Дебатът за балон около изкуствения интелект (2025–2026)
Дебатът за балон около изкуствения интелект (ИИ) е спорът дали оценките на компаниите, инвестициите в изчислителна инфраструктура и дълговете в сектора не растат по-бързо от приходите, които технологията може да донесе. Банката за международни разплащания определя изграждането на ИИ инфраструктура като един от най-големите технологични инвестиционни бумове в историята на САЩ и пита дали той няма да сподели съдбата на предишните[1]. Спорът не е дали ИИ е значима технология: дори Сам Алтман от OpenAI, според когото инвеститорите като цяло са „прекалено развълнувани“, сравнява положението с интернет балона, при който „имаше нещо истинско“[2]. През октомври Международният валутен фонд посочва корекцията на пазарите, свързани с ИИ, като първия от трите основни риска за финансовата стабилност[3], а Gartner предупреждава, че над 3,5 трилиона долара инвестиции в инфраструктура може да подлежат на обезценка до края на 2030 г.[4]
Предистория: „Къде са приходите?“
През септември 2023 г. Дейвид Кан от фонда за рисков капитал Sequoia Capital пита „Къде са всички приходи?“, като сравнява приходите, които изграждането на ИИ инфраструктура предполага, с реалния ръст на приходите; през юни 2024 г. той изчислява, че „въпросът за 200 милиарда долара“ е станал „въпросът за 600 милиарда долара“[5]. Методът му е прост: прогнозният годишен приход на Nvidia от центрове за данни се умножава по две, за да се включат разходите извън чиповете, и още веднъж по две, за да се отрази 50% марж за облачния доставчик и за компанията, продаваща ИИ продукта[6].
През юли 2026 г. Кан актуализира сметката: след 840 милиарда през юни 2025 г. въпросът вече е „за 1,5 трилиона долара“, а общият приход, необходим от пускането на ChatGPT насам, е около 3 трилиона[7]. Той отбелязва и промяна в посока, благоприятна за сектора: Anthropic се разраства „феноменално“ и по слухове има годишен приход от около 60 милиарда долара, а с възхода на програмирането с ИИ пътят към изплащане на инвестициите е по-ясен, отколкото в началото на анализите му[8].
През август 2025 г. на среща с журналисти Алтман отговаря на въпроса дали инвеститорите като цяло са прекалено развълнувани от ИИ: „Моето мнение е да.“[9] Той намира за „безумно“, че стартъпи с „трима души и идея“ получават финансиране при толкова високи оценки, и предупреждава, че „някой ще се опари“[10].
Кръговото финансиране
Кръгово е финансирането, при което ИИ компаниите са едновременно инвеститори, кредитори и клиенти една на друга. МВФ предупреждава, че подобни сделки поддържат „машината за пари“ на ИИ, но означават и че финансов проблем в една компания бързо може да стане проблем на друга[11].
Най-известният пример е проектът в Охайо. През юли 2026 г. Nvidia преговаря да предостави до 250 милиарда долара финансови гаранции, с които OpenAI да наеме капацитет в планиран център за данни за 500 милиарда долара и 10 гигавата; първата фаза от 800 мегавата е планирана за 2028 г.[12] Според критиците така производителят на чипове гарантира наема, който поддържа търсенето на собствените му чипове[13]. През август Nvidia намалява първоначалната гаранция до под 120 милиарда долара, след като инвеститорите изразяват загриженост от рисковете, които поема[14]. Дни преди това компанията създава с шест големи финансови институции платформи, целящи да привлекат над 500 милиарда долара външен капитал за ИИ инфраструктура[15].
