{"id":"96e661c3-60cc-491e-ad71-f2c7ea6be073","slug":"venetsianska-komisia-savet-na-evropa","title":"Венецианска комисия","category":"Общество · Демокрация","tags":["Венецианска комисия","Съвет на Европа","върховенство на правото","конституционно право","избори","референдум","съдебна власт","България","местен референдум","гражданско участие"],"lead":"Европейската комисия за демокрация чрез право, известна като Венецианската комисия, е консултативен орган на Съвета на Европа, съставен от независими експерти по конституционно право[^w-what]. Създадена е през 1990 г., след падането на Берлинската стена, когато държавите от Централна и Източна Европа спешно се нуждаят от помощ при изготвянето на нови конституции[^w-1990]. Днес тя има 61 държави членки — 46-те държави от Съвета на Европа и 15 други страни[^w-61].\n\nСпоред устава си комисията е независим консултативен орган, чиято област са гаранциите, които правото дава в служба на демокрацията[^st-art1]. Документите ѝ са т.нар. „меко право“ — препоръки, а не задължителни норми[^ewb-soft]. Въпреки това те имат голяма тежест: в 32-та доклада на Европейската комисия за върховенството на правото от юли 2025 г. Венецианската комисия е спомената над 160 пъти[^vb-160].","sections":[{"id":"osnovni-danni","title":"Основни данни","paragraphs":["| Параметър | Стойност |\n|---|---|\n| Официално име | Европейска комисия за демокрация чрез право (European Commission for Democracy through Law) |\n| Известна като | Венецианска комисия |\n| Създадена | 10 май 1990 г. (приемане на устава) |\n| Тип | Консултативен орган на Съвета на Европа; от 2002 г. — разширено споразумение |\n| Членове | 61 държави (46 от Съвета на Европа и 15 други; САЩ — до 31 декември 2026 г.) |\n| Наблюдатели | Аржентина, Светият престол, Япония, Уругвай |\n| Пленарни сесии | Венеция, Scuola Grande di San Giovanni Evangelista |\n| Секретариат | Страсбург |\n| Председател | Марта Картабия (от декември 2025 г.) |\n| Работни езици | английски, френски |\n| Бюджет | 4,3 млн. евро (2022 г.) |\n| Официален сайт | venice.coe.int |","Седалището на секретариата е в Страсбург, а пленарните сесии се провеждат в сградата Scuola Grande di San Giovanni Evangelista във Венеция[^w-hq]."]},{"id":"istoriya","title":"История","paragraphs":["Идеята за комисия от експерти по конституционно право е на тогавашния италиански министър по въпросите на Общността Антонио Марио Ла Пергола, убеден, че устойчиви демокрации могат да бъдат изградени само в конституционна рамка, основана на върховенството на правото[^w-lapergola]. Официалното предложение прави италианският външен министър Джани Де Микелис, който кани външните министри от Съвета на Европа на учредителна конференция във Венеция от 31 март до 1 април 1989 г.[^w-1989]","На сесия във Венеция на 19–20 януари 1990 г. Комитетът на министрите одобрява създаването на комисията като частично споразумение, за да подпомогне държавите от Централна и Източна Европа. Като наблюдатели в срещата участват външните министри и министрите на правосъдието на България, Чехословакия, Унгария, Полша, ГДР, Румъния, Съветския съюз и Югославия[^w-1990b]. На 10 май 1990 г. министрите на 18 държави от Съвета на Европа приемат устава на комисията[^w-may1990]. През 90-те години и в началото на 2000-те комисията има много важна роля за прехода на държавите от Централна и Източна Европа към демократични системи, основани на върховенството на правото[^dio-cee].","През февруари 2002 г. Комитетът на министрите приема преработен устав и превръща комисията в разширено споразумение, за да могат и държави извън Съвета на Европа да участват в работата ѝ наравно с останалите[^st-2002]. Оттогава пълноправни членове могат да бъдат и неевропейски държави[^w-61].","Русия е член от 1996 г. до 2022 г., когато е изключена от Съвета на Европа и от Венецианската комисия заради нахлуването си в Украйна[^w-russia]. През януари 2026 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп разпорежда страната да прекрати участието и финансирането си в редица международни организации, сред които и Венецианската комисия[^kyiv-us]. САЩ напускат комисията официално на 31 декември 2026 г.[^w-us]"]},{"id":"ustroystvo","title":"Устройство","paragraphs":["Комисията се състои от независими експерти, утвърдили се с опита си в демократичните институции или с приноса си към развитието на правото и политическите науки. Те действат в лично качество и според устава не приемат указания[^st-art2-1]. Всяка държава членка назначава един член и един заместник; мандатът е четиригодишен, с възможност за преназначаване[^st-art2-23]. Самото национално назначаване не означава зависимост, но липсата на механизъм, който да проверява дали назначените отговарят и продължават да отговарят на изискванията на устава, е предмет на критики (вж. „Критики“)[^vb-flaw][^coe-eval]. Сред членовете обикновено има университетски преподаватели по конституционно или международно право, съдии от върховни и конституционни съдилища и народни представители[^w-members].","Комисията избира от членовете си бюро — председател, трима заместник-председатели и още четирима членове — за срок от две години[^st-art4-1]. По правило тя заседава на пленарни сесии четири пъти годишно, а работните ѝ езици са английски и френски[^st-art4-34]. Седалището ѝ е във Венеция, където регион Венето ѝ предоставя безплатно сграда; комисията се подпомага от Генералния секретариат на Съвета на Европа[^st-art8].","**Членове извън Съвета на Европа и наблюдатели.** Освен 46-те държави от Съвета на Европа пълноправни членове са 15 държави извън него[^w-61]: Киргизстан (от 2004 г.), Чили (2005), Южна Корея (2006), Мароко и Алжир (2007), Израел (2008), Бразилия и Перу (2009), Тунис и Мексико (2010), Казахстан (2012), САЩ (2013), Косово (2014), Коста Рика (2016) и Канада (2019)[^m-years]. Наблюдатели са Аржентина, Светият престол, Япония и Уругвай[^m-observers]. Специален статус на сътрудничество имат Палестинската национална администрация и Южна Африка, а Европейският съюз, ОССЕ/БДИПЧ и Организацията на американските държави участват в пленарните сесии[^w-special].","**Председатели**","| Период | Председател | Държава |\n|---|---|---|\n| януари 1990 – юли 2007 | Антонио Марио Ла Пергола | Италия |\n| декември 2007 – декември 2009 | Ян Ерик Хелгесен | Норвегия |\n| декември 2009 – декември 2021 | Джани Букикио | Италия |\n| декември 2021 – декември 2025 | Клер Бази-Малори | Франция |\n| от декември 2025 | Марта Картабия | Италия |","Първият председател Антонио Марио Ла Пергола оглавява комисията от януари 1990 г. до юли 2007 г., а норвежецът Ян Ерик Хелгесен — от декември 2007 г. до декември 2009 г.[^vc-pres] От декември 2009 г. до декември 2021 г. председател е Джани Букикио[^w-buq], а след него французойката Клер Бази-Малори ръководи комисията четири години[^bocc-succ]. През декември 2025 г. за председател за двугодишен срок е избрана Марта Картабия — професор по конституционно право, бивш председател на Конституционния съд и бивш министър на правосъдието на Италия[^bocc-cart].","**Финансиране.** Комисията се финансира от държавите членки пропорционално, което гарантира независимостта ѝ спрямо държавите, които искат помощта ѝ[^ar-prop]. Бюджетът ѝ за 2022 г. е 4 296 400 евро; комисията получава и доброволни вноски, голяма част от които са предназначени за държави извън Европа[^ar-budget]. Допълнителни средства идват от съвместните програми с Европейския съюз и от доброволни вноски на отделни държави[^dio-extra]. Разходите за четирите пленарни сесии годишно във Венеция — зали, техника, кабини за превод — се поемат от италианските власти: регион Венето и Министерството на външните работи[^dio-veneto].","**Секретариат.** Секретариатът е в Страсбург[^w-hq]. Ръководи се от директора и секретар на комисията Симона Граната-Менгини; заместник-секретар и ръководител на отдела за пленарните сесии и централните служби е Делфин Фрейман[^secr]. Според оценката на Съвета на Европа от 2022 г. секретариатът има 23 служители, повечето в Страсбург[^dio-staff], и четири основни отдела: за демократичните институции и основните права, за конституционното правосъдие, за изборите, политическите партии и референдумите и за сътрудничеството със съседните региони[^dio-div]. След оценката Комитетът на министрите добавя две щатни места и от 2023 г. служителите по обикновения бюджет стават 25[^ar-staff].","**Подкомисии.** Комисията работи и чрез подкомисии. Към 2022 г. тематичните са за основните права, федералната и регионалната държава, международното право, защитата на националните малцинства, съдебната власт, демократичните институции, методите на работа, върховенството на правото, равенството между половете и конституционното правосъдие, а географските — за Латинска Америка и Средиземноморския басейн[^dio-sub]."]},{"id":"kak-raboti","title":"Как работи","paragraphs":["Комисията дава становища по искане на Комитета на министрите, Парламентарната асамблея, Конгреса на местните и регионалните власти и генералния секретар на Съвета на Европа, както и на държава или международна организация, която участва в работата ѝ[^st-art3-2]. По собствена инициатива тя може да прави изследвания и да изготвя проекти на насоки, закони и международни споразумения[^st-art3-1].","За всяко становище се определя работна група от докладчици, обикновено членове на комисията. След разговори с националните власти и заинтересованите страни тя изготвя проект на становище за това дали текстът отговаря на демократичните стандарти и как може да бъде подобрен. Проектът се обсъжда и приема на пленарна сесия, обикновено в присъствието на представители на държавата, след което се публикува и се изпраща на органа, поискал становището[^w-method]. Становищата ѝ обикновено намират отражение в приетите закони, но комисията не налага решенията си, а следва недирективен подход, основан на диалог: по правило работната група посещава държавата и се среща с различните политически участници[^w-nondir]. По искане на конституционен съд или на Европейския съд по правата на човека комисията може да изготви и становище amicus curiae по сравнително-правни въпроси[^w-amicus].","Според тогавашния председател Клер Бази-Малори комисията разговаря при изготвянето на становищата не само с властите, но и с обществени сдружения, гражданското общество и понякога с медиите, а силата ѝ е, че не дава кратки отговори „да“ или „не“, а анализ на положението[^ewb-bazy].","**Видове становища.** Освен обикновените становища комисията приема съвместни, междинни, окончателни и спешни становища, както и становища amicus curiae[^dio-kinds]. Обикновените становища са около две трети от всички, следвани от съвместните; спешните са малък дял, но стават все по-чести[^dio-types]. Съвместните становища често се изготвят с други структури на Съвета на Европа, например с Генералната дирекция „Права на човека и върховенство на правото“[^dio-joint], а по изборното законодателство — най-често с ОССЕ/БДИПЧ[^w-electoral]. Спешните становища не следват обичайната процедура и често се приемат между пленарните сесии[^dio-urgent]. С последващи становища комисията проследява дали предишните ѝ препоръки са изпълнени[^home-followup].","**Обем и влияние.