W WikiBсвободна енциклопедия
Икономика · Финанси

Финансиализация

Финансиализацията е понятие от политическата икономия и икономическата социология, което описва нарастващата роля на финансовите мотиви, финансовите пазари, финансовите участници и финансовите институции в националните и международната икономика[1]. Изследователите я свързват с промените в развитите икономики след 70-те години на XX век: растежа на финансовия сектор, ориентацията на компаниите към стойността за акционерите, изкупуването на собствени акции и нарастването на дълговете на домакинствата. Мненията за последиците ѝ се различават. Според ОИСР финансите са жизненоважни за икономическия растеж, но може да има и твърде много от тях[2].

#финансиализация #политическа икономия #финансов сектор #стойност за акционерите #неравенство #финансова криза #Хайман Мински #жилища

Определения

Най-често цитираното определение е на икономиста Джералд Епстейн: нарастващата роля на финансовите мотиви, пазари, участници и институции в националните и международната икономика[3]. Томас Пали я описва като процес, при който финансовите пазари, институции и елити придобиват по-голямо влияние върху икономическата политика и резултатите[4]. Социоложката Грета Крипнър я определя като модел на натрупване, при който печалбите идват главно по финансови канали, а не от търговия и производство на стоки[5].

Произход

В книгата си „Капитализиране на кризата“ Крипнър отбелязва, че финансовата криза от 2007–2009 г. показва колко зависима е станала икономиката на САЩ от финансовите дейности[6]. Според нея държавните политики, създали условия за финансиализация, позволяват на държавата да избегне редица икономически, социални и политически дилеми, пред които е изправена, когато следвоенният растеж спира в края на 60-те и през 70-те години[7].

Измерения

  • Растеж на финансовия сектор. Делът на финансовите услуги в брутния вътрешен продукт на САЩ нараства от 4,9% през 1980 г. до 7,9% през 2007 г.[8] Делът на финансовия сектор в корпоративните печалби се увеличава от 20% през 1980 г. до около 30% в началото на 90-те години и до около 40% към 2000 г.[9]
  • Стойност за акционерите. Уилям Лазоник и Мери О'Съливан проследяват разпространението на идеята, че максимизирането на стойността за акционерите е принцип на корпоративното управление[10], и промяната в стратегията на американските компании: от задържане и реинвестиране на печалбата до съкращаване на персонал и разпределяне на печалбата към акционерите[11]. Според Лазоник от 2003 до 2012 г. 449 компании от индекса S&P 500 изразходват 54% от печалбите си, или 2,4 трилиона долара, за изкупуване на собствени акции[12].
  • Жилищата. Специалният докладчик на ООН за правото на жилище отбелязва, че жилищните пазари по света са преобразени от глобалните капиталови пазари и финансовите излишъци[13]. Докладът от 2017 г. разглежда огромните глобални капитали, вложени в жилища като стока и средство за натрупване на богатство[14].
  • Дълговете на домакинствата. Икономистът Костас Лапавицас свързва кризата от 2007–2009 г. с огромното разширяване на ипотечното кредитиране в САЩ, включително за най-бедните работници[15].

Последици: стабилност, растеж, разпределение

Хипотезата за финансовата нестабилност на Хайман Мински предхожда термина, но често се използва в дебата. Според нея при продължителен просперитет икономиките преминават от стабилно финансиране към все по-спекулативно и „понзи“ финансиране, което е нестабилно[16]. Лапавицас определя кризата от 2007–2009 г. като резултат от финансиализацията на съвременния капитализъм[17].

Изследвания на международни институции показват, че връзката между финансите и растежа не е линейна. Според Банката за международни разплащания финансовото развитие е полезно само до определена точка, след която започва да пречи на растежа[18]. Изследване на МВФ установява, че финансите започват да влияят отрицателно, когато кредитът за частния сектор достигне 100% от БВП[19]. В друг доклад МВФ отбелязва, че световната финансова криза показва опасностите от финансови системи, които растат твърде много и твърде бързо[20].

