъм)[12]. Те описват възхода на техно-национализма през 1980-те години и отслабването му през 1990-те[13]. Според тях той се натъква на „закона за непредвидените последици“: като затварят пазарите си за внос, държавите насърчават чуждестранните фирми да откриват клонове на тяхна територия[14].

В есе от 1995 г. Алан Тонелсън защитава техно-национализма срещу техно-глобализма: според него и двете са идеологии, но предпоставките на техно-национализма приемат света такъв, какъвто е, „със силовата политика и всичко останало“[15].

Исторически примери

Технологичният национализъм е свързван с отделни страни, известни с иновациите си, като Великобритания, Германия и САЩ[16]. Определени технологии се възприемат като национални: памучният текстил и парната сила — като британски, химията — като германска, масовото производство — като американско, а потребителската електроника — като японска[17].

В Канада строителството на Канадската тихоокеанска железница (1881–1885) е съзнателен политически и икономически опит да се обединят регионите на страната[18]. В Индонезия през 1976 г. е създадена държавната авиационна компания IPTN, която получава 2 млрд. долара държавни инвестиции и се превръща в символ на националното самочувствие[19].

Съперничеството между САЩ и Китай

Днес техно-национализмът се проявява най-вече в геополитическото съперничество между САЩ и Китай[20]. Според Алекс Капри от Фондация „Хинрих“ възходът на техно-националистическите подходи води до надпревара между двете страни за налагане на идеологически ценности чрез преустройство на институциите и стандартите[21]. Нарастващото напрежение и технологичното разделение между тях водят до приемането в САЩ на закона CHIPS за подкрепа на вътрешните иновации и до китайския план „Произведено в Китай 2025“, който трябва да утвърди позицията на Китай във високотехнологичните отрасли[22].

През последното десетилетие Китай стартира програми като „Произведено в Китай 2025“ и „Китайски стандарти 2035“, за да намали зависимостта си от чужди технологии[23]. На сесията на Общокитайското събрание на народните представители през 2020 г. Комунистическата партия на Китай обявява и публична програма за цифрова инфраструктура за 1,4 трилиона долара[24]. През 2020-те години Китай е най-големият вносител на полупроводници, а подкрепяни от държавата проекти за милиарди долари се стремят към самостоятелност в производството им[25].

Свързано с техно-национализма е понятието за страна на произход на технологичните продукти: управлявайки го, една държава може да намали зависимостта си от външни доставчици, да насърчи вътрешните иновации и да се защити по-добре от чуждестранни киберзаплахи[26].

Техно-национализмът в Силициевата долина

Списание Time описва главния изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп като въплъщение на нов тип милиардер от Силициевата долина — „открит техно-националист, който проповядва западната мощ“[27]. В писмо до акционерите той цитира Самюъл Хънтингтън, според когото възходът на Запада се дължи не на превъзходството на идеите или ценностите му, а на превъзходството му в прилагането на организирано насилие[28].

В книгата си „Технологичната република“ Карп и Николас Замиска твърдят, че технологичната индустрия има „утвърдително задължение да подкрепя държавата, която е направила възможен възхода ѝ“[29]. През април 2026 г. Palantir публикува резюме на книгата от 22 точки, според което Силициевата долина „има морален дълг към страната, която е направила възможен възхода ѝ“, а „безплатната електронна поща не е достатъчна“[30].

Съоснователят на Palantir Питър Тийл също е свързван с това течение. Неговият фонд Founders Fund подкрепя Hill & Valley Forum, който The Wall Street Journal описва като антикитайски съюз между Силициевата долина и Капитолия[31]. Според The Intercept Тийл е източникът на „войнската култура“ в Силициевата долина, насочена към надпревара във въоръжаването с Китай, макар антикитайските настроения да се срещат и от двете страни на политическия спектър[32].

