{"id":"a057444f-b16c-4a68-8811-ada90eced7a6","slug":"mali-prevrati-2020-2021","title":"Преврати в Мали (2020 и 2021)","category":"Политология · Преврати и конституционни кризи","tags":["Мали","преврат","Западна Африка","ECOWAS"],"lead":"[[Файл:asimi-goyta-2023|Асими Гойта, водач на двата преврата, през юли 2023 г.]]\nПревратите в Мали през 2020 и 2021 г. са два военни преврата, водени от полковник Асими Гойта: на 18 август 2020 г., след месеци протести заради нередностите на парламентарните избори, корупцията и неуспеха в борбата с въоръжените групи, военните свалят президента Ибрахим Бубакар Кейта[^lead-2020][^coup-bg], а на 24 май 2021 г. задържат цивилните ръководители на прехода — президента Ба Ндау и премиера Моктар Уан — и Гойта става преходен президент[^lead-2021]. Обещаното връщане към цивилно управление така и не се осъществява: през май 2025 г. политическите партии са разпуснати, а Гойта получава петгодишен мандат, подновяем без избори[^aj-2025]. Военното управление скъсва с Франция, изтегля Мали от ECOWAS и се обвързва с Русия[^aj-2025-west], но насилието не стихва — на 25 април 2026 г. координирани атаки на свързаната с „Ал Кайда“ групировка JNIM и туарегски бунтовници засягат и района на столицата Бамако, а министърът на отбраната Садио Камара е убит[^aj-2026].","sections":[{"id":"predistoriya","title":"Предистория","paragraphs":["Мали е в продължителна криза на сигурността от 2012 г., когато демократично избраният президент Амаду Тумани Туре е свален с военен преврат, след като правителството му е обвинено, че не се справя с воден от туареги бунт в Севера[^aj-2026-2012]. През април 2013 г. ООН създава мироопазващата мисия MINUSMA, за да стабилизира страната след бунта[^minusma], а френските войски, които подкрепят малийската армия от януари 2013 г., през 2014 г. преминават към регионалната антитерористична операция „Баркан“[^maliwar-barkhane]. Мирните споразумения от Алжир (2015) между правителството и бунтовническите коалиции не слагат край на сраженията, през 2017 г. няколко групировки се обединяват в свързаната с „Ал Кайда“ коалиция JNIM, а според някои оценки към 2020 г. правителството контролира едва една трета от страната[^maliwar-2015].","Напрежението в политиката нараства след съобщенията за нередности на президентските избори през 2018 г.[^prot-bg] Първият тур на парламентарните избори, многократно отлаган, се провежда на 29 март 2020 г.; три дни преди него опозиционният лидер Сумаила Сисе е отвлечен от джихадисти, а в Бамако гласуват едва 12% от избирателите[^prot-elections]. На 30 април Конституционният съд отменя резултатите в 31 района, с което управляващата партия на Кейта „Сборище за Мали“ получава с десет места повече от първоначално очакваното[^prot-court].","На 30 май опозицията, водена от имам Махмуд Дико, създава Движението 5 юни — Сборище на патриотичните сили (M5-RFP), а на 5 юни хиляди излизат по улиците с искане за оставката на Кейта[^prot-m5]. На 19 юни протестират десетки хиляди, а на 10 юли протестите прерастват в насилие: в продължение на три дни силите за сигурност в Бамако по сведения стрелят с бойни патрони, като убиват най-малко 11 и раняват 124 души[^prot-violence]. На 23 юли, след неуспешна посредническа мисия на ECOWAS, в Бамако пристигат президентите на Нигерия, Нигер, Гана, Кот д'Ивоар и Сенегал, за да се срещнат с Кейта и опозицията, а на 27 юли ECOWAS призовава за правителство на националното единство и заплашва със санкции[^prot-ecowas]."]},{"id":"parviyat-prevrat-avgust-2020","title":"Първият преврат (август 2020)","paragraphs":["Повече от два месеца преди преврата хиляди малийци излизат на улицата, искайки оставката на президента Ибрахим Бубакар Кейта заради корупция и неспособност на властите да овладеят ислямисткия бунт.[^npr]","Сутринта на 18 август 2020 г. войници започват да стрелят във въздуха във военната база в Кати, на 15 км от столицата Бамако, превземат базата „Сундиата“ и арестуват висши офицери[^coup-kati]. След като навлизат в столицата, бунтовниците задържат министъра на финансите, началника на щаба на Националната гвардия и председателя на Народното събрание, а по-късно — президента Кейта и премиера Бубу Сисе, които са откарани в лагера в Кати; говорител на опозиционната коалиция M5-RFP приветства задържането им като „народно въстание“[^coup-arrests].","Около полунощ Кейта обявява по държавната телевизия, че подава оставка: „Днес определени части от армията решиха, че намеса е необходима. Имам ли наистина избор? Защото не желая да се пролива кръв.“[^aj] С оставката си той разпуска правителството и парламента[^coup-resign].","Петима полковници начело с Гойта се появяват по телевизията и се обявяват за Национален комитет за спасение на народа (CNSP); заместник-началникът на щаба на ВВС Исмаел Ваге обявява затваряне на всички въздушни и сухопътни граници и вечерен час и кани опозицията на разговори за нови избори[^coup-cnsp]. В болница в Бамако са докарани телата на четирима убити от огнестрелни рани и около 15 ранени, вероятно от заблудени куршуми, но водачите на преврата отричат да има убити; имам Махмуд Дико обявява, че се оттегля от политиката[^coup-cnsp].","Това е вторият преврат в страната за по-малко от десет години след преврата от 2012 г. и слага край на почти шестгодишен период — от въстанието в Буркина Фасо през 2014 г. — без нито една неконституционна смяна на властта в Западна Африка[^coup-region].","[[Файл:poyas-na-prevratite-2020-2023|Поясът на превратите: държавите с успешен военен преврат през 2020–2023 г.]]"],"quote":"Днес определени части от армията решиха, че намеса е необходима. Имам ли наистина избор? Защото не желая да се пролива кръв.