Общ изкуствен интелект (AGI)
Общият изкуствен интелект (artificial general intelligence, AGI) е хипотетичен вид изкуствен интелект, който се изравнява с човешките способности или ги надминава в почти всички познавателни задачи[1]. За разлика от тесния изкуствен интелект, чиито умения са ограничени до точно определени задачи, системата с AGI може да обобщава знания, да пренася умения между области и да решава нови проблеми, без да бъде препрограмирана за конкретната задача[2]. Създаването на AGI е обявена цел на технологични компании като OpenAI, Google, SpaceXAI и Meta[3]. Проучване от 2020 г. установява 72 активни проекта за изследване и разработване на AGI в 37 държави[4]. Спорно е дали AGI представлява екзистенциален риск: според някои експерти и представители на индустрията намаляването на риска от изчезване на човечеството трябва да бъде глобален приоритет, а според други разработването на AGI е в твърде ранен етап, за да създава такъв риск[5].
Понятие и терминология
AGI е известен още като общ ИИ, силен ИИ, пълен ИИ и ИИ на човешко равнище[6]. Терминът „artificial general intelligence“ е използван през 1997 г. от Марк Губруд в дискусия за последиците от напълно автоматизираното военно производство и военните операции[7]. Терминът е въведен отново и популяризиран от Шейн Лег и Бен Гьорцел около 2002 г.[8] Свързани понятия са изкуственият свръхинтелект (artificial superintelligence, ASI) — хипотетичен вид AGI, който е много по-интелигентен от хората, — и „трансформиращият ИИ“, който има голямо въздействие върху обществото, подобно на земеделската или индустриалната революция[9].
Във философията Джон Сърл въвежда през 1980 г. понятието „силен ИИ“ като част от аргумента си за „китайската стая“: според хипотезата за силния ИИ системата с изкуствен интелект може да има „ум“ и „съзнание“, а според хипотезата за слабия ИИ тя само действа така, сякаш мисли и има ум и съзнание[10]. Според Ръсел и Норвиг повечето изследователи на ИИ приемат хипотезата за слабия ИИ за даденост и не се интересуват от хипотезата за силния ИИ[11].
Нива на AGI
През 2023 г. изследователи от Google DeepMind предлагат рамка с пет нива на AGI според постиженията: зараждащ се, компетентен, експертен, виртуозен и свръхчовешки[12]. Компетентният AGI е определен като ИИ, който превъзхожда 50% от квалифицираните възрастни в широк кръг нефизически задачи, а свръхчовешкият AGI, тоест изкуственият свръхинтелект, има същото определение, но с праг 100%[13]. Авторите смятат големи езикови модели като ChatGPT и LLaMA 2 за примери на зараждащ се AGI, сравним с неквалифицирани хора[14]. По отношение на автономността и свързаните с нея рискове те определят пет нива — от инструмент (изцяло под човешки контрол) през консултант, сътрудник и експерт до агент (напълно автономен)[15].
Изисквания и тестове
Няма единно общоприето определение за интелект, приложимо към компютрите[16]. Изследователите като цяло смятат, че за да бъде определена като AGI, една система трябва да може да разсъждава, да използва стратегия, да решава задачи и да преценява при несигурност; да представя знания, включително знания от здравия разум; да планира и да се учи; да общува на естествен език и при нужда да съчетава тези умения за постигането на произволна цел[17].
Тестът на Тюринг е предложен от Алън Тюринг в статията му от 1950 г. „Computing Machinery and Intelligence“: машината го издържа, ако успее да убеди човек съдия, че е човек, в значителна част от случаите[18]. При предварително регистрирано изследване от 2025 г. GPT-4.5 е определен като човека в 73% от петминутните текстови разговори — повече от 67% при истинските хора участници, с което отговаря на критерия на изследователите за издържан тест[19]. При теста „Икеа“ робот, управляван от ИИ, трябва да сглоби мебел от плоски пакети, след като му бъдат показани частите и инструкциите[20]. Стив Возняк предлага тест, при който машина трябва да влезе в обикновен американски дом и да измисли как да свари кафе[21]. Тестът на Мустафа Сюлейман предвижда ИИ да получи 100 000 долара и да ги превърне в 1 милион долара[22].
