W WikiBсвободна енциклопедия

Олигархия

Олигархията (от старогръцки — „власт на малцина“) е форма на управление, при която властта е в ръцете на малък брой хора[1]. Олигарсите обикновено се отличават с благородническа титла или с голямо богатство[2]. Аристотел пръв използва термина в смисъла на власт на богатите и смята олигархията за изродена форма на аристокрацията[3]. В съвременната политология понятието описва и политически системи, в които най-богатите граждани защитават интересите си с концентрирани ресурси на власт, а влиянието им върху политиката може да не отразява интереса на мнозинството[4].

Понятие и история

Ксенофонт подкрепя умерената олигархия, но критикува репресивното управление на Тридесетте тирани в Атина[5]. Полибий също смята олигархията за изродена аристокрация[6]. Консолидацията на властта от господстващо религиозно или етническо малцинство също може да се смята за форма на олигархия[7].

Желязното правило на олигархията

Желязното правило на олигархията е теория на германско-италианския социолог Роберт Михелс от книгата му „Политическите партии“ (1911 г.)[8]. Според нея властта на елит е неизбежна във всяка демократична организация като част от нейните „тактически и технически необходимости“[9]. Михелс твърди, че всички сложни организации, колкото и демократични да са в началото, накрая се превръщат в олигархии[10]. Социологът Сиймор Мартин Липсет описва в книгата си „Синдикалната демокрация“ (1956 г.) Международния типографски съюз като пример за организация, в която има фактори, противодействащи на тази тенденция[11].

Олигархията в съвременните демокрации

Политолозите Джефри Уинтърс и Бенджамин Пейдж определят олигархията като политическа система, в която най-богатите граждани използват особени и концентрирани ресурси на власт, за да защитават своите малцинствени интереси[12]. Според Уинтърс общият интерес на олигарсите е по-скоро „защитата на богатството“, отколкото контролът върху целия политически живот[13]. Уинтърс и Пейдж описват като олигархии Колумбия, Индонезия, Русия, Сингапур и САЩ[14].

Изследване на Мартин Гиленс и Бенджамин Пейдж, публикувано през 2014 г. в списание Perspectives on Politics, анализира 1779 политически въпроса между 1981 и 2002 г.[15] Авторите заключават, че икономическите елити и организираните групи, представляващи бизнес интереси, имат съществено самостоятелно влияние върху политиката на САЩ, докато масовите организации и обикновените граждани имат малко или никакво самостоятелно влияние[16]. Изследователите Питър Енс, Омар Башир и екип от още трима учени преглеждат данните им и оспорват извода[17]. Според Башир и екипа на Бранам, Сорока и Влезиен в 185 законопроекта от данните богатите получават желания от тях резултат в 53% от случаите, а средната класа — в 47%, като разликата не е статистически значима[18].

Олигарсите в Русия

Руските олигарси са богати бизнесмени с голямо политическо влияние или с тесни връзки с държавата[19]. Явлението се появява през 90-те години, когато първото поколение предприемачи бързо придобива държавни активи чрез приватизацията след разпадането на Съветския съюз[20]. При Владимир Путин изпъква второ поколение олигарси, близки до държавата, които забогатяват чрез държавни поръчки, държавни монополи и връзки със службите за сигурност (силовиците)[21].

Военно-промишленият комплекс

Изразът „военно-промишлен комплекс“ описва връзката между армията на една държава и отбранителната индустрия, която я снабдява, разглеждани заедно като обща заинтересованост, която влияе на държавната политика[22]. И двете страни печелят: едната получава оръжия, а другата получава плащане за доставката им[23]. В прощалното си обръщение на 17 януари 1961 г. президентът Дуайт Айзенхауер предупреждава, че органите на управлението трябва да се пазят от неоправдано влияние на военно-промишления комплекс, търсено или не, защото възможността за пагубно издигане на неправилно поставена власт съществува и ще продължи да съществува[24].

„Технологична олигархия“

В прощалното си обръщение на 15 януари 2025 г. президентът Джо Байдън заявява, че в Америка се оформя олигархия на крайно богатство, власт и влияние, която застрашава цялата демокрация, основните права и свободи и честния шанс на всеки да напредне[25]. Той предупреждава и за възможен „технологично-промишлен комплекс“, който също може да е реална опасност за страната[26]. Байдън свързва опасността с дезинформацията, отслабването на свободния печат и отказа на социалните мрежи от проверка на фактите[27].

Олигархия и пряка демокрация

Пряката демокрация е форма на демокрация, при която избирателите решават пряко, без избрани представители като посредници[28]. Към 2019 г. тридесет държави позволяват гласувания по инициатива на гражданите на национално ниво[29]. При задължителния референдум законодателството, изготвено от политическите елити, се подлага на обвързващо народно гласуване[30]. Теоретиците на демокрацията посочват и „трилема“: трудно е едновременно да се постигнат широко участие, обмислено обсъждане и равенство[31].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  2. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  3. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  4. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  5. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  6. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  7. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  8. Iron law of oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  9. Iron law of oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  10. Iron law of oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  11. Iron law of oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  12. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  13. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  14. Oligarchy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  15. The influence of elites, interest groups and average voters on American politics
    The Journalist's Resource (Harvard Kennedy School) · Martin Maximino · 2014-11-14
    Отвори източника
  16. The influence of elites, interest groups and average voters on American politics
    The Journalist's Resource (Harvard Kennedy School) · Martin Maximino · 2014-11-14
    Отвори източника
  17. Remember that study saying America is an oligarchy? 3 rebuttals say it's wrong.
    Vox · Dylan Matthews · 2016-05-09
    Отвори източника
  18. Remember that study saying America is an oligarchy? 3 rebuttals say it's wrong.
    Vox · Dylan Matthews · 2016-05-09
    Отвори източника
  19. Russian oligarchs
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  20. Russian oligarchs
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  21. Russian oligarchs
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  22. Military–industrial complex
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  23. Military–industrial complex
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  24. President Dwight D. Eisenhower's Farewell Address (1961)
    U.S. National Archives
    Отвори източника
  25. In farewell address, Biden warns of dangers of 'oligarchy' of ultra-rich, 'tech industrial complex'
    Associated Press (Boston.com) · Zeke Miller, Chris Megerian, Colleen Long · 2025-01-15
    Отвори източника
  26. January 15, 2025: Farewell Address (Joe Biden)
    Miller Center, University of Virginia · 2025-01-15
    Отвори източника
  27. January 15, 2025: Farewell Address (Joe Biden)
    Miller Center, University of Virginia · 2025-01-15
    Отвори източника
  28. Direct democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  29. Direct democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  30. Direct democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  31. Direct democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.