[^aj]"},{"id":"mezhdunarodna-reaktsiya","title":"Международна реакция","paragraphs":["Африканският съюз осъжда преврата и призовава за незабавно освобождаване на арестуваните, а ECOWAS (Икономическата общност на западноафриканските държави) заявява, че водачите му нямат легитимност, и решава да затвори всички граници с Мали и да спре финансовите потоци[^npr]. Съветът за сигурност на ООН единодушно приема резолюция, която осъжда преврата и призовава военните да се върнат в казармите си, на 25 август Международната организация на франкофонията суспендира членството на Мали, а на 7 септември на среща на върха в Ниамей ECOWAS дава на военните срок до 15 септември да назначат цивилни президент и премиер[^coup-intl]."]},{"id":"prehodat-2020-2021","title":"Преходът (2020–2021)","paragraphs":["Експерти, избрани от военните, предлагат двугодишно временно управление начело с президент, посочен от тях, въпреки призивите на съседите за избори до една година[^trans-proposal]. На 12 септември 2020 г. хунтата (Националният комитет за спасение на народа) се съгласява на 18-месечен политически преход към цивилно управление.[^wiki-mali2020] На 21 септември група от 17 избиратели посочва Ба Ндау за временен президент, а Гойта — за вицепрезидент; кандидатурата е приветствана от говорител на Махмуд Дико и от водачите на M5-RFP, а правителството встъпва в длъжност на 25 септември[^trans-ndaw].","Ндау скоро влиза в конфликт с членове на Националния преходен съвет заради различия в политиката: той и премиерът Моктар Уан са за сътрудничество с Франция, а вицепрезидентът Гойта и министърът на отбраната Садио Камара — за сътрудничество с Русия[^war-split]. Опозиционното движение M5 призовава временното правителство да бъде разпуснато и заменено с „по-легитимно“[^r21-m5]."]},{"id":"vtoriyat-prevrat-may-2021","title":"Вторият преврат (май 2021)","paragraphs":["На 24 май 2021 г., след преструктуриране на кабинета, при което двама от водачите на първия преврат — Садио Камара и Модибо Коне — са сменени, военните задържат президента Ндау, премиера Уан и министъра на отбраната Сулейман Дукуре и ги откарват във военната база в Кати[^r21-coup]. Гойта обявява, че Ндау и Уан са лишени от правомощията си, защото са се опитали да „саботират“ прехода, заявява, че е трябвало да бъде консултиран за промените в кабинета, и обещава избори през 2022 г.[^r21-goita]","На 26 май Ндау и Уан подават оставка, докато са задържани, и на следващия ден са освободени; на 28 май Конституционният съд обявява Гойта за преходен президент[^r21-after]. Той полага клетва на 7 юни, назначава за премиер Шогел Кокала Майга, един от лидерите на M5, а на 11 юни връща Садио Камара като министър на отбраната[^r21-after]. Така Гойта, извършил два военни преврата в рамките на девет месеца, оглавява държавата, изтласквайки настрана цивилното преходно ръководство — президента Ба Ндау и премиера Моктар Уан.[^aj2]","Анализаторът Емануел Кваси Анинг предупреждава, че вторият преврат „ще доведе не само до възобновяване на насилието и повече въоръжени групи в Мали, но е и символ на способността на армията да се завръща и да поема властта“.[^aj2]","ООН, ECOWAS, Европейският съюз, САЩ и Африканският съюз осъждат преврата в съвместно изявление[^r21-resp]. На 31 май ECOWAS суспендира Мали, но за разлика от 2020 г. не налага санкции, а на 2 юни Африканският съюз също суспендира членството ѝ; същия ден Франция спира съвместните операции с малийската армия и ги възобновява на 3 юли[^r21-resp]."],"quote":"Ще доведе не само до възобновяване на насилието и повече въоръжени групи в Мали, но е и символ на способността на армията да се завръща и да поема властта.[^aj2]"},{"id":"udalzhavane-na-voennoto-upravlenie","title":"Удължаване на военното управление","paragraphs":["На 1 януари 2022 г. правителството предлага на ECOWAS преходът да бъде удължен с пет години; в отговор на 9 януари ECOWAS затваря границите, прекъсва дипломатическите отношения и налага тежки икономически санкции[^r21-ecowas]. На 3 юли 2022 г. хунтата се съгласява да проведе общи избори до февруари 2024 г. срещу незабавното отменяне на санкциите[^r21-ecowas], но през септември 2023 г. изборите са отложени за неопределено време, а протестите — забранени[^war-postpone].","През юни 2023 г. на референдум е приета нова конституция, подкрепена от 97% от гласувалите при активност 39,4%; критици твърдят, че гласуването е опорочено[^goita-ref]. През октомври 2024 г. Гойта се самопроизвежда в генерал[^goita-gen], а през май 2025 г. военното правителство разпуска всички политически партии и организации и забранява събранията[^aj-2025]. Националният преходен съвет, в който присъстващите 131 от общо 147 членове гласуват единодушно, дава на Гойта петгодишен президентски мандат, подновяем „толкова пъти, колкото е необходимо“, без избори; решението е от 3 юли 2025 г.[^aj-2025][^goita-term]","Председателят на Националния преходен съвет Малик Диау определя приемането като „голяма стъпка напред в изграждането на Мали“, а критици го смятат за поредното ограничение на свободите, с което военните затвърждават властта си[^aj-2025-crit]."]},{"id":"obrat-vav-vanshnata-politika","title":"Обрат във външната политика","paragraphs":["През септември 2021 г. хунтата започва преговори за наемането на 1000 бойци от руската частна военна компания „Вагнер“, въпреки предупрежденията на Франция, и до края на годината стотици наемници са разположени в страната[^war-wagner]. „Вагнер“ скоро е обвинена в тежки нарушения на човешките права, включително клане на 500 цивилни през март 2022 г.