Пряка демокрация в Бразилия

Конституционна основа

Член 14 от конституцията гласи, че народният суверенитет се упражнява „чрез всеобщо избирателно право и чрез пряко и тайно гласуване с равна тежест за всички, а съгласно закона — чрез плебисцит, референдум и народна инициатива“^[1]. Националният конгрес има изключителното правомощие да разрешава референдуми и да свиква плебисцити^[2].

Плебисцитът се използва и на местно ниво: създаването, сливането и разделянето на общини зависи от предварителна консултация чрез плебисцит с прякозасегнатото население^[3].

Народна законодателна инициатива

Гражданите могат да внесат законопроект в Камарата на депутатите, ако той е подписан от поне един процент от избирателите в страната, разпределени в поне пет щата, като във всеки от тях подписите са поне три десети от процента на местните избиратели^[4].

Най-известният пример е законът „Ficha Limpa“ („Чисто досие“), подписан от президента Лула през юни 2010 г. Той е резултат от широка обществена кампания, събрала над 1,6 милиона подписа, и затяга правилата, като не допуска до избори политици, осъдени от колективен съдебен състав, дори без окончателна присъда^[10]. Кампанията е организирана от мрежа от организации — Движението за борба с изборната корупция (MCCE), което обединява над 70 организации, и Националната конференция на епископите на Бразилия (CNBB); събирането на подписи започва през 2008 г.^[11] Законът по-късно не допуска кандидатурата на самия Лула през 2018 г., а към 2025 г. пречи и на Жаир Болсонару да се кандидатира през 2026 г.^[12]

Национални плебисцити и референдуми

Първата национална консултация чрез референдум е на 6 януари 1963 г.: гражданите решават дали да запазят действащия тогава парламентарен режим или да се върнат към президентския; печели президентската система^[7].

Плебисцитът от 21 април 1993 г. е предвиден в преходните разпоредби на конституцията от 1988 г.; гражданите избират между република и монархия и между президентска и парламентарна система, и запазват републиката и президентската система^[5]. От 90 256 461 избиратели гласуват 66 209 385 (73,36%); републиката получава 66,28% от гласовете, монархията — 10,26%, президентската система — 55,41%, а парламентарната — 24,79%^[6].

На 23 октомври 2005 г. гражданите са попитани дали да бъде забранена търговията с огнестрелни оръжия и боеприпаси в страната; те отхвърлят промяната в член 35 от Закона за разоръжаването^[8]. При 99,85% преброени урни „не“ получава 63,92% от действителните гласове, а „да“ — 36,08%^[9].

Доказателства към твърденията

1. Constituição da República Federativa do Brasil de 1988 — publicação original
   Câmara dos Deputados · 1988-10-05
   чл. 14
   Отвори източника
2. Constituição da República Federativa do Brasil de 1988 — publicação original
   Câmara dos Deputados · 1988-10-05
   чл. 49, т. XV
   Отвори източника
3. Constituição da República Federativa do Brasil de 1988 — publicação original
   Câmara dos Deputados · 1988-10-05
   чл. 18, ал. 4
   Отвори източника
4. Brazil's Constitution of 1988 with Amendments through 2017 (English translation)
   Constitute Project
   Art 61 § 2
   Отвори източника
5. Plebiscito sobre forma e sistema de governo completa 20 anos
   Tribunal Superior Eleitoral · 2013-04
   Отвори източника
6. Plebiscito sobre forma e sistema de governo completa 20 anos
   Tribunal Superior Eleitoral · 2013-04
   Отвори източника
7. Plebiscito sobre forma e sistema de governo completa 20 anos
   Tribunal Superior Eleitoral · 2013-04
   Отвори източника
8. Referendo de 2005
   Tribunal Superior Eleitoral
   Отвори източника
9. Proibição perdeu em todos os estados
   Congresso em Foco · 2005-10-24
   Отвори източника
10. 15 anos de Ficha Limpa: a lei popular que sacudiu a política
    Congresso em Foco · 2025-06-30
    Отвори източника
11. 15 anos de Ficha Limpa: a lei popular que sacudiu a política
    Congresso em Foco · 2025-06-30
    Отвори източника
12. 15 anos de Ficha Limpa: a lei popular que sacudiu a política
    Congresso em Foco · 2025-06-30
    Отвори източника