W WikiBсвободна енциклопедия

Надзорен капитализъм

Надзорният капитализъм е понятие от политическата икономия за масовото събиране на лични данни от корпорациите и превръщането им в стока; той се различава от държавното наблюдение, макар двете да могат взаимно да се подсилват[1]. Терминът е популяризиран от професорката от Харвард Шошана Зубоф[2]. Според нея надзорният капитализъм е създаден от Google и след това от Facebook, както масовото производство и управленският капитализъм са създадени век по-рано от Ford и General Motors, и днес е господстващата форма на информационния капитализъм[3].

Понятието на Зубоф

В есе от 2014 г. Зубоф описва надзорния капитализъм като „радикално откъснат и извличащ вариант на информационния капитализъм“, основан на превръщането на „реалността“ в стока и в поведенчески данни за анализ и продажба[4]. В статия от 2015 г. тя въвежда понятието „Големият друг“ — глобална архитектура на компютърното посредничество, нова и до голяма степен неоспорвана форма на власт със скрити механизми за извличане, превръщане в стока и контрол, които застрашават свободата, демокрацията и неприкосновеността на личния живот[5]. В лекция в Оксфордския университет, публикувана през 2016 г., тя описва производството на „продукти за предсказание“ за нови „пазари на поведенчески фючърси“ и въвежда понятието „отнемане чрез наблюдение“, наречено и „преврат отгоре“[6].

Книгата ѝ „Епохата на надзорния капитализъм“ излиза на 4 октомври 2018 г. (първо в Германия) в издателство Profile Books и е от 704 страници[7]. Според Зубоф надзорният капитализъм „едностранно присвоява човешкия опит като безплатна суровина“ за поведенчески данни; част от тях служат за подобряване на услугите, а останалите се обявяват за собственост — „поведенчески излишък“, който „машинният интелект“ превръща в продукти за предсказание на това, което ще направим, а те се търгуват на „пазари на поведенчески фючърси“[8]. Ако индустриалният капитализъм експлоатира и контролира природата с опустошителни последици, надзорният капитализъм експлоатира и контролира човешката природа, като крайната точка на развитието е тоталитарен ред[9].

Произход: Google и Facebook

Според Зубоф излишъкът от данни става основа на нов пазар на предсказания — таргетираната реклама[10]. Успехът на тези механизми става видим едва когато Google излиза на борсата през 2004 г.: между 2001 г. и първичното публично предлагане приходите ѝ нарастват с 3590%[11]. Зубоф сравнява ролята на Шерил Сандбърг с тази на „Тифозната Мери“: като ръководител в Google тя пренася надзорния капитализъм във Facebook, когато през 2008 г. става заместник на Марк Зукърбърг[12]. По думите ѝ моделът вече се е разпространил в застраховането, търговията на дребно, здравеопазването, финансите, развлеченията, образованието, транспорта и други сектори[13].

Власт и демокрация

„Демокрацията спеше, докато надзорните капиталисти натрупваха безпрецедентна концентрация на знание и власт“, казва Зубоф[14]. Според нея властта да се оформя поведението в полза на чужда печалба или власт „сама си дава правото“, няма демократична или морална легитимност, отнема правото на решения и ерозира автономията на личността, без която демократичното общество не може да функционира[15]. „Вече не стига информационните потоци за нас да се автоматизират; целта сега е да бъдем автоматизирани ние“, пише тя[16]. Като пример за експерименталното развитие на тези „средства за промяна на поведението“ тя посочва „експериментите със зараза“ на Facebook и разработената с помощта на Google игра с добавена реалност Pokémon Go[17].

Джон Нотън пише, че съчетанието на държавното и на частното наблюдение разделя гражданите на „наблюдаващи“ — невидими, неизвестни и безотговорни, и „наблюдавани“; асиметрията в знанието се превръща в асиметрия във властта, а за разлика от държавното наблюдение частното почти не е под регулаторен надзор[18]. Личните данни позволяват на компании като Cambridge Analytica да насочват по-точно политическата реклама — стъпка отвъд търговските цели на предишните операции на надзорния капитализъм[19].

Отговори и регулация

Вниманието на правителствата към опасностите на надзорния капитализъм нараства особено след разкриването на скандала с Facebook и Cambridge Analytica в началото на 2018 г.[20] Европейският съюз затяга правилата срещу злоупотребата с големи данни, а Общият регламент за защита на данните (GDPR) прави надзорния капитализъм много по-труден[21]. Мерките срещу злоупотребата с масовото наблюдение обаче са трудни за много държави, защото изискват структурна промяна на системата[22].

Критики и други гледни точки

Политическите икономисти Джон Белами Фостър и Робърт Макчесни използват израза в друг смисъл: в статия в Monthly Review от 2014 г. те го свързват с „ненаситната нужда от данни“ на финансиализацията[23]. Кори Доктороу издава през 2020 г. книгата „Как да унищожим надзорния капитализъм“[24]. В нея той отправя антимонополна критика към понятието: според него проблемите с дезинформацията и конспиративното мислене идват от възхода на монополите, а „само защото Big Tech твърди, че има лъч за контрол над съзнанието“, не бива автоматично да ѝ се вярва[25]. Сам ДиБела пише в блога на Лондонското училище по икономика, че подходът на Зубоф може да „вдъхнови по-скоро парализа, отколкото действие“ при организирането на колективен отпор срещу корпоративното наблюдение[26].

По-широкото събиране на данни може да носи и ползи за хората и обществото — самооптимизиране („измереното аз“), оптимизиране на обществото (например в „умните градове“) и по-добри услуги, включително уеб приложения[27]. Книгата на Зубоф е приета високо: Financial Times я нарича „шедьовър на оригиналната мисъл и изследване“[28], а бившият президент на САЩ Барак Обама я включва сред любимите си книги за 2019 г.[29]

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  2. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  3. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  4. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  5. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  6. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  7. The Age of Surveillance Capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  8. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  9. The Age of Surveillance Capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  10. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  11. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  12. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  13. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  14. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  15. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  16. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  17. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  18. 'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
    The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20
    Отвори източника
  19. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  20. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  21. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  22. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  23. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  24. How to Destroy Surveillance Capitalism (Cory Doctorow)
    craphound.com (Cory Doctorow) · Cory Doctorow
    Отвори източника
  25. How to Destroy Surveillance Capitalism (Cory Doctorow)
    craphound.com (Cory Doctorow) · Cory Doctorow
    Отвори източника
  26. The Age of Surveillance Capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  27. Surveillance capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  28. The Age of Surveillance Capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
  29. The Age of Surveillance Capitalism
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.