** От 1995 г. до октомври 2021 г. комисията издава общо 682 становища, като броят им расте почти постоянно — от около седем годишно в първите години[^dio-682]. Европейската комисия се позовава на нея все по-често: 68 пъти в първия доклад за върховенството на правото от 2020 г. и над 160 пъти в докладите от 2025 г.[^vb-160] Контролният списък за върховенството на правото се използва като отправна точка и в решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС, в резолюциите на Парламентарната асамблея и в наблюдението на върховенството на правото в ЕС[^rol-ref].","**Връзка с по-широката политика на Съвета на Европа.** На срещата на върха в Рейкявик през 2023 г. ръководителите на 46-те държави от Съвета на Европа приемат принципи за демокрация, които новият Демократичен пакт за Европа трябва да превърне в практическа рамка. Генералният секретар Ален Берсе посочва като нормативна основа на тази работа Европейската конвенция за правата на човека, практиката на Съда в Страсбург и работата на Венецианската комисия[^reykjavik].","**Могат ли гражданите да поискат становище?** Венецианската комисия не е съд и не разглежда индивидуални жалби. Право да поискат становище имат органите на Съвета на Европа, държавите и международните организации, които участват в работата ѝ, но не и отделни граждани или организации[^st-art3-2]. Гражданите могат да поставят въпроса пред компетентните национални институции — парламент, правителство, омбудсман — и да поискат от тях да се обърнат към комисията, а при изготвянето на становища тя разговаря и с гражданското общество[^ewb-bazy].","**Какви въпроси могат да бъдат поставени?** Становищата за отделни държави обхващат широк кръг теми[^w-topics]:","- взаимния контрол и отношенията между властите;\n- териториалното устройство на държавата;\n- принципите на върховенството на правото и основните права;\n- конституционното правосъдие;\n- управлението на съдебната власт и прокуратурата;\n- омбудсманите;\n- избирателната система, политическите партии и референдумите.","Комисията не може да отменя национални закони, административни актове и съдебни решения: документите ѝ са препоръки, а не задължителни норми, и държавите сами решават дали и как да ги изпълнят[^ewb-soft][^w-nondir]."]},{"id":"osnovni-oblasti-na-rabota","title":"Основни области на работа","paragraphs":["**Конституции и демократични институции.** Становищата на комисията засягат проекти на конституции и конституционни промени, както и други закони — разделението и взаимния контрол между властите, териториалното устройство, върховенството на правото, основните права, конституционното правосъдие, управлението на съдебната власт и прокуратурата, омбудсманите, избирателната система, политическите партии и референдумите[^w-topics]. По искане на Европейския съюз комисията има важна роля в развитието и тълкуването на конституционното право на Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Косово[^w-conflict]. Тя участва и в усилията за уреждане на конфликтите около статута на Абхазия и Южна Осетия в Грузия и на Приднестровието в Молдова[^w-conflict2].","**Конституционно правосъдие.** Комисията си сътрудничи с конституционните съдилища пряко и чрез техните асоциации и може да създаде Съвместен съвет за конституционно правосъдие от свои членове и представители на съдилищата[^st-art3-4]. Сред формите на това сътрудничество са базата данни с конституционна съдебна практика CODICES и Световната конференция по конституционно правосъдие[^w-codices].","**Избори, референдуми и политически партии.** Работата в тази област се ръководи от Съвета за демократични избори — тристранен орган с представители на Венецианската комисия, Парламентарната асамблея и Конгреса на местните и регионалните власти[^w-cde]. Комисията изготвя кодекси за добри практики при изборите, референдумите и политическите партии и становища по изборното законодателство, най-често съвместно с ОССЕ/БДИПЧ. Тя не наблюдава избори сама, а дава правни съвети на мисиите на Парламентарната асамблея за наблюдение на избори[^w-electoral]. Кодексът за добри практики в изборните въпроси е приет през октомври 2002 г.[^w-code2002], а Кодексът за добри практики при референдуми — през 2006–2007 г.[^code-2007]; през 2022 г. той е преработен[^code-2022] (вж. [[kodeks-dobri-praktiki-referendumi-venetsianska-komisia|Кодексът за добри практики при референдуми]] и [[венецианската-комисия-и-избирателната-активност-при-референдумите|Венецианската комисия и избирателната активност при референдумите]]).","**Принципи от Кодекса за добри практики при референдуми (2022).** Въпросът, поставен на гласуване, трябва да е ясен и разбираем, да не е подвеждащ и да не внушава отговор[^code-q]. Избирателите трябва да знаят какви са правните последици от референдума — дали е задължителен или консултативен и води ли до приемане или отмяна на мярка[^code-effect]. Кодексът препоръчва по принцип да не се изисква минимална избирателна активност или минимален дял на гласовете „за“ от всички избиратели, но допуска такова изискване при въпроси от основно конституционно значение[^code-quorum]. Общите правила важат за всички референдуми — национални, регионални и местни[^code-local]; самият кодекс не отменя националните законови прагове, но служи като мярка при оценката им[^ewb-soft].","През 2005 г. по искане на Парламентарната асамблея комисията оценява законодателството на Черна гора за референдумите преди референдума за независимост, с особен акцент върху изискваната активност и мнозинство[^mne-req].","**Върховенство на правото.** През март 2016 г. на 106-ата си пленарна сесия комисията приема Контролния списък за върховенството на правото (Rule of Law Checklist)[^rolc-adopted]. Той развива елементите на върховенството на правото, определени в доклада ѝ от 2011 г. — законност, правна сигурност, предотвратяване на злоупотребата с власт, равенство пред закона и недискриминация и достъп до правосъдие, а като особени предизвикателства разглежда корупцията и конфликта на интереси, както и събирането на данни и наблюдението[^rolc-bench]. През декември 2025 г. комисията приема актуализиран списък, одобрен от Комитета на министрите на 15 май и от Парламентарната асамблея на 22 май 2026 г.[^rol-upd] (вж. [[kontrolen-spisak-za-varhovenstvoto-na-pravoto|Контролен списък за върховенството на правото]]).","**Практическо използване на контролния списък.** Списъкът е практически инструмент за правителства, парламенти, граждански организации и международни институции за обективна и прозрачна оценка на върховенството на правото в дадена държава[^rol-ref]. Гражданите и организациите могат да използват въпросите му като ориентир при оценка на публични решения — има ли ясна законова основа, прилага ли се законът еднакво, мотивирано ли е решението, съществува ли ефективен съдебен контрол, има ли мерки срещу злоупотреба с власт и конфликт на интереси[^rolc-bench]. Това не е процедура за индивидуална жалба пред комисията, а рамка за анализ[^st-art3-2].","**Пример: гражданско участие и местни референдуми.** При спорове за застрояване на крайбрежни територии гражданите могат да поставят въпроса дали националното законодателство дава достатъчни гаранции за прозрачност, обществено участие, правна сигурност и ефективен контрол върху публичните решения. Например при гражданска инициатива за местен референдум за бъдещето на крайбрежна зона (включително във Варна) стандартите на Венецианската комисия могат да се използват при оценката на правилата за допустимост, формулирането на въпроса и правните последици от гласуването[^code-local][^code-q][^code-effect]. Комисията не решава конкретни имотни и строителни спорове, но такива казуси могат да разкрият по-общи проблеми в законодателството за демократичното участие и местното самоуправление[^w-topics]."]},{"id":"izvestni-stanovishta","title":"Известни становища","paragraphs":["**Полша.** На 23 декември 2015 г. полският външен министър Витолд Вашчиковски иска становище на комисията за промените в закона за Конституционния трибунал[^w-pl-req]. Становището подчертава, че за взаимния контрол между властите е нужен независим конституционен съд и че докато такъв липсва, „в опасност е не само върховенството на правото, но и демокрацията и правата на човека“[^w-pl-concl]. През април 2016 г. полското правителство отказва да преназначи дългогодишния член на комисията и бивш министър-председател Хана Сухоцка, отчасти заради острото становище от март 2016 г.; комисията я обявява за свой почетен председател[^vb-suchocka]. В становище от 2017 г. за реформата на Националния съдебен съвет комисията предупреждава, че новите закони поставят под сериозен риск независимостта на всички части на съдебната власт в Полша[^w-pl-ncj].","**Унгария.** От 2011 г. комисията приема 27 становища, в които критично оценява всички големи конституционни и правни реформи в Унгария[^vbhu-27]. Те засягат конституционните реформи, съдилищата, изборните закони, законите за образованието и медиите, религиозната свобода и статута на църквите, а особено значими са становищата за законодателството за чуждестранното влияние, хомофобските закони, специалния данък върху имиграцията и пакета „Стоп Сорос“[^vbhu-topics].","**Турция.** В становището си от март 2017 г. за конституционните изменения, подложени на референдум, комисията ги определя като „заплаха за демокрацията“ и предупреждава за опасността предложената система да се изроди в авторитарен и личен режим[^tr-2017]. В доклад от 2025 г., предизвикан от арестите, отстраняването и замяната на избрани кметове в Турция, тя подчертава, че задържането под стража трябва да остане изключение, основано на обосновано подозрение, да е пропорционално и под редовен съдебен контрол[^vc-mayors].","**Сърбия.** Комисията подкрепя конституционните промени за съдебната власт, подложени на референдум през 2022 г., като посочва, че те отразяват повечето ѝ препоръки[^rs-2022]. Опозицията обаче упреква правителството, че оправдава недостатъчните промени със „зелена светлина“ от комисията (вж. „Критики“)[^ewb-abuse]. През 2026 г. Европейският съюз замразява плащания за Сърбия, след като парламентът приема съдебни закони, които според комисията отслабват независимостта на прокуратурата; на 25 юни Белград ги изменя[^rs-2026].","**Испания.** През март 2024 г. комисията приема становище за законопроекта за амнистия във връзка с Каталуния. Тя не отхвърля закона и приема, че националното единство и помирението са легитимни цели, но критикува ускорената процедура и посочва дълбокото разделение, което законът предизвиква[^es-amn].","**Черна гора.** От 2015 г. комисията участва в реформата на законодателството за религиозната свобода: първото ѝ становище по проекта за закон е от ноември 2015 г., а второто, от юни 2019 г., препоръчва редица подобрения и уточнения[^mne-rel].","**Европейският съюз.