Избирателна система на България
Изборите в България се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване; всеки избирател има един глас[1]. Народните представители се избират по пропорционална система с кандидатски листи на партии, коалиции и инициативни комитети в многомандатни изборни райони[2], а президентът се избира пряко за срок от пет години[3]. Редът за произвеждане на изборите е уреден в Изборния кодекс, а провеждането им се ръководи от Централната избирателна комисия[4].
Избирателно право
Право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа имат гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода[5].
След изменение на Изборния кодекс от 2016 г. гласуването е задължително и представлява изпълнение на гражданския дълг на избирателя[1]. Вж. и „Задължително гласуване“.
Парламентарни избори
Територията на страната се разделя на 31 многомандатни изборни района, в това число три в област София-град и два в област Пловдив; останалите съвпадат с границите на областите[6]. Централната избирателна комисия определя броя на мандатите във всеки район по метода на най-големия остатък, като той не може да бъде по-малък от 4[7].
В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите, получили не по-малко от 4% от действителните гласове в страната и извън страната[8]. Мандатите се разпределят по метода на Хеър–Ниймайер[9].
Кандидат за народен представител може да бъде предложен от една партия или коалиция най-много в два многомандатни района[10].
Преференциален вот
При гласуване за кандидатска листа на партия или коалиция избирателят може да отбележи едно предпочитание (преференция) за кандидат от листата и така да повлияе на реда на подреждане на кандидатите[11].
Преференциите за даден кандидат са валидни, ако броят им е не по-малък от 7% от гласовете, подадени за кандидатската листа[12]. Кандидатите с валидни преференции се подреждат по броя им и образуват списък А, а останалите запазват първоначалното си подреждане в списък Б[13].
Президентски избори
За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство и е живял последните пет години в страната[14].
Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако никой не бъде избран, в седемдневен срок се провежда нов избор между двамата кандидати с най-много гласове, като печели този, който получи повече гласове[15]. Вж. и „Президентски избори в България (2026)“.
Начин на гласуване
След изменение на Изборния кодекс от 2026 г. избирателят гласува в избирателната секция чрез специализирани устройства за гласуване, на които за съответния вид избор се създава обща бюлетина върху визуален или тактилен терминал[16]. Вж. и „Машинното гласуване в България“.
Български гражданин, който живее в чужбина, но е в страната в изборния ден, може да гласува по постоянния си адрес[17]. В държавите от ЕС извън дипломатическите и консулските представителства се откриват избирателни секции при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление[18].
Централна избирателна комисия
Централната избирателна комисия е независим държавен орган за произвеждане на всички видове избори със седалище в София. Тя се състои от 15 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции[4].
Комисията упражнява контрол по прилагането на Изборния кодекс и методическо ръководство върху дейността на избирателните комисии[19]. Тя утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор[20].
Международно наблюдение
Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ наблюдава изборите в България. Тя изпраща мисия за наблюдение на предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г. и мисия за оценка на нуждите за президентските избори на 25 октомври 2026 г.[21]
Вижте също
- Машинното гласуване в България
- Президентски избори в България (2026)
- Задължително гласуване
- Избори в България през 2026 г.
- Дезинформацията около изборите в България през 2026 г.
- Публичен регистър на изборните протоколи
- Избори за Европейски парламент (2024)
- Пропорционална избирателна система
- Венецианска комисия
- Изборен мост за прозрачност
Доказателства към твърденията
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 3, ал. 1–2Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 246, ал. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 93, ал. 1Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 46Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 42, ал. 1Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 249, ал. 1Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 250Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgОтвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgОтвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 254, ал. 1Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 246, ал. 2Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgОтвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgОтвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 93, ал. 2Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bgчл. 93, ал. 3–4Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 212Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 252, ал. 1Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgОтвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 57, ал. 1Отвори източника
-
Изборен кодекс (с всички изменения)
lex.bgчл. 6, ал. 1Отвори източника
-
Elections in Bulgaria
OSCE/ODIHRОтвори източника