Част от изследванията свързват финансиализацията с неравенството. Според ОИСР финансовата експанзия засилва неравенството в доходите, защото хората с по-високи доходи се възползват повече от кредита, а секторът плаща високи заплати[21]. Изследване на Международната организация на труда открива силно отрицателно влияние на финансиализацията върху дела на заплатите в доходите[22], а изследване на листвани компании — отрицателно влияние чрез ориентацията към стойността за акционерите[23].

След 2008 г. централните банки прилагат масово изкупуване на активи („количествено облекчаване“). Според Английската централна банка нейните покупки на облигации повишават търсенето и на други активи, включително корпоративни облигации и акции[24], като притежанието на тези активи е силно неравномерно: най-богатите 5% от домакинствата държат 40% от тях[25].

Контрааргументи

Голяма част от литературата подчертава ползите от финансовото развитие. Рос Левайн заключава, че въпреки уговорките преобладаващите доказателства сочат, че финансовите посредници и пазари имат значение за растежа[26]. Според Световната банка държавите с по-развити финансови системи растат по-бързо в дългосрочен план и този ефект изглежда причинно-следствен[27]. Позицията на ОИСР обобщава и двете страни: финансите са жизненоважни за растежа, но може да има и твърде много от тях[28].

Критики извън академичната среда

Понятието се използва и в по-остра критика на съвременния капитализъм. Икономистът Майкъл Хъдсън противопоставя „финансовия“ на „индустриалния“ капитализъм и твърди, че първият търси богатство главно чрез извличане на икономическа рента, а не чрез натрупване на производствен капитал[29]. Пазарният анализатор Алекс Крайнер отива по-далеч, като твърди, че следите винаги водят до международен банков картел, който изглежда има решаващо влияние върху системата на управление[30]. В интервю с Глен Дийсен от септември 2026 г. той прогнозира, че финансиализираният икономически модел ще рухне и ще бъде дискредитиран[31]. Това са оценки на авторите им, които не се споделят от основните икономически институции.

