Спиране на интернета и цензура на социалните мрежи
Правителствата спират интернета или блокират социални мрежи по време на избори, протести и конфликти, а някои приемат закони, които им дават по-широк контрол върху онлайн съдържанието. Обзорът събира описаните в WikiB казуси, подредени по региони.
Европа
- Турският закон за социалните медии: През юли 2020 г. турският парламент приема мащабни изменения в Закон №5651 за интернета, които за пръв път налагат на чуждестранните социални платформи с над 1 милион дневни достъпа от Турция задължение да определят местен представител, отговорен пред турските власти и съдилища.[1]
Африка
- Уганда: правителството блокира социалните мрежи два дни преди изборите: Организацията „Репортери без граници“ определя блокирането като „сериозна пречка пред свободата да се информира“, а ръководителят на нейния отдел за Африка заявява, че прекъсването на връзката „ще допринесе за изолацията на изборите“ и е поредна стъпка в репресиите срещу пресата.[2]
- Спиранията на интернет в Етиопия по време на конфликта в Тигре: След Преторийското мирно споразумение етиопски служители заявяват, че все още „няма срок“ за възстановяване на интернета в регион Тиграй.[3]
- Спирането на интернет в Судан след клането в Хартум: Human Rights Watch заключава, че планираните смъртоносни нападения срещу протестиращите през юни могат да представляват престъпления срещу човечеството.[4]
- Интернет спирането в ДР Конго около изборите: Президентският съветник Барнабе Кикая бин Каруби обосновава спирането с това, че някои хора са внушили на обществото фалшиви числа за изборите и така са подготвили почвата за народно въстание.[5]
- Изключването на интернет в Египет по време на въстанието: По време на протестите властите нареждат на телекомуникационните компании да прекъснат достъпа до интернет, гласовите услуги и SMS, а блокадата продължава пет дни.[6]
- Протестите заради цената на горивото и интернет спирането в Зимбабве: Зимбабвийски адвокати и правозащитна организация завеждат дело срещу правителството, за да оспорят спирането на интернета, което дотогава не е напълно отменено.[7]
- Забраната на Twitter в Нигерия: Официалната обосновка сочеше общо „множество проблеми с платформата в Нигерия, където дезинформацията и фалшивите новини, разпространявани чрез нея, имат реални и насилствени последици“.[8]
Азия
- Шри Ланка: правителството блокира социалните мрежи след атентатите на Великден: Часове след поредицата координирани терористични атаки на Великден, 21 април 2019 г., при които загиват близо 300 души в църкви и хотели, правителството на Шри Ланка блокира Facebook, Messenger, WhatsApp, Instagram, YouTube, Viber и Snapchat, за да „предотврати разпространението на дезинформация“.[9]
- Индия блокира стотици акаунти в Twitter по време на фермерските протести: „Репортери без граници“ определя действието като „шокиращ пример за открита цензура“, сравнявайки властите с „оруелианско Министерство на истината“ — остра реакция срещу мащаба на исканото блокиране.[10]
- Пакистан: спиране на мобилния интернет в деня на изборите: Организацията за наблюдение на интернет NetBlocks определя мярката като „сред най-тежките и всеобхватни, наблюдавани в която и да е страна“.[11]
- Спирането на интернет в Кашмир, Индия: Индийските власти обосновават блокадата с необходимостта „да се предотврати комуникация между терористи и да се пресече фалшивата информация“.[12]
- Спирането на интернет в Пакистан след ареста на Имран Хан: Имран Хан е арестуван на 9 май 2023 г., а същия ден мобилният интернет е прекратен в цялата страна, засягайки приблизително 125 милиона души, докато платформи като YouTube, Facebook, Twitter/X и Instagram са забавени или блокирани.[13]
- PECA — пакистанският закон за електронните престъпления и измененията: Нов член 26(А) въвежда наказателна отговорност за разпространение онлайн на невярна информация, дезинформация или всякаква информация, която е вероятно да предизвика „чувство на страх, паника, безредие или смут“ — с присъди до три години затвор или глоба до 2 000 000 пакистански рупии (около 7150 щатски долара).[14]
- Виетнамският закон за киберсигурност: Amnesty International определи закона като „дълбоко регресивен“ крайъгълен момент за свободата на изразяване във Виетнам.[15]
- Индийските ИТ правила за посредници и цифрови медии: Значимите социални медийни посредници (платформи с потребители над определен от правителството праг) са задължени да назначат главен служител по съответствие, лице за контакт с правоохранителните органи и служител по оплаквания — и тримата трябва да пребивават в Индия.[16]
Вижте също
- Интернет спирането в ДР Конго около изборите (2018–2019)
- Турският закон за социалните медии от 2020 г.