[^war-wagner] В средата на февруари 2022 г. Франция, Канада и европейските им партньори обявяват пълно изтегляне на войските си в рамките на шест месеца, като се позовават на присъствието на „Вагнер“, а до 15 август 2022 г. френските войски напускат Мали[^war-france].","На 16 юни 2023 г. хунтата иска мироопазващите сили на ООН да напуснат страната „без забавяне“, а на 30 юни Съветът за сигурност одобрява искането[^war-minusma]; MINUSMA е прекратена на 30 юни 2023 г. и силите на ООН трябва да напуснат Мали до 31 декември 2023 г.[^minusma-end] През януари 2024 г., обвинявайки Алжир в намеса във вътрешните си работи, хунтата прекратява мирните споразумения от Алжир[^war-algiers].","Мали, Буркина Фасо и Нигер, управлявани от военни след поредица преврати, създават Алианса на сахелските държави — съюз, започнал като пакт за взаимна отбрана през 2023 г.[^aes] На 28 януари 2024 г. трите държави обявяват, че напускат ECOWAS, и на 29 януари 2025 г., след изтичането на едногодишното предизвестие, официално излизат от организацията[^aes-exit]. Руската военна формация Africa Corps (наследник на „Вагнер“) подпомага армията в борбата с въоръжените групи, но с ограничен успех, и също е обвинявана в нарушения срещу цивилни[^mali2020-ac][^aj-2025-west]."]},{"id":"sigurnostta-sled-prevratite","title":"Сигурността след превратите","paragraphs":["Военното управление е оправдавано с обещанието да възстанови реда и да победи бунтовниците, но несигурността остава[^conv]. От 3 септември 2025 г. JNIM налага горивна блокада на градовете в южната част на страната и унищожава над 300 цистерни по пътищата от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея[^blockade]; през октомври 2025 г. липсата на гориво парализира Бамако[^aj-2026-fuel].","На 25 април 2026 г. JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (FLA) започват координирани атаки в цялата страна, включително в Кати, край летището на Бамако, в Мопти, Севаре и Гао[^aj-2026][^goita-2026]. Според хунтата нападателите са се опитали да убият Гойта в резиденцията му с кола бомба[^goita-2026], а министърът на отбраната Садио Камара загива, когато кола с експлозиви, управлявана от атентатор самоубиец, се врязва в резиденцията му[^f24-camara]. JNIM обявява, че заедно с FLA е „превзела“ град Кидал — твърдение, което Al Jazeera не може да потвърди независимо[^aj-2026-kidal], а на 28 април — пълна блокада на Бамако[^blockade-2026]. На 4 май 2026 г. Гойта поема и поста министър на отбраната[^f24-camara].","Политолози, пишещи в The Conversation, смятат, че вместо да институционализира военното управление, Гойта концентрира властта около президентството и тесен кръг военни: партиите са забранени, преходният законодателен орган е попълнен с президентски указ, а портфейлът на отбраната, който контролира най-големия дял от държавния бюджет, е нараснал от 11,5% на 14,5% от БВП от 2020 г. насам[^conv-pers]."]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[prevrati-i-konstitutsionni-krizi-sled-2020|Преврати и конституционни кризи след 2020 г.]]\n- [[burkina-faso-prevrati-2022|Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)]]\n- [[niger-prevrat-2023|Преврат в Нигер (2023)]]\n- [[gvineya-prevrat-2021|Преврат в Гвинея (2021)]]\n- [[chad-prehod-vlast-2024|Преходът към гражданско управление и изборите в Чад (2024)]]\n- [[chad-voenen-prevrat-2021|Военният преврат в Чад (2021)]]\n- [[alians-na-sahelskite-darzhavi|Алиансът на сахелските държави]]"]}],"sources":[{"key":"npr","title":"Malian President Ibrahim Boubacar Keita Resigns After Soldiers Mutiny","url":"https://www.npr.org/2020/08/19/903790763/malian-president-ibrahim-boubacar-keita-resigns-after-soldiers-mutiny","note":"NPR, контекст на протестите и реакция на ECOWAS"},{"key":"aj","title":"Mali president resigns after military mutiny — live updates","url":"https://www.aljazeera.com/news/2020/8/19/mali-president-resigns-after-military-mutiny-live-updates","note":"Al Jazeera, цитат на президента Кейта","archive_url":"https://web.archive.org/web/20260911112350/https://www.aljazeera.com/news/2020/8/19/mali-president-resigns-after-military-mutiny-live-updates"},{"key":"aj2","title":"What next after Mali's coup?","url":"https://www.aljazeera.com/news/2021/5/29/what-next-after-malis-coup","note":"Al Jazeera, вторият преврат от май 2021 г.","archive_url":"https://web.archive.org/web/20260517091159/https://www.aljazeera.com/news/2021/5/29/what-next-after-malis-coup"},{"key":"wiki-mali2020","title":"2020 Malian coup d'état","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2020_Malian_coup_d%27%C3%A9tat","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"wiki-mali2021","title":"2021 Malian coup d'état","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2021_Malian_coup_d%27%C3%A9tat","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"wiki-protests2020","title":"2020 Malian protests","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2020_Malian_protests","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"wiki-maliwar","title":"Mali War","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Mali_War","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"wiki-minusma","title":"United Nations Multidimensional Integrated Stabilization Mission in Mali (MINUSMA)","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/MINUSMA","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"wiki-goita","title":"Assimi