История и прогнози
Съвременните изследвания на ИИ започват в средата на 1950-те години, а първото поколение изследователи е убедено, че AGI е възможен и ще се появи само след няколко десетилетия[23]. През 1965 г. Хърбърт Саймън пише, че „до двайсет години машините ще могат да вършат всяка работа, която може да върши човек“[24]. В началото на 1970-те години става ясно, че изследователите силно са подценили трудността, а финансиращите организации стават скептични към AGI и започват да изискват полезен „приложен ИИ“[25]. В началото на 1980-те години японският проект за компютри от пето поколение възражда интереса към AGI, но в края на десетилетието доверието в ИИ рязко спада, а целите на проекта не са постигнати[26].
Четири проучвания от 2012 и 2013 г. показват, че медианната оценка на експертите кога с 50% увереност ще се появи AGI е между 2040 и 2050 г.[27] През 2023 г. изследователи от Microsoft публикуват подробна оценка на GPT-4 и заключават, че той може основателно да се разглежда като ранна, но все още непълна версия на система с AGI[28]. Същата година Блез Агуера и Аркас и Питър Норвиг публикуват статията „Общият изкуствен интелект вече е тук“, в която твърдят, че най-новите модели вече са постигнали значително равнище на общ интелект[29].
През 2023 г. Джефри Хинтън казва, че е смятал ИИ, по-умен от хората, за въпрос на 30 до 50 или повече години, но вече не мисли така; през 2024 г. той оценява с ниска увереност, че такива системи могат да се появят до 5 до 20 години[30]. През май 2023 г. Демис Хасабис очаква AGI до десетилетие или дори до няколко години[31]. През юни 2024 г. бившият служител на OpenAI Леополд Ашенбренер определя появата на AGI до 2027 г. като „поразително правдоподобна“[32]. Проучване от август 2023 г. сред 2778 изследователи на ИИ показва, че повечето смятат, че AGI ще бъде постигнат до 2040 г.[33] Преглед от септември 2025 г. на проучванията сред учени и експерти от индустрията през последните 15 години установява, че повечето са съгласни, че AGI ще се появи преди 2100 г.[34] През декември 2025 г. изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман заявява, че „създадохме AGI“ и че AGI „някак профуча“ с по-малко обществено въздействие от очакваното, като предлага областта да премине към определянето на свръхинтелекта[35].
Съоснователят на Microsoft Пол Алън смята, че такъв интелект е малко вероятен през XXI век, защото ще изисква „непредвидими и фундаментално непредсказуеми пробиви“ и дълбоко научно разбиране на познанието[36]. Мислители като Хюбърт Драйфус и Роджър Пенроуз отричат възможността за силен ИИ[37].
Подходи
Развитието на трансформърните модели като тези в ChatGPT се смята за най-обещаващия път към AGI, а алтернативен подход е пълната емулация на мозъка — подробно сканиране и картографиране на биологичен мозък, който след това се копира и симулира на компютър[38].
Възможни ползи
AGI може да повиши производителността и ефективността в повечето професии, да се грижи за възрастните хора, да направи по-достъпна бързата и качествена медицинска диагностика и да предлага забавно, евтино и персонализирано образование[39]. Ако създаденото богатство се преразпредели правилно, нуждата да се работи за препитание може да отпадне[40]. AGI може да помага и за вземането на рационални решения и за предвиждането и предотвратяването на бедствия[41].
Рискове
AGI може да представлява различни видове екзистенциален риск — заплахи за „преждевременното изчезване на произлезлия от Земята разумен живот или трайното и драстично унищожаване на потенциала му за желано бъдещо развитие“[42]. Освен риска от изчезване на човечеството AGI може да бъде използван за разпространяване и запазване на ценностите на онези, които го създават, или да улесни масовото наблюдение и индоктринацията и създаването на трайно репресивен световен тоталитарен режим[43].
