{"id":"3417174a-aa41-420d-8433-955f91bdc707","slug":"populizam","title":"Популизъм","category":"Общество · Демокрация","tags":["популизъм","демокрация","плурализъм","Кас Мюде","Ян-Вернер Мюлер","политическа икономия"],"lead":"Популизмът е политическа програма или движение, което защитава или твърди, че защитава обикновения човек, обикновено като го противопоставя на реален или въображаем елит или „establishment“[^brit-def]. Най-цитираното съвременно определение е на политолога Кас Мюде: идеология, според която обществото в крайна сметка е разделено на две еднородни и враждебни групи — „чистия народ“ и „корумпирания елит“, и политиката трябва да изразява общата воля на народа[^mudde-def]. Понятието може да означава както демократични, така и авторитарни движения[^brit-both].","sections":[{"id":"opredeleniya","title":"Определения","paragraphs":["Мюде предлага определението си през 2004 г. в статията „Популисткият дух на времето“[^mudde-2004]. Според него популизмът има две противоположности — елитизма и плурализма; елитизмът е огледален образ на популизма, защото споделя черно-белия му светоглед, но иска политиката да изразява възгледите на елита[^mudde-opposites]. Този „идеен“ подход описва популизма като „тънка идеология“, която дели обществото на „чистия народ“ и „корумпирания елит“[^wp-thin].","Германският политолог Ян-Вернер Мюлер поставя ударението другаде. Според него не всеки, който критикува елитите, е популист: популистите казват, че те и само те представляват „истинския народ“ или „мълчаливото мнозинство“[^muller-only]. Политик с антиелитарна позиция, който не претендира за монопол върху представителството на народа, може да бъде демагог, но не и популист; затова за Мюлер популизмът по същество е антидемократичен, защото оспорва многогласието на народа, политическото представителство и плурализма[^muller-review].","Мюлер посочва две опасни последици. Първо, популистите обявяват всички други претенденти за власт за нелегитимни, и това винаги е морално обвинение, а не просто несъгласие по политиките. Второ, те поставят под въпрос принадлежността към народа на онези граждани, които не ги подкрепят — например когато Найджъл Фараж нарича резултата от референдума за Брекзит победа на „истинските хора“, внушавайки, че 48-те процента за оставане в ЕС не са съвсем „истински“[^muller-consequences]."]},{"id":"istoriya","title":"История","paragraphs":["В САЩ терминът се използва за програмата на Популисткото движение, от което през 1892 г. се ражда Популистката, или Народната, партия; много от исканията ѝ по-късно стават закони или поправки в конституцията, например прогресивният данък[^brit-us]. Популисткото искане за пряка демокрация чрез народни инициативи и референдуми също се осъществява в редица американски щати[^brit-direct].","През втората половина на XX в. популизмът се свързва с политическия стил и програмата на латиноамериканските лидери Хуан Перон, Жетулиу Варгас и Уго Чавес[^brit-latam]. В началото на XXI в. популистки авторитарни режими възникват в Турция, Полша и Унгария, а според „Британика“ първото и второто управление на Доналд Тръмп също показват някои черти на авторитарния популизъм[^brit-21c]."]},{"id":"populizmat-i-demokratsiyata","title":"Популизмът и демокрацията","paragraphs":["Популизмът обикновено критикува политическото представителство и всичко, което стои между народа и неговия лидер или правителство. В най-демократичната си форма той се стреми да защити интересите и да увеличи властта на обикновените граждани чрез реформи, а не чрез революция[^brit-repr].","В съвременното разбиране обаче популизмът най-често се свързва с авторитарна политика, съсредоточена около харизматични лидери, които твърдят, че въплъщават волята на народа, за да укрепят собствената си власт. В тази персонализирана политика партиите губят значение, а изборите служат по-скоро да потвърдят авторитета на лидера, отколкото да отразят различните привързаности на хората[^brit-auth]."]},{"id":"razprostranenie","title":"Разпространение","paragraphs":["Изследване на The Guardian с повече от 30 политолози, обхванало националните избори в 31 европейски държави за двадесет години, показва, че през 1998 г. популистките партии са маргинална сила с едва 7% от гласовете, а на последните избори преди 2018 г. всеки четвърти глас е за популистка партия[^guardian].","Според икономистите Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеш популизмът на ниво държава е на най-високото си равнище — повече от 25% от държавите се управляват от популисти[^aer-25]."]