Олигархия
Олигархията (от старогръцки — „власт на малцина“) е форма на управление, при която властта е в ръцете на малък брой хора[1]. Олигарсите обикновено се отличават с благородническа титла или с голямо богатство[2]. Аристотел пръв използва термина в смисъла на власт на богатите и смята олигархията за изродена форма на аристокрацията[3]. В съвременната политология понятието описва и политически системи, в които най-богатите граждани защитават интересите си с концентрирани ресурси на власт, а влиянието им върху политиката може да не отразява интереса на мнозинството[4].
Понятие и история
Ксенофонт подкрепя умерената олигархия, но критикува репресивното управление на Тридесетте тирани в Атина[5]. Полибий също смята олигархията за изродена аристокрация[6]. Консолидацията на властта от господстващо религиозно или етническо малцинство също може да се смята за форма на олигархия[7].
Желязното правило на олигархията
Желязното правило на олигархията е теория на германско-италианския социолог Роберт Михелс от книгата му „Политическите партии“ (1911 г.)[8]. Според нея властта на елит е неизбежна във всяка демократична организация като част от нейните „тактически и технически необходимости“[9]. Михелс твърди, че всички сложни организации, колкото и демократични да са в началото, накрая се превръщат в олигархии[10]. Социологът Сиймор Мартин Липсет описва в книгата си „Синдикалната демокрация“ (1956 г.) Международния типографски съюз като пример за организация, в която има фактори, противодействащи на тази тенденция[11].
Олигархията в съвременните демокрации
Политолозите Джефри Уинтърс и Бенджамин Пейдж определят олигархията като политическа система, в която най-богатите граждани използват особени и концентрирани ресурси на власт, за да защитават своите малцинствени интереси[12]. Според Уинтърс общият интерес на олигарсите е по-скоро „защитата на богатството“, отколкото контролът върху целия политически живот[13]. Уинтърс и Пейдж описват като олигархии Колумбия, Индонезия, Русия, Сингапур и САЩ[14].
Изследване на Мартин Гиленс и Бенджамин Пейдж, публикувано през 2014 г. в списание Perspectives on Politics, анализира 1779 политически въпроса между 1981 и 2002 г.[15] Авторите заключават, че икономическите елити и организираните групи, представляващи бизнес интереси, имат съществено самостоятелно влияние върху политиката на САЩ, докато масовите организации и обикновените граждани имат малко или никакво самостоятелно влияние[16]. Изследователите Питър Енс, Омар Башир и екип от още трима учени преглеждат данните им и оспорват извода[17]. Според Башир и екипа на Бранам, Сорока и Влезиен в 185 законопроекта от данните богатите получават желания от тях резултат в 53% от случаите, а средната класа — в 47%, като разликата не е статистически значима[18].
Олигарсите в Русия
Руските олигарси са богати бизнесмени с голямо политическо влияние или с тесни връзки с държавата[19]. Явлението се появява през 90-те години, когато първото поколение предприемачи бързо придобива държавни активи чрез приватизацията след разпадането на Съветския съюз[20]. При Владимир Путин изпъква второ поколение олигарси, близки до държавата, които забогатяват чрез държавни поръчки, държавни монополи и връзки със службите за сигурност (силовиците)[21].
Военно-промишленият комплекс
Изразът „военно-промишлен комплекс“ описва връзката между армията на една държава и отбранителната индустрия, която я снабдява, разглеждани заедно като обща заинтересованост, която влияе на държавната политика[22]. И двете страни печелят: едната получава оръжия, а другата получава плащане за доставката им[23]. В прощалното си обръщение на 17 януари 1961 г. президентът Дуайт Айзенхауер предупреждава, че органите на управлението трябва да се пазят от неоправдано влияние на военно-промишления комплекс, търсено или не, защото възможността за пагубно издигане на неправилно поставена власт съществува и ще продължи да съществува[24].
„Технологична олигархия“
В прощалното си обръщение на 15 януари 2025 г. президентът Джо Байдън заявява, че в Америка се оформя олигархия на крайно богатство, власт и влияние, която застрашава цялата демокрация, основните права и свободи и честния шанс на всеки да напредне[25]. Той предупреждава и за възможен „технологично-промишлен комплекс“, който също може да е реална опасност за страната[26]. Байдън свързва опасността с дезинформацията, отслабването на свободния печат и отказа на социалните мрежи от проверка на фактите[27].
Олигархия и пряка демокрация
Пряката демокрация е форма на демокрация, при която избирателите решават пряко, без избрани представители като посредници[28]. Към 2019 г. тридесет държави позволяват гласувания по инициатива на гражданите на национално ниво[29]. При задължителния референдум законодателството, изготвено от политическите елити, се подлага на обвързващо народно гласуване[30]. Теоретиците на демокрацията посочват и „трилема“: трудно е едновременно да се постигнат широко участие, обмислено обсъждане и равенство[31].
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Iron law of oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Iron law of oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Iron law of oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Iron law of oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Oligarchy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
The influence of elites, interest groups and average voters on American politics
The Journalist's Resource (Harvard Kennedy School) · Martin Maximino · 2014-11-14Отвори източника
-
The influence of elites, interest groups and average voters on American politics
The Journalist's Resource (Harvard Kennedy School) · Martin Maximino · 2014-11-14Отвори източника
-
Remember that study saying America is an oligarchy? 3 rebuttals say it's wrong.
Vox · Dylan Matthews · 2016-05-09Отвори източника
-
Remember that study saying America is an oligarchy? 3 rebuttals say it's wrong.
Vox · Dylan Matthews · 2016-05-09Отвори източника
-
Russian oligarchs
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Russian oligarchs
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Russian oligarchs
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Military–industrial complex
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Military–industrial complex
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
President Dwight D. Eisenhower's Farewell Address (1961)
U.S. National ArchivesОтвори източника
-
In farewell address, Biden warns of dangers of 'oligarchy' of ultra-rich, 'tech industrial complex'
Associated Press (Boston.com) · Zeke Miller, Chris Megerian, Colleen Long · 2025-01-15Отвори източника
-
January 15, 2025: Farewell Address (Joe Biden)
Miller Center, University of Virginia · 2025-01-15Отвори източника
-
January 15, 2025: Farewell Address (Joe Biden)
Miller Center, University of Virginia · 2025-01-15Отвори източника
-
Direct democracy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Direct democracy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Direct democracy
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Direct democracy
Wikipedia (английска)Отвори източника