Първото количествено измерване на явлението е бюлетин 137 на Банката за международни разплащания от 1 октомври 2026 г. Според него в периода 2021–2025 г. 28,7% от стойността на инвестиционните сделки на ИИ компаниите са в други ИИ компании, а 55,2% от входящите инвестиции в ИИ компании идват от други ИИ компании[48]. При 16,1% от сделките между ИИ компании по брой и 46,4% по стойност инвеститорът и получателят са свързани и с търговски отношения по веригата на доставки[49]. Авторите подчертават, че тези връзки отразяват реални икономически нужди — осигуряване на ключови ресурси и преодоляване на неравния достъп до информация, — но носят макроикономически рискове и намаляват прозрачността[50]. Сами по себе си процентите не доказват изкуствено създадено търсене; те трябва да се съпоставят с плащанията на независими клиенти.
Работен документ на Банката за международни разплащания от юли 2026 г. моделира бума като надпревара между фирми в среда, в която победителят взема почти всичко. Използването на дълг и кръстосани дялови участия създава финансова уязвимост, а провалът на една компания може да се разпространи, особено в по-концентрирана мрежа[16].
Дълговете и центровете за данни
Според бюлетин на Банката за международни разплащания от януари 2026 г. инвестициите, свързани с ИИ, растат бързо и формират значителна част от икономическия растеж, а мащабът им ще принуди компаниите да преминат от финансиране с оперативни парични потоци към дълг, като частното кредитиране играе бързо нарастваща роля[17]. Авторите оценяват макроикономическите рискове като умерени, но подчертават, че устойчивостта на бума зависи от това дали ИИ компаниите ще оправдаят високите очаквания за печалби, а цените на акциите са изпреварили значително оценките на дълговия пазар[18].
Най-уязвими са специализираните доставчици на изчислителна мощ, т.нар. неооблаци. Най-големият от тях, CoreWeave, дължи около 52 милиарда долара по заеми и лизинг, а през второто тримесечие нетните му лихвени разходи от 640 милиона долара надхвърлят нетната му загуба от 626 милиона[19]. Gartner прогнозира, че до 2030 г. ценовият натиск и липсата на отличаващ бизнес модел ще принудят над 80% от неооблаците да прекратят самостоятелната си дейност, докато големите облачни компании имат разнообразни приходи, с които могат да поддържат ИИ инвестициите години наред[20].
Скритите задължения и рискът за финансовата система
Годишният доклад на Банката за международни разплащания за 2026 г. описва непрозрачна мрежа от частни договорености между облачните гиганти, производителите на чипове и ИИ лабораториите. Строителството на центрове за данни все по-често се възлага на трети страни, които отдават сградите обратно на облачните компании по дългосрочни договори с вградени клаузи за излизане; условията обикновено са слабо оповестени и съществува риск един и същ актив да бъде заложен многократно[51]. Петте най-големи облачни компании ще похарчат над трилион долара за ИИ през 2025–2026 г., а ангажиментите им изпреварват печалбите и свободния им паричен поток, поради което някои от тях теглят дълг[52].
Изследване на Федералната резервна банка на Канзас Сити от 5 октомври 2026 г. показва, че делът на ИИ компаниите в емисиите на облигации с инвестиционен рейтинг расте от 2% през 2023 г. до 10% през 2026 г., а емисиите от началото на годината достигат 330 милиарда долара — 10 пъти повече от цялата 2023 г.[53] Голяма част от кредитирането става извън банковата система: чрез частни кредитни фондове, високодоходни облигации, инвестиционни тръстове за недвижими имоти и обезпечени ценни книжа[54].
Най-задлъжнели са дружествата със специална цел, създадени от облачните компании и производителите на чипове заедно с частни кредитни фирми: те финансират 90% от активите си с дълг, а неооблаците — 85%[55]. Облачните гиганти и производителите на полупроводници са с по-нисък дълг (44% и 34% от активите), но отчетените им показатели не разкриват пълния размер на задълженията им, защото в крайна сметка те отговарят за дълга на тези дружества чрез наеми и гаранции за остатъчната стойност[56].