},{"id":"ikonomicheski-posleditsi","title":"Икономически последици","paragraphs":["В изследване, публикувано в American Economic Review през 2023 г., Функе, Шуларик и Требеш установяват 51 популистки президенти и министър-председатели от 1900 до 2020 г. и заключават, че икономическата цена на популизма е висока: след 15 години брутният вътрешен продукт на човек е с 10% по-нисък от правдоподобния сценарий без популистко управление[^aer-cost]. Според тях икономическата дезинтеграция, намаляващата макроикономическа стабилност и ерозията на институциите обикновено вървят ръка за ръка с популисткото управление[^aer-erosion].","Обзор на Сергей Гуриев и Елиас Папайоану в Journal of Economic Literature (2022) обобщава изследванията за причините за възхода на популизма: икономически фактори като търговията и автоматизацията, глобалната финансова криза от 2008–09 г. и последвалите мерки за икономии, политиката на идентичността, доверието и „културната реакция“, имиграцията и ролята на интернет и социалните мрежи[^jel]."]}],"sources":[{"key":"brit","title":"Populism","url":"https://www.britannica.com/topic/populism","note":"","publisher":"Encyclopaedia Britannica","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"mudde","title":"The Populist Zeitgeist (Cas Mudde)","url":"https://www.cambridge.org/core/journals/government-and-opposition/article/populist-zeitgeist/2CD34F8B25C4FFF4F322316833DB94B7","note":"","publisher":"Government and Opposition, vol. 39, no. 4 (Cambridge University Press)","published_at":"2004","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"wp","title":"Populism","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Populism","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"muller-int","title":"Why Populism Is Dangerous And How To Fight It (интервю с Jan-Werner Müller)","url":"https://fm4v3.orf.at/stories/1775166/index.html","note":"","publisher":"ORF FM4","published_at":"2016-12-02","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"muller-rev","title":"Populism is a Form of Anti-Pluralism (рецензия на „What Is Populism?“ от Jan-Werner Müller)","url":"https://laviedesidees.fr/Populism-is-a-Form-of-Anti-Pluralism","note":"","publisher":"La Vie des idées / Books & Ideas","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"guardian","title":"Revealed: one in four Europeans vote populist","url":"https://www.theguardian.com/world/ng-interactive/2018/nov/20/revealed-one-in-four-europeans-vote-populist","note":"","publisher":"The Guardian","published_at":"2018-11-20","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"aer","title":"Populist Leaders and the Economy (Funke, Schularick, Trebesch)","url":"https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/aer.20202045","note":"","publisher":"American Economic Review 113 (12)","published_at":"2023","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"},{"key":"jel","title":"The Political Economy of Populism (Guriev, Papaioannou)","url":"https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/jel.20201595","note":"","publisher":"Journal of Economic Literature 60 (3)","published_at":"2022","language":"en","retrieved_at":"2026-10-23"}],"citations":[{"id":"brit-def","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"populism, political program or movement that champions, or claims to champion, the common person, usually by favourable contrast with a real or perceived elite or establishment.","note":""},{"id":"mudde-def","source_key":"mudde","locator":"","excerpt":"I define populism as an ideology that considers society to be ultimately separated into two homogeneous and antagonistic groups, ‘the pure people’ versus ‘the corrupt elite’, and which argues that politics should be an expression of the volonté générale (general will) of the people.","note":""},{"id":"brit-both","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"The term populism can designate either democratic or authoritarian movements.","note":""},{"id":"mudde-2004","source_key":"mudde","locator":"","excerpt":"Government and Opposition , Volume 39 , Issue 4 , 2004 , pp. 541 - 563","note":""},{"id":"mudde-opposites","source_key":"mudde","locator":"","excerpt":"Populism, so defined, has two opposites: elitism and pluralism. Elitism is populism's mirror-image: it shares its Manichean worldview, but wants politics to be an expression of the views of th","note":""},{"id":"wp-thin","source_key":"wp","locator":"","excerpt":"The ideational approach defines populism as a \"thin-centred ideology\" that divides society into two antagonistic groups: \"the pure people\" and \"the corrupt elite\"","note":""},{"id":"muller-only","source_key":"muller-int","locator":"","excerpt":"Not everybody who criticises elites is necessarily a populist. Of course populists, when in opposition, criticise elites, but above all they do something else: they say that they, and only they, represent what they tend to call the “real people” or often also the “silent majority”.","note":""},{"id":"muller-review","source_key":"muller-rev","locator":"","excerpt":"A politician who takes an ‘anti-elite’ stance but does not claim to have any monopoly over representing the people could be described as a demagogue but not as a populist. The decisive criterion is that populists claim that they, and they alone, represent the people as a whole. In J.