Надзорен капитализъм
Надзорният капитализъм е понятие от политическата икономия за масовото събиране на лични данни от корпорациите и превръщането им в стока; той се различава от държавното наблюдение, макар двете да могат взаимно да се подсилват[1]. Терминът е популяризиран от професорката от Харвард Шошана Зубоф[2]. Според нея надзорният капитализъм е създаден от Google и след това от Facebook, както масовото производство и управленският капитализъм са създадени век по-рано от Ford и General Motors, и днес е господстващата форма на информационния капитализъм[3].
Понятието на Зубоф
В есе от 2014 г. Зубоф описва надзорния капитализъм като „радикално откъснат и извличащ вариант на информационния капитализъм“, основан на превръщането на „реалността“ в стока и в поведенчески данни за анализ и продажба[4]. В статия от 2015 г. тя въвежда понятието „Големият друг“ — глобална архитектура на компютърното посредничество, нова и до голяма степен неоспорвана форма на власт със скрити механизми за извличане, превръщане в стока и контрол, които застрашават свободата, демокрацията и неприкосновеността на личния живот[5]. В лекция в Оксфордския университет, публикувана през 2016 г., тя описва производството на „продукти за предсказание“ за нови „пазари на поведенчески фючърси“ и въвежда понятието „отнемане чрез наблюдение“, наречено и „преврат отгоре“[6].
Книгата ѝ „Епохата на надзорния капитализъм“ излиза на 4 октомври 2018 г. (първо в Германия) в издателство Profile Books и е от 704 страници[7]. Според Зубоф надзорният капитализъм „едностранно присвоява човешкия опит като безплатна суровина“ за поведенчески данни; част от тях служат за подобряване на услугите, а останалите се обявяват за собственост — „поведенчески излишък“, който „машинният интелект“ превръща в продукти за предсказание на това, което ще направим, а те се търгуват на „пазари на поведенчески фючърси“[8]. Ако индустриалният капитализъм експлоатира и контролира природата с опустошителни последици, надзорният капитализъм експлоатира и контролира човешката природа, като крайната точка на развитието е тоталитарен ред[9].
Произход: Google и Facebook
Според Зубоф излишъкът от данни става основа на нов пазар на предсказания — таргетираната реклама[10]. Успехът на тези механизми става видим едва когато Google излиза на борсата през 2004 г.: между 2001 г. и първичното публично предлагане приходите ѝ нарастват с 3590%[11]. Зубоф сравнява ролята на Шерил Сандбърг с тази на „Тифозната Мери“: като ръководител в Google тя пренася надзорния капитализъм във Facebook, когато през 2008 г. става заместник на Марк Зукърбърг[12]. По думите ѝ моделът вече се е разпространил в застраховането, търговията на дребно, здравеопазването, финансите, развлеченията, образованието, транспорта и други сектори[13].
Власт и демокрация
„Демокрацията спеше, докато надзорните капиталисти натрупваха безпрецедентна концентрация на знание и власт“, казва Зубоф[14]. Според нея властта да се оформя поведението в полза на чужда печалба или власт „сама си дава правото“, няма демократична или морална легитимност, отнема правото на решения и ерозира автономията на личността, без която демократичното общество не може да функционира[15]. „Вече не стига информационните потоци за нас да се автоматизират; целта сега е да бъдем автоматизирани ние“, пише тя[16]. Като пример за експерименталното развитие на тези „средства за промяна на поведението“ тя посочва „експериментите със зараза“ на Facebook и разработената с помощта на Google игра с добавена реалност Pokémon Go[17].
Джон Нотън пише, че съчетанието на държавното и на частното наблюдение разделя гражданите на „наблюдаващи“ — невидими, неизвестни и безотговорни, и „наблюдавани“; асиметрията в знанието се превръща в асиметрия във властта, а за разлика от държавното наблюдение частното почти не е под регулаторен надзор[18]. Личните данни позволяват на компании като Cambridge Analytica да насочват по-точно политическата реклама — стъпка отвъд търговските цели на предишните операции на надзорния капитализъм[19].
Отговори и регулация
Вниманието на правителствата към опасностите на надзорния капитализъм нараства особено след разкриването на скандала с Facebook и Cambridge Analytica в началото на 2018 г.[20] Европейският съюз затяга правилата срещу злоупотребата с големи данни, а Общият регламент за защита на данните (GDPR) прави надзорния капитализъм много по-труден[21]. Мерките срещу злоупотребата с масовото наблюдение обаче са трудни за много държави, защото изискват структурна промяна на системата[22].
Критики и други гледни точки
Политическите икономисти Джон Белами Фостър и Робърт Макчесни използват израза в друг смисъл: в статия в Monthly Review от 2014 г. те го свързват с „ненаситната нужда от данни“ на финансиализацията[23]. Кори Доктороу издава през 2020 г. книгата „Как да унищожим надзорния капитализъм“[24]. В нея той отправя антимонополна критика към понятието: според него проблемите с дезинформацията и конспиративното мислене идват от възхода на монополите, а „само защото Big Tech твърди, че има лъч за контрол над съзнанието“, не бива автоматично да ѝ се вярва[25]. Сам ДиБела пише в блога на Лондонското училище по икономика, че подходът на Зубоф може да „вдъхнови по-скоро парализа, отколкото действие“ при организирането на колективен отпор срещу корпоративното наблюдение[26].
По-широкото събиране на данни може да носи и ползи за хората и обществото — самооптимизиране („измереното аз“), оптимизиране на обществото (например в „умните градове“) и по-добри услуги, включително уеб приложения[27]. Книгата на Зубоф е приета високо: Financial Times я нарича „шедьовър на оригиналната мисъл и изследване“[28], а бившият президент на САЩ Барак Обама я включва сред любимите си книги за 2019 г.[29]
Вижте също
- Изкуственият интелект и концентрацията на власт
- Олигархия
- Скандалът с Cambridge Analytica: как 87 милиона профила промениха политическата реклама
- Разкритията на Едуард Сноудън за програмата PRISM (2013)
- Worldcoin: биометричната „орб“ на Сам Алтман за цифрова идентичност
- Palantir Technologies
- Законът на ЕС за цифровите пазари (ДМА) и „вратарите“
- Законът на ЕС за цифровите услуги и „системните рискове“ за изборите
- Индия: Законът за защита на цифровите лични данни (2023)
- Австралийският кодекс за задължително договаряне между платформи и новинарски медии (2021)
Доказателства към твърденията
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
The Age of Surveillance Capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
The Age of Surveillance Capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
'The goal is to automate us': welcome to the age of surveillance capitalism
The Guardian / The Observer · John Naughton · 2019-01-20Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
How to Destroy Surveillance Capitalism (Cory Doctorow)
craphound.com (Cory Doctorow) · Cory DoctorowОтвори източника
-
How to Destroy Surveillance Capitalism (Cory Doctorow)
craphound.com (Cory Doctorow) · Cory DoctorowОтвори източника
-
The Age of Surveillance Capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
Surveillance capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
The Age of Surveillance Capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника
-
The Age of Surveillance Capitalism
Wikipedia (английска)Отвори източника