Затова уязвимостта не се ограничава до видимия дълг на OpenAI или CoreWeave. Според Банката за международни разплащания фондовете за пряко кредитиране са увеличили четирикратно заемите си за ИИ и информационните технологии за пет години, до около 15% от портфейлите си, а изложени са и строителните изпълнители на центровете, чиито баланси са сравнително слаби[57]. Средният срок на облигациите на облачните компании и енергийните дружества е 16 и 17 години при пазарна средна стойност от 10 години, така че последиците за кредиторите ще бъдат дълготрайни; авторите от Канзас Сити призовават за повече прозрачност по цялата верига[58].
Исторически паралели: каналите, железниците, електрификацията и интернет
Банката за международни разплащания сравнява сегашния бум с манията по каналите през 1830-те години, британската железопътна мания през 1840-те, електрификацията в края на 1920-те и интернет бума в края на 1990-те. Общото между тях е истински технологичен пробив, който привлича повече капитал, отколкото търговската възвръщаемост в крайна сметка може да оправдае; тези епизоди завършват с обрат в инвестициите и рецесии в цялата икономика[59].
Изследването на Федералния резерв в Канзас Сити припомня, че изграждането на железниците през XIX век създава пазара на корпоративни облигации от 1830-те години, но напрежението във финансирането се проявява едва много по-късно, през 1873 г.[60] Поуката от тези сравнения е, че финансовият балон и технологичната революция могат да съществуват едновременно: железниците и интернет остават, въпреки че много от инвеститорите в тях губят.
Как би засегнал балонът обикновените граждани
Според годишния доклад на Банката за международни разплащания голяма корекция на акциите би имала по-силно въздействие от миналото, защото притежанията на домакинствата в акции са нараснали спрямо богатството и доходите им; американските акции са около 64% от световния индекс MSCI, така че поевтиняването им би се разпространило глобално[61].
Домакинствата са изложени и непряко. Взаимните фондове, борсово търгуваните фондове, застрахователите и пенсионните фондове са най-големите купувачи на корпоративни облигации, а оттам и на дълга на ИИ компаниите, така че спестителите, които влагат в тях, носят част от риска[62]. МВФ отбелязва, че застрахователните и пенсионните фондове държат повече неликвидни активи, което увеличава риска при спад[63].
Свиване на кредита би ударило най-вече по-малките фирми, които разчитат на частни кредитни фондове и създават голяма част от работните места; фондове за пряко кредитиране, предлагани на дребни инвеститори, вече са изправени пред нарастващи искания за изтегляне на средства[64]. Търсенето на изчислителна мощ вече натиска цените на електроенергията и суровините[65], а на по-дълъг срок банката предупреждава, че с разпространението на ИИ изместването на работници може да се засили[66]. Мащабът на последиците обаче зависи от разпределението на риска и реакцията на финансовата система, а не само от размера на спада на технологичните акции.
Прогнозата на Gartner
На 14 октомври 2026 г. Gartner съобщава, че през годината доставчиците на ИИ ще похарчат близо 1 трилион долара за инфраструктура и още 6 трилиона между 2027 и 2030 г.[21] За да покрият обявените капиталови разходи, финансовите разходи и 12% възвръщаемост на капитала, собствениците на ИИ центрове за данни трябва да генерират общо 8,5 трилиона долара приходи до 2030 г., докато приходите от корпоративни и потребителски ИИ услуги, които могат да бъдат отнесени към тези центрове, ще бъдат не повече от 3,6 трилиона[22].
При запазване на сегашното темпо над 3,5 трилиона долара инвестиции може да подлежат на обезценка до края на 2030 г., а до 2032 г. изложените активи биха надхвърлили 4 трилиона; в този сценарий Gartner не очаква 12-процентната възвръщаемост да бъде постигната преди края на 2032 г.[23] Това са сценарни оценки, а не установени загуби.
Спорът за амортизацията на графичните процесори
Важен въпрос е колко дълго ИИ чиповете запазват икономическата си стойност. През ноември 2025 г. инвеститорът Майкъл Бъри твърди, че големите облачни компании занижават амортизацията с около 176 милиарда долара в периода 2026–28 г., като отписват хардуера за 5–6 години, докато реалният му икономически живот е 2–3 години; по негова оценка това надува печалбите на Oracle с около 27%, а на Meta — с около 21%[24].