** През юни 2022 г. ЕС поставя пред Украйна, Молдова и Грузия изпълнението на реформи, препоръчани от Венецианската комисия, като условие за напредък по пътя към членството[^w-eu2022]. Европейската комисия се позовава на нея все по-често в докладите си за върховенството на правото[^vb-160].","**Румъния (2024–2025).** На 24 ноември 2024 г. на първия тур на президентските избори в Румъния първи е независимият националист Калин Джорджеску с 22,94% от гласовете, а втора — Елена Ласкони от Съюза „Спасете Румъния“ с 19,18%[^ro-results]. На 2 декември Конституционният съд единодушно потвърждава резултатите, но на 6 декември отменя собственото си решение и анулира изборите, след като президентът Клаус Йоханис разрешава разсекретяването на информация от Висшия съвет за национална отбрана[^ro-annul]. Според разсекретените документи Русия е провела координирана онлайн кампания в полза на Джорджеску[^ro-intel]; разследванията установяват и недекларирани дарения до 1 млн. евро за кампания, за която кандидатът е заявил нулев бюджет[^ro-donation]. Разследване, публикувано на 20 декември, твърди, че част от кампаниите в TikTok, посочени от службите, е платена от управляващата Национал-либерална партия, а според Politico Europe хаштаговете на тази кампания впоследствие са използвани в полза на Джорджеску[^ro-pnl] (вж. [[rumania-anulirani-prezidentski-izbori-2024|Румъния 2024]]).","Джорджеску нарича решението „формализиран преврат“, а Ласкони — „незаконно и неморално“; третият на първия тур, премиерът Марчел Чолаку, го определя като „единственото правилно решение“, а Йоханис — като легитимно[^ro-react]. Решението на Конституционния съд е окончателно и не подлежи на обжалване[^apador-final]. Европейският съд по правата на човека отхвърля в края на януари 2025 г. искането на Джорджеску за временна мярка, а на 6 март 2025 г. обявява жалбата му за недопустима[^echr-ro]: Съдът приема, че разпоредбата на Конвенцията за свободните избори се отнася до изборите за законодателни органи, а не за президент[^echr-pres], а оплакванията за политическа намеса са явно необосновани[^echr-ill]. Кандидатурата на Джорджеску за новите избори е отхвърлена на 7 март 2025 г., а балотажът на 18 май 2025 г. печели Никушор Дан[^ro-rerun].","**Как оценява случая Венецианската комисия.** Докладът е поискан от председателя на Парламентарната асамблея и е публикуван на 27 януари 2025 г.[^apador-req] Комисията изрично не се произнася дали румънският Конституционен съд е постъпил правилно, а формулира общи стандарти[^w-romania-merits][^rri-verdict]. Според нея анулирането на избори е изключителна мярка и последно средство, което трябва да почива на ясни правни правила, силни процедурни гаранции и убедителни доказателства, че сериозни нарушения може да са повлияли на резултата[^w-romania]. Решението не бива да се основава само на класифицирана информация, а нарушенията и доказателствата трябва да бъдат ясно посочени; правомощието на конституционния съд да анулира избори трябва да е ограничено до изключителни случаи и ясно уредено[^rri-std]. Сред препоръките са решението да се взема от най-висшия изборен орган и да подлежи на съдебен контрол, служебното анулиране да е строго ограничено до изрично уредени случаи, анулиране да се допуска само когато доказани нарушения реално са повлияли на резултата, а процедурата да осигурява справедливост, прозрачност и разумни срокове[^bursa-recs]. Същевременно комисията приема, че демократичните системи трябва да имат ефективни средства срещу измами, манипулации и незаконна намеса, включително при непрозрачни онлайн кампании, изкуствен интелект и възможно чуждо влияние[^w-romania-digital].","В Румъния докладът е разчетен противоположно. Опозиционните партии AUR, USR и POT заявяват, че той на практика потвърждава, че решението на съда е незаконно, а бившият министър на правосъдието Тудорел Тоадер от управляващата Социалдемократическа партия напомня, че експертите изразяват мнение, а не решение, и препоръките им не са задължителни[^rri-react]. Правозащитната организация APADOR смята, че анулирането нарушава няколко от стандартите в доклада: румънският закон не позволява на съда служебно да анулира избори, решението се основава на информация от разузнаването, а не на доказателства, и не подлежи на обжалване[^apador-viol]. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс критикува анулирането на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2025 г.[^ro-vance]","**Оценка на WikiB.** Въз основа на публично достъпните източници въпросът дали изборите са анулирани правилно няма еднозначен отговор, но може да се разграничи кое е установено и кое е спорно.","- **Правно** решението е окончателен акт на компетентния съд и е изпълнено. Нито Венецианската комисия, нито Европейският съд по правата на човека го отменят или потвърждават по същество: комисията отказва да се произнесе по конкретния случай, а Съдът обявява жалбата за недопустима, защото разпоредбата за свободните избори не обхваща президентските избори[^rri-verdict][^echr-pres].\n- **Процедурно** решението се разминава с няколко от стандартите, които комисията формулира месец по-късно: служебното анулиране не е изрично уредено в румънския закон, решението стъпва на разсекретена разузнавателна информация и не може да бъде обжалвано[^apador-viol][^rri-std].\n- **Фактически** опасенията за координирана онлайн кампания и недекларирано финансиране имат реална основа в разсекретените документи и в последвалите разследвания; през февруари 2025 г. Джорджеску е обвинен в няколко престъпления, включително подбуждане към действия срещу конституционния ред[^ro-intel][^ro-donation][^geo-charged]. Разследването, според което част от кампанията в TikTok е платена от управляваща партия, показва обаче, че картината е по-сложна от версията за чисто руска операция[^ro-pnl].","Най-точното заключение според WikiB е, че анулирането е законно в смисъл, че е окончателно решение на компетентния съд, но е взето по процедура, която не отговаря на формулираните от Венецианската комисия стандарти за правна уреденост, доказателства и обжалване. Дали нарушенията са били достатъчно сериозни, за да оправдаят толкова крайна мярка, остава спорно[^w-romania][^apador-viol]."]},{"id":"venetsianskata-komisiya-i-balgariya","title":"Венецианската комисия и България","paragraphs":["България е сред държавите, чиито министри участват като наблюдатели в срещата във Венеция през януари 1990 г., на която е одобрено създаването на комисията[^w-1990b], и е сред членовете на разширеното споразумение по преработения устав[^st-members]. Бившият министър-председател и конституционен съдия Филип Димитров е бил заместник-председател на комисията[^rapsi-dim].","През октомври 2017 г. в становище за Закона за съдебната власт комисията констатира, че главният прокурор е „по същество имунизиран от наказателно преследване“, включително заради възможността да влияе върху Висшия съдебен съвет[^kolevi-2017].","През ноември 2020 г. комисията приема спешно междинно становище за проекта на нова конституция, изготвен в парламентарното мнозинство. Тя съжалява, че реформата не е предшествана от подходящ обществен дебат и че проектът е изготвен без външно участие, а мотивите за някои промени не са добре обяснени[^bta-2020a]. Комисията приветства премахването на пленума на Висшия съдебен съвет и създаването на отделни съвети за съдиите и за прокурорите и следователите, но посочва, че ще бъде пропусната възможност, ако реформата не реши въпроса за наказателната отговорност на главния прокурор[^bta-2020b]. Предложеното намаляване на депутатите от 240 на 120 според нея изглежда избрано произволно, без задълбочена оценка на последиците[^bta-2020c]. На 25 ноември 2020 г. Народното събрание отхвърля предложението за избори за Велико народно събрание[^cc-2020].","През декември 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи изпълнението на решенията по делата „С.З. и Колеви срещу България“, приветства законопроект с нови правила за временно отстраняване и освобождаване на главния прокурор, вдъхновени от препоръките на Венецианската комисия[^kolevi-2022].","През октомври 2023 г. комисията публикува силно критично становище за проекта за промени в Конституцията, като критикува немотивирания и непрозрачно изготвен проект[^cap-2023]. Вносителите обосновават реформата на Висшия съдебен съвет и с изпълнението на стандарти, установени от Венецианската комисия; промените са приети на 20 декември 2023 г.[^bsa-2023]","С решение на Министерския съвет от 31 януари 2025 г. за представител на България в комисията е определена конституционната съдийка Десислава Атанасова, бивш депутат от ГЕРБ, а за неин заместник — Борислав Белазелков[^bg-2025]. Както и в останалите държави, изборът е изцяло в ръцете на правителството — тема, свързана с по-широките критики към подбора на членовете[^vb-flaw].","С писмо от 20 август 2026 г. министърът на правосъдието Николай Найденов иска становище на комисията за избирателните права на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, и на поставените под запрещение. Проектът на становище е насрочен за 149-ата пленарна сесия на 11–12 декември 2026 г.[^bg-req-2026]"]},{"id":"kritiki","title":"Критики","paragraphs":["Тъй като документите на комисията са „меко право“, съществува риск от злоупотреба с тях. На дискусия на Белградската конференция по сигурността през 2024 г. бивш сръбски опозиционен депутат посочва, че правителството оправдава недостатъчните промени в сръбската конституция със „зелена светлина“ от комисията. Членът ѝ Ангелика Нусбергер признава риска становищата да бъдат използвани от недобросъвестни участници, тъй като правителствата понякога пренебрегват критичните им части[^ewb-abuse].","Друга критика засяга подбора на членовете. Всяка държава сама назначава своите експерти и няма механизъм, който да проверява дали те отговарят — и продължават да отговарят — на изискванията на устава. Според публикация във Verfassungsblog от 2026 г. това позволява на полското правителство по време на кризата с върховенството на правото да назначи членове, участвали в промените около Конституционния трибунал[^vb-flaw]. Тогавашният председател Джани Букикио отговаря, че не съществува процедура за изключване на отделни членове[^vb-buq]. Оценката на Съвета на Европа от 2022 г. също препоръчва критериите за членовете да се преразгледат, за да се защити независимостта им и да се ограничи политическата намеса[^coe-eval]."]