Goïta","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Assimi_Go%C3%AFta","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"wiki-aes","title":"Alliance of Sahel States","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Alliance_of_Sahel_States","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"wiki-blockade","title":"Mali fuel blockade","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Mali_fuel_blockade","note":"Уикипедия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"aj-2025","title":"Mali military chief granted renewable five-year presidential term","url":"https://www.aljazeera.com/news/2025/7/4/mali-military-chief-granted-renewable-five-year-presidential-term","note":"Al Jazeera, 4.07.2025","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"aj-2026","title":"Mali rattled by ongoing armed attacks: What to know","url":"https://www.aljazeera.com/amp/news/2026/4/26/mali-rattled-by-ongoing-armed-attacks-what-to-know","note":"Al Jazeera, 26.04.2026","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"f24-2026","title":"Mali leader Assimi Goïta assumes role of defence minister after attacks kill previous minister","url":"https://www.france24.com/en/africa/20260504-mali-leader-assimi-go%C3%AFta-assumes-role-of-defence-minister-after-attacks","note":"France 24, 4.05.2026","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"conv-2026","title":"Mali's military leader is consolidating power. Why this is dangerous","url":"https://theconversation.com/malis-military-leader-is-consolidating-power-why-this-is-dangerous-282923","note":"The Conversation, 18.05.2026","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"}],"citations":[{"id":"lead-2020","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, „Background“","excerpt":"Nine months prior to the 2021 coup, in August 2020, President Ibrahim Boubacar Keïta was removed from power by a group of military officers. ... This followed months of unrest in Mali following irregularities in the March and April parliamentary elections and outrage against the kidnapping of opposition leader Soumaila Cissé. ... On 18 August 2020, members of the military led by Colonel Assimi Goïta and Colonel-Major Ismaël Wagué in Kati","note":""},{"id":"coup-bg","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Background“","excerpt":"Protests in Mali had been ongoing since 5 June, with protesters calling for the resignation of President Ibrahim Boubacar Keïta. ... Protesters were displeased with the government's management of the ongoing insurgency, alleged government corruption, the ongoing COVID-19 pandemic, and a floundering economy.","note":""},{"id":"lead-2021","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, увод и „Aftermath“","excerpt":"On the night of 24 May 2021, the Malian Army led by Vice President Assimi Goïta ... Prime Minister Moctar Ouane and Minister of Defence Souleymane Doucouré. ... On 28 May, Mali's constitutional court named Goïta the country's transitional president.","note":""},{"id":"aj-2025","source_key":"aj-2025","locator":"Al Jazeera, 4.07.2025","excerpt":"Published On 4 Jul 2025 ... Mali’s military authorities have granted coup leader Assimi Goita a five-year presidential mandate, renewable “as many times as necessary” and without requiring an election. ... Initially, the military government pledged to return to civilian rule in March 2024. ... The bill on Thursday was unanimously backed by the 131 members present in the NTC, according to AFP and Mali’s state-run L’Essor website. The NTC, composed of 147 legislators ... In May, the military government announced the dissolution of all political parties and organisations, as well as a ban on meetings. ... But the military ultimately reneged on its promise to cede power to elected civilians by its self-imposed deadline.","note":""},{"id":"aj-2025-crit","source_key":"aj-2025","locator":"Al Jazeera, 4.07.2025","excerpt":"“This is a major step forward in the rebuilding of Mali,” Malick Diaw, president of the National Transitional Council (NTC), told the AFP news agency after the bill was voted on. ... However, critics say this is the latest in a series of restrictions on freedom imposed by Mali’s military leadership to consolidate its power in the country.","note":""},{"id":"aj-2025-west","source_key":"aj-2025","locator":"Al Jazeera, 4.07.2025","excerpt":"However, the Malian army and its Russian mercenary allies from the Africa Corps, tasked with tracking down armed fighters, are regularly accused of their own rights violations against civilians. ... All three Sahelian countries have turned their backs on their shared former coloniser, France, in favour of stronger ties with Russia and other partners. Goita has also withdrawn Mali from the regional group, ECOWAS, over its demands that Mali restore democratic rule","note":""},{"id":"aj-2026","source_key":"aj-2026","locator":"Al Jazeera, 26.04.2026","excerpt":"Published On 26 Apr 2026 ... On Sunday, a military source told Al Jazeera that Mali’s Defence Minister Sadio Camara had been killed amid coordinated attacks on military sites across the country, including the capital, Bamako. ... early this morning, April 25, 2026. ... Al-Qaeda-linked group Jama’at Nusrat al-Islam wal-Muslimin (JNIM) has claimed responsibility for attacks in Kati, near the capital, as well as the Bamako airport and other locations further north, including Mopti, Sevare and Gao. Tuareg rebels also claimed participation