Противниците на тази теза посочват, че по-старите чипове продължават да носят приходи. Наемът на графичния процесор H100 на Nvidia, пуснат преди около три години, е около 3,17 долара на час и се покачва, а договор на CoreWeave за наем на чип A100 от 2020 г. му осигурява около девет години доходи[25]. През септември ръководителят на Nvidia Дженсън Хуанг заявява, че изчислителната мощ на компанията е „заменяема, трайна и лесна за отдаване под наем“ и „производствен актив, генериращ приходи“[26]. Спорът остава открит.
Енергийните ограничения
Според Международната агенция по енергетика световните инвестиции в центрове за данни почти се удвояват от 2022 г. насам и достигат половин трилион долара през 2024 г.[27] Центровете за данни консумират около 1,5% от световната електроенергия през 2024 г., или 415 TWh, като 45% от потреблението е в САЩ[28]. До 2030 г. потреблението им се очаква да се удвои до около 945 TWh — малко повече от сегашното потребление на Япония, като ИИ е основният двигател на растежа[29].
Въздействието е съсредоточено на местно ниво: ИИ центрове за данни могат да консумират толкова ток, колкото алуминиеви заводи, а почти половината от капацитета в САЩ е в пет регионални клъстера[30]. Ако мрежите и мощностите изостават, построените центрове започват да носят приходи по-късно, което удължава срока за изплащане на инвестициите.
Предупрежденията на МВФ и Банката за международни разплащания
На 13 октомври 2026 г. МВФ представя доклада си за глобалната финансова стабилност. Според Атанасиос Вамвакидис от фонда пазарите устояват „изненадващо добре“ отчасти благодарение на оптимизма за ИИ, но „устойчивостта не е безопасност“: първият ключов риск е корекция на пазара, свързана с ИИ, ако очакванията за инвестиции или печалби бъдат разочаровани, вторият — покачването на доходността по държавните облигации, а третият — кибератаките[3].
Банковият сектор издържа тежък стрес тест с шокове в ИИ, облигационния пазар и енергетиката, но расте делът на слабите банки, които в този сценарий биха останали недокапитализирани[31]. МВФ не предвижда непосредствен финансов срив, но призовава регулаторите да следят прекомерното задлъжняване, концентрираните инвестиции и киберустойчивостта[32].
Според работния документ на Банката за международни разплащания надпреварата за ИИ води до свръхинвестиране с около 50% над обществено ефективното равнище при консервативен сценарий; колкото по-голям е бумът, толкова по-болезнен е сривът, а бумът може да бъде поддържан само ако технологията значително повиши производителността[33]. В годишния си доклад банката посочва, че вълната от оптимизъм за ИИ води до рязък ръст на капиталовите разходи в САЩ, а „животинските инстинкти“ около ИИ повдигат оценките на акциите[34].
Събитията през октомври 2026 г.
На 7 октомври основателят на Bridgewater Associates Рей Далио заявява, че ИИ е „класически балон“, който наближава точката на спукване заради растящите лихви и нуждата богатството да се превръща в пари: „мисля, че сме близо до това“[35].
В средата на месеца CoreWeave се превръща в символ на тревогите. Акциите ѝ падат с 15,46% на 14 октомври, а на следващия ден цената на петгодишните ѝ суапове за кредитен риск достига рекордните 1194,5 базисни точки[36]. Според финансовите анализатори това ниво предполага над 60% вероятност за неизпълнение в рамките на пет години, а облигациите ѝ с купон 9% и падеж през 2031 г. поевтиняват до 79,9 цента за долар при доходност 15,6%[37]. Главният изпълнителен директор Майк Интратор отговаря, че пазарите могат да „разбират погрешно и да действат ирационално“, а Хуанг казва, че CoreWeave не се нуждае от финансова подкрепа и че цената на капитала ѝ „всъщност намалява“[38].
