Протестите „Тавра“ в Ливан (2019)

„Данъкът върху WhatsApp“

Протестите избухват на 17 октомври 2019 г., предизвикани от намерението на правителството да въведе такса върху безплатните гласови обаждания през WhatsApp — стъпка сред поредица нови данъци на фона на вече дълбока икономическа криза.^[1]

Движението бързо прераства от тесен въпрос за такса в „по-широк призив за преизграждане на политическата и икономическата система“ на страната, обединявайки ливанци отвъд обичайните религиозни и политически разделения под лозунга „кулун яани кулун“ („всички означава всички“).^[2]

Всички означава всички.

Оставката на Харири и банковият колапс

На 29 октомври 2019 г., след 13 дни масови протести, премиерът Саад Харири обявява оставка: „Стигнахме до задънена улица и се нуждаем от шок, за да преодолеем кризата. Отправям се към президентския дворец, за да връча оставката на правителството.“^[3]

Протестите продължават общо около пет месеца, от октомври 2019 до март 2020 г., и се оказват пряко свързани с последвалия банков колапс — частните банки спират достъпа на вложителите до спестяванията им в долари.^[2]

Случаят се превръща в един от най-цитираните примери за това как малка, привидно техническа регулаторна мярка (данък върху комуникационно приложение) може да се превърне в искра за общонационално политическо движение.

Стигнахме до задънена улица и се нуждаем от шок, за да преодолеем кризата.

Доказателства към твърденията

1. Lebanon protests over WhatsApp tax highlight political, economic dissatisfaction
   анализ, 19 ноември 2019
   Отвори източника
2. Lebanon's October 2019 protests weren't just about the 'WhatsApp tax'
   анализ, октомври 2021
   Отвори източника
3. Lebanon Prime Minister Saad Hariri resigns after mass protests
   репортаж, 29 октомври 2019
   Отвори източника