in the latest assaults.","note":""},{"id":"aj-2026-2012","source_key":"aj-2026","locator":"Al Jazeera, 26.04.2026","excerpt":"Mali’s democratically elected President Amadou Toumani Toure was deposed in a coup led by soldiers in May 2012. His government was accused of failing to handle a Tuareg-led rebellion in the north.","note":""},{"id":"minusma","source_key":"wiki-minusma","locator":"Уикипедия, увод","excerpt":"MINUSMA was established on 25 April 2013 by United Nations Security Council Resolution 2100 to stabilise the country after the Tuareg rebellion of 2012,","note":""},{"id":"maliwar-barkhane","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „Background“ и „Battle of Konna“","excerpt":"In mid-2014, the French military in Mali ended its Operation Serval and transitioned to the broader regional counterterrorist effort, Operation Barkhane. ... During the night of 11 January 2013, the Malian army, backed by French troops, claimed it had regained control of the town of Konna,","note":""},{"id":"maliwar-2015","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „Background“","excerpt":"In June 2015, negotiations between the government, the pro-government Platform coalition, and the rebel Coordination of Azawad Movements (CMA) culminated in the Algiers Accords, ... Despite this, fighting between the two coalitions and various splinter groups continued periodically. ... In 2017, Ansar Dine, the Sahara branch of AQIM, Katiba Macina, and the rest of Al-Mourabitoun merged to form the Jama'at Nasr al-Islam wal-Muslimin (JNIM) coalition ... By 2020, some estimates suggested that only one-third of the country remained under government authority.","note":""},{"id":"prot-bg","source_key":"wiki-protests2020","locator":"Уикипедия, „Background“","excerpt":"Tensions had been seething ever since irregularities were reported during the 2018 Malian presidential election.","note":""},{"id":"prot-elections","source_key":"wiki-protests2020","locator":"Уикипедия, „The First round of the 2020 elections“","excerpt":"After repeated postponements, ... the first round of the 2020 Parliamentary election was finally held on 29 March 2020. ... Opposition leader Soumaïla Cissé and members of his electoral team were kidnapped by jihadists three days before the election. ... Voter turnout was only 12% in Bamako.","note":""},{"id":"prot-court","source_key":"wiki-protests2020","locator":"Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“","excerpt":"on 30 April the Constitutional Court overturned the results in 31 districts, giving Rally for Mali, which is led by President Ibrahim Boubacar Keïta, ten more seats than originally expected.","note":""},{"id":"prot-m5","source_key":"wiki-protests2020","locator":"Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“","excerpt":"Opposition parties led by Iman Mahmoud Dicko established the Mouvement du 5 Juin - Rassemblement des forces patriotiques ... on 30 May, and thousands took to the streets in protest on 5 June.","note":""},{"id":"prot-violence","source_key":"wiki-protests2020","locator":"Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“","excerpt":"Tens of thousands of Malians protested again on 19 June, demanding the resignation of President Keïta. ... Protests turned violent on 10 July. ... For the next three days, protesters in Bamako clashed with security forces, ... security forces reportedly fired live rounds at the protesters, killing at least 11 and injuring 124.","note":""},{"id":"prot-ecowas","source_key":"wiki-protests2020","locator":"Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“","excerpt":"On 23 July, Presidents Muhammadu Buhari (Nigeria), Mahamadou Issoufou (Niger), Nana Akufo-Addo (Ghana), Alassane Ouattara (Côte d'Ivoire), and Macky Sall (Senegal) arrived in Bamako to meet with President Keïta and opposition leaders after a failed ECOWAS mediation mission. ... On 27 July, ECOWAS called for the creation of a unity government and warned of sanctions.","note":""},{"id":"npr","source_key":"npr","locator":"NPR, 19.08.2020","excerpt":"For more than two months now, people in Mali have been taking to the streets, demanding the ouster of President Keita. They complained of corruption and the government's inability to bring an Islamist insurgency under control. ... The African Union issued a statement condemning the coup, saying all arrested government officials should be released immediately. ... ECOWAS, the regional body for West African states, said the coup leaders had no legitimacy. ... It decided to close all borders with Mali and suspend financial flows in an attempt to restore Keita to power.","note":""},{"id":"coup-kati","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, увод и „Coup d'état“","excerpt":"Soldiers on pick-up trucks stormed the Soundiata military base in the town of Kati, where gunfire was exchanged before weapons were distributed from the armory and senior officers arrested. ... On the morning of 18 August 2020, soldiers began firing bullets into the air at a military base in Kati, a town 15 kilometres (9 miles) from Bamako, the capital of Mali.","note":""},{"id":"coup-arrests","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Coup d'état“","excerpt":"After moving into the capital, the mutineers arrested Minister of Finance Abdoulaye Daffe, the Chief of Staff of the National Guard Mahamane Touré, ... and Moussa Timbiné, speaker of the National Assembly. ... A mutiny leader later claimed that Keïta and Cissé had been arrested