На 19 октомври Goldman Sachs повишава препоръката си за CoreWeave от „неутрална“ на „купувай“: портфейлът ѝ от поръчки е около 104 милиарда долара, а по-голямата част от финансирането са заеми, обезпечени с графични процесори, докато високите доходности засягат главно необезпечения дълг[39]. Bank of America отбелязва, че бумът следва класически капиталов цикъл, който обикновено завършва с разочарование, „макар основната технология често да е оправдавала очакванията“[40].
На 20 октомври основателят на Citadel Кен Грифин заявява, че инвеститорите „почти сигурно“ са в балон около ИИ, но и че „всяка радикална трансформация на икономиката обикновено е преплетена с балон“, а оцелелите компании стават „пазарни лидери за десетилетия напред“[41]. Той предупреждава също, че компаниите трудно извличат стойност от ИИ, а забавяне на разходите би застрашило ангажиментите на Nvidia за доставки от 279 милиарда долара[42].
OpenAI, Anthropic и концентрацията на капитала
OpenAI приключва през март кръг с 122 милиарда долара ангажиран капитал при оценка от 852 милиарда, а през септември Financial Times съобщава, че инвеститори обсъждат нов кръг при оценка около 1,2 трилиона долара; Алтман заявява, че компанията няма да излезе на борсата през 2026 г.[43] В средата на септември се очаква конкурентът Anthropic да започне предлагането на акциите си в средата на октомври и да завърши листването дни преди междинните избори в САЩ през ноември[44]. Към 21 октомври, по данни на три анонимни източника, Anthropic се готви да публикува проспекта си най-рано в петък, след като през юни го е подал поверително; това би отворило пътя за възможно листване през ноември[69]. Компанията отчита 16,3 милиарда долара приходи през първото полугодие на 2026 г., но и нетна загуба от над 80 милиарда долара за същия период; приходите ѝ за третото тримесечие са 16,8 милиарда, а пазарът очаква набиране на до 100 милиарда долара при оценка около 2 трилиона[70]. Предлагането се смята за най-сериозната проверка на апетита на инвеститорите към ИИ.
Проектът в Охайо показва и колко е важно да се разграничават обявени проекти, обсъждани гаранции, договорени задължения и реално вложени средства: първоначално обсъжданата гаранция от 250 милиарда долара е сведена до под 120 милиарда за първата фаза, а обвързващият договор за целия проект още се договаря, докато OpenAI остава на загуба[45].
Връзката с войната в Иран и облигационните пазари
Войната в Иран и поскъпването на петрола повишават лихвите. На 16 септември 2026 г. Федералният резерв на САЩ повишава целевия диапазон на основната лихва до 3¾–4%, като посочва, че инфлацията остава висока, а несигурността се дължи отчасти на геополитическите събития[46]. На 24 септември доходността по 30-годишните американски облигации достига 5,4816% — най-високата от 2004 г., след като ракетна атака на хуситите срещу Саудитска Арабия вдига цената на петрола[47].
По-високите разходи по заемите засилват вниманието към най-рисковите части на бума, който все повече разчита на облигации[71]. Те оскъпяват новия дълг и рефинансирането и намаляват настоящата стойност на далечните очаквани печалби. Връзката обаче не е механична: поскъпването на петрола не означава автоматично спад на всички ИИ акции.
Аргументите за и против наличието на балон
Привържениците на тезата за балон посочват разминаването между капиталовите разходи и доказаните приходи[22], кръговото финансиране, което затруднява разграничаването на независимото търсене[11], възможното занижаване на амортизацията[24], растящия дълг и лихвите[35], както и модела на свръхинвестиране при надпревара за доминиращо положение[33].
Противниците посочват, че ИИ вече носи реални и бързо растящи приходи[8], че по-старите чипове продължават да се отдават под наем[25], че големите облачни компании имат печеливши дейности извън ИИ[20] и че дори балоните оставят след себе си трайни победители[41]. Междинната позиция е, че отделни сегменти — например силно задлъжнелите неооблаци — може да са надценени, без целият сектор да е единен балон[39].