},{"id":"klyuchovi-dokumenti","title":"Ключови документи","paragraphs":["- Устав на комисията — Resolution Res(2002)3[^st-2002]\n- Rule of Law Checklist (CDL-AD(2016)007)[^rolc-adopted] и Updated Rule of Law Checklist (2025)[^rol-upd]\n- Code of Good Practice in Electoral Matters (2002)[^w-code2002]\n- Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)[^code-2022]\n- Търсачка за становищата и годишните доклади: venice.coe.int"]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[stanovishta-na-venetsianskata-komisiya-po-darzhavi|Становища на Венецианската комисия по държави]]\n- [[kontrolen-spisak-za-varhovenstvoto-na-pravoto|Контролен списък за върховенството на правото]]\n- [[венецианската-комисия-и-избирателната-активност-при-референдумите|Венецианската комисия и избирателната активност при референдумите]]\n- [[kodeks-dobri-praktiki-referendumi-venetsianska-komisia|Кодексът за добри практики при референдуми]]\n- [[rumania-anulirani-prezidentski-izbori-2024|Румъния 2024: Конституционният съд анулира президентските избори заради TikTok кампания]]\n- [[cherna-gora-referendum-nezavisimost-2006|Референдум за независимост на Черна гора (2006)]]\n- [[razdelenie-na-vlastite|Разделение на властите]]\n- [[savet-na-evropa-konventsiya-za-ai|Рамковата конвенция на Съвета на Европа за изкуствен интелект]]\n- [[referendum|Референдум]]"]}],"sources":[{"key":"s1","title":"Venice Commission — Wikipedia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Venice_Commission","note":"","publisher":"Уикипедия (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s1m","title":"Member states of the Venice Commission — Wikipedia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Member_states_of_the_Venice_Commission","note":"","publisher":"Уикипедия (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s2","title":"Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law","url":"https://rm.coe.int/adopting-the-revised-statute-of-the-european-commission-for-democracy-/16804e6486","note":"","publisher":"Комитет на министрите на Съвета на Европа","published_at":"2002-02-21","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s3","title":"Marta Cartabia New President of the Venice Commission of the Council of Europe","url":"https://www.unibocconi.it/en/news/marta-cartabia-new-president-venice-commission-council-europe","note":"","publisher":"Университет „Бокони“","published_at":"2025-12-18","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s4","title":"Председатель Венецианской комиссии Джанни Букиккио переизбран на двухлетний срок","url":"https://rapsinews.ru/international_news/20191209/305181518.html","note":"","publisher":"РАПСИ","published_at":"2019-12-09","language":"ru","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s5","title":"Bad-faith actors may abuse the opinions of bodies such as Venice Commission, BSC panel concludes","url":"https://europeanwesternbalkans.com/2024/11/19/bad-faith-actors-may-abuse-the-opinions-of-bodies-such-as-venice-commission-bsc-panel-concludes/","note":"","publisher":"European Western Balkans","published_at":"2024-11-19","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s6","title":"Immunising the Venice Commission Against Autocratic Contamination","url":"https://verfassungsblog.de/immunising-the-venice-commission-against-autocratic-contamination/","note":"","publisher":"Verfassungsblog","published_at":"2026-02-04","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s7","title":"Hungary and the Venice Commission (Angelika Nußberger)","url":"https://verfassungsblog.de/hungary-and-the-venice-commission/","note":"","publisher":"Verfassungsblog","published_at":"2026-06-18","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s8","title":"Trump pulls US from 66 'wasteful' international organizations, targeting Venice Commission, UN","url":"https://kyivindependent.com/trump-pulls-us-from-66-wasteful-international-organizations-targeting-venice-commission-un/","note":"","publisher":"The Kyiv Independent","published_at":"2026-01-08","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s9","title":"Rule of Law Checklist (CDL-AD(2016)007)","url":"https://rm.coe.int/1680700a8f","note":"","publisher":"Венецианска комисия","published_at":"2016-03-18","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s10","title":"Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)","url":"https://rm.coe.int/revised-code-of-good-practice-on-referendums-adopted-by-the-council-fo/1680a8115a","note":"","publisher":"Венецианска комисия; Конгрес на местните и регионалните власти","published_at":"2022-06-20","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17","archive_url":"https://web.archive.org/web/20251207034449/https://rm.coe.int/revised-code-of-good-practice-on-referendums-adopted-by-the-council-fo/1680a8115a"},{"key":"s11","title":"Opinion on the compatibility of the existing legislation in Montenegro concerning the organisation of referendums with applicable international standards (CDL-AD(2005)041)","url":"https://www.te.gob.mx/vota_elections/media/files/opiniononthecompatibilityoftheexistinglegislationi_71313.html","note":"","publisher":"Венецианска комисия (копие в библиотеката VOTA на Изборния трибунал на Мексико)","published_at":"2005-12-19","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s12","title":"Девет години след решението на Съда в Страсбург по делото Колеви… (информационен документ)","url":"https://rm.coe.int/20190620-bgr-kolevi-bg/168094f61d","note":"","publisher":"Съвет на Европа, Отдел за изпълнение на решенията на ЕСПЧ","published_at":"2019-06-20","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s13","title":"България разработва дългоочаквана реформа за осигуряване на ефективни разследвания, включително срещу главния прокурор","url":"https://rm.coe.int/bgr-summary-s-z-kolevi-1451-meeting/1680a95723","note":"","publisher":"Съвет на Европа, Комитет на министрите","published_at":"2022-12-08","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s14","title":"Venice Commission on Bulgaria's Draft New Constitution: Welcome Amendments Introduced but Further Changes, Clarifications Needed","url":"https://www.bta.bg/en/news/50593-Venice-Commission-on-Bulgaria-s-Draft-New-Constitution-Welcome-Amendments-Intro","note":"","publisher":"БТА","published_at":"2020-11-23","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s15","title":"Конституционен съд — Определение № 3 от 1 декември 2020 г. по к.д. № 12/2020 г.","url":"https://www.constcourt.bg/en/dl-00abfc4d13ce28fb9ce88e0ab43a00847dc53cb7","note":"","publisher":"Конституционен съд на Република България","published_at":"2020-12-01","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s16","title":"Седмичен бюлетин за правни новини (16 октомври 2023 г.)","url":"https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2023/10/16/4539980_sedmichen_bjuletin_za_pravni_novini/","note":"","publisher":"Капитал","published_at":"2023-10-16","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s17","title":"Становище на Българската съдийска асоциация по к.д. № 1/2024 г. и № 2/2024 г.","url":"https://constcourt.bg/bg/dl-19857da9afa49c2c6824042c0059b7bba4d32675","note":"","publisher":"Българска съдийска асоциация (документ по делото, публикуван от Конституционния съд)","published_at":"2024-01-01","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s18","title":"Десислава Атанасова е избрана за представител на България във Венецианската комисия","url":"https://www.sofia24.bg/novini/Bylgaria/Desislava-Atanasova-e-izbranaza-predstavitel-na-Bulgariya-vuv-Venecianskata-komisiya-2436076","note":"","publisher":"Sofia24.bg","published_at":"2025-02-03","language":"bg","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s19","title":"Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)","url":"https://rm.coe.int/dio-2022-35-venicecommission-final-report-en/1680a6555f","note":"","publisher":"Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор","published_at":"2022-02-14","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s20","title":"Venice Commission — Annual report of activities 2022 (CM(2023)58)","url":"https://rm.coe.int/0900001680aaaf07","note":"","publisher":"Съвет на Европа, Комитет на министрите","published_at":"2023-03-24","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s21","title":"Secretariat — Venice Commission of the Council of Europe","url":"https://www.coe.int/en/web/venice-commission/secretariat","note":"","publisher":"Венецианска комисия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261007163937/https://www.coe.int/en/web/venice-commission/secretariat"},{"key":"s22","title":"The Rule of Law Checklist — Venice Commission of the Council of Europe","url":"https://www.coe.int/en/web/venice-commission/rule-of-law-checklist","note":"","publisher":"Венецианска комисия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261007163831/https://www.coe.int/en/web/venice-commission/rule-of-law-checklist"},{"key":"s23","title":"2024 Romanian presidential election — Wikipedia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2024_Romanian_presidential_election","note":"","publisher":"Уикипедия (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s24","title":"Venice Commission: Annulment of elections must be the last resort","url":"https://www.bursa.ro/venice-commission-annulment-of-elections-must-be-the-last-resort-82085454","note":"","publisher":"BURSA","published_at":"2025-01-28","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s25","title":"Venice Commission: the 2024 cancellation of the Romanian presidential elections violated several democratic standards","url":"https://apador.org/en/tag/anularea-alegerilor/","note":"","publisher":"APADOR-CH (Румънски хелзинкски комитет)","published_at":"2025-01-28","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s26","title":"The Venice Commission and the Romanian elections","url":"https://rri.ro/en/news-and-current-affairs/today-in-the-news/the-venice-commission-and-the-romanian-elections-id855886.html","note":"","publisher":"Radio Romania International","published_at":"2025-01-28","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s27","title":"Romanian elections: European Court rejects Georgescu's appeal","url":"https://www.eunews.it/en/2025/03/06/romanian-elections-european-court-rejects-georgescus-appeal/","note":"","publisher":"Eunews","published_at":"2025-03-06","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s28","title":"Călin Georgescu — Wikipedia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/C%C4%83lin_Georgescu","note":"","publisher":"Уикипедия (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s29","title":"Bulgaria – Request for an Opinion (voting rights of persons serving a prison sentence and persons under guardianship)","url":"https://www.coe.int/en/web/venice-commission/-/bulgaria-request-for-an-opinion","note":"Сайтът не се отваря за автоматичната проверка; съдържанието е сверено ръчно на 17.10.2026.","publisher":"Венецианска комисия","published_at":"2026-09-15","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s30","title":"Council of Europe prepares new Democratic Pact and possible legal instrument against foreign information interference","url":"https://2eu.brussels/en/news/council-of-europe-prepares-new-democratic-pact-and-possible-legal-instrument-against-foreign-information-interference","note":"","publisher":"2eu.brussels","published_at":"2026-10-06","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s31","title":"BALKAN BLOG: The enlargement slow lane","url":"https://www.intellinews.com/balkan-blog-the-enlargement-slow-lane-474554/","note":"","publisher":"bne IntelliNews","published_at":"2026-10-01","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s32","title":"2017 