at the former's residence in Bamako; ... A spokesman for the M5-RFP opposition coalition welcomed their detention, describing it as a \"popular insurrection\". ... The officials were taken to the military camp in Kati where the uprising began.","note":""},{"id":"aj","source_key":"aj","locator":"Al Jazeera, 19.08.2020","excerpt":"Malian President Ibrahim Boubacar Keita announced around midnight on Tuesday that he is resigning from his post ... Today, certain parts of the military have decided that intervention was necessary. Do I really have a choice? Because I do not wish blood to be shed","note":""},{"id":"coup-resign","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Aftermath“","excerpt":"President Keïta resigned around midnight, ... while also dissolving the government and parliament.","note":""},{"id":"coup-cnsp","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Aftermath“","excerpt":"Five colonels appeared in the TV broadcast to the nation, led by Colonel Assimi Goïta. They called themselves the National Committee for the Salvation of the People. ... The bodies of four people killed by gunfire and about 15 wounded, all likely hit by stray bullets, were brought into one of the city's main hospitals ... The coup leaders denied that anyone had been killed ... \"As of today, 19 August 2020, all air and land borders are closed until further notice. A curfew is in place from 21:00 to 05:00 until further notice,\" Col-Major Ismaël Wagué, Deputy Chief of Staff of the Malian Air Force, said in a televised address. He also invited opposition groups to talks for fresh elections. ... Opposition member Mahmoud Dicko announced that he is leaving politics","note":""},{"id":"coup-region","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, увод","excerpt":"This was the country's second coup in less than 10 years, following the 2012 coup d'état. ... On a subregional level, the coup also marked an end to a period of nearly six years, since the 2014 Burkina Faso uprising and the ousting of Burkina Faso's president Blaise Compaoré, during which there was not a single undemocratic change of government in West Africa.","note":""},{"id":"coup-intl","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „International reaction“","excerpt":"The United Nations Security Council unanimously approved a resolution condemning the coup and calling on the soldiers to return to their barracks ... On 25 August 2020, the Organisation internationale de la Francophonie suspended Mali from membership ... On 7 September 2020 at a summit in Niamey, Niger, regional bloc ECOWAS gave the Malian military rulers a deadline of 15 September to appoint a new civilian president and prime minister.","note":""},{"id":"trans-proposal","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Aftermath“","excerpt":"Experts chosen by Mali's new military leaders proposed a two-year interim government led by a president chosen by them, despite calls by Mali's neighbors for elections within a year.","note":""},{"id":"wiki-mali2020","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Aftermath“","excerpt":"On 12 September 2020, the National Committee for the Salvation of the People (CNSP) agreed to an 18-month political transition to civilian rule.","note":""},{"id":"trans-ndaw","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Aftermath“","excerpt":"On 21 September 2020 Bah Ndaw was named interim president by a group of 17 electors, with Goïta being appointed vice president. ... A spokesperson for political-religious leader Mahmoud Dicko praised his nomination as president. ... Leaders of the M5-RFP, active since the 2020 Malian protests, also signalled support. ... On 25 September the government was inaugurated.","note":""},{"id":"war-split","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „2021 coup and aftermath“","excerpt":"After coming to power, Ndaw began to clash with members of the National Transitional Council (CNT) over policy differences. Ndaw and his Prime Minister, Moctar Ouane, were in favor of cooperation with France, while Vice President Goita and Defense Minister Sadio Camara were in favor of cooperation with Russia.","note":""},{"id":"r21-m5","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, „Coup“","excerpt":"The opposition M5 movement, which had spearheaded the 2020 Malian protests against Keïta, publicly called for the interim government to be dissolved and replaced with a \"more legitimate\" one.","note":""},{"id":"r21-coup","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, увод и „Coup“","excerpt":"On the night of 24 May 2021, the Malian Army led by Vice President Assimi Goïta ... Prime Minister Moctar Ouane and Minister of Defence Souleymane Doucouré. ... On 24 May, tensions came to a head after a cabinet reshuffle. In the reshuffle, the military's power over key ministries was not changed, however two leaders of the coup – Sadio Camara and Modibo Kone – were replaced by N'daw's administration. ... Several journalists reported that three key civilian leaders – N'daw, Ouane and Doucore, were being detained in a military base in Kati, outside Bamako.","note":""},{"id":"r21-goita","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, „Coup“","excerpt":"In a public television statement, Goïta announced that N'daw and Ouane were stripped of their powers because they tried to \"sabotage\" the transition, ... Goïta, a vice president in the interim administration, said that he should have been consulted on