Как ще разберем дали балонът се спуква
Вместо мненията на отделни анализатори развитието на дебата може да се следи по няколко измерими показателя, на които се позовават самите институции и анализатори: - Приходи спрямо капиталови разходи. Колко от необходимите приходи реално се изкарват — сметката на Кан и прогнозата на Gartner дават отправна точка[22]. - Свободен паричен поток и дълг. Дали облачните компании финансират инвестициите си от собствени средства или с все повече дълг[52]. - Кредитни спредове и суапове за кредитен риск. Дали кредиторите искат все по-голяма премия; спредовете на някои ИИ компании вече започват да се разширяват, докато акциите им още залагат на голям ръст[67], а суаповете на CoreWeave показват напрежението в най-рисковия сегмент[36]. - Разлика между акциите и дълговия пазар. Банката за международни разплащания отбелязва, че цените на акциите изпреварват оценките на дълговия пазар[18]. - Наеми на графичните процесори. Растящите наеми говорят за недостиг, а падащите — за свръхпредлагане на изчислителна мощ[25]. - Реалният ръст на производителността. Според модела на Банката за международни разплащания бумът може да бъде поддържан само ако технологията значително повиши производителността[33]; отраслите, по-изложени на ИИ, в САЩ вече отчитат по-висок ръст на производителността[68]. - Изходът от борсовите предлагания. Приемът на акциите на Anthropic и евентуално на OpenAI ще покаже доколко инвеститорите още вярват на бума[69].
Заключение
Към октомври 2026 г. наличието на балон около ИИ остава предмет на обоснован икономически дебат. Предупрежденията на МВФ, Банката за международни разплащания и Gartner показват, че рискът е обект на анализ от институциите, които наблюдават финансовата стабилност, но не доказват, че технологичният потенциал на ИИ е преувеличен или че срив е неизбежен[32]. Ключовото разграничение е между стойността на ИИ като технология и стойността, която пазарите приписват на компаниите, които я изграждат — капиталовите цикли обикновено завършват с разочарование, „макар основната технология често да е оправдавала очакванията“[40].
Оттук следва основният въпрос на дебата: възможно ли е ИИ да се окаже най-значимата технологична революция на XXI век, а повечето от инвеститорите, които я финансират днес, да понесат загуби? Историческите прецеденти, на които се позовава Банката за международни разплащания, показват, че това е възможно — при тях истински технологичен пробив привлича повече капитал, отколкото търговската възвръщаемост може да оправдае[59]. Разграничението между обществената полза от технологията и частната възвръщаемост на инвестициите в нея е ключът към разбирането на дебата.
Вижте също
- OpenAI
- Трансформацията на OpenAI от нестопанска в стопанска структура
- Спадът на пазара на държавни облигации (2021–2026)
- Войната в Иран (2026)
- Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект (2022-2026)
- Технологична сингулярност
- Политиката на OpenAI за изборите през 2024 г.