Turkish constitutional referendum — Wikipedia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2017_Turkish_constitutional_referendum","note":"","publisher":"Уикипедия (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s33","title":"2022 Serbian constitutional referendum — Wikipedia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2022_Serbian_constitutional_referendum","note":"","publisher":"Уикипедия (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s34","title":"2024 Spanish amnesty law — Wikipedia","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2024_Spanish_amnesty_law","note":"","publisher":"Уикипедия (английска)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s35","title":"Presidency of the Venice Commission","url":"https://www.coe.int/en/web/venice-commission/presidency-of-the-venice-commission","note":"Сайтът не се отваря за автоматичната проверка; съдържанието е сверено ръчно на 17.10.2026.","publisher":"Венецианска комисия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17"},{"key":"s36","title":"Venice Commission of the Council of Europe — Home","url":"https://www.coe.int/en/web/venice-commission","note":"","publisher":"Венецианска комисия","language":"en","retrieved_at":"2026-10-17","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261012073555/https://www.coe.int/en/web/venice-commission"}],"citations":[{"id":"w-what","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The Venice Commission (French: Commission de Venise , officially titled European Commission for Democracy through Law) is an advisory body of the Council of Europe, composed of independent experts in the field of constitutional law.","note":""},{"id":"w-1990","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"It was created in 1990 after the fall of the Berlin Wall, at a time of urgent need for constitutional assistance in Central and Eastern Europe.","note":""},{"id":"w-61","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Starting with 18 member states, soon all member states of the Council of Europe joined the Venice Commission and since 2002 non-European states can also become full members. As of 2026, the Commission counts 61 member states – the 46 member states of the Council of Europe and 15 other countries.","note":""},{"id":"st-art1","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"The European Commission for Democracy through Law shall be an independent consultative body which co-operates with the member states of the Council of Europe, as well as with interested non-member states and interested international organisations and bodies. Its own specific field of action shall be the guarantees offered by law in the service of democracy.","note":""},{"id":"ewb-soft","source_key":"s5","locator":"","excerpt":"Venice Commission adopts soft law instruments, and there is a risk that this will be misused","note":""},{"id":"vb-160","source_key":"s6","locator":"","excerpt":"the VC is mentioned more than 160 times across the 32 rule of law reports published by the European Commission in July 2025. By contrast, the VC was “merely” referenced 68 times in the first edition of the EU’s rule of law report in 2020.","note":""},{"id":"w-hq","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Headquarters Strasbourg, France (Secretariat) Scuola Grande di San Giovanni Evangelista, Venice, Italy (Plenary)","note":""},{"id":"w-lapergola","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The idea to create a Commission for Democracy through Law as a group of experts in constitutional law was conceived by the then Minister for Community Policies of Italy, Antonio Mario La Pergola. ... The election of the name was based on La Pergola's conviction that sustainable democracies could only be built in a constitutional framework based on the rule of law.","note":""},{"id":"w-1989","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The formal proposal for the creation of the commission was made by the Italian Minister of Foreign Affairs, Gianni De Michelis, who invited the other Foreign Affairs ministers of the Council of Europe to the Conference for the Creation of the European Commission for Democracy through Law that was held at the Giorgio Cini Foundation in San Giorgio Maggiore, Venice from 31 March to 1 April 1989.","note":""},{"id":"w-1990b","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The committee of ministers, seeking to assist the countries of Central and Eastern Europe, approved the creation of the Commission as a partial agreement at the session in Venice from 19 to 20 January 1990. The Foreign Affairs and Justice Ministers of Bulgaria, Czechoslovakia, Hungary, Poland, the German Democratic Republic, Romania, the Soviet Union and SFR Yugoslavia also participated as observers in this meeting.","note":""},{"id":"w-may1990","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"On 10 May 1990 ministers from 18 countries (Austria, Belgium, Cyprus, Denmark, Finland, France, Greece, Ireland, Italy, Luxembourg, Malta, Norway, Portugal, San Marino, Spain, Sweden, Switzerland and Turkey) of the Council of Europe adopted the statute of the Commission.","note":""},{"id":"dio-cee","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"The Venice Commission played a very important role in the 1990s and early 2000s in helping countries in Central and Eastern Europe to make a transition to democratic systems based on the rule of law.","note":""},{"id":"st-2002","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law (Adopted by the Committee of Ministers on 21 February 2002 ... Welcoming the interest expressed by many non member states of the Council of Europe in the work of the Commission and wishing to give to these states the possibility to take part in the work of the Commission on an equal footing ... Decide that the European Commission for Democracy through Law shall henceforth be an Enlarged Agreement","note":""},{"id":"w-russia","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Russia was a member state of the Venice Commission from 1996 until 2022, when it got expelled from both the Council of Europe and the Venice Commission following its 2022 invasion of Ukraine.","note":""},{"id":"kyiv-us","source_key":"s8","locator":"","excerpt":"Trump pulls US from 66 'wasteful' international organizations, targeting Venice Commission, UN ... January 8, 2026 ... U.S. President Donald Trump signed a directive to withdraw U.S. involvement and cut all funding to a number of international institutions, including United Nations agencies and the Venice Commission of the Council of Europe.","note":""},{"id":"w-us","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The United States will formally withdraw from the organization on 31 December 2026.","note":""},{"id":"st-art2-1","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"The Commission shall be composed of independent experts who have achieved eminence through their experience in democratic institutions or by their contribution to the enhancement of law and political science. The members of the Commission shall serve in their individual capacity and shall not receive or accept any instructions.","note":""},{"id":"st-art2-23","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"There shall be one member and one substitute in respect of each member state of the Enlarged Agreement. The member and substitute shall be appointed by the member state concerned ... Members shall hold office for a four-year term and may be reappointed.","note":""},{"id":"w-members","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The members are \"senior academics, particularly in the fields of constitutional or international law, supreme or constitutional court judges or members of national parliaments\"","note":""},{"id":"st-art4-1","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"The Commission shall elect from among its members a Bureau, composed of the President, three ... Presidents and four other members. The term of office of the President, the ... shall be two years.","note":""},{"id":"st-art4-34","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"The Commission shall meet in plenary session as a rule four times a year. ... The working languages of the Commission shall be English and French.","note":""},{"id":"st-art8","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"The Regione Veneto shall put a seat at the disposal of the Commission free of charge. ... The Commission shall be assisted by the Secretariat General of the Council of Europe ... The seat of the Commission shall be based in Venice.","note":""},{"id":"m-years","source_key":"s1m","locator":"","excerpt":"Kyrgyzstan 2004 Chile 2005 South Korea 2006 Morocco 2007 Algeria 2007 Israel 2008 Brazil 2009 Peru 2009 Tunisia 2010 Mexico 2010 Kazakhstan 2012 United States 2013 ... Kosovo 2014 ... Costa Rica 2016 Canada 2019","note":""},{"id":"m-observers","source_key":"s1m","locator":"","excerpt":"Observer members include: Argentina Holy See Japan Uruguay","note":""},{"id":"w-special","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"There are four observers. The Palestinian National Authority and South Africa have a special co-operation status. ... The EU, OSCE/ODIHR, and OAS (Organization of American States) participate in the plenary sessions of the Commission.","note":""},{"id":"vc-pres","source_key":"s35","locator":"","excerpt":"President from December 2007 to December 2009 ... President from January 1990 to July 2007","note":"Сверено ръчно: сайтът не се отваря за автоматичната проверка."