the cabinet shuffle, which he described as a breach of the transitional charter drawn up by the military junta after the coup. Goïta also promised that new elections would be held in 2022.","note":""},{"id":"r21-after","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, „Aftermath“","excerpt":"From detention, both N'Daw and Ouane submitted their resignations to Goïta on 26 May. ... The military released the ousted leaders on 27 May. ... On 28 May, Mali's constitutional court named Goïta the country's transitional president. ... After his swearing-in ceremony was held on 7 June in Bamako, Goïta indeed named Choguel Kokalla Maïga, a leader of the M5 movement and former government minister, as the interim prime minister of Mali's transitional government. ... On 11 June 2021, the military government restored Colonel Sadio Camara as Minister for the Defence.","note":""},{"id":"aj2","source_key":"aj2","locator":"Al Jazeera, 29.05.2021","excerpt":"Colonel Assimi Goita, who has led two military coups in nine months, named country’s interim president. ... the army on Monday detained President Bah Ndaw and Prime Minister Moctar Ouane ... “It [the coup] will lead not only to resurgence of violence and more armed groups in Mali but also it is the symbolism of the military’s ability to come back and to take power,” Anning said.","note":""},{"id":"r21-resp","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, „Response“","excerpt":"In addition, the United Nations, ECOWAS, the European Union, the United States, and the African Union issued a joint statement condemning the coup ... On 31 May, ECOWAS suspended Mali, effective immediately until the end of February 2022, ... it did not impose sanctions on Mali, as it had done after the 2020 coup. ... Additionally, on 2 June, the African Union suspended Mali, ... On that same day, France suspended joint operations with the Malian military, as well as national advisory missions. ... France resumed joint military operations and national advisory missions in Mali on 3 July.","note":""},{"id":"r21-ecowas","source_key":"wiki-mali2021","locator":"Уикипедия, „Aftermath“","excerpt":"On 1 January 2022, Mali’s Foreign Minister Abdoulaye Diop announced he had proposed to ECOWAS that the transition period back to democracy, be extended by five years. ... In response, at an emergency summit in the Ghanaian capital Accra on 9 January 2022, ECOWAS decided to close their borders, sever diplomatic ties and impose tough economic sanctions on Mali, ... At the ECOWAS summit meeting in Accra on 3 July 2022, the junta agreed to hold general elections by February 2024 in exchange for the immediate removal of sanctions.","note":""},{"id":"war-postpone","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „2021 coup and aftermath“","excerpt":"In September 2023, the election was postponed indefinitely and protests were banned.","note":""},{"id":"goita-ref","source_key":"wiki-goita","locator":"Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“","excerpt":"On 23 June 2023, a constitutional referendum took place, with 97% of voters supporting the adoption of the proposed constitution. 39.4% of registered voters participated in the referendum. ... The new constitution was controversial, with critics alleging that the referendum was compromised","note":""},{"id":"goita-gen","source_key":"wiki-goita","locator":"Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“","excerpt":"In October 2024, Goïta self-promoted to the rank of general of the Malian Army.","note":""},{"id":"goita-term","source_key":"wiki-goita","locator":"Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“","excerpt":"On 3 July 2025, the National Transitional Council allowed Goïta to stay in office for a five-year term, renewable \"as many times as necessary\" and without requiring an election.","note":""},{"id":"war-wagner","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „2021 coup and aftermath“","excerpt":"In September 2021, the junta began negotiations to hire 1,000 mercenaries from the Russian-funded private military contractor Wagner Group, something France warned against. ... By the end of the year, hundreds of Wagner mercenaries began deploying across Mali, prompting strong objections from the international forces. ... Wagner was soon implicated in serious human rights violations such as numerous massacres, including one in March 2022 where they massacred 500 civilians,","note":""},{"id":"war-france","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „2021 coup and aftermath“","excerpt":"In mid-February 2022, Canada, France, and its European partners announced a full troop withdrawal within six months, citing Wagner's presence, ... By August 15, 2022, French troops had fully withdrawn from Mali towards Niger, ending their presence in the country.","note":""},{"id":"war-minusma","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „Renewed conflict with CMA, CSP split“","excerpt":"On 16 June 2023, the junta requested that MINUSMA peacekeepers withdraw from Mali without delay. ... On 30 June 2023, the UN Security Council approved the request for the removal of peacekeepers.","note":""},{"id":"minusma-end","source_key":"wiki-minusma","locator":"Уикипедия, увод","excerpt":"The mission was officially terminated on 30 June 2023, ... with all UN forces due to leave Mali by 31 December 2023.","note":""},{"id":"war-algiers","source_key":"wiki-maliwar","locator":"Уикипедия, „Renewed conflict with CMA, CSP split“","excerpt":"In