- Изключването на интернет в Египет по време на въстанието от 2011 г.
- Спирането на интернет в Кашмир, Индия (2019–2021)
- Протестите заради цената на горивото и интернет спирането в Зимбабве (2019)
- Шри Ланка: правителството блокира социалните мрежи след атентатите на Великден 2019
- Уганда 2021: правителството блокира социалните мрежи два дни преди изборите
- Забраната на Twitter в Нигерия (2021–2022)
- Виетнамският закон за киберсигурност от 2018 г.
- Спирането на интернет в Пакистан след ареста на Имран Хан (2023)
Доказателства към твърденията
-
Turkey: Parliament Passes Law Imposing New Obligations on Social Media Companies — Library of Congress
Официален законодателен анализизискване за местен представителОтвори източника
-
Uganda blocks social media and messaging apps, isolating election
Reporters Without Borders (RSF), януари 2021реакция на RSFОтвори източника
-
'No timeline' for restoring internet to Tigray: Ethiopia minister — Al Jazeera
репортаж от 30 ноември 2022 г.Отвори източника
-
"They Were Shouting 'Kill Them'": Sudan's Violent Crackdown on Protesters in Khartoum — Human Rights Watch
доклад на Human Rights WatchОтвори източника
-
Congo elections internet shutdown fake news
Vice, официална обосновка на спиранетостатия, януари 2019Отвори източника
-
Five years later: the internet shutdown that rocked Egypt
Access Now, детайли на блокадатаанализ, 2016Отвори източника
-
Zimbabwe Lawyers Challenge Internet Shutdown in Court
Bloomberg, правното оспорванезаглавие, 17 януари 2019Отвори източника
-
Blocking of Twitter in Nigeria — Wikipedia
Хронология и условия за вдигане на забранатаофициална обосновка на властитеОтвори източника
-
Sri Lankan officials shut down Facebook, WhatsApp after bombing
CNBC, април 2019списък на блокираните платформиОтвори източника
-
Twitter blocks accounts over India farmers protest on gov't order
Al Jazeera, февруари 2021оценка на RSFОтвори източника
-
'Inherently undemocratic': Pakistan suspends mobile services on voting day
Al Jazeera, февруари 2024оценка на NetBlocksОтвори източника
-
The longest internet blackout ever imposed in a democratic nation is easing, slowly — CBS News
репортаж от 15 януари 2020 г.Отвори източника
-
'Ruined my livelihood': Pakistan internet shutdown hits millions
Al Jazeera, реакции на граждани и позиция на PTAрепортаж, 11 май 2023Отвори източника
-
Pakistan's Content Moderation Regulation — International Federation of Journalists
Анализ на измененията от 2025 г.нов орган и наказателни разпоредбиОтвори източника
-
Vietnam cybersecurity law a devastating blow to freedom: Amnesty — Al Jazeera
Реакция на Amnesty International и индустриятареакция на Amnesty InternationalОтвори източника
-
IT Intermediary Guidelines and Digital Media Ethics Code Rules, 2021 — PRS India
Законодателен анализ на правилатаSignificant social media intermediariesОтвори източника