-W. Müller’s view, populism is therefore intrinsically anti-democratic as it challenges the very foundations of modern democracy: the polyphony of the people, political representation and pluralism","note":""},{"id":"muller-consequences","source_key":"muller-int","locator":"","excerpt":"First of all populists will say that all other contenders for power are illegitimate and this is always a moral claim. ... Secondly and less obviously, populists will also say that all those among the people themselves who don’t share their vision of the “real people” and hence don’t support them, might have their status as properly belonging to the people put into question. So think about Nigel Farage, during the night of Brexit, saying this had been a victory for “real people”. That implied that the 48 per cent, who wanted to stay in the EU, somehow weren’t quite real.","note":""},{"id":"brit-us","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"In the United States the term was applied to the program of the Populist Movement, which gave rise to the Populist, or People’s, Party in 1892. Many of the party’s demands were later adopted as laws or constitutional amendments (e.g., a progressive tax system).","note":""},{"id":"brit-direct","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"The populist demand for direct democracy through popular initiatives and referenda also become a reality in a number of U.S. states.","note":""},{"id":"brit-latam","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"In the second half of the 20th century, populism came to be identified with the political style and program of Latin American leaders such as Juan Perón, Getúlio Vargas, and Hugo Chávez.","note":""},{"id":"brit-21c","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"In the early 21st century, populist authoritarian regimes arose in Turkey, Poland, and Hungary, among other countries. In the United States, the first (2017–21) and second (2025– ) administrations of Republican Pres. Donald Trump also displayed some aspects of authoritarian populism.","note":""},{"id":"brit-repr","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"Populism is typically critical of political representation and anything that mediates the relation between the people and their leader or government. In its most democratic form, populism seeks to defend the interests and maximize the power of ordinary citizens, through reform rather than revolution.","note":""},{"id":"brit-auth","source_key":"brit","locator":"","excerpt":"In its contemporary understanding, however, populism is most often associated with an authoritarian form of politics. Populist politics, following this definition, revolve around charismatic leaders who appeal to and claim to embody the will of the people in order to consolidate their own power. In this personalized form of politics, political parties lose their importance, and elections serve to confirm the leader’s authority rather than reflect the different allegiances of the people.","note":""},{"id":"guardian","source_key":"guardian","locator":"","excerpt":"a groundbreaking analysis of their performance in national elections in 31 European countries over two decades, conducted by the Guardian in conjunction with more than 30 leading political scientists. ... Overall populist vote share in Europe, 1998 to 2018 ... Two decades ago, populist parties were largely a marginal force, accounting for just 7% of votes across the continent; in the most recent national elections, one in four votes cast was for a populist party.","note":""},{"id":"aer-25","source_key":"aer","locator":"","excerpt":"Populism at the country level is at an all-time high, with more than 25 percent of nations currently governed by populists.","note":""},{"id":"aer-cost","source_key":"aer","locator":"","excerpt":"We identify 51 populist presidents and prime ministers from 1900 to 2020 and show that the economic cost of populism is high. After 15 years, GDP per capita is 10 percent lower compared to a plausible nonpopulist counterfactual. ... 2023. \"Populist Leaders and the Economy.\" American Economic Review","note":""},{"id":"aer-erosion","source_key":"aer","locator":"","excerpt":"Economic disintegration, decreasing macroeconomic stability, and the erosion of institutions typically go hand in hand with populist rule.","note":""},{"id":"jel","source_key":"jel","locator":"","excerpt":"Third, we discuss the role of secular economic factors related to cross-border trade and automation. Fourth, we review studies on the role of the 2008–09 global financial crisis and subsequent austerity ... Fifth, we discuss studies on identity politics, trust, and cultural backlash. Sixth, we discuss economic and cultural consequences of growth in immigration ... Seventh, we review studies on the impact of the internet and social media. ... 2022. \"The Political Economy of Populism.\" Journal of Economic Literature","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-23T12:57:45.990Z","updated_at":"2026-10-23T12:57:45.990Z"}