},{"id":"w-buq","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"From December 2009 to December 2021, Gianni Buquicchio held the presidency.","note":""},{"id":"bocc-succ","source_key":"s3","locator":"","excerpt":"The former Justice Minister succeeds France's Claire Bazy Malaurie, who has led the Council of Europe body for the past four years.","note":""},{"id":"bocc-cart","source_key":"s3","locator":"","excerpt":"18 Dec 2025 ... Marta Cartabia, full professor of Italian and European constitutional law at Bocconi University, has been elected president of the Venice Commission of the Council of Europe for the next two years. President Emeritus of the Italian Constitutional Court ... The former Justice Minister","note":""},{"id":"ar-prop","source_key":"s20","locator":"","excerpt":"The Commission is financed by its member States on a proportional basis, which guarantees the Commission's independence","note":""},{"id":"ar-budget","source_key":"s20","locator":"","excerpt":"The Commission’s budget in 2022 was 4 296 400 Euros. The Commission also benefited from several voluntary contributions, of which a prominent part is devoted to non-European countries","note":""},{"id":"dio-extra","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"Additional financial contributions are made by the EU to the Joint Programmes and voluntary contributions from individual member states, and these constitute a significant part of the Venice Commission's resources.","note":""},{"id":"dio-veneto","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"logistical costs for the four plenary sessions held in Venice per year such as room hire or hire for equipment and interpretation booths are covered by the Italian authorities (Regione Veneto) and the Ministry of Foreign Affairs.","note":""},{"id":"secr","source_key":"s21","locator":"","excerpt":"Simona GRANATA-MENGHINI, Director, Secretary of the Venice Commission Delphine FREYMANN, Deputy Secretary of the Venice Commission, Head of Plenary Sessions and Central Services Department","note":""},{"id":"dio-staff","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"EVALUATION OF THE EUROPEAN COMMISSION FOR DEMOCRACY THROUGH LAW (VENICE COMMISSION) Final report 14 February 2022 ... The Secretariat is composed of 23 staff members, most of whom are based in Strasbourg","note":""},{"id":"dio-div","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"Within the Venice Commission Secretariat, there are four main divisions covering the main areas of work: Division I deals with democratic institutions and fundamental rights; Division II with constitutional justice matters; Division III with elections, political parties and referendums; and Division IV with neighbourhood co-operation.","note":""},{"id":"ar-staff","source_key":"s20","locator":"","excerpt":"In 2022 the Committee of Ministers decided to increase the Commission’s 2023 adjusted budget, adding two posts as of 1 May 2023; the agents on the ordinary budget will therefore increase from 23 in 2022 to 25 in 2023.","note":""},{"id":"dio-sub","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"EVALUATION OF THE EUROPEAN COMMISSION FOR DEMOCRACY THROUGH LAW (VENICE COMMISSION) Final report 14 February 2022 ... Rule of Law ... Constitutional Justice ... Democratic Institutions ... Fundamental Rights ... Working methods ... Judiciary ... Latin America ... International Law ... Mediterranean Basin ... Gender Equality ... Thematic sub-commissions Geographical sub-commission ... Federal State and Regional State ... Protection of National Minorities","note":""},{"id":"st-art3-2","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"The Commission may supply, within its mandate, opinions upon request submitted by the Committee of Ministers, the Parliamentary Assembly, the Congress of Local and Regional Authorities of Europe, the Secretary General, or by a state or international organisation or body participating in the work of the Commission.","note":""},{"id":"st-art3-1","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"the Commission may carry out research on its own initiative and, where appropriate, may prepare studies and draft guidelines, laws and international agreements.","note":""},{"id":"w-method","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The working method adopted by the Commission when providing opinions is to appoint a working group of rapporteurs (primarily from amongst its members) which advises national authorities in the preparation of the relevant law. After discussions with the national authorities and stakeholders in the country, the working group prepares a draft opinion on whether the legislative text meets the democratic standards in its field and on how to improve it on the basis of common experience. The draft opinion is discussed and adopted by the Venice Commission during a plenary session, usually in the presence of representatives from that country. After adoption, the opinion becomes public and is forwarded to the requesting body.","note":""},{"id":"w-nondir","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Although its opinions are generally reflected in the adopted legislation, the Venice Commission does not impose its solutions, but adopts a non-directive approach based on dialogue. For this reason the working group, as a rule, visits the country concerned and meets with the different political actors involved in the issue","note":""},{"id":"w-amicus","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"At the request of a constitutional court or the European Court of Human Rights, the Commission may also provide amicus curiae briefs on comparative constitutional and international law issues related to a case under consideration.","note":""},{"id":"ewb-bazy","source_key":"s5","locator":"","excerpt":"Claire Bazy Malaurie, current President of the Venice Commission, said that this institution talks to everybody while drafting its opinions, not only authorities but also public associations, civil society and sometimes the media. ... The strength of the Venice Commission is that it does not give short, yes or no answers, it provides an analysis of the situation","note":""},{"id":"dio-kinds","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"Types of Venice Commission opinions (1995-2021) ... Amicus curiae brief ... Final opinion ... Interim opinion ... Joint opinion ... Urgent opinion","note":""},{"id":"dio-types","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"Venice Commission opinions make up two thirds of the 682 issued since 1995 with joint opinions being the next largest category. Urgent opinions account for a relatively low proportion of the total although they have become more numerous in recent years.","note":""},{"id":"dio-joint","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"Work with other Council of Europe organs and department includes, for example, the Directorate General of Human Rights and Rule of Law (DGI) for joint opinions","note":""},{"id":"dio-urgent","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"This procedure is different for urgent opinions, which are often adopted in between plenary sessions.","note":""},{"id":"home-followup","source_key":"s36","locator":"","excerpt":"Impact and Follow-up Follow-up Opinions Follow-up Activities Information on the Follow-up","note":""},{"id":"dio-682","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"Since 1995, a total of 682 opinions have so far been issued (as of October 2021) with what amounts to a fairly steady upward trend from around seven a year in the early year","note":""},{"id":"rol-ref","source_key":"s22","locator":"","excerpt":"it is a practical assessment tool for governments, parliaments, civil society organisations, and international institutions, to support objective, transparent, and comprehensive evaluations of Rule of Law conditions in any given country. Moreover, it is used as a point of reference, not only in the opinions and reports of the Venice Commission itself, but also in the judgments of the European Court of Human Rights, the resolutions of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe, the Rule of Law monitoring of the European Union and the Court of Justice of the EU.","note":""},{"id":"reykjavik","source_key":"s30","locator":"","excerpt":"The Secretary General linked the initiative to the broader legal architecture of the Council of Europe, centred on the European Convention on Human Rights, the case law of the European Court of Human Rights and the work of the Venice Commission. He also recalled that leaders of the organisation's 46 member states agreed a set of democracy principles at the Reykjavik summit in 2023, which the new Pact is now intended to develop into a more practical framework ... Berset","note":""},{"id":"w-topics","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"These Opinions relate to draft constitutions or constitutional amendments, or to other draft or legislation in force. The Venice Commission Opinions on specific countries cover a wide range of topics: the system of checks and balances, and the relations amongst different branches of power, the territorial organisation of the States, principles of the rule of law, fundamental rights and freedoms, organisation of the bodies of the constitutional justice, the governance of the judiciary and of the prosecution service, status and powers of ombudspersons, reforms of the electoral system, regulations on the political parties and referendums","note":""},{"id":"w-conflict","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"at the European Union's request, the Venice Commission has played an important role in developing and interpreting the constitutional law of Bosnia and Herzegovina, North Macedonia, Serbia and Montenegro as well as that of Kosovo.","note":""},{"id":"w-conflict2","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"It has also been involved in efforts to settle the conflicts on the status of Abkhazia and South Ossetia in Georgia and Transnistria in Moldova.","note":""},{"id":"st-art3-4","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"The Commission co-operates with constitutional courts and courts of equivalent jurisdiction bilaterally and through associations representing these courts. In order to promote this co-operation, the Commission may set up a Joint Council on Constitutional Justice composed of members of the Commission and representatives from co-operating courts and associations.","note":""},{"id":"w-codices","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Key constitutional case-law – E-bulletin and CODICES database ... World Conference on Constitutional Justice","note":""},{"id":"w-cde","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The work of the Commission in the field of elections, referendums and political parties is steered by the Council for Democratic Elections (CDE). The CDE is a unique tripartite body made up of representatives of the Venice Commission, the Parliamentary Assembly of the Council of Europe (PACE) and the Congress of Local and Regional Authorities of the Council of Europe.","note":""},{"id":"w-electoral","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The Commission identifies and develops standards in the area of elections through: Codes of good practice on elections, on referendums and on political parties Opinions - mostly joint ones with OSCE/ODIHR - on electoral legislation Legal advice to the PACE election observation missions","note":""},{"id":"w-code2002","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Code of Good Practice in Electoral Matters, Guidelines and Explanatory Reports adopted October 2002","note":""},{"id":"code-2007","source_key":"s10","locator":"","excerpt":"In 2006-2007, the Council for Democratic Elections and the Venice Commission adopted the Code of Good Practice on Referendums","note":""},{"id":"code-2022","source_key":"s10","locator":"","excerpt":"REVISED CODE OF GOOD PRACTICE ON REFERENDUMS approved by the Council for Democratic Elections at its 73rd meeting (Venice, 16 June 2022) and adopted by the Venice Commission at its 131st Plenary Session (Venice, 17-18 June 2022)","note":""},{"id":"code-q","source_key":"s10","locator":"","excerpt":"REVISED CODE OF GOOD PRACTICE ON REFERENDUMS approved