- Remesh: изкуствен интелект за масово обществено обсъждане
- Алекс Карп
- Общ изкуствен интелект (AGI)
Доказателства към твърденията
-
The AI investment race (BIS Working Paper 1367)
Bank for International Settlements · 2026-07-14Отвори източника
-
Sam Altman says 'yes,' AI is in a bubble
The Verge · 2025-08-15Отвори източника
-
IMF / Global Financial Stability Report, Annual Meetings 2026
International Monetary Fund · 2026-10-13Отвори източника
-
Gartner Says Over $3.5 Trillion of AI Infrastructure Spending Could Be Exposed to Impairment by the End of 2030
Gartner · 2026-10-14Отвори източника
-
AI's $600B Question (David Cahn)
Sequoia Capital · 2024-06-20Отвори източника
-
AI's $1.5T Question (David Cahn)
David Cahn (Substack) · 2026-07-08Отвори източника
-
AI's $1.5T Question (David Cahn)
David Cahn (Substack) · 2026-07-08Отвори източника
-
AI's $1.5T Question (David Cahn)
David Cahn (Substack) · 2026-07-08Отвори източника
-
Sam Altman says 'yes,' AI is in a bubble
The Verge · 2025-08-15Отвори източника
-
Sam Altman says 'yes,' AI is in a bubble
The Verge · 2025-08-15Отвори източника
-
AI bubble could burst and take global economy with it, IMF warns
The Register · 2026-10-13Отвори източника
-
Nvidia's $250 Billion OpenAI Guarantee Puts AI Capex Concerns Back in Focus
OilPrice.com · 2026-07-27Отвори източника
-
Nvidia's $250 Billion OpenAI Guarantee Puts AI Capex Concerns Back in Focus
OilPrice.com · 2026-07-27Отвори източника
-
Nvidia scales back funding guarantee for Ohio OpenAI data center, WSJ reports (Reuters)
Investing.com / Reuters · 2026-08-14Отвори източника
-
Nvidia scales back funding guarantee for Ohio OpenAI data center, WSJ reports (Reuters)
Investing.com / Reuters · 2026-08-14Отвори източника
-
The AI investment race (BIS Working Paper 1367)
Bank for International Settlements · 2026-07-14Отвори източника
-
Financing the AI boom: from cash flows to debt (BIS Bulletin 120)
Bank for International Settlements · 2026-01-07Отвори източника
-
Financing the AI boom: from cash flows to debt (BIS Bulletin 120)
Bank for International Settlements · 2026-01-07Отвори източника
-
Cathie Wood Bought CoreWeave Two Days in a Row as Its Bonds Cratered
24/7 Wall St. · 2026-10-16Отвори източника
-
Gartner Says Over $3.5 Trillion of AI Infrastructure Spending Could Be Exposed to Impairment by the End of 2030
Gartner · 2026-10-14Отвори източника
-
Gartner Says Over $3.5 Trillion of AI Infrastructure Spending Could Be Exposed to Impairment by the End of 2030
Gartner · 2026-10-14Отвори източника
-
Gartner Says Over $3.5 Trillion of AI Infrastructure Spending Could Be Exposed to Impairment by the End of 2030
Gartner · 2026-10-14Отвори източника
-
Gartner Says Over $3.5 Trillion of AI Infrastructure Spending Could Be Exposed to Impairment by the End of 2030
Gartner · 2026-10-14Отвори източника
-
NVIDIA's Jensen Huang Restates the GPU Durability Thesis — and the Depreciation Debate It Can't Yet Settle
FourWeekMBA · 2026-09-08Отвори източника
-
NVIDIA's Jensen Huang Restates the GPU Durability Thesis — and the Depreciation Debate It Can't Yet Settle
FourWeekMBA · 2026-09-08Отвори източника
-
NVIDIA's Jensen Huang Restates the GPU Durability Thesis — and the Depreciation Debate It Can't Yet Settle
FourWeekMBA · 2026-09-08Отвори източника
-
Energy and AI — Executive summary
International Energy Agency · 2025-04Отвори източника
-
Energy and AI — Executive summary
International Energy Agency · 2025-04Отвори източника
-
Energy and AI — Executive summary
International Energy Agency · 2025-04Отвори източника
-
Energy and AI — Executive summary
International Energy Agency · 2025-04Отвори източника
-
IMF / Global Financial Stability Report, Annual Meetings 2026
International Monetary Fund · 2026-10-13Отвори източника
-
AI bubble could burst and take global economy with it, IMF warns
The Register · 2026-10-13Отвори източника
-
The AI investment race (BIS Working Paper 1367)
Bank for International Settlements · 2026-07-14Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
Dalio Says We're Nearing Point Where AI Bubble May Burst
Bloomberg · 2026-10-07Отвори източника
-
Cathie Wood Bought CoreWeave Two Days in a Row as Its Bonds Cratered
24/7 Wall St. · 2026-10-16Отвори източника
-
Cathie Wood Bought CoreWeave Two Days in a Row as Its Bonds Cratered
24/7 Wall St. · 2026-10-16Отвори източника
-
'How many canaries have we killed in the coal mine?' — Wall Street debates if the latest AI bubble warnings are another head fake or the real thing
Fortune · 2026-10-17Отвори източника
-
Goldman Sachs upgrades CoreWeave to buy, calling debt fears overblown
Crypto Briefing · 2026-10-19Отвори източника
-
'How many canaries have we killed in the coal mine?' — Wall Street debates if the latest AI bubble warnings are another head fake or the real thing
Fortune · 2026-10-17Отвори източника
-
Ken Griffin: There Are "Almost Certainly Bubbles" in AI Right Now (24/7 Wall St.)
