{"id":"423e3f0a-83fe-444f-97e3-35e21a3f2e53","slug":"grazhdansko-byudzhetirane","title":"Гражданско бюджетиране","category":"Общество · Гражданско участие","tags":["гражданско бюджетиране","гражданско участие","партиципаторна демокрация","местно самоуправление","Порто Алегре","Бразилия"],"lead":"Гражданското бюджетиране е демократичен процес, при който жителите на дадена община или регион решават пряко как да се изразходва част от публичния бюджет, вместо това решение да се взема единствено от избрани представители.[^pb-def]","sections":[{"id":"proizhod-v-porto-alegre","title":"Произход в Порто Алегре","paragraphs":["Процесът е въведен през 1989 г. в бразилския град Порто Алегре, малко след победа на Партията на трудещите се (Partido dos Trabalhadores) на местните избори.[^pb-origin] По това време значителна част от населението на града е живяла в бедни квартали без достъп до канализация, чиста вода и основни услуги, а клиентелистки политически практики са задълбочавали неравенството.[^pb-context] Гражданското бюджетиране е замислено като начин за преодоляване на политическото, икономическото и социалното изключване чрез пряко включване на жителите в разпределянето на инвестиционния бюджет.[^pb-context]"]},{"id":"kak-raboti-protsesat","title":"Как работи процесът","paragraphs":["Порто-алегренският модел следва годишен цикъл, включващ подготвителни събрания, районни и тематични асамблеи, отворени за всички граждани с право на глас, и градска асамблея с избрани делегати.[^pb-cycle] Решенията, взети от гражданите в хода на цикъла, пряко определят разпределението на бюджета за съответната година.[^pb-cycle] Критериите за разпределение на инвестиционния бюджет между районите се определят в публичен дебат — например население, индекс на бедността, степен на недостиг (като липса на улична настилка или на училище) и определените приоритети.[^pb-weights]"]},{"id":"razprostranenie-po-sveta","title":"Разпространение по света","paragraphs":["Първоначалният успех в Порто Алегре бързо привлича и други общини: до 2001 г. над 100 бразилски града вече прилагат гражданско бюджетиране.[^pb-brazil] През следващите десетилетия моделът се разпространява по целия свят.[^pb-spread] Днес гражданско бюджетиране в различна форма се прилага в над 1500 общини по света, включително големи европейски столици като Мадрид, Париж, Берлин и Варшава, както и в Латинска Америка, Северна Америка, Азия, Австралия, Южна Африка и Близкия изток.[^pb-global]"]},{"id":"kolko-reshavat-grazhdanite","title":"Колко решават гражданите","paragraphs":["В Порто Алегре през 1999 г. чрез гражданското бюджетиране се разпределят 64 милиона долара — 21% от целия бюджет на града.[^pb-poa-1999] В днешните големи програми делът е много по-малък. В [[parizh-uchastieno-byudzhetirane|Париж]] жителите решават за около 100 милиона евро годишно — около 5% от капиталовия бюджет на града.[^pb-parizh] В [[better-reykjavik-island-grazdansko-uchastie|Рейкявик]] програмата от 450 милиона исландски крони дава на гражданите около 4% от капиталовите инвестиции на града.[^pb-reykjavik] В [[meksiko-siti-uchastieno-byudzhetirane|Мексико Сити]] районите отделят за проектите на жителите 3% от годишния си бюджет, а след реформата от 2019 г. — 4%.[^pb-meksiko]","На национално ниво сумите са още по-скромни: първата в света национална програма, в [[portugalia-natsionalno-uchastieno-byudzhetirane|Португалия]], започва с 3 милиона евро през 2017 г.[^pb-portugalia] Така моделът, с който в Порто Алегре жителите решават за една пета от бюджета, в днешните столици обхваща около двадесетата част от инвестициите."]},{"id":"otsenka-i-predizvikatelstva","title":"Оценка и предизвикателства","paragraphs":["Изследвания сочат, че гражданското бюджетиране може да подобри достъпа до основни услуги — например разширяване на достъпа до канализация и чиста вода в Порто Алегре — и да допринесе за намаляване на корупцията и подобряване на фискалната дисциплина на местната власт.[^pb-effects][^pb-effects-2] Устойчивостта на процеса обаче зависи от продължаващата политическа подкрепа: анализ на Световния институт за ресурси (WRI) отбелязва, че по-късно ръководство на Порто Алегре е спряло практиката, което поставя под въпрос дългосрочното ѝ влияние без стабилна институционална основа.