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Introduction: Financialization and the World Economy — Gerald A. Epstein (2005)
    Edward Elgar (копие в UNAM) · 2005
    Глава 1, с. 3
    Отвори източника
  2. Finance and Inclusive Growth — OECD Economic Policy Papers (10.06.2015)
    ОИСР · 2015-06-10
    Резюме
    Отвори източника
  3. Introduction: Financialization and the World Economy — Gerald A. Epstein (2005)
    Edward Elgar (копие в UNAM) · 2005
    Глава 1, с. 3
    Отвори източника
  4. Financialization: What It Is and Why It Matters — Thomas Palley, PERI WP 153
    PERI, UMass Amherst (IDEAS/RePEc) · 2007
    Резюме
    Отвори източника
  5. Financialization of the Economy — Gerald F. Davis, Suntae Kim, Annual Review of Sociology (2015)
    University of Michigan (ръкопис) · 2015
    Определение (по Krippner 2005)
    Отвори източника
  6. Capitalizing on Crisis: The Political Origins of the Rise of Finance — Greta Krippner, Harvard University Press
    Harvard University Press · 2012-09-10
    Описание, абзац 1
    Отвори източника
  7. Capitalizing on Crisis: The Political Origins of the Rise of Finance — Greta Krippner, Harvard University Press
    Harvard University Press · 2012-09-10
    Описание, абзац 2
    Отвори източника
  8. The Growth of Finance — Robin Greenwood, David Scharfstein, Journal of Economic Perspectives (2013)
    American Economic Association · 2013
    Резюме
    Отвори източника
  9. Financialization of the Economy — Gerald F. Davis, Suntae Kim, Annual Review of Sociology (2015)
    University of Michigan (ръкопис) · 2015
    Растежът на финансовия сектор
    Отвори източника
  10. Maximizing shareholder value: a new ideology for corporate governance — Lazonick, O'Sullivan, Economy and Society (2000)
    Economy and Society (копие в UNAM) · 2000
    Резюме
    Отвори източника
  11. Maximizing shareholder value: a new ideology for corporate governance — Lazonick, O'Sullivan, Economy and Society (2000)
    Economy and Society (копие в UNAM) · 2000
    Резюме
    Отвори източника
  12. Profits Without Prosperity — William Lazonick, INET (2014)
    Institute for New Economic Thinking · 2014
    с. 2
    Отвори източника
  13. Financialization of housing — UN OHCHR
    Службата на ООН за правата на човека · 2017
    Първи абзац
    Отвори източника
  14. A/HRC/34/51: Report of the Special Rapporteur on adequate housing — UN OHCHR (18.01.2017)
    Службата на ООН за правата на човека · 2017-01-18
    Резюме на доклада
    Отвори източника
  15. Financialised Capitalism: Crisis and Financial Expropriation — Costas Lapavitsas, RMF Discussion Paper 01
    Research on Money and Finance (IDEAS/RePEc) · 2009
    Резюме
    Отвори източника
  16. The Financial Instability Hypothesis — Hyman P. Minsky, Levy Institute WP 74
    Levy Economics Institute · 1992-05-10
    Резюме
    Отвори източника
  17. Financialised Capitalism: Crisis and Financial Expropriation — Costas Lapavitsas, RMF Discussion Paper 01
    Research on Money and Finance (IDEAS/RePEc) · 2009
    Резюме
    Отвори източника
  18. Reassessing the impact of finance on growth — Cecchetti, Kharroubi, BIS Working Papers No 381
    Банка за международни разплащания · 2012-07-17
    Резюме
    Отвори източника
  19. Too Much Finance? — Arcand, Berkes, Panizza, IMF Working Paper 12/161
    Международен валутен фонд · 2012-06-01
    Резюме
    Отвори източника
  20. Rethinking Financial Deepening: Stability and Growth in Emerging Markets — IMF SDN/15/08
    Международен валутен фонд · 2015-05-04
    Резюме
    Отвори източника
  21. Finance and Inclusive Growth — OECD Economic Policy Papers (10.06.2015)
    ОИСР · 2015-06-10
    Резюме
    Отвори източника
  22. Why have wage shares fallen? — Engelbert Stockhammer, ILO (21.01.2013)
    Международна организация на труда · 2013-01-21
    Резюме
    Отвори източника
  23. The labour share and financialisation: Evidence from publicly listed firms — Guschanski, Onaran
    Greenwich Papers in Political Economy (IDEAS/RePEc) · 2018
    Резюме
    Отвори източника
  24. The distributional effects of asset purchases — Bank of England Quarterly Bulletin 2012 Q3
    Bank of England · 2012
    Обобщение, с. 254
    Отвори източника
  25. The distributional effects of asset purchases — Bank of England Quarterly Bulletin 2012 Q3
    Bank of England · 2012
    Обобщение, с. 254
    Отвори източника
  26. Finance and Growth: Theory and Evidence — Ross Levine, NBER WP 10766
    NBER · 2004
    Резюме
    Отвори източника
  27. Financial Development — World Bank, Global Financial Development Report
    Световна банка · 2016
    Растеж
    Отвори източника
  28. Finance and Inclusive Growth — OECD Economic Policy Papers (10.06.2015)
    ОИСР · 2015-06-10
    Резюме
    Отвори източника
  29. The rentier resurgence and takeover: Finance Capitalism vs. Industrial Capitalism — Michael Hudson (27.01.2021)
    michael-hudson.com · 2021-01-27
    Начало
    Отвори източника
  30. Gods of finance & dogs of war — Alex Krainer (21.04.2025)
    Alex Krainer (Substack) · 2025-04-21
    Първи абзац
    Отвори източника
  31. Alex Krainer: Bond Market Collapse & the New Chinese Economic Order — Glenn Diesen (23.09.2026)
    Glenn Diesen (Substack) · 2026-09-23
    Описание на епизода
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.