by the Council for Democratic Elections at its 73rd meeting (Venice, 16 June 2022) ... The question put to the vote must be clear and comprehensible; it must not be misleading; it must be unbiased","note":""},{"id":"code-effect","source_key":"s10","locator":"","excerpt":"electors must be informed of the impact of their votes (effect of the referendum), and thus of the legal effects of the referendum (is it legally binding or consultative? does a positive outcome lead to the adoption or repeal of a measure","note":""},{"id":"code-quorum","source_key":"s10","locator":"","excerpt":"It is advisable not to provide for: i a turn-out quorum (threshold, minimum percentage); ii an approval quorum (approval by a minimum percentage of registered voters). b. An approval quorum or a specific majority requirement is acceptable for referendums on matters of fundamental constitutional significance.","note":""},{"id":"code-local","source_key":"s10","locator":"","excerpt":"while general rules and standards apply to all referendums, regardless of these being held at national, regional or local level","note":""},{"id":"mne-req","source_key":"s11","locator":"","excerpt":"On 27 May 2005, the Parliamentary Assembly of the Council of Europe requested an opinion of the Venice Commission on the compatibility with applicable international standards of the existing legislation in Montenegro concerning the organisation of referendums, with a special focus on the issues of required turnout, majority and the criteria for the eligibility to vote.","note":""},{"id":"rolc-adopted","source_key":"s9","locator":"","excerpt":"was subsequently adopted by the Venice Commission at its 106 th plenary session (Venice, 11-12 March 2016)","note":""},{"id":"rolc-bench","source_key":"s9","locator":"","excerpt":"develops the various aspects of the Rule of Law identified in the 2011 report: legality; legal certainty; prevention of abuse of powers; equality before the law and non-discrimination and access to justice; while the last chapter provides two examples of particular challenges to the Rule of Law (corruption and conflict of interest, and collection of data and surveillance)","note":""},{"id":"rol-upd","source_key":"s22","locator":"","excerpt":"the Venice Commission adopted its Updated Rule of Law Checklist in December 2025. The Updated Rule of Law Checklist has been endorsed by the Committee of Ministers of the Council of Europe on 15 May 2026, and by the Parliamentary Assembly of the Council of Europe on 22 May 2026.","note":""},{"id":"w-pl-req","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"On 23 December 2015, the Polish Minister for Foreign Affairs, Witold Waszczykowski, requested an opinion from the Venice Commission on the proposed changes to the Polish Constitutional Tribunal.","note":""},{"id":"w-pl-concl","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"an independent Constitutional Court is needed, and so long there is a lack thereof, \"not only is rule of law in danger, but so is democracy and human rights\"","note":""},{"id":"vb-suchocka","source_key":"s6","locator":"","excerpt":"Prior to Poland’s rule of law crisis, Poland’s standing expert was Hanna Suchocka. A former Prime Minister and an eminent constitutional expert, she served in the VC between 1991 and 2016. In April 2016, the Polish government decided not to re-appoint her, in part due to the sharply critical VC opinion adopted in March 2016 in respect of the Polish government’s legislative attempts to capture Poland’s Constitutional Tribunal. This led the VC to (unusually) appoint Hanna Suchocka as its honorary president.","note":""},{"id":"w-pl-ncj","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"the Commission has issued the Opinion 904/2017 ... at serious risks the independence of all parts of the judiciary in Poland","note":""},{"id":"vbhu-27","source_key":"s7","locator":"","excerpt":"since 2011, the Venice Commission has adopted 27 opinions, critically assessing all major constitutional and legal reforms in Hungary","note":""},{"id":"vbhu-topics","source_key":"s7","locator":"","excerpt":"Topics assessed include constitutional reforms, reforms to the court system (including changes to age limits and salaries in ordinary and administrative courts, as well as the Constitutional Court), election laws, laws on national education and the media, religious freedom, and the status of churches. Of particular importance are the opinions on ideological topics such as legislation on foreign influence, homophobic laws, a special immigration tax, and the “Stop Soros” legislative package.","note":""},{"id":"tr-2017","source_key":"s32","locator":"","excerpt":"The Venice Commission of the Council of Europe, in its March 2017 Opinion on the Constitutional amendments, defined them as \"a threat to democracy\" and stressed the \"dangers of degeneration of the proposed system towards and authoritarian and personal regime\"","note":""},{"id":"vc-mayors","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"In its 2025 Report on the impact of the pre-trial detention of mayors on the exercise of local democratic governance, the Venice Commission examined the impact of prolonged pre-trial detention of opposition mayors on local democratic governance, prompted by concerns over the arrests, suspensions, and replacement of elected mayors in Türkiye. ... the report emphasized that pre-trial detention must remain exceptional, based on reasonable suspicion, proportionate, and subject to regular judicial review.","note":""},{"id":"rs-2022","source_key":"s33","locator":"","excerpt":"A constitutional referendum was held in Serbia on 16 January 2022, in which voters decided on changing the Constitution in the part related to the judiciary. ... The Venice Commission also stated their support ... and that the changes were met with most of their recommendations","note":""},{"id":"rs-2026","source_key":"s31","locator":"","excerpt":"Brussels froze payments to Serbia under the Western Balkans Growth Plan after parliament passed judicial laws that the Venice Commission said weakened prosecutorial independence. Belgrade amended the laws on June 25.","note":""},{"id":"es-amn","source_key":"s34","locator":"","excerpt":"A leaked draft (finalized on March 15–16) of the Venice Commission of the Council of Europe’s opinion on the amnesty bill endorsed \"the possibility of an amnesty law\" and stated that \"national unity and social and political reconciliation are legitimate objectives.\" However, it criticized the urgent processing and noted that the law \"has caused a deep and virulent division among the political ... March 15, 2024 The Venice Commission released its report on the amnesty law, aligning with the leaked draft. It did not disqualify the law but raised significant objections.","note":""},{"id":"mne-rel","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Since 2015, the Venice Commission was included in process of legislative reform and regulation of various legal issues related to religious freedoms and rights of religious communities in Montenegro. First opinion of the VC on the initial draft law on freedom of religion in Montenegro, was issued in November 2015. ... another opinion of the VC, issued in June 2019 ... recommending various improvements and clarifications.","note":""},{"id":"w-eu2022","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"In June 2022, the European Union asked the candidate countries of Ukraine ... and Moldova, ... and the applicant country of Georgia ... to implement various reforms suggested by the Venice Commission in order to proceed with EU integration.","note":""},{"id":"ro-results","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"Nominee Călin Georgescu Elena Lasconi Marcel Ciolacu Party Independent USR PSD Votes 2,120,401 1,772,500 1,769,760 Percentage 22.94% 19.18% ... Presidential elections were held in Romania on 24 November 2024 ... independent nationalist candidate Călin Georgescu achieving a relative majority of votes","note":""},{"id":"ro-annul","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"On 2 December, the Constitutional Court ruled unanimously to confirm the first round results and upheld the organisation of the runoff on 8 December between Georgescu and Lasconi; ... however, the Court reversed its decision on 6 December and annulled the election results after President Iohannis allowed the declassification of information in the Supreme Council of National Defence.","note":""},{"id":"ro-intel","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"after intelligence documents were declassified stating that Russia had run a coordinated online campaign to promote Georgescu.","note":""},{"id":"ro-donation","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"Georgescu said he had a \"Zero lei electoral campaign budget\", but subsequent investigations revealed an undeclared donation of up to €1,000,000 from third parties. This prompted the Court to annul the election results.","note":""},{"id":"ro-pnl","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"On 20 December, an investigation was published contending that the National Liberal Party, one of the governing parties, had paid for the TikTok campaigns that the Supreme Council of National Defence said were \"identical\" to the online campaign ... On 21 December, the political magazine Politico Europe reported that the pro-European PNL had financed a general political campaign, the hashtags of which were then used to promote Georgescu.","note":""},{"id":"ro-react","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"Georgescu describing the court's verdict as a \"formalised coup d'état\", ... and Lasconi calling it \"illegal [and] immoral\" ... Third-placed Marcel Ciolacu called the annulment \"the only correct decision\". ... President Iohannis also said the court's decision was legitimate and should be respected","note":""},{"id":"apador-final","source_key":"s25","locator":"","excerpt":"The decision cannot be appealed, as it is a final ruling.","note":""},{"id":"echr-ro","source_key":"s27","locator":"","excerpt":"The competent three-judge panel of the European Court of Human Rights (ECtHR), based in Strasbourg, unanimously rejected this morning (March 6) the appeal filed by Călin Georgescu. ... In late January, the court had rejected his request to adopt an interim measure","note":""},{"id":"echr-pres","source_key":"s28","locator":"","excerpt":"ECHR has motivated that only elections for legislative bodies are covered by human rights stipulations, elections for the president are not.","note":""},{"id":"echr-ill","source_key":"s27","locator":"","excerpt":"the points specifically related to the alleged political interference that would have led to Georgescu’s exclusion from the electoral process were considered manifestly ill-founded.","note":""},{"id":"ro-rerun","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"Georgescu's attempt to register as a candidate in