January 2024, accusing Algeria of interfering in its affairs, the junta terminated the accords","note":""},{"id":"aes","source_key":"wiki-aes","locator":"Уикипедия, увод","excerpt":"The Alliance of Sahel States (French: Alliance des États du Sahel ; AES) ... is a political and economic union in the Sahel region of Africa comprising Burkina Faso, Mali and Niger. ... It originated as a mutual defense pact in 2023. ... All three member states are under the control of military juntas following a string of successful coups.","note":""},{"id":"aes-exit","source_key":"wiki-aes","locator":"Уикипедия, „Withdrawal from ECOWAS“","excerpt":"On 28 January 2024, the three countries announced in a joint statement their intention to withdraw from ECOWAS. ... On 29 January 2025, Burkina Faso, Mali, and Niger formally withdrew from ECOWAS after having provided the required 1-year notice.","note":""},{"id":"mali2020-ac","source_key":"wiki-mali2020","locator":"Уикипедия, „Regional rise of terrorism“","excerpt":"Meanwhile, governments in the region have shifted their alliances from Western nations to Russia and China, relying on paramilitary groups like the Africa Corps (formerly Wagner) for security assistance, though with limited success.","note":""},{"id":"conv","source_key":"conv-2026","locator":"The Conversation, 18.05.2026","excerpt":"Insecurity persists in Mali despite years of military rule, which was justified on promises of restoring order and defeating insurgent violence.","note":""},{"id":"blockade","source_key":"wiki-blockade","locator":"Уикипедия, увод","excerpt":"The blockade began on September 3, 2025, when JNIM spokesman Abou Houzeifa al-Bambari announced it in a video. Since the start of the blockade, over 300 fuel tankers have been destroyed en route from Senegal, Ivory Coast, and Guinea.","note":""},{"id":"aj-2026-fuel","source_key":"aj-2026","locator":"Al Jazeera, 26.04.2026","excerpt":"Since September, JNIM fighters have been attacking fuel tankers, bringing Bamako to a standstill in October 2025.","note":""},{"id":"goita-2026","source_key":"wiki-goita","locator":"Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“","excerpt":"On 25 April 2026, the Azawad Liberation Front and Jama'at Nusrat al-Islam wal-Muslimin jointly launched attacks across Mali. ... According to the junta, the insurgents attempted to kill Goïta at his residence with a car bomb.","note":""},{"id":"f24-camara","source_key":"f24-2026","locator":"France 24, 4.05.2026","excerpt":"Issued on: 04/05/2026 ... Mali's junta leader, Assimi Goïta, will assume the additional role of defence minister, according to a decree read on state TV on Monday, following the death of the previous minister in large-scale attacks. ... was killed when a car ... drove into his residence, the government has previously said.","note":""},{"id":"aj-2026-kidal","source_key":"aj-2026","locator":"Al Jazeera, 26.04.2026","excerpt":"On Saturday, the JNIM said the city of Kidal was “captured” in an operation coordinated with the Azawad Liberation Front (FLA), a Tuareg-dominated rebel group. ... Al Jazeera could not independently verify the claim.","note":""},{"id":"blockade-2026","source_key":"wiki-blockade","locator":"Уикипедия, увод","excerpt":"JNIM announced a full blockade on Bamako on 28 April.","note":""},{"id":"conv-pers","source_key":"conv-2026","locator":"The Conversation, 18.05.2026","excerpt":"Rather than institutionalising military rule, Goïta has concentrated authority around the presidency, tightened control over the state’s coercive apparatus, and relied on a small circle of military elites. ... Political parties were banned. The transitional legislative body was filled by presidential decree. ... The defence portfolio controls the largest share of the state budget, grown from 11.5% to 14.5% of GDP since 2020.","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":9,"created_at":"2026-09-14T19:33:30.525Z","updated_at":"2026-10-25T21:51:51.628Z","media":[{"slug":"asimi-goyta-2023","title":"Assimi Goïta in July 2023","alt":"Портрет на Асими Гойта с бяла шапка и светла дреха","caption":"Асими Гойта през юли 2023 г.","author":"Президентът на Русия (kremlin.ru)","own_work":false,"source_url":"https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Assimi_Go%C3%AFta_in_July_2023.jpg","license":"CC-BY-4.0","license_label":"CC BY 4.0","license_url":"https://creativecommons.org/licenses/by/4.0/deed.bg","width":325,"height":414,"bytes":61109,"mime":"image/jpeg","file":"f505110998fe87e2.jpg","url":"/media/f505110998fe87e2.jpg","uploaded_at":"2026-10-25T18:22:03.260Z","updated_at":"2026-10-25T18:22:03.260Z"},{"slug":"poyas-na-prevratite-2020-2023","title":"Поясът на превратите в Африка (2020–2023)","alt":"Карта на Северна, Западна и Централна Африка, на която Мали, Гвинея, Буркина Фасо, Нигер, Чад, Судан и Габон са оцветени в червено, с имената на държавите","caption":"Поясът на превратите: държавите с успешен военен преврат през 2020–2023 г.","author":"Eric Gaba (основа); WikiB (оцветяване и надписи)","own_work":false,"source_url":"https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Africa_map_blank.svg","license":"CC-BY-SA-3.0","license_label":"CC BY-SA 3.0","license_url":"https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/deed.bg","width":1600,"height":1299,"bytes":329871,"mime":"image/jpeg","file":"a3e80a8ec84424fe.jpg","url":"/media/a3e80a8ec84424fe.jpg","uploaded_at":"2026-10-25T18:22:03.291Z","updated_at":"2026-10-25T18:22:03.291Z"}]}