Тезата, че ИИ създава екзистенциален риск за хората и че на този риск трябва да се обърне повече внимание, е спорна, но през 2023 г. е подкрепена от много публични личности, изследователи и ръководители на компании за ИИ, сред които Илон Мъск, Бил Гейтс, Джефри Хинтън, Йошуа Бенджо, Демис Хасабис и Сам Алтман[44]. През март 2023 г. Институтът за бъдещето на живота (Future of Life Institute) публикува отворено писмо с призив водещите разработчици да спрат за шест месеца работата по системи, „по-мощни от GPT-4“[45]. През май 2023 г. стотици експерти подписват изявление на Центъра за безопасност на ИИ, според което „намаляването на риска от изчезване заради ИИ трябва да бъде глобален приоритет наред с други рискове в обществен мащаб като пандемиите и ядрената война“[46]. През октомври 2025 г. стотици публични личности, сред които експерти по ИИ, петима нобелови лауреати и бивши високопоставени служители по националната сигурност на САЩ, подписват изявление с призив за забрана на разработването на свръхинтелект[47].
Много учени, загрижени за екзистенциалния риск, настояват за повече изследвания на „проблема за контрола“ — какви предпазни мерки, алгоритми или архитектури могат да увеличат вероятността самоусъвършенстващ се ИИ да продължи да се държи приятелски, а не разрушително, след като достигне свръхинтелект[48]. Решаването на проблема се усложнява от надпреварата в ИИ, която може да доведе до състезание за най-слаби мерки за безопасност, и от използването на ИИ в оръжейни системи[49].
Скептикът Ян Льокун смята, че AGI няма да има желание да доминира над човечеството и че трябва да се пазим да го антропоморфизираме[50]. Критиците на тезата за екзистенциалния риск обикновено твърдят, че AGI е малко вероятен в близко бъдеще или че тревогите за него отвличат вниманието от други проблеми на сегашния ИИ[51]. Изследователи, сред които съоснователят на Google Brain Андрю Нг, твърдят, че кампаниите на някои компании за ИИ (като OpenAI, Anthropic, DeepMind и Conjecture) за предполагаемите екзистенциални рискове може да са опит за „регулаторно завладяване“ и за повишаване на интереса към продуктите им[52].
Труд и икономика
Изследователи от OpenAI изчисляват през 2023 г., че за 80% от работната сила в САЩ поне 10% от задачите могат да бъдат засегнати от големите езикови модели, а за около 19% от работниците — поне 50% от задачите[53]. Сред ръководителите на водещите компании за ИИ е разпространено мнението, че повечето работници ще бъдат засегнати от технологична безработица заради AGI — първо в офис професиите, а с напредъка на роботиката и във физическия труд; критиците смятат, че AGI ще допълва, а не ще замества хората[54]. Според Стивън Хокинг последиците от автоматизацията за качеството на живот зависят от това как ще бъде преразпределено богатството[55]. Илон Мъск твърди през 2021 г., че автоматизацията ще наложи правителствата да въведат универсален базов доход, а Хинтън съветва британското правителство през 2025 г. да направи същото в отговор на безработицата, причинена от ИИ[56].
Вижте също
- OpenAI
- Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект (2022-2026)
- Оценяване и сравняване на системи с изкуствен интелект
- Изкуственият интелект във войната
- Теория на социалния избор и съгласуване на изкуствения интелект
- Международната мрежа на институтите за безопасност на ИИ
- Frontier Model Forum: саморегулация на водещите AI компании
- Трансформацията на OpenAI от нестопанска в стопанска структура
- Илон Мъск
- Политиката на OpenAI за изборите през 2024 г.
Доказателства към твърденията
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Existential risk from artificial intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Existential risk from artificial intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Existential risk from artificial intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Existential risk from artificial intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Artificial general intelligence
Wikipedia (английска)Отвори източника