Делото „Гугъл Испания“ и правото да бъдеш забравен (2014)

Казусът на Марио Костеха Гонсалес

Испанският гражданин Марио Костеха Гонсалес подава жалба до испанския регулатор за защита на данните (AEPD), твърдейки, че обявление от 1998 г. за принудителна продан на имот заради стари социалноосигурителни дългове, все още откриваемо чрез търсене на името му в Google, нарушава личния му живот, тъй като дългът отдавна е уреден.

Делото стига до Съда на Европейския съюз като дело C-131/12, разгледано от Голямата колегия на съда.^[1]

Решението

На 13 май 2014 г. съдът постановява, че търсачки като Google са „администратори на данни“ по смисъла на тогавашната Директива 95/46/ЕО и че при определени условия физическите лица имат право да поискат премахване на линкове с лична информация, „неадекватна, без връзка, вече неактуална или прекомерна“.^[1]

Решението поставя основата на т.нар. „право да бъдеш забравен“: ако личните данни са станали неактуални, засегнатото лице може да поиска премахването им, а Google и другите търсачки трябва да създадат система за обработка на такива искания.^[2] Правото на изтриване („право да бъдеш забравен“) по-късно е уредено в член 17 от Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).^[3]

Доказателства към твърденията

1. Judgment in Case C-131/12, Google Spain SL, Google Inc. v AEPD, Mario Costeja González
   решение на Голямата колегия, 13 май 2014
   Отвори източника
2. Google Spain SL v Agencia Española de Protección de Datos
   правен анализ

   перифразирано обобщение на решението

   Отвори източника
3. GDPR — Art. 17 Right to erasure (‘right to be forgotten’) Отвори източника