[^pb-sustain]"]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[pryaka-demokratsia|Пряка демокрация]]\n- [[grazhdanska-asambleya|Гражданска асамблея]]\n- [[deliberativna-demokratsia|Делиберативна демокрация]]"]}],"sources":[{"key":"s1","title":"Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present","url":"https://participedia.net/case/5524","note":"","language":"en","retrieved_at":"2026-10-18","archive_url":"https://web.archive.org/web/20260417095645/https://participedia.net/case/5524"},{"key":"s2","title":"World Bank — Empowerment Case Studies: Participatory Budgeting (PDF)","url":"https://documents1.worldbank.org/curated/en/600841468017069677/pdf/514180WP0BR0Bu10Box342027B01PUBLIC1.pdf","note":"","language":"en","retrieved_at":"2026-10-18","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261004143905/https://documents1.worldbank.org/curated/en/600841468017069677/pdf/514180WP0BR0Bu10Box342027B01PUBLIC1.pdf"},{"key":"s3","title":"World Resources Institute — Porto Alegre: Participatory Budgeting and the Challenge of Sustaining Transformative Change","url":"https://www.wri.org/research/porto-alegre-participatory-budgeting-and-challenge-sustaining-transformative-change","note":"","language":"en","retrieved_at":"2026-10-18","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261004170039/https://www.wri.org/research/porto-alegre-participatory-budgeting-and-challenge-sustaining-transformative-change"},{"key":"s4","title":"Rosenfeld & Talmon — What Should We Optimize in Participatory Budgeting? (arXiv)","url":"https://arxiv.org/pdf/2111.07308","note":"","language":"en","retrieved_at":"2026-10-18","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261013210631/https://arxiv.org/pdf/2111.07308"},{"key":"s5","title":"Aziz & Shah — Participatory Budgeting: Models and Approaches (arXiv)","url":"https://arxiv.org/pdf/2003.00606","note":"","language":"en","retrieved_at":"2026-10-18","archive_url":"https://web.archive.org/web/20260626140943/https://arxiv.org/pdf/2003.00606"},{"key":"wiki-pb","title":"Wikipedia — Participatory budgeting","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Participatory_budgeting","note":"Обзорна енциклопедична статия за гражданското бюджетиране.","language":"en","retrieved_at":"2026-10-18"},{"key":"pb-citymonitor","title":"How Paris's participatory budget is reinvigorating democracy","url":"https://www.citymonitor.ai/analysis/how-paris-participatory-budget-is-reinvigorating-democracy/","note":"CityMonitor","archive_url":"https://web.archive.org/web/20260512210749/https://www.citymonitor.ai/analysis/how-paris-participatory-budget-is-reinvigorating-democracy/"},{"key":"pb-citizens-is","title":"Better Reykjavik — impact","url":"https://www.citizens.is/impact/better_reykjavik/","note":"Citizens Foundation","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261013164120/https://www.citizens.is/impact/better_reykjavik/"},{"key":"pb-redalyc","title":"El presupuesto participativo en la Ciudad de México","url":"https://www.redalyc.org/journal/6882/688276005005/html/","note":"Redalyc","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261013160803/https://www.redalyc.org/journal/6882/688276005005/html/"},{"key":"pb-oecd-opsi","title":"Portugal Participatory Budget — communication and information materials","url":"https://oecd-opsi.org/wp-content/uploads/2018/10/Communication-and-info-materials_03OUT18_OPP.pdf","note":"Orçamento Participativo Portugal, за OECD-OPSI, 2018"}],"citations":[{"id":"pb-def","source_key":"s1","locator":"Overview","excerpt":"The budgeting process follows a yearly cycle and is open to all citizens of voting age. ... Porto Alegre was the first city in the world to increase citizen involvement in municipal management through participatory budget allocation.","note":"Определение на гражданското бюджетиране."},{"id":"pb-origin","source_key":"s1","locator":"Introduction, 1989","excerpt":"Participatory budgeting was introduced in Porto Alegre in 1989 after the victory of the Workers’ Party in the municipal elections.","note":"Въведено в Порто Алегре през 1989 г."},{"id":"pb-context","source_key":"s2","locator":"Background","excerpt":"Porto Alegre was a city where, despite high life expectancy and literacy, a third of the city’s population lived in isolated slums at the city outskirts and lacked access to such public amenities as clean water, sanitation, medical facilities, and schools. To overcome this situation, certain innovative reform programs were started in 1989. Participatory budgeting emerged as the centerpiece of these programs. ... Participatory budgeting thus represents a shift from the culture of “clientelism,” which tends to serve a selected few in society.","note":"Социален контекст преди въвеждането."