Yahoo Finance / 24/7 Wall St. · 2026-10-21Отвори източника
-
Ken Griffin: There Are "Almost Certainly Bubbles" in AI Right Now (24/7 Wall St.)
Yahoo Finance / 24/7 Wall St. · 2026-10-21Отвори източника
-
OpenAI mulls funding round at $1.2 trillion valuation ahead of IPO, FT reports (Reuters)
Investing.com / Reuters · 2026-09-15Отвори източника
-
OpenAI mulls funding round at $1.2 trillion valuation ahead of IPO, FT reports (Reuters)
Investing.com / Reuters · 2026-09-15Отвори източника
-
Nvidia scales back funding guarantee for Ohio OpenAI data center, WSJ reports (Reuters)
Investing.com / Reuters · 2026-08-14Отвори източника
-
Federal Reserve issues FOMC statement
Board of Governors of the Federal Reserve System · 2026-09-16Отвори източника
-
Oil jump sends 30-year yields to two-decade high (Reuters)
BOE Report / Reuters · 2026-09-24Отвори източника
-
Circular relationships among AI firms (BIS Bulletin 137)
Bank for International Settlements · 2026-10-01Отвори източника
-
Circular relationships among AI firms (BIS Bulletin 137)
Bank for International Settlements · 2026-10-01Отвори източника
-
Circular relationships among AI firms (BIS Bulletin 137)
Bank for International Settlements · 2026-10-01Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
Beyond Valuations: Long-Term Financial Risks from the AI Build-Out (Padma Sharma, Pierce George)
Federal Reserve Bank of Kansas City · 2026-10-05Отвори източника
-
Beyond Valuations: Long-Term Financial Risks from the AI Build-Out (Padma Sharma, Pierce George)
Federal Reserve Bank of Kansas City · 2026-10-05Отвори източника
-
Beyond Valuations: Long-Term Financial Risks from the AI Build-Out (Padma Sharma, Pierce George)
Federal Reserve Bank of Kansas City · 2026-10-05Отвори източника
-
Beyond Valuations: Long-Term Financial Risks from the AI Build-Out (Padma Sharma, Pierce George)
Federal Reserve Bank of Kansas City · 2026-10-05Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
Beyond Valuations: Long-Term Financial Risks from the AI Build-Out (Padma Sharma, Pierce George)
Federal Reserve Bank of Kansas City · 2026-10-05Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
Beyond Valuations: Long-Term Financial Risks from the AI Build-Out (Padma Sharma, Pierce George)
Federal Reserve Bank of Kansas City · 2026-10-05Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
Beyond Valuations: Long-Term Financial Risks from the AI Build-Out (Padma Sharma, Pierce George)
Federal Reserve Bank of Kansas City · 2026-10-05Отвори източника
-
IMF / Global Financial Stability Report, Annual Meetings 2026
International Monetary Fund · 2026-10-13Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
BIS Annual Economic Report 2026 — I. Progress and peril
Bank for International Settlements · 2026-06-28Отвори източника
-
Anthropic could file for its record IPO despite staggering losses
Rolling Out · 2026-10-21Отвори източника
-
Anthropic could file for its record IPO despite staggering losses
Rolling Out · 2026-10-21Отвори източника
-
'How many canaries have we killed in the coal mine?' — Wall Street debates if the latest AI bubble warnings are another head fake or the real thing
Fortune · 2026-10-17Отвори източника