the new election was rejected by the Central Electoral Bureau on 7 March 2025 ... Dan defeated Simion 53.6%–46.4% in the runoff on 18 May","note":""},{"id":"apador-req","source_key":"s25","locator":"","excerpt":"On January 27th 2025, the European Commission for Democracy through Law (also known as the Venice Commission) published an Urgent Report ... The Commission was referred to by the President of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe","note":""},{"id":"w-romania-merits","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"The Commission did not assess the merits of the Romanian case itself, but instead outlined general European and international legal standards governing election annulments.","note":""},{"id":"rri-verdict","source_key":"s26","locator":"","excerpt":"Finally, the Venice Commission declines its competence to pass a verdict on the decision of the Constitutional Court of Romania to cancel the presidential elections.","note":""},{"id":"w-romania","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"In its 2025 urgent report, the Venice Commission examined the conditions under which a constitutional court may invalidate election results, using Romania’s annulled 2024 presidential first round as the immediate context. ... It stressed that cancelling an election is an exceptional measure because it overrides the expressed will of voters and therefore must be based on clear legal rules, strong procedural safeguards, and compelling evidence that serious irregularities could have affected the outcome. The report emphasized that courts should not enjoy overly broad discretion, and that annulment should be used only as a last resort (ultima ratio)","note":""},{"id":"rri-std","source_key":"s26","locator":"","excerpt":"such a decision should not be based solely on classified information that does not guarantee the necessary transparency, but the violations and the evidence should be clearly indicated. Moreover, the power of the Constitutional Court to invalidate elections should be limited to exceptional circumstances and clearly regulated.","note":""},{"id":"bursa-recs","source_key":"s24","locator":"","excerpt":"Decisions to annul elections must be taken by the highest electoral body, and these decisions must be subject to review by higher courts. - The power of constitutional courts to invalidate elections ex officio must be strictly limited to clearly regulated cases. - Annulment of elections can only be justified if proven irregularities had a real impact on the outcome. - The decision-making process must include guarantees of fairness, transparency and reasonable deadlines.","note":""},{"id":"w-romania-digital","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"At the same time, it affirmed that democratic systems must provide effective remedies when fraud, manipulation, or unlawful interference occurs. The Commission also highlighted new challenges raised by digital technologies, artificial intelligence, opaque campaign financing, and possible foreign influence","note":""},{"id":"rri-react","source_key":"s26","locator":"","excerpt":"the opposition parties the Alliance for the Union of Romania (AUR), the Save Romania Union (USR) and the Party of Young People (POT) issued an immediate reaction, saying that the Council of Europe’s advisory body in effect confirms that the decision of the Constitutional Court was illegal and abusive. Tudorel Toader, a former justice minister from the Social Democratic Party ... says, however, that the Commission’s experts merely expressed an opinion, not a decision, and their suggestions are not mandatory.","note":""},{"id":"apador-viol","source_key":"s25","locator":"","excerpt":"In our country, the law does not allow the Constitutional Court to take ex officio action to cancel elections. ... The Constitutional Court decision to annul the elections was not based on evidence but on information provided by intelligence services. ... The decision cannot be appealed, as it is a final ruling.","note":""},{"id":"ro-vance","source_key":"s23","locator":"","excerpt":"At the 2025 Munich Security Conference US Vice President JD Vance criticised the annulment","note":""},{"id":"geo-charged","source_key":"s28","locator":"","excerpt":"On 26 February 2025, Georgescu was detained by police and charged with several offenses, including \"incitement to actions against the constitutional order.\"","note":""},{"id":"st-members","source_key":"s2","locator":"","excerpt":"Albania, Andorra, Armenia, Austria, Azerbaijan, Belgium, Bulgaria, Croatia","note":""},{"id":"rapsi-dim","source_key":"s4","locator":"","excerpt":"вице-президентами организации были избраны член Конституционного совета Франции Клер Бази-Малари, член Болгарского конституционного суда и бывший премьер-министр Болгарии Филипп Димитров","note":""},{"id":"kolevi-2017","source_key":"s12","locator":"","excerpt":"През октомври 2017 г. Венецианската комисия е приела становище, разглеждащо въпроса за баланса между независимостта и отчетността на българската съдебна система. Венецианската комисия е констатирала, че главният прокурор е „по същество имунизиран от наказателно преследване“, като се имат предвид и настоящите характеристики на институционалната рамка, които му позволяват да упражнява влияние върху ВСС","note":""},{"id":"bta-2020a","source_key":"s14","locator":"","excerpt":"the Venice Commission, has adopted an urgent interim opinion on a proposed new Bulgarian constitution ... \"The Venice Commission regrets that the launch of the constitutional reform was not preceded by an appropriate public debate, that the draft new constitution has been prepared within the parliamentary majority seemingly without any external input, and that the reasons for certain amendments were not well-explained.","note":""},{"id":"bta-2020b","source_key":"s14","locator":"","excerpt":"they see as a positive development the abolition of the plenary Supreme Judicial Council and the creation of two independent councils, one for judges and one for prosecutors and investigators. ... The Venice Commission experts argue that it would be a missed opportunity if the current constitutional reform effort does not address the issue of the Prosecutor General's criminal liability.","note":""},{"id":"bta-2020c","source_key":"s14","locator":"","excerpt":"Commenting on the proposal to reduce the number of MPs in the National Assembly from 240 to 120, the Venice Commission says that this number seems to have been chosen arbitrarily, without a thorough assessment of its impact on the Bulgarian political system.","note":""},{"id":"cc-2020","source_key":"s15","locator":"","excerpt":"На 25.11.2020 г. 44-тото Народно събрание, след проведено гласуване, отхвърля внесения на 02.09.2020 г. проект на Решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция на Република България.","note":""},{"id":"kolevi-2022","source_key":"s13","locator":"","excerpt":"Комитетът на министрите на Съвета на Европа разгледа групата дела „С.З. и Колеви срещу България“ ... Комитетът приветства изготвянето през ноември 2022 г. на законопроект ... нови правила за временно отстраняване и освобождаване от длъжност на главния прокурор, вдъхновени от препоръките на Венецианската комисия, за да се намали влиянието му върху ВСС.","note":""},{"id":"cap-2023","source_key":"s16","locator":"","excerpt":"16 октомври 2023 ... Венецианската комисия публикува силно критично становище за проекта за промени в конституцията. ... критики на Венецианската комисия към немотивирания и непрозрачно изготвен проект за промени в Конституцията","note":""},{"id":"bsa-2023","source_key":"s17","locator":"","excerpt":"приет на трето гласуване на 20.12.2023 г., обнародван в Държавен вестник /ДВ/ в брой 106/22.12.2023г. ... По този начин се изпълнявали стандарти за независимо администриране на съдебната власт, установени от Венецианската комисия на Съвета на Европа.","note":""},{"id":"bg-2025","source_key":"s18","locator":"","excerpt":"Десислава Атанасова е избрана за представител на България във Венецианската комисия © Автор: Вилислава Ветренска 21:35 / 03.02.2025 ... Бившият член на ГЕРБ и депутат от партията и настоящ конституционен съдия Десислава Атанасова е определена от правителството за представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) ... Решението е било взето на 31 януари. За заместник-представител в комисията е избран Борислав Белазелков","note":""},{"id":"bg-req-2026","source_key":"s29","locator":"","excerpt":"By letter dated 20 August 2026, Mr Nikolay Naydenov, the Minister of Justice of the Republic of Bulgaria, requested an opinion of the Venice Commission of the Council of Europe on voting rights of persons serving a prison sentence and persons under guardianship. The draft opinion is scheduled for discussion and adoption at the 149th Plenary Session of the Venice Commission (11-12 December 2026).","note":"Сверено ръчно: сайтът не се отваря за автоматичната проверка."},{"id":"ewb-abuse","source_key":"s5","locator":"","excerpt":"organized today at the Belgrade Security Conference 2024. During the panel discussion, former opposition MP in the Serbian parliament Natan Albahari asked ... He said that the change of the Serbian Constitution several years ago had flaws, but that the government argued it had received a green light from the Venice Commission. Angelika Nussberger, Vice-President of the Constitutional Court of Bosnia and Herzegovina and a member of the Venice Commission, agreed that there is a risk that opinions of the Venice Commission can be misused by the actors who are not acting in good faith. She pointed out that the Commission highlights both the progress and the shortcomings in its opinions, and sometimes the governments ignore the parts that they do not like.","note":""},{"id":"vb-flaw","source_key":"s6","locator":"","excerpt":"04 February 2026 ... As per the (revised) Statute of the Venice Commission, it is for each member state concerned to appoint two “independent experts” (one member and one substitute). ... However, there are no mechanisms to review whether the appointees meet – or continue to meet – these qualifications. ... the Polish government appointed Bogusław Banaszak as VC member and Mariusz Muszyński as VC substitute.","note":""},{"id":"vb-buq","source_key":"s6","locator":"","excerpt":"Mr Buquicchio just repeated that “there is no procedure for excluding individual members if they act contrary” to the objectives of the VC","note":""},{"id":"coe-eval","source_key":"s19","locator":"","excerpt":"EVALUATION OF THE EUROPEAN COMMISSION FOR DEMOCRACY THROUGH LAW (VENICE COMMISSION) Final report 14 February 2022 ... The evaluation suggests that the criteria for individual members to serve on the Venice Commission might need to be adjusted to safeguard their independence and minimise potential political interference","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":21,"created_at":"2026-09-14T10:11:38.392Z","updated_at":"2026-10-25T12:03:36.580Z"}