},{"id":"pb-cycle","source_key":"s1","locator":"Process description","excerpt":"Every year, citizens participate in a series of open, deliberative meetings and to discuss community issues and determine spending priorities. The Porto Alegre model includes a combination of regional forums and city-wide meetings, the former of which are open to all citizens and the latter to elected delegates. Decisions made by citizens during the PB cycle directly inform the allocation of that year’s budget. ... Porto Alegre’s participatory budget has three main stages: the prepatory meetings, the regional and thematic assemblies, and the municipal assembly.","note":"Годишен цикъл на процеса."},{"id":"pb-weights","source_key":"s2","locator":"Как работи процесът","excerpt":"A public debate decides the criteria for allocating investment budget among districts. These criteria can be population, an index of poverty, a measure of shortages (such as a lack of pavement or the lack of a school), the assigned priorities, and so on.","note":"Критериите за разпределение между районите се решават в публичен дебат."},{"id":"pb-spread","source_key":"s5","locator":"Introduction","excerpt":"led by the leftist Workers’ Party [16]. Over the next few decades, it quickly spread across the world","note":"През следващите десетилетия моделът се разпространява по света."},{"id":"pb-global","source_key":"s4","locator":"Introduction","excerpt":"It was first implemented in 1989, by the Brazilian mu- nicipality of Porto Alegre. Since then, it had widely spread to more than 1,500 mu- nicipalities worldwide, including major European capitals such as Madrid, Paris, Berlin, and Warsaw, as well as to other municipalities in Latin and North America, Asia, Australia, South Africa, and the Middle-east","note":"Примери — Мадрид, Париж, Берлин, Варшава."},{"id":"pb-effects","source_key":"s2","locator":"Findings","excerpt":"Participatory budgeting has resulted in improved facilities for the people of Porto Alegre. For instance, sewer and water connections went up from 75 percent of total households in 1988 to 98 percent in 1997.","note":"Подобрен достъп до услуги, намалена корупция."},{"id":"pb-sustain","source_key":"s3","locator":"Conclusion","excerpt":"Over time, city leaders’ political support for the participatory budget has declined, and Porto Alegre’s current leadership has suspended the process, calling into question its long-term influence.","note":"Риск при загуба на политическа подкрепа."},{"id":"pb-effects-2","source_key":"s1","locator":"","excerpt":"Participatory budgeting has been recognised as an efficient way to use public resources and improve the fiscal performance of governments, including the issue of reducing corruption.","note":""},{"id":"pb-brazil","source_key":"wiki-pb","locator":"History","excerpt":"The initial success of participatory budgeting in Porto Alegre soon made it attractive to other municipalities. By 2001, more than 100 cities in Brazil had implemented participatory budgeting","note":"До 2001 г. над 100 бразилски града прилагат гражданско бюджетиране."},{"id":"pb-poa-1999","source_key":"pb-citymonitor","locator":"Порто Алегре, 1999","excerpt":"Porto Alegre allocated $64m, or 21% of the city’s entire budget, in 1999","note":""},{"id":"pb-parizh","source_key":"pb-citymonitor","locator":"Париж","excerpt":"how they want the city to spend €100m – around 5% of Paris’s annual capital budget","note":""},{"id":"pb-reykjavik","source_key":"pb-citizens-is","locator":"партиципаторен бюджет","excerpt":"participatory budgeting initiative enables the public to spend approximately 4% of the city’s capital investment budget","note":"на друго място в същия текст — около 6%; дялът се мени по години"},{"id":"pb-meksiko","source_key":"pb-redalyc","locator":"реформата от 2019","excerpt":"del 3% al 4% del presupuesto anual de las","note":"Закон за гражданското участие, 2019"},{"id":"pb-portugalia","source_key":"pb-oecd-opsi","locator":"1.5, TSF, 6 февруари 2018","excerpt":"instead of the 3 million euros available in 2017","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":7,"created_at":"2026-09-12T18:56:57.603Z","updated_at":"2026-10-26T05:10:41.000Z"}