Оценки и критики

Мненията за новия техно-национализъм на Силициевата долина са противоречиви. Рецензия в Quillette смята, че Карп и Замиска убедително показват, че софтуерната индустрия трябва да поднови ангажимента си към нацията и световния ред[33]. Рецензия в ASPI Strategist пише обаче, че авторите вероятно преувеличават проблема на Силициевата долина и подценяват приноса ѝ към националната сигурност на САЩ, а също може би „говорят за собствената си книга“, като подчертават приноса на Palantir[34]. В The Nation се отбелязва, че ако Ницше е философствал с чук, Карп философства с договор с Пентагона[35]. Критици на манифеста на Palantir от 2026 г. предупреждават за „технофашизъм“ и неконтролирана корпоративно-военна власт[36].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  2. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  3. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  4. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  5. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  6. The Yin and Yang of East Asia, Part III: Techno-Nationalism vs. Techno-Globalism (CL-12)
    Institute of Current World Affairs · Cheng Li · 1994-07
    Отвори източника
  7. The Yin and Yang of East Asia, Part III: Techno-Nationalism vs. Techno-Globalism (CL-12)
    Institute of Current World Affairs · Cheng Li · 1994-07
    Отвори източника
  8. The Yin and Yang of East Asia, Part III: Techno-Nationalism vs. Techno-Globalism (CL-12)
    Institute of Current World Affairs · Cheng Li · 1994-07
    Отвори източника
  9. The Yin and Yang of East Asia, Part III: Techno-Nationalism vs. Techno-Globalism (CL-12)
    Institute of Current World Affairs · Cheng Li · 1994-07
    Отвори източника
  10. The Yin and Yang of East Asia, Part III: Techno-Nationalism vs. Techno-Globalism (CL-12)
    Institute of Current World Affairs · Cheng Li · 1994-07
    Отвори източника
  11. The Yin and Yang of East Asia, Part III: Techno-Nationalism vs. Techno-Globalism (CL-12)
    Institute of Current World Affairs · Cheng Li · 1994-07
    Отвори източника
  12. Book review: Techno-Nationalism and Techno-Globalism: Conflict and Cooperation (Sylvia Ostry, Richard R. Nelson)
    UNCTAD, Transnational Corporations
    Отвори източника
  13. Book review: Techno-Nationalism and Techno-Globalism: Conflict and Cooperation (Sylvia Ostry, Richard R. Nelson)
    UNCTAD, Transnational Corporations
    Отвори източника
  14. Book review: Techno-Nationalism and Techno-Globalism: Conflict and Cooperation (Sylvia Ostry, Richard R. Nelson)
    UNCTAD, Transnational Corporations
    Отвори източника
  15. The Perils of Techno-Globalism (Alan Tonelson)
    nettime (препубликация) · 1995
    Отвори източника
  16. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  17. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  18. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  19. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  20. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  21. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  22. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  23. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  24. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  25. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  26. Techno-nationalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  27. Alex Karp — The 100 Most Influential People of 2025
    Time · 2025
    Отвори източника
  28. Alex Karp — The 100 Most Influential People of 2025
    Time · 2025
    Отвори източника
  29. Alex Karp's Silicon Valley Gospel (рецензия за „The Technological Republic“)
    The Nation · 2025-05-27
    Отвори източника
  30. Palantir posts mini-manifesto denouncing 'regressive and harmful' cultures
    TechCrunch · 2026-04-19
    Отвори източника
  31. Peter Thiel
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  32. Peter Thiel
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  33. Deprograming Patriotism (Brian Stewart)
    Quillette · 2025-07-19
    Отвори източника
  34. Bookshelf: Preserving the US technological republic
    The Strategist (ASPI)
    Отвори източника
  35. Alex Karp's Silicon Valley Gospel (рецензия за „The Technological Republic“)
    The Nation · 2025-05-27
    Отвори източника
  36. Palantir manifesto sparks AI militarisation and technofascism debate
    WION · 2026-04-21
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.
Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.