# Популизъм

Популизмът е политическа програма или движение, което защитава или твърди, че защитава обикновения човек, обикновено като го противопоставя на реален или въображаем елит или „establishment“. Най-цитираното съвременно определение е на политолога Кас Мюде: идеология, според която обществото в крайна сметка е разделено на две еднородни и враждебни групи — „чистия народ“ и „корумпирания елит“, и политиката трябва да изразява общата воля на народа. Понятието може да означава както демократични, така и авторитарни движения.

## Определения

Мюде предлага определението си през 2004 г. в статията „Популисткият дух на времето“[4]. Според него популизмът има две противоположности — елитизма и плурализма; елитизмът е огледален образ на популизма, защото споделя черно-белия му светоглед, но иска политиката да изразява възгледите на елита[5]. Този „идеен“ подход описва популизма като „тънка идеология“, която дели обществото на „чистия народ“ и „корумпирания елит“[6].

Германският политолог Ян-Вернер Мюлер поставя ударението другаде. Според него не всеки, който критикува елитите, е популист: популистите казват, че те и само те представляват „истинския народ“ или „мълчаливото мнозинство“[7]. Политик с антиелитарна позиция, който не претендира за монопол върху представителството на народа, може да бъде демагог, но не и популист; затова за Мюлер популизмът по същество е антидемократичен, защото оспорва многогласието на народа, политическото представителство и плурализма[8].

Мюлер посочва две опасни последици. Първо, популистите обявяват всички други претенденти за власт за нелегитимни, и това винаги е морално обвинение, а не просто несъгласие по политиките. Второ, те поставят под въпрос принадлежността към народа на онези граждани, които не ги подкрепят — например когато Найджъл Фараж нарича резултата от референдума за Брекзит победа на „истинските хора“, внушавайки, че 48-те процента за оставане в ЕС не са съвсем „истински“[9].

## История

В САЩ терминът се използва за програмата на Популисткото движение, от което през 1892 г. се ражда Популистката, или Народната, партия; много от исканията ѝ по-късно стават закони или поправки в конституцията, например прогресивният данък[10]. Популисткото искане за пряка демокрация чрез народни инициативи и референдуми също се осъществява в редица американски щати[11].

През втората половина на XX в. популизмът се свързва с политическия стил и програмата на латиноамериканските лидери Хуан Перон, Жетулиу Варгас и Уго Чавес[12]. В началото на XXI в. популистки авторитарни режими възникват в Турция, Полша и Унгария, а според „Британика“ първото и второто управление на Доналд Тръмп също показват някои черти на авторитарния популизъм[13].

## Популизмът и демокрацията

Популизмът обикновено критикува политическото представителство и всичко, което стои между народа и неговия лидер или правителство. В най-демократичната си форма той се стреми да защити интересите и да увеличи властта на обикновените граждани чрез реформи, а не чрез революция[14].

В съвременното разбиране обаче популизмът най-често се свързва с авторитарна политика, съсредоточена около харизматични лидери, които твърдят, че въплъщават волята на народа, за да укрепят собствената си власт. В тази персонализирана политика партиите губят значение, а изборите служат по-скоро да потвърдят авторитета на лидера, отколкото да отразят различните привързаности на хората[15].

## Разпространение

Изследване на The Guardian с повече от 30 политолози, обхванало националните избори в 31 европейски държави за двадесет години, показва, че през 1998 г. популистките партии са маргинална сила с едва 7% от гласовете, а на последните избори преди 2018 г. всеки четвърти глас е за популистка партия[16].

Според икономистите Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеш популизмът на ниво държава е на най-високото си равнище — повече от 25% от държавите се управляват от популисти[17].

## Икономически последици

В изследване, публикувано в American Economic Review през 2023 г., Функе, Шуларик и Требеш установяват 51 популистки президенти и министър-председатели от 1900 до 2020 г. и заключават, че икономическата цена на популизма е висока: след 15 години брутният вътрешен продукт на човек е с 10% по-нисък от правдоподобния сценарий без популистко управление[18]. Според тях икономическата дезинтеграция, намаляващата макроикономическа стабилност и ерозията на институциите обикновено вървят ръка за ръка с популисткото управление[19].

Обзор на Сергей Гуриев и Елиас Папайоану в Journal of Economic Literature (2022) обобщава изследванията за причините за възхода на популизма: икономически фактори като търговията и автоматизацията, глобалната финансова криза от 2008–09 г. и последвалите мерки за икономии, политиката на идентичността, доверието и „културната реакция“, имиграцията и ролята на интернет и социалните мрежи[20].

## Вижте също

- [Демокрация](https://wikib.online/article/demokratsia)
- [Делиберативна демокрация](https://wikib.online/article/deliberativna-demokratsia)
- [„Nexus“ на Ювал Ноа Харари: AI и бъдещето на демокрацията](https://wikib.online/article/harari-nexus-ai-demokratsia)
- [Представителна демокрация](https://wikib.online/article/predstavitelna-demokratsia)
- [Бъдещето на демокрацията в епохата на изкуствения интелект: сценарии и рискове](https://wikib.online/article/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5)
- [Пряка демокрация](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia)
- [International IDEA: междуправителствената организация, която следи здравето на демокрацията в света](https://wikib.online/article/international-idea-demokratichna-podkrepa)
- [Перу 2022: президент разпуска парламента и губи властта за часове](https://wikib.online/article/peru-avtoprevrat-castillo-2022)
- [Независимият международен научен панел на ООН за изкуствения интелект](https://wikib.online/article/oon-nezavisim-mezhdunaroden-nauchen-panel-ai)
- [Финансиализация](https://wikib.online/article/finansializatsia)

## Доказателства към твърденията

1. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

2. The Populist Zeitgeist (Cas Mudde) — https://www.cambridge.org/core/journals/government-and-opposition/article/populist-zeitgeist/2CD34F8B25C4FFF4F322316833DB94B7

3. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

4. The Populist Zeitgeist (Cas Mudde) — https://www.cambridge.org/core/journals/government-and-opposition/article/populist-zeitgeist/2CD34F8B25C4FFF4F322316833DB94B7

5. The Populist Zeitgeist (Cas Mudde) — https://www.cambridge.org/core/journals/government-and-opposition/article/populist-zeitgeist/2CD34F8B25C4FFF4F322316833DB94B7

6. Populism — https://en.wikipedia.org/wiki/Populism

7. Why Populism Is Dangerous And How To Fight It (интервю с Jan-Werner Müller) — https://fm4v3.orf.at/stories/1775166/index.html

8. Populism is a Form of Anti-Pluralism (рецензия на „What Is Populism?“ от Jan-Werner Müller) — https://laviedesidees.fr/Populism-is-a-Form-of-Anti-Pluralism

9. Why Populism Is Dangerous And How To Fight It (интервю с Jan-Werner Müller) — https://fm4v3.orf.at/stories/1775166/index.html

10. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

11. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

12. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

13. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

14. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

15. Populism — https://www.britannica.com/topic/populism

16. Revealed: one in four Europeans vote populist — https://www.theguardian.com/world/ng-interactive/2018/nov/20/revealed-one-in-four-europeans-vote-populist

17. Populist Leaders and the Economy (Funke, Schularick, Trebesch) — https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/aer.20202045

18. Populist Leaders and the Economy (Funke, Schularick, Trebesch) — https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/aer.20202045

19. Populist Leaders and the Economy (Funke, Schularick, Trebesch) — https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/aer.20202045

20. The Political Economy of Populism (Guriev, Papaioannou) — https://www.aeaweb.org/articles?id=10.1257/jel.20201595

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/populizam
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/populizam